Надарени деца

  • 13 241
  • 147
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Привет на всички,

Предварително се извинявам, ако темата се дублира, но не попаднах на подобна от тази година.

Аз и съпругът ми желаем да се запознаем и разменим знание и информация с други родители на надарени деца (3-5 години, гр. София). Какво визираме под надарени - изпреварващо детско развитие - четене и писане много преди наборниците, изключителна памет или нещо друго от сорта, което отличава въпросното дете.

Ако имате дете на 3 години и половина (или малко по-голямо), което умело чете и пише на български и английски (или други езици), посещава ли градина/занималния, частно детско заведение или частен учител?

За жалост, поредица от организации с които се срещнахме, не могат да предоставят нужната подкрепа, отношение и плам. Затова се надявам, че ще намерим съратници сред форума и ще можем да обменим знания. Евентуално да се организираме за създаване на родителски кооператив или подобна среда, която децата ни да посещават заедно, за да растат и да се развиват спрямо нуждите им.

Ще бъда благодарна, ако случайни читатели не спамят темата. Ако не Ви засяга, просто я подминете. Благодаря!

Поздрави и хубав ден!

# 1
  • Мнения: 41 327
Разбирам родителската гордост детето ти да чете на 3 години, но от опит казвам, че не е хубаво заради това да го вадите от средата на ненадарените деца, защото съзряването не е само развитие на ума. Не съм виждала дете, което да изпреварва по всичко връстниците си - и знания, и социални умения, и физическо развитие...
А и в дългосрочен план "изоставащите" деца настигат надарените. Вече ако са гении е друг въпрос.

# 2
  • Мнения: 7 776
Аз бих била заинтересована от подобен кооператив.

# 3
  • София
  • Мнения: 62 595
Какви са очакванията ви?

# 4
  • Мнения: 41 327
Децата може и да не станат съвсем като всички други, все пак има и наистина надарени деца, не всичко е родителска самозаблуда и това е доказано, защото после талантите се виждат в спорта, изкуствата, олимпиадите...
А и талантът задължава и трябва да се развива, а не да се пренебрегва. Но това трябва да се прави без парадиране, а с другите мами да се говори на общи теми. Иначе не произтича нищо добро. Ако някоя се хвали как детенцето и вече прави троен Аксел на 7 години дали другите ще заобичат нея и детето и повече, как мислиш? Или разказва какви концерти е изнасяло и какви награди взело?

Последна редакция: пт, 09 юли 2021, 22:11 от Не се сърди, човече

# 5
  • Мнения: 3 325
Както можеш да си запишеш детето на спорт на 3 години, така би трябвало да има и други опции. Умът също трябва да се тренира, все пак този човек може да има потенциала един ден да намери лек за някоя болест, нищо не се знае.
Не знам защо наричате това болни амбиции, дете на 3 години да чете и пише на 2 езика си е абсолютно впечатляващо. Ако наистина няма къде да го запишете, занимавайте се с детето докато можете, без да го притискате разбира се, сигурна съм че има информация в интернет за различни занимания. В един момент ще си проличи дали е "изключителен" случай, ако продължава така да се развива по- бързо от връстниците си.

# 6
  • София
  • Мнения: 62 595
Все пак ми се иска да чуя нещо повече за детето на автора/ката. Надявам се да опише на колко години е детето и какво може към момента.

# 7
  • Мнения: X
И на мен ми се иска да разбера повече за детето на авторката. Чета откакто съм на 3, пиша от 4-5-годишна, и то без фрапантни грешки. Не съм гений Joy Свиря на музикален инструмент, рисувам, но всичко е посредствено (добро, но посредствено)... Говоря 3 езика свободно от 12-годишна... И познавам и други хора като мен... Нито съм била, нито съм специална в момента. Но пък ми беше много лесно от първи до 4ти клас. Stuck Out Tongue Winking Eye

# 8
  • Мнения: 2 760
Ако темата не е пързалка, имам въпрос.
Като се съберете какво ще предприемете,   не разбирам. Ще ги готвите за олимпиади ли? И какъв "плам" търсите у организации, в смисъл веднага да работят с детето, да аплодират, да приспаднат?! Не се заяждам, просто животът е шарен.

# 9
  • София
  • Мнения: 62 595
Признавам си, че обичам да работя с деца с различни характеристики, а надарените също не са съвсем обикновени, защото при тях нещата се случват малко по-различно и има накъде да се развиват нещата.  Но много често под надареност хората разбират четене и писане, а това не е съвсем така. В общи линии при всяко дете може да се развива надареност или способности, независимо от степента, в която са към определен момент. Обаче аз съм си такава, винаги ме влече необичайното, имам си виждания по въпроса. Примерно, надарените също са в някаква степен със СОП, също както и други деца, просто са по различен начин изразени, обществото ги възприема различно, а те доста си приличат.

Последна редакция: сб, 10 юли 2021, 17:36 от Andariel

# 10
  • Мнения: 10 664

Ще бъда благодарна, ако случайни читатели не спамят темата. Ако не Ви засяга, просто я подминете. Благодаря!

Поздрави и хубав ден!

Изрична молба, а вие какво направихте - оспамихте ѝ темата от всякъде! Като нямате вундер, не пишете бе!

# 11
  • Мнения: 299
Какво визираме под надарени - изпреварващо детско развитие…Ако имате дете на 3 години и половина (или малко по-голямо), което умело чете и пише на български и английски (или други езици), посещава ли градина/занималния, частно детско заведение или частен учител?


Каква е целта, че не се разбира? И нашето първо дете научи двете аЗбуки преди 1.5 г и на3 г четеше, но това нищо не означава, особено ако детето изостава в други области. Не вярвам във всички области да е напред. Чете си и сега само̀ книжките когато поиска. Пише цели изречения също. Не зНам защо трябва да ходи на частни уроци като и вкъщи може да се занимава. Ненадарени деца няма. Има деца, на които не им се обръща достатъчно внимание, за да си развият талантите.
Може би имате нещо друго предвид , което не се разбира в темата? Ако талантът е музикален, детето може да ходи на уроци по пиано примерно.

Последна редакция: пн, 12 юли 2021, 08:37 от Aminka

# 12
  • София
  • Мнения: 62 595
Аминка, правиш свободни съчинения без картинка, сякаш ти се иска непременно да изостават в някакви области чуждите надарени деца. Надарените деца имат своите особености към тях се подхожда индивидуално. Много често те много бързо започват да осъзнават, че не са съвсем като връстниците си, а това често става по негативен начин от страна на връстниците. Възрастните се впечатляват и започват да се държат малко неадекватно. Въпросът не е само да се развиват надареностите, а и детето да се справя и с отношението на околните, особено на връстниците.

# 13
  • Мнения: 1 459
Доста странна тема, да не говорим, че се превърна в минути за реклама. И аз не разбрах, като съберете родителски кооператив, примерно един родител ще преподава по руски, друг по китайски, трети по суоми и тай-чи? Просто имам усещането, че това се превръща в някакво самоцелно състезание. Аз чета и пиша от шестгодишна. Не разбирам от какъв зор е напънът дете на 3,5 г. да умее да пише и чете. На 7 г. трябва да рецитира хайку на японски ли? Говоря свободно английски, от пет години уча японски, свиря професионално само на един струнен инструмент. По нечий критерии сигурно съм умствено изостанала. Развиването на потенциала според мен, продължава през целия живот. Едно дете ще има талант за рисуване и музика, друго ще му вървят повече спортовете. Добре е да ги насърчаваме да се развият в различни области, само да не се прекалява, децата все пак трябва да играят и да си почиват.
Напълно подкрепям мнениято на Черна станция. Ако извадите детето от кръга на ненадарените, рискувате неминуемо да се превърне в бяла врана.

Последна редакция: пн, 12 юли 2021, 10:09 от Atamagaokashii

# 14
  • Мнения: 8 924
Доста странна тема, да не говорим, че се превърна в минути за реклама. И аз не разбрах, като съберете родителски кооператив, примерно един родител ще преподава по руски, друг по китайски, трети по суоми и тай-чи?
кооперативът ще работи с плам, но на децата им трябват специалисти, а не точно родители  на други надарени  деца. Simple Smile

# 15
  • Мнения: 8 297
Обикновено надарено е дете което пее или рисува.
Деца на 3 които четат не са рядкост ако с тях са се занимавали родители или учители. Има цяла програма как да се научи дете да чете на ранна възраст.
Ако има деца с фиксиран интерес за четене и смятане е хубаво родителя да отхвърли диагнозата Аспергер.

# 16
  • Мнения: 8 924
за мен дарбите са различни, не само изкуствата. Но е много трудно да се определи кое точно дете да наречем надарено. Може някое да е 'надарено' през някакъв период, след това да изостане в дарбата си.

# 17
  • Мнения: 12 857
Моята дъщеря се научи да чете на три и половина, брат й "чак" на 4, но той пък познаваше часовник със стрелки от много малък.
Това не означава, че са станали гениални - умни, способни са определено, но пък какви да бъдат с родители като нас.

А за да се научат, нали някой ги е учил? Някой е имал достатъчно плам да учи малко дете на четмо, писмо и езици.
Не всяко дете би се заинтересувало на тази възраст, и ако детето ми толкова много се занимава с учене, бих се постарала да му осигуря достатъчно игра на открито, достатъчно общуване с приятелчета. Това бих посъветвала всеки родител на способно дете.

А вече за някакво допълнително развитие на ума, извън стандартното, бихте могли да помислите след първи клас.

# 18
  • София
  • Мнения: 62 595
Защо сте се вторачили в четенето? Това ли е критерият за надарено дете, да чете на 3? А може ли да чете на 2?

# 19
  • Мнения: 1 459
Защо сте се вторачили в четенето? Това ли е критерият за надарено дете, да чете на 3? А може ли да чете на 2?
Ако някое може да чете още в корема на майка си, това ще го призная.
Чувала съм за инициативата родителски кооператив, когато не успеят да се класират за детска градина. Тогава се събират примерно пет семейства с пет или повече деца и всеки ден за всичките деца отговаря по някой родител. Накрая си делят разходите за храна. Затова си помислих, че авторката търси родители с различни умения, които отрано са поставили летвата високо и за своите собствени деца.

# 20
  • Мнения: 7 776
Не, не сработват така кооперативите, наемат се учители.

# 21
  • София
  • Мнения: 62 595
Авторката така и не казва какво иска. Аз също искам да зная защо е пуснала темата - преброява дивите зайци или какво?

# 22
  • Мнения: 1 177
Авторката се покри, защото си мисли, че я хейтим. Няма такова нещо.
Обаче, като чуя "надарено дете", автоматично си представям Моцарт, който е композирал на 5 годишна възраст. Друго не си представям.

# 23
  • София
  • Мнения: 62 595
Моцарт е гениален, а не надарен. Надареността е по-приемлива за мен от гениалността, че там има и малко бъгове при гениалните, имат си тъмните страни.

