Пренатална депресия – не си сама

  • 14 039
  • 457
  •   1
Отговори
# 435
  • София
  • Мнения: 1 433
това е от хормоните, ще мине
аз така се чуствах, като вас
само че бях с бебе на 4м и разбрах че съм бременна
а ми бях аказали че не мога да имам повече деца
абе каша
всичко ще се нормализира

# 436
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Подозренията ми са хормони, и естественият за много хора страх от по-сериозна промяна. Обмисли ситуацията трезво - защо искахте второ дете, имате ли реални причини да не се ражда второ, толкова ли е черно всичко наистина или си в кофти период?... Емоциите в такъв момент не са надежден водач, защото буквално не си на себе си, трябва практичен подход.
И много жени може да искат да са на твое място и да са бременни, а не могат, ама те не са ти, и не живеят твоя живот. Ти ще живееш с решението си, не друг, и ти ще понесеш последствията, не друг.

# 437
  • Мнения: 48
Здравейте мами бременна съм в 11та г.с. и от доста години имам проблеми с депресията. Постоянно ме преследва и се налага да взимам антидепресанти. С първата ми бременност за моя радост не ми се наложи, обаче след като родих пак започнах. Сега съм бременна отново ( не планувано ) опитах да ги спра, но не се получи. Сега взимам половинка Ципралекс ( есциталопрам) но никой не ми дава много информация за това вредят ли на бебето. Моля ако има майки, който са взимали по време на бременност или вече са родили да споделят своя опит! Благодаря Ви предварително!

# 438
  • France
  • Мнения: 13 058
Подозренията ми са хормони, и естественият за много хора страх от по-сериозна промяна. Обмисли ситуацията трезво - защо искахте второ дете, имате ли реални причини да не се ражда второ, толкова ли е черно всичко наистина или си в кофти период?... Емоциите в такъв момент не са надежден водач, защото буквално не си на себе си, трябва практичен подход.
И много жени може да искат да са на твое място и да са бременни, а не могат, ама те не са ти, и не живеят твоя живот. Ти ще живееш с решението си, не друг, и ти ще понесеш последствията, не друг.
Dart Напълно съм съгласна с това мнение. Нормално е да си уплашена и да ти е неприятно да си бременна. То си е страшничко. Аз,  например, хич не обичам да деля тялото си с друг. Опитай се да игнорираш емоциите ти и да помислиш малко рационално. Кураж.

# 439
  • Мнения: 3 159
И ние правихме планувано бебе. Първо ми е, искано, но уплахата от промяната беше огромна. ММ и дума не би дал да издумам за аборт, затова си страдах тихо и вътрешно. Мина времето, когато можеше да го махна, вече нямаше връщане и с времето нещата се наредиха. И аз имах нощни изблици на рев. Ако си затворена в къщи заради пандемията мисля, че това засилва притеснението. Ако можеш се занимавай с нещо да се разсееш. Прегръдки.

# 440
  • Мнения: 3 041
Изпитах го и аз. Ако се върнеш назад, ще прочетеш моята история. Сега имам прекрасно малко бебче.
И все пак - помисли какво точно искаш и защо. Това, че някои жени мечтаят за дете, а нямат, не трябва да е водещо за други да родят и отгледат дете. Детето трабва да е желано и от двамата.

# 441
  • Мнения: 205
Здравейте аз пак се включвам с гадната депресия която имах през бременността ее вече си имам прекрасно бебе на 6седмици първата седмица от раждането и бях толкова щастлива но гадната депресия пак се завърна..
Та чак не се търпи вече почти година съм в това ужасно състояние.. и нямам надежди че ще се оправи..
Ако има мами който вече са родили и са преминали през следродилната депресия моля да споделят какво им е помогнало да се чувстват добре..вече съм отчаяна че ще се оправя някога..

# 442
  • Мнения: 15 356
Zendaya, първите седмици са трудни,ще се напаснете с бебето и ще се наредят нещата.Според мен е нужно търпение Hug

# 443
  • Мнения: 205
Bobchita то не е заради самото бебе или грижите свързани с нея.. аз съм коренно различен човек в момента.. винаги съм била позитивна енергична социална а сега няма нищо от това затворила съм се вкъщи даже не ми се излиза никъде и не ми се среща с никой.. нямам желание за комуникация и като цяло нямам желание за нищо... просто не знам какво да направя да изляза от това състояние.. възможно ли е да се дължи на хормони/химически дисбаланс?

# 444
  • Мнения: 15 356
Може би хормони.Започни да излизаш,с детето с количката и разходка.Със сигурност ще се почувстваш по-добре.

# 445
  • Мнения: 3 159
Няма нищо лошо да потърсиш специалист.

# 446
  • Мнения: 15 356
Аз не бих седяла сега в тази ситуация вкъщи.Пандемията я има и ще я има още години,трябва да живеем с нея.Разходката в парка на въздух и слънце не би навредила на никой.Даже напротив.Движението и заниманията с нещо са си антидепресант.Откакто съм родила,вече осем месеца,дали ми се събират двайсе дни вкъщи-десет след раждането и общо десет в големите дъждове.И на минус девет обличам детето,слагам си шапката и шала и вървя по три,четири часа.Ако вали леко пак излизам.Аз ще се сдухам между четири стени.

# 447
  • Мнения: 205
Браво bobchita страхотно че не си се затворила..
При мен е малко по различно.. живеем в Дания а тук слънце няма от 3месеца и почти всеки ден вали и е адски мрачно и мъгливо навън..
Иначе идеята е страхотна стига времето да беше приятно за разходки..
Но след седмица две ще пътуваме до България и живот и здраве там ще се разхождам с бебка на слънце 😍

# 448
  • София
  • Мнения: 12 006
Браво bobchita страхотно че не си се затворила..
При мен е малко по различно.. живеем в Дания а тук слънце няма от 3месеца и почти всеки ден вали и е адски мрачно и мъгливо навън..
Иначе идеята е страхотна стига времето да беше приятно за разходки..
Но след седмица две ще пътуваме до България и живот и здраве там ще се разхождам с бебка на слънце 😍
Изследвала ли си си витамин Д и Б12? Дали нямаш недостиг, особено на Д?

# 449
  • Мнения: 205
Последно като ги изследвах през бременността ми бях в недостиг и на 2та витамина а хем пиех през бременността..
Но възможно ли е от едни витамини да се чувствам така зле? Чак да не ми се излиза никъде и да не ми се среща с никой?

Общи условия

Активация на акаунт