Надарени деца

  • 13 212
  • 147
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 29 390
Ами, няма лошо. И въпросът тук е....?

ПС: Не мисля, че тук някой хейти, но явно не отговаряме така, както ти мислиш, че би трябвало.

# 136
  • София
  • Мнения: 62 595
Ели, на мен малко притеснително ми звучи това детето ми да се наблюдава от педагози, психолози и други -ози. Като биг брадър, детето не може на спокойствие да се развива - все някой го наблюдава и преценява. Честно, за моите деца не бих го изтърпяла, пък ако ще да са супергениални или супермързеливи. Не обичам трети лица да ми наблюдават децата в училище. Позволявам единствено на специалисти, които аз съм избрала да се занимават с децата.

# 137
  • Мнения: 40 944
Носиш се на крилете на майчината гордост Simple Smile
Аз лично помня случки от 3 годишна възраст и не съм супер надарена. Имам и един доста по-ранен спомен как една гадна сестра ми заби някаква спринцовка в гърба.

Да, абсолютно! Щерката на 6г смяташе задачи за 4ти клас Simple Smile

Аз вече съм забравила какви задачи е смятала щерка ми в 4 клас. За сметка на това знам как е свършила цялата сага с образованието и - начално, средно, висше, стажове и намиране на работа. Тоест имам поглед от края на пътя, към който ти вървиш. И най-добронамерено ти препоръчах да не се окриляваш прекалено. Най-малкото това затормозява детето. Иначе развивайте таланта му - това е задължение на родителя с талантливо дете.

# 138
  • Мнения: 3 397
Е, те не изпитват постоянно...
Класният им ми каза, че не иска да стои с децата, когато са в двора или на екскурзия, все стои с възрастните и когато я питат защо, казва че и е скучно. Той се е обадил на училищния психолог,  който препоръча да я запишем на отборен спорт в у-ще.. и подобни такива случки.
Иначе училището си има протоколи за всякакви случаи. Деца като дъщеря ми вървят по една програма, деца със социялни проблеми вървят по друга, деца които вървят по-бавно по трета.. и т.н.
Това да видиш "до къде може да стигне" го праят приятели и познати, не учителите.
 Аз също не я натискам повече от нужното. Тя е много мързелива! Но нещата и се получават бързо.. започна да чете съвсем гладко адски бързо, нищо не повтарям по два пъти от материяла, правила за писане, и прочее.

На 6г беше 14/03 и някъде пишеше, че е деня на числото пи. Тя ме попита какво е и съвсем наивно и го обясних. После обаче вечерта тя го обясни на баща си съвсем ясно ( че диамеръра е най дългата права линия в една окръжност, че радиуса е половината, че диамерърда се побира 3.14 пъти по окръжността)

Последна редакция: нд, 22 май 2022, 15:50 от Eli..........

# 139
  • Мнения: 40 944
Ами браво, уникално, страхотно. Успех.

# 140
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако на мен някой ми го направи това изявление за моите деца, хич няма да съм доволна. Откъде-накъде ще определят за правилно или грешно какво прави детето на двора, щом не нарушава дисциплината и правилата? Да не говорим да се намесва психолог и да ми обяснява да го записвам на колективен спорт! При вас училището твърде много се намесва във възпитанието (което никак, ама никак не бих изтърпяла за моите). Детето е твое и ти решаваш какво и как да се случва.

Стегни се! Знаеш ли колко деца не обичат да са с връстници, а са съвсем в час! И не искат да са с връстници, а с възрастните, защото връстниците им са все още по-незрели от тях, а от възрастните могат да научат много и се чувстват добре.

Последна редакция: нд, 22 май 2022, 16:26 от Andariel

# 141
  • Sofia
  • Мнения: 5 957
И аз като бях малка предпочитах компанията на възрастните пред тази на връстниците ми. Просто от една страна ми беше по-интересно, а от друга от мен не се изискваше да се харесвам на връстниците и да се вписвам в някаква среда.

Така че това изобщо не е показателно.

# 142
  • Мнения: 3 397
Ми не знам какво още да кажа. Наистина не съм дошла да ви доказвам нищо.
Разбира се всяко едно нещо само по себе си нищо не означава. И винаги ще дойде някой да каже "и аз" и " познавам случай"...

Исках да кажа, че хората пазят много откъслячни случки от детството си. Неща които силно са ги впечатлили... аз на 4г летях за първи път със самолет и попаднах в хотел с жълти чаршафи..  на тази възраст това те впечптлява и помниш...
Дъщеря ми ми разказа нещо с много големи детайли, които на 3г човек незапомня най вече защото ги пропуска.. например че вратата е била дървена а ключалката високо, за да не я стигат децата. Сигурно човек вижда стотици врати на ден, защо са му толкова детайли.. но както и да е.

Андариел, за съжеление много родители си мислят, че са много вещи във възпитанието на децата си, без да имат никакъв критерии..  отдено че децата прекарват 8часа в у-ще на ден а с вас значително по-малко. Не е лошо да има специялисти да подадат ръка.

Последна редакция: нд, 22 май 2022, 20:10 от Eli..........

# 143
  • Мнения: 6 563
И аз като бях малка предпочитах компанията на възрастните пред тази на връстниците ми. ....
, а от друга от мен не се изискваше да се харесвам на връстниците и да се вписвам в някаква среда.
Ето това е. Контакт с по-големи и възрастни търсят деца, които срещат трудности в комуникацията с връстниците си. Хубаво е да бъдат насърчавани да общуват с наборчета и да търсят мястото си сред тях.

# 144
  • София
  • Мнения: 62 595
Децата имат право да избират с кого да общуват и да не общуват. И го казвам като родител и специалист. Поне това да им оставят възрастните. Не може зорлем да ги караме да са с връстници, ако им е скучно или не им харесва. По-скоро трябва да им потърсим среда с деца със сходни интереси, защото често това е причината. Повечето деца имат един или двама приятели, с които общуват, а не непременно да са в навалицата. А в конкретното училище може и никое дете да не им допада.
Преди да се съгласяваш с психолога помисли конкретно как е при вас и питай детето за неговото отношение. Ти си майката, а не психологът или учителят.

Последна редакция: нд, 22 май 2022, 20:32 от Andariel

# 145
  • Мнения: 3 397
Никой не е спрял детето да си общува с който иска, просто някой е обърнал внимание и е предложил да пробваме друга тема за разговор между тях. Никой няма да я задължи да прави нещо което не иска. Психолога не се прави на майка просто дава някакви идеи..

# 146
  • Мнения: 2 052
Ели, чудесно е, че имаш поводи за радост. Помисли и над варианта да не влизаш твърде надълбоко в ролята на горда майка. Да си умницата на мама и татко е бреме, ако чувстваш, че си първо това и чак после всичко останало.
Днес примерно и направи само един комплимент (комплимент,  а не похвала!) и нека е за нещо, което не прави детето ти впечатляващо, а обикновено. Можеш ли? И разбираш ли за какво става въпрос?

# 147
  • Мнения: 4
Да, абсолютно. Подходът и възможностите за развитие могат да варират, но всяко дете има потенциал да открие и развие своите силни страни.

Общи условия

Активация на акаунт