# 24
  • Мнения: 1 459
Сетих се за една случка из моя скромен преподавателски опит. Отивам да уча на цигулка две момченца на 6 и 4 г. Бащата парадира със средства, ходели на английски, след мен идвала учителката по немски, после ги водел на джудо. Да съм му препоръчала учителка и по пиано, още утре можел да купи пиано. В същото време почна да се пазари за тарифата. Предложих да се занимавам с големия половин час, след това с по-малкия и така общо два астрономически часа, защото още са много малки и няма да издържат 60 мин. урок наведнъж. Поисках общо 18 лв, а и идвах у тях. Той нищо не ми отговори, майката доведе двете деца, оставиха ги, след час и половина заявиха, че е достатъчно за днес и ми платиха 12 лв. Така всеки път. Уроците по инструмент все пак са индивидуални, а двамата не спираха да се боричкат. Аз наблягах повече на солфежа, обяснявах кое как се нарича по цигулката, след 3-4 урока почнах да ги уча на постановка. Показах им как се тактува, реших да използваме лъка и да свирят т. нар. празни струни, тоест без пръст на лявата ръка, да притиска струната. След месец господинът заяви, че прекратява заниманията, защото отстрани не звучало хубаво, очаквал вече да свирят пиеси и популярни мелодии. Обясних му, че тогава се е насочил погрешно към цигулката като инструмент. За да звучиш сравнително добре и да можеш да изпълняваш песнички на цигулка, са нужни 4-5 г.,камо ли за нещо по-сериозно. Това, което ме порази, беше че при тази армия от учители, шестгодишният не можеше да чете. Бях му написала с печатни букви имената на всяка нота, написана на петолинието, а той не можеше да ги прочете. Питам го колко е 4+2, той мълчи.
Та мнението ми е, че родителите трябва да имат реалистични очаквания. Понякога от много разпиляване детското внимание в различни сфери, накрая ефектът е обратен.

Последна редакция: пн, 12 юли 2021, 16:28 от Atamagaokashii

# 25
  • Мнения: 10 664
excepti0nal, не си улучила форума, за съжаление. Weary Както винаги, подобни теми, въпреки, че много ясно си се изразила, се четат от бг-мамите като "дай да си ги мерим" или "кой е по-по-най" или "правим си реклама". Завистта е голяма. Темата ти щеше да е много интересна, ама, като гледам, няма да намериш съратници.

Аз и съпругът ми желаем да се запознаем и разменим знание и информация с други родители на надарени деца (3-5 години, гр. София).
Цитат
Какво визираме под надарени - изпреварващо детско развитие - четене и писане много преди наборниците, изключителна памет или нещо друго от сорта, което отличава въпросното дете.

Родителите на вундери явно няма как да обменят опит в отглеждането на децата си, без да бъдат нападнати. Жалко... Sad

# 26
  • Мнения: 41 327
Глупости на търкалета. Споделихме мнение на база опит. И моето дете четеше на 3,5 години и да не казвам какво още правеше, защото не е нужно. Та изобщо не става въпрос за завист, а за споделяне на опит. При това аз говоря от позицията на изминат път, а не на човек тепърва тръгващ по пътя. 
Иначе си съвсем права за ей това " се четат от бг-мамите като "дай да си ги мерим" или "кой е по-по-най" или "правим си реклама". Завистта е голяма".  И точно затова по-мъдрите мами предпочитат да не парадират. Да не говорим, че израстването в нормална среда си има ред позитиви (както казаха много писали).

# 27
  • Мнения: 1 459
Аз не разбрах, кои са били тези организации, които не можели да отговорят на нуждите на детето. Има доста частни занимални, които биха взели примерно 4-5-годишно. Щом се справя по-добре от 7-годишните, не виждам какъв е проблемът. Работила съм в частна занималня и нивото на всички беше приблизително еднакво. Само едно момиче на 8 г. владееше свободно английски, тя е ходила от три годишна редовно на уроци. За сметка на това се затрудняваше с българския. Споменатите вундери имам чувство, че някои хора си мислят, че се срещат под път и над път. Не всеки може да е Моцарт и Айнщайн. Не е и необходимо. Неслучайно в предишния си пост споменах за нереалистичните очаквания. Вярно, че на всяка майка нейното гардже си е най-хубавото и най-умното, но според мен е важно детето да расте щастливо. И наистина авторката предостави много оскъдна информация, затова повечето коментари ще се базират чисто и просто на догадки и лични наблюдения.

# 28
  • София
  • Мнения: 62 595
и аз съм любопитна кои са тези организации, които не могат да се занимават с надарено дете.

# 29
  • Мнения: 10 664
Глупости на търкалета. Споделихме мнение на база опит. И моето дете четеше на 3,5 години и да не казвам какво още правеше, защото не е нужно. Та изобщо не става въпрос за завист, а за споделяне на опит. При това аз говоря от позицията на изминат път, а не на човек тепърва тръгващ по пътя. 
Иначе си съвсем права за ей това " се четат от бг-мамите като "дай да си ги мерим" или "кой е по-по-най" или "правим си реклама". Завистта е голяма".  И точно затова по-мъдрите мами предпочитат да не парадират. Да не говорим, че израстването в нормална среда си има ред позитиви (както казаха много писали).
Ми, остава тогава, да си пишете на лична, за да не "парадирате" и никой няма да разбере какви и къде организации помагат на вундерите ви. Защо не се погледнат нещата от научна и обективна гледна точка? Сподели си твоя опит. Може пък да ѝ е полезен. Аз нямам вундер, но ще ми е много интересно да прочета какво правите с вундерите си. Как и кога сте разбрали, че са вундери... Какво им предстои... Какви шансове за развитие имат в България... В Америка си има асоциации, клубове, тестват ги, почитат ги, не им завиждат...

Болднатото пък авторката въобще не го е споменавала. Кой е казал, че трябва да "растат в някаква друга, ненормална среда"?

# 30
  • София
  • Мнения: 62 595
Завистта винаги я има и ще я има, особено когато чуждото дете се окаже по-надарено от собственото. Хората ревнуват, завиждат и т.н., съвсем нормално и предвидимо е. Но не е причина едно надарено дете да бъде спирано зорлем и вкарвано в рамката на посредствеността, защото "така трябва, иначе ще стане зле за него". Посредствеността никога няма да понесе даровитостта, затова казвам, че на надарените деца им е доста трудно, защото отношението е по-скоро негативно, отколкото положително. Съвсем малко хора са способни да оценят и да се зарадват. Веднъж показали надареност, хората я приемат по подразбиране и очакват още и искат още, и когато не получат повече стават негативни, все едно детето трябва да угажда на чуждите прекомерни очаквания и капризи. Имам предвид чужди хора и техните капризи и очаквания, които няма как самите те да покрият или техните собствени деца да покрият. Всяко дете има своя път и трябва да се развива и да се мисли основно за него, а не как ще го възприемат околните. На околните угодия няма.

Последна редакция: пн, 12 юли 2021, 23:40 от Andariel

# 31
  • Мнения: 41 327
Ми, остава тогава, да си пишете на лична, за да не "парадирате" и никой няма да разбере какви и къде организации помагат на вундерите ви. Защо не се погледнат нещата от научна и обективна гледна точка? Сподели си твоя опит. Може пък да ѝ е полезен. Аз нямам вундер, но ще ми е много интересно да прочета какво правите с вундерите си. Как и кога сте разбрали, че са вундери... Какво им предстои... Какви шансове за развитие имат в България... В Америка си има асоциации, клубове, тестват ги, почитат ги, не им завиждат...

С каква цел употребяваш все тази дума (вундери/вундеркинди)? Никой друг не я ползва, а и тя е синоним на гений, не на надарен или талантлив. А каквото имах да казвам го казах, повече нямам какво да добавя.

# 32
  • Мнения: 29 719
Тук наистина не се разбра каква е целта. Авторката се обиди, както става почти винаги, когато някой чете мнения, които не му понасят, вместо да се появи и да напише повече за детето си.
На мен лично ми е все тая за чуждите деца. Радвам се за тях, но до там....

Вундеркинд/гений би могло да е дете, което успява да се занимае с дадено нещо /наука, музика, друго.../ с минимална помощ и изпреварва учителите си, като например Моцарт, също скоро четох за момиче,завършило университет на 11 г. и подобни примери. Колко са такива? Един на поколение.....че и на две-три.
Надарено дете е нещо съвсем различно - талант в някоя област, който трябва да се развива с труд и упоритост.

Половината деца могат да бъдат натиснати и научени на 3 г. да пишат, да смятат.... Но кому е нужно? Малко ми е като ранното прохождане - да се каже колко е надарено детето, проходи/почна да чете/почна да смята на еди колко си, пък другите...... ехеееее........
Има много умни деца, но има и родителски амбиции - деца на по 2 годинки започват с четене, английски, танци, музика и какво ли не.
Разбира се,  всеки е свободен да гледа детето/ата си, както пожелае и смята за правилно.

# 33
  • София
  • Мнения: 62 595
Гениалните и даровитите също полагат много труд и упоритост. Не знам защо е така наложило се широко мнение, че на гениалните нищо не им струва постигането на нещо, от въздуха им идва и те пръста си не мърдат, ей така, на тепсия идва, по магичен път се материализира. Никой не смята колко часове са прекарали тези деца/възрастни в обмисляне и пробване на някакви неща, купищата изписани тетрадки, стотиците часове в пробване на едно или друго при композиране. Дори е обидно в някаква степен, че се гледа толкова лековато - той си го може и му е лесно. Става като в приказката за селянина и циганина - твоята е лесна - ори, мели, яж; А при мен проси го, носи го, печи го, пък чак тогава яж!

# 34
  • Мнения: 29 719
Разликата между гений и надарено дете е не толкова положения труд, а начина, по който се случват нещата. Аз лично не познавам гении, така че говоря по "картинка", т.е. чула съм, чела съм....
Имаше един филм - Добрият Уил Хънтинг. Той просто си беше гений, неразвит, но такъв. Мозъкът му работи различно, както се казва "нещата му говорят". Да, този гений трябва да се развие, но той просто е такъв и няма обяснение за това....
Надареното дете е талантливо, но изисква много труд и работа. Отдава му се да рисува/пее/свири, но не може да хване цигулката и да изсвири някоя соната без години на уроци и упражнения.
Не виждам някой да омаловажава чуждия труд, напротив. Просто разликата на гениален и талантлив е голяма. Както казах, гении не се раждат често. На много родители обаче им се иска децата им да са такива и ги натискат от бебета с четене и английски...

# 35
  • Мнения: 1 459
Напълно съм съгласна със Soul Free. Особено частта за организациите, които не можели да отговорят на нуждите, ми звучи много позната. Аз можех да препоръчам преподаватели от различни фондации, благодарение на които аз взех няколко сертификата, но от думите  на авторката оставам с впечатление, че са обиколили къде ли не и са все останали разочаровани. Срещала съм се с доста такива родители и обикновено т. нар. нужди на детето всъщност са план, разработен от родителя. Примерно детето трябва да може да произнася реч на японски и да отговаря на по-лесни въпроси, за да участва в конкурс по ораторско майсторство. Срок - два месеца. Това е съвсем реален случай от моята практика. Или 7000 англ. думи за една година. И когато това не стане, почва се едно местене и обикаляне по учители. Явно родителите не си дават сметка какъв стрес е това за детето. Като се хареса с даден преподавател и ходи на уроци с удоволствие, това е най-краткият път към знанията. А не някой цербер, който ще го му налива количествено в главата.
Колкото до вундерите - тях ги има, например цигулари като Сара Чанг, Гил Шахам и др. Почнали да свирят на 3, на 6-7 изнасят концерти с оркестър, изпълняват произведения, които обикновено могат да се изсвирят на 14-15 г. Пък и те са си вундери само с цигулката и са на 500 цигулари един, даже по-рядко.

Последна редакция: вт, 13 юли 2021, 10:10 от Atamagaokashii

# 36
  • Мнения: 41 327
Гениите започват с аванс пред другите. И ако се трудят - блестят, но могат да са по върховете (без чак такова блестене) и ако не се трудят, което само талантливите не го могат. Ще дам един неутрален (от гледан точка на дискусията пример) - имахме навремето един боксьор, Исмаил Мустафов. Циганче, хич не обичаше тежките тренировки и труда, ама гений. Цяла година аху иху, пиене и купон, преди голямо състезание треньорите го натискат да влезе във форма за два месеца на лагер и после става шампион. Ако този човек беше и трудолюбив... Бих могла и други примери да давам за много успешни хора, които биха блестели като слънце, ако бяха и упорити и трудолюбиви, но просто не са го правили и пак са били успешни, защото са имали аванс, даден от дядо Господ.

# 37
  • София
  • Мнения: 62 595
Четете биографиите на хората, че като чета какво пишете, всичко е щрак, и му дошло и написал симфония! Извинявайте, ама много фантазирате, все едно е някаква приказка за вълшебната пръчка или патицата със златните яйца. Обикновено на хора като гениите животът е много труден, те си имат своите бъгове, работохолици са, буквално обсебени, да не говорим за вътрешните демони, с които се борят цял живот.

# 38
  • Мнения: 299
Обикновено на хора като гениите животът е много труден, те си имат своите бъгове, работохолици са, буквално обсебени, да не говорим за вътрешните демони, с които се борят цял живот.
Така е. Илон Мъск , например, говори колко трудно е било детството му, как е бил подиграван и бит в училище, защото е бил много различен. Преди няколко месеца спомена и че е с аутизъм, което обяснява някои неща в нестандартното му за “ нормалните” хора държание.  Не казвам че всички гении са аутисти, а това да си успял в някоя сфера нЕ значи че си за завиждане.
Не разбрах авторката какво точно иска да развива на детето си ако чете на 3г.  Дали няма само̀ да си покаже в какво друго е добро с времето? Нашето много се интересува и от нотите и му даваме много музикални играчки, например…

Последна редакция: ср, 14 юли 2021, 08:29 от Aminka

# 39
  • Мнения: 10 664
Ми, остава тогава, да си пишете на лична, за да не "парадирате" и никой няма да разбере какви и къде организации помагат на вундерите ви. Защо не се погледнат нещата от научна и обективна гледна точка? Сподели си твоя опит. Може пък да ѝ е полезен. Аз нямам вундер, но ще ми е много интересно да прочета какво правите с вундерите си. Как и кога сте разбрали, че са вундери... Какво им предстои... Какви шансове за развитие имат в България... В Америка си има асоциации, клубове, тестват ги, почитат ги, не им завиждат...

С каква цел употребяваш все тази дума (вундери/вундеркинди)? Никой друг не я ползва, а и тя е синоним на гений, не на надарен или талантлив. А каквото имах да казвам го казах, повече нямам какво да добавя.

Simple Smile Цел ли? Няма. На мен ми е ясно, че говори за дете вундер, след като знае да чете и пише на два езика на 3 години. Simple Smile Ако беше с някакъв развит талант, щеше да е виртуоз, а не гений.



Цитат
Дете чудо (често срещано е и вундеркинд – буквално от немската дума Wunderkind) е епитет за човек, който от дете владее до съвършенство едно или повече умения на нивото на възрастните. Няма точни критерии по отношение на възрастта или нивото на проявление на таланта, но приблизителната представа е, че вундеркиндът е дете, обикновено до 15 години, което проявява познания и умения на ниво на високо образован възрастен в област, изискваща сериозни усилия и посвещаване.

Тези хора, дето си ползват мозъците на 90%. Wink

# 40
  • Мнения: 1 459
Ми, остава тогава, да си пишете на лична, за да не "парадирате" и никой няма да разбере какви и къде организации помагат на вундерите ви. Защо не се погледнат нещата от научна и обективна гледна точка? Сподели си твоя опит. Може пък да ѝ е полезен. Аз нямам вундер, но ще ми е много интересно да прочета какво правите с вундерите си. Как и кога сте разбрали, че са вундери... Какво им предстои... Какви шансове за развитие имат в България... В Америка си има асоциации, клубове, тестват ги, почитат ги, не им завиждат...


С каква цел употребяваш все тази дума (вундери/вундеркинди)? Никой друг не я ползва, а и тя е синоним на гений, не на надарен или талантлив. А каквото имах да казвам го казах, повече нямам какво да добавя.

Simple Smile Цел ли? Няма. На мен ми е ясно, че говори за дете вундер, след като знае да чете и пише на два езика на 3 години. Simple Smile Ако беше с някакъв развит талант, щеше да е виртуоз, а не гений.



Цитат
Дете чудо (често срещано е и вундеркинд – буквално от немската дума Wunderkind) е епитет за човек, който от дете владее до съвършенство едно или повече умения на нивото на възрастните. Няма точни критерии по отношение на възрастта или нивото на проявление на таланта, но приблизителната представа е, че вундеркиндът е дете, обикновено до 15 години, което проявява познания и умения на ниво на високо образован възрастен в област, изискваща сериозни усилия и посвещаване.

Тези хора, дето си ползват мозъците на 90%. Wink
Между дете-чудо и талантливо дете има огромна разлика, която имам чувство, че потребителката не усеща. Не може на всяко по-надарено дете да се вика вундер. И думата виртуоз се използва неправилно. За рисуване също трябва да. се прояви талант, но никой не казва виртуозен художник. Тази дума обикновено се отнася за музиканти.

Последна редакция: ср, 14 юли 2021, 08:29 от Atamagaokashii

# 41
  • Мнения: 41 327
Четете биографиите на хората, че като чета какво пишете, всичко е щрак, и му дошло и написал симфония! Извинявайте, ама много фантазирате, все едно е някаква приказка за вълшебната пръчка или патицата със златните яйца. Обикновено на хора като гениите животът е много труден, те си имат своите бъгове, работохолици са, буквално обсебени, да не говорим за вътрешните демони, с които се борят цял живот.

Не всички са работохолици и не всички са успели, дали защото не са и работливи, дали заради обстоятелства. Свят ми се завива като си помисля колко ли нереализирани гении има и какво се изпуснали. Геният е потенциал, но не е абониран за успех и слава.

# 42
  • София
  • Мнения: 62 595
Повечето гении са работохолици, дори не работохолици, а обсебени от това, което правят. Погрешно свързваме работохолизма с успеха, а между едното и другото е нежда голяма доза късмет  и доста други фактори. Но като цяло представите за надарените са доста романтични или крайно негативни, но така или иначе са на принципа "е, какво като е такъв, голяма работа".

дете-чудо, вундеркинд и т.н. са синоними, превод на едно и също, което всички знаем какво е. Няма нужда от заяждане.

# 43
  • Мнения: 41 327
Повечето гении са работохолици, дори не работохолици, а обсебени от това, което правят.

Недоказуемо твърдение, защото такива са само известните, за които знаеш. Нереализираните не ги знаеш, нали?

# 44
  • София
  • Мнения: 62 595
Продължаваш да бъркаш обсебеността с успеха. Обсебеността от дейността или мислите са независими от успеха, те съществуват в индивида. Успехът или неуспехът са вторични понятия.
Нереализиралите най-често не са имали късмета да попаднат в подходящите обстоятелства или да имат един или няколко човека, които да ги сложат в правилните обстоятелства. Или не са имали необходимото образование, социална среда и т.н. Моцарт е можел да си остане един селски музикант при цялата си гениалност, ако не е било семейството му и всичко, което е знаел баща му и съответната среда.
Отделно са личностните особености и дали психически човекът е достатъчно устойчив, за да се справи с напрежението в социума.

# 45
  • Мнения: 41 327
Нищо не бъркам, ама не ми се спори с теб повече, който ме разбира - добре.

# 46
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма за какво да спориш, защото това, което описвам е отвъд обичайното житейско разсъждение по въпроса. Хората са ги изучавали тези неща, сега продължават да ги изучават. На житейско ниво всеки си приказва всичко, защото така му е изгодно.

# 47
  • Мнения: 41 327
Ама така е, знам че ти си много учена и само с учебниците ставаш и лягаш, нали затова се оттеглям пред авторитета ти. Е, може малко да вникваш повече и в писаното от другите, ама нейсе.

# 48
  • София
  • Мнения: 62 595
Много добре вникнах в написаното, но не съм съгласна с това, което си писала. Вникване и съгласяване са различни неща.
Тъй като на мен темата с надарените деца и изобщо с децата извън "нормата" ми е много интересна, включително професионално, не само лично, доста чета и се интересувам, защото това пряко ми помага в работата. Това са деца на ръба на нормата и имат нужда от допълнително внимание, защото да си на ръба на нормата не е лесно, носи своите особености.

# 49
  • Мнения: 1 100
Школи по предмет който му е интересен за по-големи деца- математика, литература, информатика, предприемачество.

Много е важно да го подкрепите сега навреме и да му дадете възможност да се развива. Много са важни учителите.

И не обръщайте внимание на коментари от сорта, че ще му навредите.

И не на последно място- спорт! Нарадените деца, често са много добри спортисти, което не само е здраве, но ги учи на дисциплина.

# 50
  • Мнения: 1 459
Школи по предмет който му е интересен за по-големи деца- математика, литература, информатика, предприемачество.

Много е важно да го подкрепите сега навреме и да му дадете възможност да се развива. Много са важни учителите.

И не обръщайте внимание на коментари от сорта, че ще му навредите.

И не на последно място- спорт! Нарадените деца, често са много добри спортисти, което не само е здраве, но ги учи на дисциплина.
На възраст между 3,5 и 5 г. предпримачество и информатика?! ! Ето за такива родители говорех по-горе. Предлагам направо да почва да решава уравнения с по три неизвестни. После на десет години, дори и по-рано - препоръчайте ми добър детски психолог. Всичко прекомерно в един момент трябва да избие някъде.

# 51
  • Мнения: 10 664
Школи по предмет който му е интересен за по-големи деца- математика, литература, информатика, предприемачество.

Много е важно да го подкрепите сега навреме и да му дадете възможност да се развива. Много са важни учителите.

И не обръщайте внимание на коментари от сорта, че ще му навредите.

И не на последно място- спорт! Нарадените деца, често са много добри спортисти, което не само е здраве, но ги учи на дисциплина.
На възраст между 3,5 и 5 г. предпримачество и информатика?! ! Ето за такива родители говорех по-горе. Предлагам направо да почва да решава уравнения с по три неизвестни. После на десет години, дори и по-рано - препоръчайте ми добър детски психолог. Всичко прекомерно в един момент трябва да избие някъде.

То и до това ще стигне, ако има потенциала, за който говорим. Simple Smile Но за да стигне, трябва именно подходяща подкрепа.

# 52
  • Мнения: 1 100
Школи по предмет който му е интересен за по-големи деца- математика, литература, информатика, предприемачество.

Много е важно да го подкрепите сега навреме и да му дадете възможност да се развива. Много са важни учителите.

И не обръщайте внимание на коментари от сорта, че ще му навредите.

И не на последно място- спорт! Нарадените деца, често са много добри спортисти, което не само е здраве, но ги учи на дисциплина.
На възраст между 3,5 и 5 г. предпримачество и информатика?! ! Ето за такива родители говорех по-горе. Предлагам направо да почва да решава уравнения с по три неизвестни. После на десет години, дори и по-рано - препоръчайте ми добър детски психолог. Всичко прекомерно в един момент трябва да избие някъде.

Защо не ? Толкова ли е трудно да си представите, че децата се развиват различно и имат различни интереси. И не , не става въпрос да се търси под вола теле, а да се развиват талантите на децата. Точно това липсва в класическото образование и е задача на родителя.

Не сте длъжна да коментирате темата, ако нямате какво да кажете конкретно по въпроса, жлъчните коментари на никого не са в полза.

# 53
  • Мнения: 8 297
Школи по предмет който му е интересен за по-големи деца- математика, литература, информатика, предприемачество.

Много е важно да го подкрепите сега навреме и да му дадете възможност да се развива. Много са важни учителите.

И не обръщайте внимание на коментари от сорта, че ще му навредите.

И не на последно място- спорт! Нарадените деца, често са много добри спортисти, което не само е здраве, но ги учи на дисциплина.
На възраст между 3,5 и 5 г. предпримачество и информатика?! ! Ето за такива родители говорех по-горе. Предлагам направо да почва да решава уравнения с по три неизвестни. После на десет години, дори и по-рано - препоръчайте ми добър детски психолог. Всичко прекомерно в един момент трябва да избие някъде.

Защо не ? Толкова ли е трудно да си представите, че децата се развиват различно и имат различни интереси. И не , не става въпрос да се търси под вола теле, а да се развиват талантите на децата. Точно това липсва в класическото образование и е задача на родителя.

Не сте длъжна да коментирате темата, ако нямате какво да кажете конкретно по въпроса, жлъчните коментари на никого не са в полза.
Психическото развитие на децата е горе-долу еднакво освен ако няма някакви дефицити.
И ако дете на три има някакъв поренциал в някаква област,  то той не би могъл да се развива като при дете на 8 години.
Единствено с индивидуална подкрепа от родител нещо може да се случи. Това и в класическо и в иновативно образование.

# 54
  • Мнения: 1 459
Школи по предмет който му е интересен за по-големи деца- математика, литература, информатика, предприемачество.

Много е важно да го подкрепите сега навреме и да му дадете възможност да се развива. Много са важни учителите.

И не обръщайте внимание на коментари от сорта, че ще му навредите.

И не на последно място- спорт! Нарадените деца, често са много добри спортисти, което не само е здраве, но ги учи на дисциплина.
На възраст между 3,5 и 5 г. предпримачество и информатика?! ! Ето за такива родители говорех по-горе. Предлагам направо да почва да решава уравнения с по три неизвестни. После на десет години, дори и по-рано - препоръчайте ми добър детски психолог. Всичко прекомерно в един момент трябва да избие някъде.

Защо не ? Толкова ли е трудно да си представите, че децата се развиват различно и имат различни интереси. И не , не става въпрос да се търси под вола теле, а да се развиват талантите на децата. Точно това липсва в класическото образование и е задача на родителя.

Не сте длъжна да коментирате темата, ако нямате какво да кажете конкретно по въпроса, жлъчните коментари на никого не са в полза.
Не съм жлъчна, споделям мнение по темата, а и все пак имам известен педагогически опит. Авторката е уточнила възрастта 3,5г., която е достатъчно крехка. За спорта съм с две ръце, но не и за информатиката. Имам достатъчно наблюдения как влияе висенето пред електронни устройства от ранна детска възраст. Аз съм на принципа всяко нещо с времето си. Идвали са родители и ми казват: "Искам на 12 да говори и пише перфектно на три езика. Добре, ще му извадим душата и ще стане горе-долу, но кому е нужно? Какво ще стане, примерно ако на 20 г. говори гладко два западни езика? Няма да се реализира ли? Децата, които имат толкова феноменална памет, че могат да запомнят огромен обем нова информация за отрицателно време, са рядкост. Случвало ми се е да видя и деца, изпаднали в нервна криза, защото от сутрин до вечер са свръхнатоварени. Цял ден на училище, после 4 часа на занималня, събота и неделя пак го водят на занималня, шах и кой знае още какво. Как няма да дава на заето едно толкова малко дете? Не е приятна гледка дете, което си раздира тетрадките, чупи си молитвите и крещи, че мрази всички. Все пак нека си изживеят детството. Трябва да има игри и социални контакти с връстниците. После дълги години ще са все възрастни.

# 55
  • София
  • Мнения: 62 595
Най-големият проблем на гениалните деца е, че околните, включително родителите, непознатите, медиите и кой ли не, дори невзрачната комшийка очакват надареното дете да бъде надарен възрастен и да ги очарова и да е изключителен възрастен. А в пубертета може да се окаже, че младежът не може да отговори на тези очаквания, защото иска да прави други неща или просто да не прави нищо. Затова някои от познатите ни надарени личности изпадат в някакви зависимости, депресии и какво ли не - от тях постоянно се изисква да са надарени цял живот, като панаирджийски мечки да показват нови и нови номера. Изтощаващо е.

# 56
  • Мнения: 29 719

Не съм жлъчна, споделям мнение по темата, а и все пак имам известен педагогически опит. Авторката е уточнила възрастта 3,5г., която е достатъчно крехка.

Авторката не се и появи да напише с какво е надарено детето ѝ. Тук само си гадаем....Дали е вундеркинд или е просто родителска амбиция....?

На 3,5 г., ако натиснеш едно дете, ще се научи и да чете, и да пише, но защо по ягодите да се случва това?!?! Има си подходящо време за всичко - и за букви, и за смятане, и за интеграли.....

# 57
  • Мнения: 1 459
Според мен чете темата. И на мен ще ми е интересно да се включи, а и мисля, че все пак никой не е бил груб, по Интернет не можем да ядем живи хора. Освен това не е длъжна изобщо да взима под внимание съветите ни. Всичко, което го казах, бих го казала и на свои близки, ако ми се стори, че претоварват детето си. Всеки родител сам си решава в крайна сметка. Специално за моето собствено дете на първо време мисля да го запиша само на плуване, това си е животоспасяващо умение, а и много хубав спорт. Четене, малко по малко английски. Вкъщи има музикални инструменти, времето ще покаже дали са й интересни.

Последна редакция: чт, 15 юли 2021, 22:29 от Atamagaokashii

# 58
  • Мнения: 1 100
Има огромна разлика дали родителят иска да тласне детето в дадена насока, защото му е фикс идея, или детето самостоятелно проявява интерес и му се отдава дадено нещо.

Много деца сами си показват какво им е интересно, без някой да ги натиска. Точно тези интереси трябва да се развиват.

Отделно в днешно време децата са много по-будни средностатистически и много по-бързо се развиват.

# 59
  • Мнения: 41 327
Точно така. Но родителите са длъжни никога да не губят трезвата преценка, защото не всяко рано развито дете става талант като зрял човек, и не всяко тръгнало бавничко дете остава средняче завинаги.
Всъщност в нашата презряна образователна система има шанс и за вторите, за разлика от други държави (Германия май е най-ярък пример), където рано-рано ти лепват етикета и после много трудно се прескача от потока на бъдещите бачкатори в потока на бъдещите мозъци. У нас тийновете имат лукса да могат да променят пътя си чак до пълнолетие.
Та ако след време талантчето забави не трябва да му се вади душата, а ако изоставащото в началото се засили трябва да бъде подкрепено. Изобщо, спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се и развитието на детето е в ръцете на родителите. Масовото образование е...масово, конфекция, която някак си трябва да пасне на всички. Фината настройка става с усилия в семейството, но винаги с мярка и без преждевременни изхвърляния, защото пилците се броят наесен.

# 60
  • Мнения: 1 100
Съгласна съм с всичко!

Разбира се родителят не трябва да натиска за нещо, което не върви. Но също така е грехота да не даде възможност за развитие на интереси, само защото е прекалено рано.

На една приятелка синът от малък страшно му върви математиката, преди първи клас можеше да смята корени и степени. В същото време българския не му е сила. В училище тези различия изкуствено биват осреднени за да се постигне стандарт.

Точно в такива случаи трябва да се даде възможност допълнително детето да си развива знанията, в сферата която му е се отдава.

# 61
  • Мнения: 1 459
Аз най-добронамерено бих препоръчала на авторката да намери учители по български и английски и поне до седемгодишна възраст да надгражда и затвърждава наученето. Най-много бих прибавила някакъв спорт. На 6-7 г. бих проверила детето дали е музикално, ако пее точно, бих му предложила да си избере инструмент, който му е интересен. Ако не е на "ти" с музиката, може да провери дали има афинитет  към рисуването. Тази дарба, ако я има, обикновено се проявява още на 4-5 г. Може на 10 да пробва някое бойно изкуство. Те учат на самоконтрол и дисциплина, важно е все пак да е достатъчно голямо, за да осъзнава, че уменията никога не се използват за нападение, а за самозащита

# 62
  • София
  • Мнения: 62 595
Съвсем природно като родители не сме особено трезви в преценките за децата си и затова понякога се сърдим или ласкаем от някакви преценки от други хора, също и децата често ни изненадват. Не искам да имам трезва преценка, защото обичам децата си.

# 63
  • София
  • Мнения: 11 505
Аз най-добронамерено бих препоръчала на авторката да намери учители по български и английски и поне до седемгодишна възраст да надгражда и затвърждава наученето. Най-много бих прибавила някакъв спорт. На 6-7 г. бих проверила детето дали е музикално, ако пее точно, бих му предложила да си избере инструмент, който му е интересен. Ако не е на "ти" с музиката, може да провери дали има афинитет  към рисуването. Тази дарба, ако я има, обикновено се проявява още на 4-5 г. Може на 10 да пробва някое бойно изкуство. Те учат на самоконтрол и дисциплина, важно е все пак да е достатъчно голямо, за да осъзнава, че уменията никога не се използват за нападение, а за самозащита

Учители от 3 годишна възраст? Това ми идва в повече. Добавянето на инструмент и рисуване допълнително към тези неща на 6 - 7 - също.

# 64
  • Мнения: 1 459
Аз най-добронамерено бих препоръчала на авторката да намери учители по български и английски и поне до седемгодишна възраст да надгражда и затвърждава наученето. Най-много бих прибавила някакъв спорт. На 6-7 г. бих проверила детето дали е музикално, ако пее точно, бих му предложила да си избере инструмент, който му е интересен. Ако не е на "ти" с музиката, може да провери дали има афинитет  към рисуването. Тази дарба, ако я има, обикновено се проявява още на 4-5 г. Може на 10 да пробва някое бойно изкуство. Те учат на самоконтрол и дисциплина, важно е все пак да е достатъчно голямо, за да осъзнава, че уменията никога не се използват за нападение, а за самозащита

Учители от 3 годишна възраст? Това ми идва в повече. Добавянето на инструмент и рисуване допълнително към тези неща на 6 - 7 - също.
Ами нали за това е темата - авторката търси да обмени опит за дете на 3,5 г.,което чете и пише на бг и англ. По-горе се спомена и за родителски кооператив, за който ще са нужни учители.

# 65
  • Мнения: 146
Аз по-скоро се чудя какво го правиш такова дете. Аз имам у дома  един дето чете на 4 и половина, смята почти до сто.....в градината обаче му е скучно и буйства. Само повтаря как там били  бебешки неща, а той от  своя страна е абсолютно самоук. Освен догодина да го пратя  на предучилищна в училище, друго не виждам. И да, напред е с тези неща, но емоционално си е точно на годините. Водои разговори като голям човек, страшно  любознателен е...обаче емоцойките му са си баш на четири годишен 😃фокусът му е доста краткотраен...може би в тази  насока трябва да се работи....

# 66
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, има го този момент, защото градината не е много по мярка на такива деца. Но се налага да се адаптира, освен ако учителката е навита да му отделя някакво време така, както отделя на децата със затруднения - да дава допълнителни задачи. Интересно-безинетерсно, налага се да се научи да стои кротко и да слуша, независимо дали му харесва, да не говорим за буйстване ни нарушаване на учебния процес. В училище пак ще знае повече от другите, затова самоконтролът е важен.

# 67
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Дидето, няма ли около вас Монтесори градина? Там всяко дете се занимава според интересите и със собственото си темпо.

Иначе може да говориш с учителките да чете на другите деца, да му делегират такива задачи. Така ще се почувства полезен и “бебешките” неща стават интересни.

# 68
  • София
  • Мнения: 62 595
Монтесори не е за надарени деца, нито за деца, които са напред с материала.  Да не говорим, че по нашенско са сложили само заглавието и се правят на монтесори. Не бих препоръчала дете  мое или на близки, което като знания и умения е по-напред от връстниците си, да ходи в такава градина. Щом емоционално детето си отговаря на възрастта, значи трябва да е с връстниците си в структурирана среда като обикновените градини. Не бих се съгласила детето ми да е с делегиране на задачи с грижа за по-малките деца, а в монтесорските градини често това се получава, уж за сплотяване на децата - карат големите да отговарят за по-малките. Детето има право на обучение и внимание от страна на учителките точно толкова, колкото и другите, а не да е заместник или помощник на учителките. Учителките за това са на работа - да се занимават с децата. Зная, че звучи странно и дори шокиращо, но всеки да си върши работата. На децата не им е работа да помагат с други деца и да четат на другите деца. Никой няма право нищо да му делегира. И не, бебешките неща няма да му станат интересни, а и не се знае дали ефектът ще е положителен или отрицателен като отношение от другите деца. В градинска възраст са много ревниви относно постиженията на другите - едни може да се възхитят, но други ще завидят и ще започнат да проявяват неприятно отношение. Ако ще има допълнителна работа, то да е индивидуална с детето. На детето работата му е да слуша приказка, а не да я чете на другите.

# 69
  • Мнения: 8 924
Монтесори ще му развие дарбата, обаче в другите области няма да има познания.
Например,  в музикалното средно училище не се учат много основни  предмети, за да развиват дарбата си,,,

# 70
  • София
  • Мнения: 62 595
Коя дарба ще му развие Монтесори? На монтесори продава лиценз и иска всичко да е "марково", а  е ужасно скъпо. Не продава методика. Продава лиценз.

Музикалното училище е съвсем друга работа. Там общообразователните предмети се учит, не оставят първолаците неограмотени , всичко си учат децата, иначе няма как да покрият изискванията на МОН за издаване на удостоверение.  Там бих си записала детето, дори навремето го обмисляхме  много сериозно за първи, пети и седми клас. Обаче като разказах на децата какво точно и как точно ще бъде решиха, че не им се занимава професионално с музика, за да посвещават толкова много време на нея. Но продължиха да свирят и да пеят и до момента.

# 71
  • Мнения: 1 177
Като преподавател, съм съгласна с Андариел. Да не говорим, че подобни методики са доста чужди за нашата реалност. Дори и Монтесори методът да се окаже работещ за децата, след като се влеят в редиците на държавния 1-ви клас, всички "постижения" ще бъдат изличени.
Съдейки по нивото на частните основни и средни училища в моя град (имам директен поглед),  и Джеф Безос да бях, пак бих си изпратила децата в държавно училище. Не сме дозрели още хем да взимаме парите на учениците, хем да държим ниво на обучение.

Последна редакция: ср, 04 авг 2021, 13:31 от Michone

# 72
  • София
  • Мнения: 62 595
Изчела съм го монтесорито от кора до кора, зная за какво става въпрос и така и не разбирам едно дете в норма, че и напреднало, какво ще научи. Да реди дървени пъзели? Да вгнездява "грамчета" с различна големина в различни дупки? Да пипа дървени блокчета с няколко квадратни сантиметра различни тъкани? Това дете няма ли си родители вкъщи да го научат кое как се унеща на пипане?

# 73
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Андариел, незнам какво си чела.
В съседния град има Монтесори училище до 10кл. Определено си учат и то не само неща за фината моторика.
В началното училище на сина ми също ползват някои методи на Монтесори, пише го на писмените работи. Още от 1кл почнаха.
В други градове си има гимназии, всички трябва да се явят накрая на матура, която е обща и за държавните, и за частните училища. Ерго трябва да покрият матурните знания!
И да, всичко зависи как се прилага този метод! Зависи най-много от учителите, които в случая не обучават, а съпровождат.

Много жалко, че в Бг положението е толкова зле.
Което не пречи на Дидето, да погледне идеи от Монтесори групите във Фейса. Много неща стават и с подръчни материали.

Преди години бях на ден на отворените врати в едно друго частно училище пак при нас. Една жена ме чула, че говоря на български и ме заговори.
Искаха да правят такова училище в Сф, бяха дошли да разгледат училището.
Незнам какво е станало.

Тук в Германия за някои частни училища с реформирана педагогика има предълги списъци с чакащи. И парите не са водещи, в Монтесорито казаха, че приемат първо родителите. Ако родителите имат съвсем различна гл.т от тяхната и не взимат детето. Има 2-3 интервюта, въпросници, дават хипотетична ситуация и обясняваш ти как би реагирал.... чудесии 😳

# 74
  • София
  • Мнения: 62 595
Запозната съм с монтесори като част от практиките за деца със затруднения, учила съм го. Това е. Какво повече има да му се чудим? При вас имало в частни училища - в частните може да има всичко, хората може да искат всичко. За мен това не е за деца в норма или отгоре, а за деца с проблеми. Отчитам повече като ефект от добър маркетинг - успяли са да се наложат и печелят хората, защо да не го правят. Подръчните материали не са го измислили от монтесорито, всеки прави всичко от подръчни материали. Изглежда ефектно и нищо повече. Не бих губила времето на детето си с монтесори - това се учи в ежедневието, стига вкъщи хората да не ги мързи. За деца с проблеми става, за деца в градинска възраст като занимавка става, но не и отвъд детската градина и когато става въпрос за учене. Нещо като за свободното време ей така.

Последна редакция: ср, 04 авг 2021, 16:50 от Andariel

# 75
  • Мнения: 2 052
Напълно подкрепям Андариел, методиката на Монтесори няма никакво отношение към развитието на дарби. Полезността на подобни детски градини е в това ако детето е възпитавано вкъщи съгласно принципите на метода, в новата среда ежедневието му да продължи при сходни ценности/условия.

# 76
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Андариел, само мога да те посъветвам да посетиш гимназиално Монтесори училище и да видиш 😁

В Германия децата в такива училища не са извън нормата. Там са деца, които могат да учат самоорганизирано и имат силна вътрешна мотивация, защото сами си разработват материала.
Децата извън нормата са в “нормалните” училища, където ги инклузират ☺, защото на тях им трябва помощ, трябва им добра структура и някой да ги подпомага, подръчква и т.н
Тежките случаи са в специализирани училища.

Не препоръчвам Монтесори за развитие на дарби, а за учене със собствено темпо.
В Бг може да чистят, бършат и подреждат, но методът предоставя много повече възможности.

И да, Мария Монтесори е започнала точно с работа с  деца с умствени дефицити, но е разработила методът да е универсален за всички. Когато е реализиран добре.
Отделно методът е доразработен, защото по нейно време е нямало дигитални медии.

На родителите на такива деца желая здрави нерви, защото такива деца в повечето случаи са предизвикателство.
Подкрепяйте интересите им, позволявайте им да изпробват и им давайте достъп до ресурси, за да утолят жаждата си за знания.
Въобще родителите трябва да вършат повечето работа - търсене на занимания, организиране и т.н

# 77
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако децата ми ще трябва да си разработват сами материала защо изобщо да ги изпращам на училище? Ще си седят вкъщи сами да си го разработват. За какво са учителите, за да пишат едни оценки ли? Децата учат самоорганизирано вкъщи. В училище е организирано и хич не искам там да се самоорганизират през цялото време, защото на тази възраст самоорганизацията е нещо като енергоспестяване и удряне на купон.
Тая идея за собственото темпо я приемам наполовина, защото се използва обикновено за сваляне на отговорността от възрастните - то, детето, нали разбирате, собствено темпо, ние не можем да му зададем темпо. Също и за оправдаване на това, че детето не може да следва общото темпо и изостава от средното темпо на класа.  
За децата, които са напред с материала има пак темпо, което следват, защото те обикновено се стремят или родителите им ги насочват към училища, в които темпото отговаря на способностите им към момента и се вижда, че поемат повече и усвояват по-бързо материала. И пак не става без активното участие на възрастните, чиято работа е да насочват и да помагат, да обясняват.

Мария Монтесори е разработила, за да й донесе слава, а суетата е близка на всеки в някаква степен, а на хора като нея е много близка. Щом един метод е универсален, но е с лизенз, значи си е чист маркетинг. Универсален като киселото мляко, но това мляко ти го продават за еко-био, образно казано. Да, универсален е, защото не е нищо кой знае какво, това при едно нормално възпитание и живот всяко дете го научава.

Като родител хич няма да съм хепи от така описаното за мотнесорските училища в Германия, няма как да ме спечелят като клиент, особено ако децата ми са напред. А и дори да не са напред, пак бих търсила начини не детето да следва собственото си темпо, а да се поощрява и да се работи с него допълнително, за да достигне средното темпо, ако има проблеми с ученето и други неща. Собственото темпо е само някаква временна рамка. Децата се развиват чисто физиологично, мозъците им зреят и няма собствено темпо. Докато не побутнеш и докато не поръчкаш, детето по своето собствено темпо няма да се мръдне и на милиметър да напредне. Затова, монтесори може да е от типа инклузивност, но иначе няма как да ме привлекат. На други може да им е ок, но за мен не е, ако имам дете над средното ниво, да речем.

# 78
  • Мнения: 1 459
Влизам само да напомня - Мария Монтесори не е имала желанието да отгледа собствения си син. Какво повече от това да се каже? Човек, който не се е напънал да отгледа едно дете, тръгнал да дава акъли на цял свят. Само този факт ми е достатъчен, за да гледам с недоверие на прехвалената й методика.

# 79
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Понякога помага да се свалят догматичните очила и да се отсее полезното от маркетинговото 😉

# 80
  • София
  • Мнения: 62 595
Отсявам го. Монтесори вече е само маркетинг, една много добре продавана марка и нищо повече. Като с фанелките, на които има лого и няма лого. Все пак, признавам им на тези, които държат марката - умеят да я промотират за много пари.

На какво казваш догматични очила?

Последна редакция: чт, 05 авг 2021, 06:26 от Andariel

# 81
  • Мнения: 41 327
Ами то всичко е много логично, нишата за такава услуга е направо златна, защото масовият родител е убеден, че детето му непременно има някакви големи дарби. И ако в училище тези дарби не се проявяват, вината разбира се е в училището, което не умее/не иска да развива потенциала на детето. Респективно се търси алтернативно образование,  обещаващо индивидуален подход, развитие на креативността, никакво зубрене и догматизъм... И ето ти я опашката пред вратите на школото. И понеже талантливите и надарени деца са около 10%, представете си какъв пазар има за такива училища.

# 82
  • Мнения: 6 615
Всяко дете има някакъв талант, въпросът е да се открие. Няма бездарни деца.😉

# 83
  • Мнения: 41 327
Всяко дете има някакъв талант, въпросът е да се открие. Няма бездарни деца.😉

Разбира се Simple Smile

# 84
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 7 061
Влизам само да напомня - Мария Монтесори не е имала желанието да отгледа собствения си син. Какво повече от това да се каже? Човек, който не се е напънал да отгледа едно дете, тръгнал да дава акъли на цял свят. Само този факт ми е достатъчен, за да гледам с недоверие на прехвалената й методика.

 Изобщо не съм фен на Монтесори, но в случая жената е била жертва на времето в което живее.
Родена в аристократично семейство, решава да се занимава с математика и медицина, ражда извънбрачно дете, от колега лекар, ако е обявила, че детето е нейно, скандала е щял да я смаже. В крайна сметка за времето си е постигнала много.

# 85
  • Мнения: 1 459
Влизам само да напомня - Мария Монтесори не е имала желанието да отгледа собствения си син. Какво повече от това да се каже? Човек, който не се е напънал да отгледа едно дете, тръгнал да дава акъли на цял свят. Само този факт ми е достатъчен, за да гледам с недоверие на прехвалената й методика.

 Изобщо не съм фен на Монтесори, но в случая жената е била жертва на времето в което живее.
Родена в аристократично семейство, решава да се занимава с математика и медицина, ражда извънбрачно дете, от колега лекар, ако е обявила, че детето е нейно, скандала е щял да я смаже. В крайна сметка за времето си е постигнала много.
И това го има, но фактите са налице - не е отгледала собственото си дете, отказала се е от него заради кариерата. И други е имало като нея с деца родени без брак, но са си понесли последствията, тоест знаели са, че ще бъдат сочени с пръст, но са си гледали децата. Човек, който хем бяга от отговорност за действията си, хем не е бил майка, разработва методика за гледане за деца. Има нещо сбъркано в цялата работа.

# 86
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 7 061
Atamagaokashii
Ами всъщност не се е отказала, защото го е посещавала редовно, вероятно и пари са давани на семейството, което се е грижело за него, а като по голям го е взела, и са работили заедно. Да, не се е грижила пряко, но не се отказала.

# 87
  • София
  • Мнения: 62 595
Всяка жена решава какво и кой й е важен, кой много важен, кой най-важен и кой хич важен.  Тя е направила своя избор каквито ще да са времената. Чуждо семейство е отглеждало детето, а тя е била съботно-неделен родител, и то ако отиде. Така и едни други не се отказват от децата си, ама чужди хора ги гледат. Опитала се е да компенсира с чуждите деца, но не става.

Мен именно това ме дразни, че са се надули с тази марка все едно е някакво чудо невиждано. А за да си истински монтесори, трябва да си лизензиран и да купуваш материалите само от тях, те те обучават и т.н. Нещо като франчайз. Нашенските не зная дали има поне едно такова лизенцирано от западняците, но всички се пишат монтесорите. То така и аз мога да се пиша монтесори, защото така или иначе зная за какво става въпрос и използвам доста неща, но не защото са монтесорски, а защото са съвсем нормални. Един вид са си приписали заслугите, все едно те са измислили топлата вода.

# 88
  • Мнения: 1 459
Atamagaokashii
Ами всъщност не се е отказала, защото го е посещавала редовно, вероятно и пари са давани на семейството, което се е грижело за него, а като по голям го е взела, и са работили заедно. Да, не се е грижила пряко, но не се отказала.
То така и баба знае.

# 89
  • Мнения: 2 052
В информацията на сайта на едно монтесори училище тези обстоятелства са представени по следния начин:

In 1898, Maria Montessori gave birth to her only child, Mario Montesano Montessori. She had been involved in a romantic relationship with the boy’s father, Giuseppe Montesano, a fellow medical doctor. The couple never married, and due to familial and societal pressures of the time, young Mario was sent to live with another family. His mother visited him often, although she didn’t reveal she was his mother until later. As an adolescent, he realized the truth and went to live with her, although for years the general public recognized him as an adopted son or other relative.

източник:
https://www.berkshiremontessori.org/msb-blog/who-was-mario-montessori

Не считам, че подобен източник има за цел да представи патрона си в негативна светлина. Просто понякога фактите не радват окото, който и както и да ги напише.

Миналото е друга губерния, както се казва, от гледна точка на днешните разбирания е трудно да си обясним и разберем подобни  практики, които силно напомнят небезизвестния Baby farming (https://en.wikipedia.org/wiki/Baby_farming ) . Особено трудно е когато тези практики засят децата. Ако на някой му е интересно малко повече по темата, един от най-обстойните трудове на Ванс Пакард е Our endangered children: growing up in a changing world oт 83та. Като всяка друга негова книга е болезнено актуална.
https://www.goodreads.com/book/show/3065171-our-endangered-children

# 90
  • София
  • Мнения: 62 595
Тоест той не е осъзнавал, че тя му е майка до пубертета. Абе, моля ти се, не ми я хвалИ тая работа, децата имат съзнание за майка, явно цялата фамилия нещо имат дефицити в семейните ценности. Няма значение какви са времената - щом майката не признава официално детето си пред света, значи е съмнително колко му е майкаи на нея кое й е важно. Не са й изтръгнали детето от ръцете, нито да й извили ръцете да се откаже. Сама е поискала по някакви нейни причини.

# 91
  • Мнения: 29 719
За мен методът Монтесори е пълна глупост, но нямам против, който го харесва, да си дава парите.

# 92
  • Мнения: 19 133
Моето на година и 2 месеца се научи да рита топка, и то доста точно, при положение, че никой у нас не рита топка, само от гледане как децата играят футбол. Има някакви атлетични таланти, макар че се чудя откъде ги е наследила. На каква възраст мога да я запиша на футбол или някакъв друг спорт?

# 93
  • Мнения: 6 615
На около 2,5-3. Важното е да се отделя от родителя без драми и да може да спазва инструкции.

# 94
  • София
  • Мнения: 62 595
На каквато възраст намериш организирано да ги тренират. Нямам предвид градински футбол - дойде батко и им даде да ритат топка. В детски организирани занимания от истински клуб май около първи клас ги вземат, но не съм сигурна.

# 95
  • Мнения: 6 615
Анди, дъщеря ми на 2г.7 мес. започна с художествена гимнастика в държавен клуб. Заведох я на пробна тренировка и я взеха. На 3 г. другото ми дете почна тенис. Доста по-рано ги взимат вече.

# 96
  • Мнения: 41 327
Много малко спортове има смисъл да се почват на толкова ранна възраст. Футболът определено не е от тях. Нещо общоразвиващо е по-добре. Подготвителните групи по лека атлетика например, там в началото повече тичат, скачат и развиват общи умения. И пак 3 май е рано.

# 97
  • София
  • Мнения: 62 595
Гимнастиките, цирковото изкуство и т.н. са отрано, защото тялото трябва да развие пластичност. Футбола не го виждам как ще има смисъл, освен ако не го направят само за пари - правим група, от 3-4-годишни, защото родителите искат.

# 98
  • Мнения: 8 924
Анди, дъщеря ми на 2г.7 мес. започна с художествена гимнастика в държавен клуб. Заведох я на пробна тренировка и я взеха. На 3 г. другото ми дете почна тенис. Доста по-рано ги взимат вече.
при нас има една школа за танци, взимат бебета от 1,5г до 6-7 г - абе за пари всичко може, големи 'таланти' , всичките са въздебелички
за вашите деца имаше ли полза тази ранна заетост с худ. гимнастика, продължи ли детето или го отказаха?

# 99
  • Мнения: 6 615
Тя много искаше да ходи, ние не бяхме ентусиасти. Тренираше с 5-6-годишни, по 1-1.5 часа бяха тренировките, след детската градина, понякога зимата заспиваше в колата по пътя на връщане. Ние я отказахме когато започна да гладува и да се гледа дали е дебела (винаги е била под нормата). Аз имах тежко хранително разстройство като тийн и се паникьосах, че ще развие и тя.

# 100
  • Мнения: 10 664
Влизам аз да видя, дали случайно не се разписала някоя друга майка на надарено дете и гледам 5 страници Монтесори та Монтесори! Laughing

Андариел, отвори си отделна темичка бе човек! Wink

# 101
  • Мнения: 55
Не знам дали моето дете е надарено, но около 2 годишна възраст взе сам да проявява интерес към буквите и особено към цифрите. Сега е на 2 години и половина и все още не говори много разбираемо, но знае азбуката на български и английски и да брои на двата езика до 20. Взе да изписва с дървени буквички името си, както и моето и на баща му. За сметка на това е от по-предпазливите и не обича да бяга или да рита  топка.

# 102
  • Мнения: 5 099
Как не говори,а брои и знае азбуката?

# 103
  • Мнения: 55
Как не говори,а брои и знае азбуката?
[/quote
Говори разбира се, но не изговаря всички думи изцяло и съвсем правилно.

# 104
  • Мнения: X
Доста странна тема. Такива амбиции не водят до нищо друго, освен разочарование. Оставете децата да бъдат деца. Не е състезание. Всяко дете е хубаво и в различните етапи от развитието си никога не са на едно стъпало, защото това зависи от множество фактори, но някои го бъркат с надареност. Изобщо самата дума е една... и идеята. Едно време се надпреварваха по площадките кое първо е проходило, после кое първо е свалило памперса, сега кое е най-надарено.

Това са вашите деца. Обичайте ги и се грижете просто за тях. Останалият свят няма значение.

# 105
  • Мнения: 7 776
Да подкрепиш детето си в надареността му, не е амбиция. Аз пък винаги се изумявам на клишираната реплика оставете децата да бъдат деца, звучи ми като удобно и мързеливо оправдание да не се занимаваме с децата си.

# 106
  • Мнения: 41 327
И двете сте прави, определяща е точната оценка на дарбите на детето и точната доза работа с него. Всяко отклонение в едната или другата посока не е добро.

# 107
  • Мнения: 29 719
Да подкрепиш детето си в надареността му, не е амбиция. Аз пък винаги се изумявам на клишираната реплика оставете децата да бъдат деца, звучи ми като удобно и мързеливо оправдание да не се занимаваме с децата си.

Извинявай, ама на 3 години да караш детето да учи букви и числа, щото е "надарено", не ми се струва ок.
Принципно, ако го напънеш, ще ги научи, на 4 може да научи + и -, на 5 - таблицата, но защо е нужно?!? Да, ще се хвалиш, че твоето е научило еди какво си, докато другите още са били с памперс и.....?
В крайна сметка за всяко нещо си има време и неслучайно децата тръгват на училище на 6-7 години, не на 3-4.

Да подкрепиш надареността е нещо съвсем различно - ако се установи, ме има дарба за рисуване, музика, математика, спорт или друго, нека да ходи на допънителни курсове, уроци, състезания.
Обаче в случая на авторката не се касае до нещо подобно. Тя търси деца на 3 години....

Цитат
Аз и съпругът ми желаем да се запознаем и разменим знание и информация с други родители на надарени деца (3-5 години, гр. София). Какво визираме под надарени - изпреварващо детско развитие - четене и писане много преди наборниците, изключителна памет или нещо друго от сорта, което отличава въпросното дете.

Ако имате дете на 3 години и половина (или малко по-голямо), което умело чете и пише на български и английски (или други езици), посещава ли градина/занималния, частно детско заведение или частен учител?

Всеки си знае как да си гледа децата, разбира се.... Някои ги записват на английски и на 1 година даже за скромната сума от хиляда лева на година.

# 108
  • Мнения: X
Моето дете не гледа таблети и телефони. Четем енциклопедии, ходи на танци и пеене, занимавам се с него, но не мисля че е редно да се бия в гърдите колко хубаво пее или колко умно разсъждава. Примерно.

# 109
  • Мнения: 7 776
Ахах, добреее, щом някое дете пише букви на 3, значи е напъвано и карано. Ето тук е разликата. Моето го прави с кеф и на игра, всеки ден😉 но и всеки ден му се четат книги, откакто се е родило и буквите за него са едно от най-интересните неща на света и иска да ги пише и чете.

Не е случайно, започването на училище, да, средно ниво. И в детската градина е средно ниво. Има деца, които са пъти над средното ниво и средата със средното ниво ги оттегчава😉

# 110
  • Мнения: 29 719
Ама, разбира се..... почакай още малко.

# 111
  • София
  • Мнения: 62 595
Моето дете не гледа таблети и телефони. Четем енциклопедии, ходи на танци и пеене, занимавам се с него, но не мисля че е редно да се бия в гърдите колко хубаво пее или колко умно разсъждава. Примерно.

А защо да не се биеш в гърдите колко хубаво пее или колко умно разсъждава? За да изглеждаш скромна в очите на околните и да не ги дразниш? Приказката за най-хубавото пиле я знаеш, нали? Това е една от най-поучителните приказки и е добре всяка майка да гледа точно така на пилето си - най-хубавото, най-умното, най-талантливото, най-най. Чуждите хора няма да оценят скромността ти - те смята техните собствени пилета за най.

# 112
  • Мнения: X
И ти си права. Но за мен мнението на другите няма значение и нямам мотивация да им се хваля. Детето е радост за мен и съпруга ми. Не мисля, че някой ще му се зарадва искрено като нас.

И просто усещам как зад тази надареност стои някаква родителска амбиция за хвалене след това.

# 113
  • София
  • Мнения: 62 595
Много хубаво нещо е амбицията. Критиките за амбициите идват винаги от другите, но и те са амбициозни почти колкото теб, а някои и повече, но само си приказват как не били. Бъди си амбициозна, а другите да си гледат работата. Най-много зад гърба ти да говорят, че си амбициозна. Хубаво, то си е тяхна работа. Много се радвам на амбициозни родители и деца.

# 114
  • Мнения: 29 719
Когато човек знае, че детето му има талант в нещо, няма нужда да се хвали с това. Аз лично не го разбирам това мерене кое е по-по-най.... Първо е - ооо, моето проходи на 10 месеца, пък другите още в количките....(ама не се мисли, че това ранно прохождане може да доведе до бъдещи проблеми), после, моето чете/смята на 3 години, пък другите колко са назад, след това - моето свири/пее/рисува, колко е по-добро от другите...... Освен за галене на собственото его, не виждам за какво друго са тези хвалби и сравнения.

Има една майка на площадката, нещо подобно - ооо, моето колко е умно, как рисува, как пее, как не знам какво си...... Пък не го вижда колко е посредствено и невъзпитано, дори и на нея си позволява да говори обиди и да ѝ посяга. Ай, мерси.....

# 115
  • София
  • Мнения: 62 595
Защо да не се хвали? Хората се хвалят за къде-къде по-маловажни неща - жените за едни обувки се хвалят месеци наред, хвалят се с всичко, каквото му дойде на ума на човек. Значи, за такива неща може, а за детето не може! Що така? Защото другите се дразнят?

# 116
  • Мнения: 7 776
То това отношение е тенденция и през целия курс на обучение, ако детето е по-добро от другите, то непременно бива заклеймено от другите деца и от родителите им като зубрач например. Хубаво е да не си над средното ниво, че да не се комплексират другите евентуално или да не се налага да им се поставя по-високо летвата.
Мен не ме интересува кога са проходили чуждите деца и какво правят като цяло. Като не разбирате меренето кой е по-по-по-най, не участвайте в надпреварата, аз не водя подобни разговори, не ме интересуват. Но ако ме питат, нямам проблем да кажа кога е проходило детето ми и това, че е проходило рано не означава, че ще има лоши последствия в бъдеще само, щото Ангелинка й се ще нейното дете да е проходило по-рано...но когато Ангелинка си позволи да каже на детето ми на площадката "тази катерушка не е за теб/малка си", нямам никакъв проблем да кажа на Ангелинка, че няма право да говори така на детето ми и че не само не е малка за това, а е усвоила катеренето там до съвършенство и това няма да е хвалене. Всеки да си гледа детето. Ако не ги третираме като по-малко способни, ще видим колко много неща могат да усвоят именно в тази възраст. Не смятам детето си за надарено, но определено получава много повече внимание от родителите си и повече информация за света, отколкото повечето й връстници, съответно има повече умения.

# 117
  • Мнения: 29 719
Защо да не се хвали? Хората се хвалят за къде-къде по-маловажни неща - жените за едни обувки се хвалят месеци наред, хвалят се с всичко, каквото му дойде на ума на човек. Значи, за такива неща може, а за детето не може! Що така? Защото другите се дразнят?

Просто, защото е тъпо. Ама нека се хвалят, де. Като цяло ми е все тая... Аз лично не се хваля, ни за дете, ни да обувки, ни за нищо.

# 118
  • Мнения: 5 099
И да се хвалиш и да не се хвалиш,все тая.Да не мислите,че освен на вас,на някой друг му пука или се впечатлява от чуждото дете?

# 119
  • Мнения: 41 327
Хваленето провокира завист, от там разваля приятелства или фокусира негативни енергии.  По-добре да се хвалят чуждите деца да им е драго на другите родители.

Последна редакция: пт, 27 авг 2021, 18:14 от Черна станция

# 120
  • София
  • Мнения: 62 595
Значи пак стигаме до това, че хората не могат да понесат нечие гардже да е по-губаво за майка му. Затова казват, че жените са по-жестоки от мъжете.

# 121
  • Мнения: 5 099
Ама то на всяка майка детето си и е най-хубаво,най-умно и всичко най.Има майки, които за бавно развиващите си деца  казват,че са умни,но ги мързяло да учат.А то си личи,че има проблем,но тя не го вижда.

# 122
  • Мнения: 1 177
Всяка фиксация на майката върху детето (татковците са по-премерени), на един по-късен етап, му се отразява пагубно.

Последна редакция: сб, 28 авг 2021, 13:47 от Michone

# 123
  • София
  • Мнения: 62 595
За мен единственото важно условие е да се прецени неутрално и възможно най-обективно дали към момента на какво ниво са естествените способности на детето. Тези неща относително лесно се разбират, когато човек понатрупа опит и извадка. При всички случаи си заслужава да се поставят задачи, които малко надхвърлят моментните способности и знания на детето, за да може да се учи. Но няма никакъв смисъл от поставяне на задачи с много висока трудност, защото детето все още няма ресурса, с който да ги изпълни. А хората винаги ще се дразнят и се дразнят. Като помня и аз колко и какви приказки ми приказваха - защо толкова се занимаваш с децата си, защо ги водиш тук, защо искаш от тях да знаят това, защо, защо... Защото могат и защото искам!

# 124
  • Мнения: 2
Благодаря на всички, които се включиха в темата с въпроси, идеи, мнения и препоръки; дори и на тези, които ни казаха, че имаме "болни амбиции" и се подиграха. Всеки отговор беше полезен, за да утвърдя мнението си, че по-различните деца (в положителния смисъл) не се приемат особено добре. Може би това е така, поради липса на знание как функционира човешкият мозък като цяло, както и при по-различните деца (с малки изключения - те си знаят). Както някои от вас споменаха, децата с изпреварващо развитие (и по точно вундеркинд-овете), също имат нужда от специална грижа, така както децата с изоставащо развитие.

Интересна статия по темата: http://pedagogicnews.uni-ruse.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%80% … 0%BB%D0%B5%D0%BC/

Точки 1-13 описват нашата ситуация: https://www.draganmanchov.info/documents/advisordocs/nadareni%20deca.pdf

По въпросите за "изваждане от нормална среда" - проблемът не е в другите деца, заедно си играят прекрасно. Проблемът идва от преподавателите, тяхното мнение и отношение, както и какъв материал (знания/умения: най-ниският общ деноминатор) се предава на децата на тази възраст. Тези хора трябва да имат познания, желание (както бях казала по-рано ПЛАМ), както и голямо търпение.

Ние се спряхме на място, в което децата са с година/година и половина по-големи, групата е малка. Определено по-големите деца му помагат да израстне с битовизмите и самостоятелността - да се обува по-бързо, да си отсервира и т.н. Както и игрите им пасват, нашето дете обича да се катери и да скача от високо, все неща, предпочитани и правени от по-големи. За жалост възрастовата разлика не помага особено когато става въпрос за учебния процес. В момента те изучават азбуката и други неща, които нашето дете знае от много малък и естествено не му е интересно. За любопитните - в момента знае азбуката на български, английски и руски. Може да пише с ръка или тебешир (пише и с двете), също клавиатура на български и английски. НЕ, не го караме насила. Моля, опитайте да накарате някое дете да учи насила... Това е вродено желание у него, КОПНЕЖ за знания още от бебе. Дали заради това, че му четем книжки от новороден или друго, трудно ми е да определя, но той наизустяваше всички детски книжки и ги рецитираше/пееше преди да навърши 2. На 2 и половина научи стихотворение от 462 думи, без да направи грешка - това го учат десетокласниците. Накратко има уникална памет. Не искам да се чувствате обидени, ако Вашето дете на тази възраст има различни интереси - всички деца са различни и всички са скъпи за родителите.

За тези, които попитаха за физическаото му развитие - не, не изостава, както казах: катери се и скача отвисоко, спуска се по водни пързалки и се гмурка със задържане на въздух. Плува почти сам в дълбок басейн без пояс, плувки и т.н. Не желая нито да дразня, нито да се хваля, просто споделям, защото попитахте. Нямаме социални мрежи, нито Ютуб канал - личен избор. Определно имаме интересни материали, които биха били доста гледани не само от българи, а може би предимно от чужденци. Не търсим популярност или монетизация от талантите на детето, освен това слава от такава крехка възраст намираме за пагубна, затова кадрите ще си останат за близки хора.

Уточнихме, че дете с подобни способности не е болно, а просто гладно за знание и новости. Истината е, че не е лесен за гледане - говори постоянно, задава по няколкостотин въпроса на ден, иска да знае всичко, защо, както и как работи и как се случва. Нашето притеснение е, че ако и колкото и да са прекрасни възпитателките на мястото което посещава, може би не подготвени за него и не се знае дали ще могат да се справят в дългосрочен план. Когато беше с индивидуален учител, нещата се случваха просто прекрасно. Пробвахме за няколко съботи по няколко часа и методът работи. Проблемът е, че този метод също не е дългосрочен, защото са необходими детска среда и игра с връстници. А материалът за 4-5 годишни, който се учи по шаблон, вече му е скучен и познат до мозъка на костите, съответно "в час" започва да прави други работи, които са му по-интересни. Както казах, няма проблем с вниманието, защото когато му е интересно може с часове да се самовглъби в дейност от всякакъв вид. Просто когато дейността не е интересна, той си намира начин да му стане забавно чрез игра. Ще дам бърз пример - на Вас не ви ли е досадно да ви говорят по тема, която знаете много добре и/или не ви засяга изобщо? Разсейвате ли се, гледате ли си в часовника/телефона? При децата е още по-изразено, защото още не са обучени да изтърпяват стоически безинтересното време, както повечето възрастни...

Извадка от ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “ ДРАГАН МАНЧОВ ”  – гр. Пловдив (линк в началото): "Лесно им доскучава, когато задачите са рутинни. Въпреки това имат широк обхват на внимание за нещата, които ги интересуват.  В действителност от съвсем малки показват, че когато нещо ги интересува, не желаят и не могат да се откъснат от него." и "Не са склонни към „сляпо” подчинение. Винаги искат да знаят „защо”. Да им се каже: „Просто, защото аз ти казвам да го направиш!” е недостатъчно и ги отблъсква и др. ".

Разговарях с отличен педагог в началото на годината, тя работи само с деца с изпреварващо развитие. За жалост е имало напреднала група преди няколко години, но в момента няма. Проверих и няколко Монтесори градини, но те нямаха места и като им разказах набързо - нямаха и интерес.

Аз приключвам темата тук и в тази връзка няма да отговарям или да се включвам отново. Все пак, ако някой добронамерен човек случайно разбере за място, което би било подходящо за нас, моля нека да ми пише лично съобщение. Желая всичко добро и успех!

# 125
  • Мнения: 6 615
Детето ви е доста будно. По мои впечатления родителите на такива деца се справят сами, като отделят време и ресурси, както и комбинират с посещения на специализирани занимания. Това май е и най-разумното, за да може да се отговори на нуждите на детето.

# 126
  • Мнения: 2 052
Авторът е обвил идеята за надареното дете с изпреварващо развитие в дебел пласт романтика, който му пречи да бъде в полза и подкрепа на детето си в дългосрочна перспектива. Важното обаче е, че е близо до намирането на обстановка и среда, която отговаря на изискванията му, за което без ирония му стискам палци.

# 127
  • Мнения: 1 943
Аз бях такова дете, на 5 четях наум, смятах, тръгнах на училище по-рано...
Е, известен учен ме домързя да стана.
До някаква степен заради родителските амбиции...
Още съм си умна, ама толкова.
Пък моят собствен син след 3 месеца ще стане на 6, суперсилата му е да пърди нарочно 😅

# 128
  • Мнения: 3 449
Здравейте,

Дъщеря ми от много малка влрви много напред с всичко и учителите от яслата дори са ми го казвали. Сега в училище има специялна програма,която следи такива деца и я включиха преди година ( чужбина).
Това което тази сутрин ме срази е че ми разказа  случка от яслата, която не е чувала разказана, а тя не ходи на ясла от както беше на 3г. Как е възможно да помни това 6г по-късно.
Казва ли са ми че до 4-5г децата почти не пазят спомени и още повече толкова детайлни случки.

# 129
  • Мнения: 41 327
Носиш се на крилете на майчината гордост Simple Smile
Аз лично помня случки от 3 годишна възраст и не съм супер надарена. Имам и един доста по-ранен спомен как една гадна сестра ми заби някаква спринцовка в гърба.

# 130
  • Мнения: 1 459
Носиш се на крилете на майчината гордост Simple Smile
Аз лично помня случки от 3 годишна възраст и не съм супер надарена. Имам и един доста по-ранен спомен как една гадна сестра ми заби някаква спринцовка в гърба.
И аз помня на 3 г. как ревях истерично от една бетонобъркачка, която ми се виждаше като динозавър, ама не станах Айнщайн.

# 131
  • Мнения: 3 449
Носиш се на крилете на майчината гордост Simple Smile
Аз лично помня случки от 3 годишна възраст и не съм супер надарена. Имам и един доста по-ранен спомен как една гадна сестра ми заби някаква спринцовка в гърба.

Да, абсолютно! Щерката на 6г смяташе задачи за 4ти клас Simple Smile

# 132
  • Мнения: 8 297
Носиш се на крилете на майчината гордост Simple Smile
Аз лично помня случки от 3 годишна възраст и не съм супер надарена. Имам и един доста по-ранен спомен как една гадна сестра ми заби някаква спринцовка в гърба.

Да, абсолютно! Щерката на 6г смяташе задачи за 4ти клас Simple Smile

Ами тези дето са ти го казали, че децата не помнят са далече от истината.
По-добре да погледнем в научните изследвания и и да видим, че дете може да има спомени от 1-1,5, такива които силно са го впечатлили или наранили.


Страхотно е, че се радваш на тези постижения на детето ти.
Когато моето имаше доста по-добри постижения от средното ниво на децата аз лично бях много притеснена.  Аспергер не се открива лесно ако родителя не слезе на земята. За моя радост детето ми се справя около средното ниво на възрастта.

# 133
  • Мнения: 29 719
Както са казали хората, много хубаво не е на хубаво.
И някой да не си помисли, че завиждам, щото "неговото е по-добро от моето". Все ми е тая за чуждите постижения или провали.
Много деца преди първи клас, натиснати от родители или баби, се научават да четат и да смятат, дори и по-сложни неща. До края на първи или втори клас различията се уеднаквяват, само тормоза върху 4-5-годишните остава, тъй като учат неща, за които още не им е дошло времето. Неслучайно училище се почва на 7 години, не на 4 г...
Иначе, да, има природно талантливи гении, но те са един на поколение, че и на две-три. И определено трябва време, за да се развие. Примерно Айнщайн е смятан за бавноразвиващ се до 5-годишна възраст, пък до къде е стигнал.

# 134
  • Мнения: 3 449
Както казах детето ми се наблюдава от педагози и психолози  специялисти.
Където живея, това се следи без хейтери Simple Smile
 Аз не и се притеснявам, защото може да е дръпнала сега, и понататък да се поизравни.

# 135
  • Мнения: 29 719
Ами, няма лошо. И въпросът тук е....?

ПС: Не мисля, че тук някой хейти, но явно не отговаряме така, както ти мислиш, че би трябвало.

# 136
  • София
  • Мнения: 62 595
Ели, на мен малко притеснително ми звучи това детето ми да се наблюдава от педагози, психолози и други -ози. Като биг брадър, детето не може на спокойствие да се развива - все някой го наблюдава и преценява. Честно, за моите деца не бих го изтърпяла, пък ако ще да са супергениални или супермързеливи. Не обичам трети лица да ми наблюдават децата в училище. Позволявам единствено на специалисти, които аз съм избрала да се занимават с децата.

# 137
  • Мнения: 41 327
Носиш се на крилете на майчината гордост Simple Smile
Аз лично помня случки от 3 годишна възраст и не съм супер надарена. Имам и един доста по-ранен спомен как една гадна сестра ми заби някаква спринцовка в гърба.

Да, абсолютно! Щерката на 6г смяташе задачи за 4ти клас Simple Smile

Аз вече съм забравила какви задачи е смятала щерка ми в 4 клас. За сметка на това знам как е свършила цялата сага с образованието и - начално, средно, висше, стажове и намиране на работа. Тоест имам поглед от края на пътя, към който ти вървиш. И най-добронамерено ти препоръчах да не се окриляваш прекалено. Най-малкото това затормозява детето. Иначе развивайте таланта му - това е задължение на родителя с талантливо дете.

# 138
  • Мнения: 3 449
Е, те не изпитват постоянно...
Класният им ми каза, че не иска да стои с децата, когато са в двора или на екскурзия, все стои с възрастните и когато я питат защо, казва че и е скучно. Той се е обадил на училищния психолог,  който препоръча да я запишем на отборен спорт в у-ще.. и подобни такива случки.
Иначе училището си има протоколи за всякакви случаи. Деца като дъщеря ми вървят по една програма, деца със социялни проблеми вървят по друга, деца които вървят по-бавно по трета.. и т.н.
Това да видиш "до къде може да стигне" го праят приятели и познати, не учителите.
 Аз също не я натискам повече от нужното. Тя е много мързелива! Но нещата и се получават бързо.. започна да чете съвсем гладко адски бързо, нищо не повтарям по два пъти от материяла, правила за писане, и прочее.

На 6г беше 14/03 и някъде пишеше, че е деня на числото пи. Тя ме попита какво е и съвсем наивно и го обясних. После обаче вечерта тя го обясни на баща си съвсем ясно ( че диамеръра е най дългата права линия в една окръжност, че радиуса е половината, че диамерърда се побира 3.14 пъти по окръжността)

Последна редакция: нд, 22 май 2022, 15:50 от Eli..........

# 139
  • Мнения: 41 327
Ами браво, уникално, страхотно. Успех.

# 140
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако на мен някой ми го направи това изявление за моите деца, хич няма да съм доволна. Откъде-накъде ще определят за правилно или грешно какво прави детето на двора, щом не нарушава дисциплината и правилата? Да не говорим да се намесва психолог и да ми обяснява да го записвам на колективен спорт! При вас училището твърде много се намесва във възпитанието (което никак, ама никак не бих изтърпяла за моите). Детето е твое и ти решаваш какво и как да се случва.

Стегни се! Знаеш ли колко деца не обичат да са с връстници, а са съвсем в час! И не искат да са с връстници, а с възрастните, защото връстниците им са все още по-незрели от тях, а от възрастните могат да научат много и се чувстват добре.

Последна редакция: нд, 22 май 2022, 16:26 от Andariel

# 141
  • Sofia
  • Мнения: 6 083
И аз като бях малка предпочитах компанията на възрастните пред тази на връстниците ми. Просто от една страна ми беше по-интересно, а от друга от мен не се изискваше да се харесвам на връстниците и да се вписвам в някаква среда.

Така че това изобщо не е показателно.

# 142
  • Мнения: 3 449
Ми не знам какво още да кажа. Наистина не съм дошла да ви доказвам нищо.
Разбира се всяко едно нещо само по себе си нищо не означава. И винаги ще дойде някой да каже "и аз" и " познавам случай"...

Исках да кажа, че хората пазят много откъслячни случки от детството си. Неща които силно са ги впечатлили... аз на 4г летях за първи път със самолет и попаднах в хотел с жълти чаршафи..  на тази възраст това те впечптлява и помниш...
Дъщеря ми ми разказа нещо с много големи детайли, които на 3г човек незапомня най вече защото ги пропуска.. например че вратата е била дървена а ключалката високо, за да не я стигат децата. Сигурно човек вижда стотици врати на ден, защо са му толкова детайли.. но както и да е.

Андариел, за съжеление много родители си мислят, че са много вещи във възпитанието на децата си, без да имат никакъв критерии..  отдено че децата прекарват 8часа в у-ще на ден а с вас значително по-малко. Не е лошо да има специялисти да подадат ръка.

Последна редакция: нд, 22 май 2022, 20:10 от Eli..........

# 143
  • Мнения: 6 615
И аз като бях малка предпочитах компанията на възрастните пред тази на връстниците ми. ....
, а от друга от мен не се изискваше да се харесвам на връстниците и да се вписвам в някаква среда.
Ето това е. Контакт с по-големи и възрастни търсят деца, които срещат трудности в комуникацията с връстниците си. Хубаво е да бъдат насърчавани да общуват с наборчета и да търсят мястото си сред тях.

# 144
  • София
  • Мнения: 62 595
Децата имат право да избират с кого да общуват и да не общуват. И го казвам като родител и специалист. Поне това да им оставят възрастните. Не може зорлем да ги караме да са с връстници, ако им е скучно или не им харесва. По-скоро трябва да им потърсим среда с деца със сходни интереси, защото често това е причината. Повечето деца имат един или двама приятели, с които общуват, а не непременно да са в навалицата. А в конкретното училище може и никое дете да не им допада.
Преди да се съгласяваш с психолога помисли конкретно как е при вас и питай детето за неговото отношение. Ти си майката, а не психологът или учителят.

Последна редакция: нд, 22 май 2022, 20:32 от Andariel

# 145
  • Мнения: 3 449
Никой не е спрял детето да си общува с който иска, просто някой е обърнал внимание и е предложил да пробваме друга тема за разговор между тях. Никой няма да я задължи да прави нещо което не иска. Психолога не се прави на майка просто дава някакви идеи..

# 146
  • Мнения: 2 052
Ели, чудесно е, че имаш поводи за радост. Помисли и над варианта да не влизаш твърде надълбоко в ролята на горда майка. Да си умницата на мама и татко е бреме, ако чувстваш, че си първо това и чак после всичко останало.
Днес примерно и направи само един комплимент (комплимент,  а не похвала!) и нека е за нещо, което не прави детето ти впечатляващо, а обикновено. Можеш ли? И разбираш ли за какво става въпрос?

# 147
  • Мнения: 4
Да, абсолютно. Подходът и възможностите за развитие могат да варират, но всяко дете има потенциал да открие и развие своите силни страни.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт