Значи пак стигаме до това, че хората не могат да понесат нечие гардже да е по-губаво за майка му. Затова казват, че жените са по-жестоки от мъжете.
- Публикувана: 9 юли 2021, 13:31 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2023, 15:12 ч.
Надарени деца
За мен единственото важно условие е да се прецени неутрално и възможно най-обективно дали към момента на какво ниво са естествените способности на детето. Тези неща относително лесно се разбират, когато човек понатрупа опит и извадка. При всички случаи си заслужава да се поставят задачи, които малко надхвърлят моментните способности и знания на детето, за да може да се учи. Но няма никакъв смисъл от поставяне на задачи с много висока трудност, защото детето все още няма ресурса, с който да ги изпълни. А хората винаги ще се дразнят и се дразнят. Като помня и аз колко и какви приказки ми приказваха - защо толкова се занимаваш с децата си, защо ги водиш тук, защо искаш от тях да знаят това, защо, защо... Защото могат и защото искам!
Благодаря на всички, които се включиха в темата с въпроси, идеи, мнения и препоръки; дори и на тези, които ни казаха, че имаме "болни амбиции" и се подиграха. Всеки отговор беше полезен, за да утвърдя мнението си, че по-различните деца (в положителния смисъл) не се приемат особено добре. Може би това е така, поради липса на знание как функционира човешкият мозък като цяло, както и при по-различните деца (с малки изключения - те си знаят). Както някои от вас споменаха, децата с изпреварващо развитие (и по точно вундеркинд-овете), също имат нужда от специална грижа, така както децата с изоставащо развитие.
Интересна статия по темата: http://pedagogicnews.uni-ruse.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%80% … 0%BB%D0%B5%D0%BC/
Точки 1-13 описват нашата ситуация: https://www.draganmanchov.info/documents/advisordocs/nadareni%20deca.pdf
По въпросите за "изваждане от нормална среда" - проблемът не е в другите деца, заедно си играят прекрасно. Проблемът идва от преподавателите, тяхното мнение и отношение, както и какъв материал (знания/умения: най-ниският общ деноминатор) се предава на децата на тази възраст. Тези хора трябва да имат познания, желание (както бях казала по-рано ПЛАМ), както и голямо търпение.
Ние се спряхме на място, в което децата са с година/година и половина по-големи, групата е малка. Определено по-големите деца му помагат да израстне с битовизмите и самостоятелността - да се обува по-бързо, да си отсервира и т.н. Както и игрите им пасват, нашето дете обича да се катери и да скача от високо, все неща, предпочитани и правени от по-големи. За жалост възрастовата разлика не помага особено когато става въпрос за учебния процес. В момента те изучават азбуката и други неща, които нашето дете знае от много малък и естествено не му е интересно. За любопитните - в момента знае азбуката на български, английски и руски. Може да пише с ръка или тебешир (пише и с двете), също клавиатура на български и английски. НЕ, не го караме насила. Моля, опитайте да накарате някое дете да учи насила... Това е вродено желание у него, КОПНЕЖ за знания още от бебе. Дали заради това, че му четем книжки от новороден или друго, трудно ми е да определя, но той наизустяваше всички детски книжки и ги рецитираше/пееше преди да навърши 2. На 2 и половина научи стихотворение от 462 думи, без да направи грешка - това го учат десетокласниците. Накратко има уникална памет. Не искам да се чувствате обидени, ако Вашето дете на тази възраст има различни интереси - всички деца са различни и всички са скъпи за родителите.
За тези, които попитаха за физическаото му развитие - не, не изостава, както казах: катери се и скача отвисоко, спуска се по водни пързалки и се гмурка със задържане на въздух. Плува почти сам в дълбок басейн без пояс, плувки и т.н. Не желая нито да дразня, нито да се хваля, просто споделям, защото попитахте. Нямаме социални мрежи, нито Ютуб канал - личен избор. Определно имаме интересни материали, които биха били доста гледани не само от българи, а може би предимно от чужденци. Не търсим популярност или монетизация от талантите на детето, освен това слава от такава крехка възраст намираме за пагубна, затова кадрите ще си останат за близки хора.
Уточнихме, че дете с подобни способности не е болно, а просто гладно за знание и новости. Истината е, че не е лесен за гледане - говори постоянно, задава по няколкостотин въпроса на ден, иска да знае всичко, защо, както и как работи и как се случва. Нашето притеснение е, че ако и колкото и да са прекрасни възпитателките на мястото което посещава, може би не подготвени за него и не се знае дали ще могат да се справят в дългосрочен план. Когато беше с индивидуален учител, нещата се случваха просто прекрасно. Пробвахме за няколко съботи по няколко часа и методът работи. Проблемът е, че този метод също не е дългосрочен, защото са необходими детска среда и игра с връстници. А материалът за 4-5 годишни, който се учи по шаблон, вече му е скучен и познат до мозъка на костите, съответно "в час" започва да прави други работи, които са му по-интересни. Както казах, няма проблем с вниманието, защото когато му е интересно може с часове да се самовглъби в дейност от всякакъв вид. Просто когато дейността не е интересна, той си намира начин да му стане забавно чрез игра. Ще дам бърз пример - на Вас не ви ли е досадно да ви говорят по тема, която знаете много добре и/или не ви засяга изобщо? Разсейвате ли се, гледате ли си в часовника/телефона? При децата е още по-изразено, защото още не са обучени да изтърпяват стоически безинтересното време, както повечето възрастни...
Извадка от ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “ ДРАГАН МАНЧОВ ” – гр. Пловдив (линк в началото): "Лесно им доскучава, когато задачите са рутинни. Въпреки това имат широк обхват на внимание за нещата, които ги интересуват. В действителност от съвсем малки показват, че когато нещо ги интересува, не желаят и не могат да се откъснат от него." и "Не са склонни към „сляпо” подчинение. Винаги искат да знаят „защо”. Да им се каже: „Просто, защото аз ти казвам да го направиш!” е недостатъчно и ги отблъсква и др. ".
Разговарях с отличен педагог в началото на годината, тя работи само с деца с изпреварващо развитие. За жалост е имало напреднала група преди няколко години, но в момента няма. Проверих и няколко Монтесори градини, но те нямаха места и като им разказах набързо - нямаха и интерес.
Аз приключвам темата тук и в тази връзка няма да отговарям или да се включвам отново. Все пак, ако някой добронамерен човек случайно разбере за място, което би било подходящо за нас, моля нека да ми пише лично съобщение. Желая всичко добро и успех!
Интересна статия по темата: http://pedagogicnews.uni-ruse.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%80% … 0%BB%D0%B5%D0%BC/
Точки 1-13 описват нашата ситуация: https://www.draganmanchov.info/documents/advisordocs/nadareni%20deca.pdf
По въпросите за "изваждане от нормална среда" - проблемът не е в другите деца, заедно си играят прекрасно. Проблемът идва от преподавателите, тяхното мнение и отношение, както и какъв материал (знания/умения: най-ниският общ деноминатор) се предава на децата на тази възраст. Тези хора трябва да имат познания, желание (както бях казала по-рано ПЛАМ), както и голямо търпение.
Ние се спряхме на място, в което децата са с година/година и половина по-големи, групата е малка. Определено по-големите деца му помагат да израстне с битовизмите и самостоятелността - да се обува по-бързо, да си отсервира и т.н. Както и игрите им пасват, нашето дете обича да се катери и да скача от високо, все неща, предпочитани и правени от по-големи. За жалост възрастовата разлика не помага особено когато става въпрос за учебния процес. В момента те изучават азбуката и други неща, които нашето дете знае от много малък и естествено не му е интересно. За любопитните - в момента знае азбуката на български, английски и руски. Може да пише с ръка или тебешир (пише и с двете), също клавиатура на български и английски. НЕ, не го караме насила. Моля, опитайте да накарате някое дете да учи насила... Това е вродено желание у него, КОПНЕЖ за знания още от бебе. Дали заради това, че му четем книжки от новороден или друго, трудно ми е да определя, но той наизустяваше всички детски книжки и ги рецитираше/пееше преди да навърши 2. На 2 и половина научи стихотворение от 462 думи, без да направи грешка - това го учат десетокласниците. Накратко има уникална памет. Не искам да се чувствате обидени, ако Вашето дете на тази възраст има различни интереси - всички деца са различни и всички са скъпи за родителите.
За тези, които попитаха за физическаото му развитие - не, не изостава, както казах: катери се и скача отвисоко, спуска се по водни пързалки и се гмурка със задържане на въздух. Плува почти сам в дълбок басейн без пояс, плувки и т.н. Не желая нито да дразня, нито да се хваля, просто споделям, защото попитахте. Нямаме социални мрежи, нито Ютуб канал - личен избор. Определно имаме интересни материали, които биха били доста гледани не само от българи, а може би предимно от чужденци. Не търсим популярност или монетизация от талантите на детето, освен това слава от такава крехка възраст намираме за пагубна, затова кадрите ще си останат за близки хора.
Уточнихме, че дете с подобни способности не е болно, а просто гладно за знание и новости. Истината е, че не е лесен за гледане - говори постоянно, задава по няколкостотин въпроса на ден, иска да знае всичко, защо, както и как работи и как се случва. Нашето притеснение е, че ако и колкото и да са прекрасни възпитателките на мястото което посещава, може би не подготвени за него и не се знае дали ще могат да се справят в дългосрочен план. Когато беше с индивидуален учител, нещата се случваха просто прекрасно. Пробвахме за няколко съботи по няколко часа и методът работи. Проблемът е, че този метод също не е дългосрочен, защото са необходими детска среда и игра с връстници. А материалът за 4-5 годишни, който се учи по шаблон, вече му е скучен и познат до мозъка на костите, съответно "в час" започва да прави други работи, които са му по-интересни. Както казах, няма проблем с вниманието, защото когато му е интересно може с часове да се самовглъби в дейност от всякакъв вид. Просто когато дейността не е интересна, той си намира начин да му стане забавно чрез игра. Ще дам бърз пример - на Вас не ви ли е досадно да ви говорят по тема, която знаете много добре и/или не ви засяга изобщо? Разсейвате ли се, гледате ли си в часовника/телефона? При децата е още по-изразено, защото още не са обучени да изтърпяват стоически безинтересното време, както повечето възрастни...
Извадка от ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “ ДРАГАН МАНЧОВ ” – гр. Пловдив (линк в началото): "Лесно им доскучава, когато задачите са рутинни. Въпреки това имат широк обхват на внимание за нещата, които ги интересуват. В действителност от съвсем малки показват, че когато нещо ги интересува, не желаят и не могат да се откъснат от него." и "Не са склонни към „сляпо” подчинение. Винаги искат да знаят „защо”. Да им се каже: „Просто, защото аз ти казвам да го направиш!” е недостатъчно и ги отблъсква и др. ".
Разговарях с отличен педагог в началото на годината, тя работи само с деца с изпреварващо развитие. За жалост е имало напреднала група преди няколко години, но в момента няма. Проверих и няколко Монтесори градини, но те нямаха места и като им разказах набързо - нямаха и интерес.
Аз приключвам темата тук и в тази връзка няма да отговарям или да се включвам отново. Все пак, ако някой добронамерен човек случайно разбере за място, което би било подходящо за нас, моля нека да ми пише лично съобщение. Желая всичко добро и успех!
Авторът е обвил идеята за надареното дете с изпреварващо развитие в дебел пласт романтика, който му пречи да бъде в полза и подкрепа на детето си в дългосрочна перспектива. Важното обаче е, че е близо до намирането на обстановка и среда, която отговаря на изискванията му, за което без ирония му стискам палци.
Аз бях такова дете, на 5 четях наум, смятах, тръгнах на училище по-рано...
Е, известен учен ме домързя да стана.
До някаква степен заради родителските амбиции...
Още съм си умна, ама толкова.
Пък моят собствен син след 3 месеца ще стане на 6, суперсилата му е да пърди нарочно 😅
Е, известен учен ме домързя да стана.
До някаква степен заради родителските амбиции...
Още съм си умна, ама толкова.
Пък моят собствен син след 3 месеца ще стане на 6, суперсилата му е да пърди нарочно 😅
Здравейте,
Дъщеря ми от много малка влрви много напред с всичко и учителите от яслата дори са ми го казвали. Сега в училище има специялна програма,която следи такива деца и я включиха преди година ( чужбина).
Това което тази сутрин ме срази е че ми разказа случка от яслата, която не е чувала разказана, а тя не ходи на ясла от както беше на 3г. Как е възможно да помни това 6г по-късно.
Казва ли са ми че до 4-5г децата почти не пазят спомени и още повече толкова детайлни случки.
Дъщеря ми от много малка влрви много напред с всичко и учителите от яслата дори са ми го казвали. Сега в училище има специялна програма,която следи такива деца и я включиха преди година ( чужбина).
Това което тази сутрин ме срази е че ми разказа случка от яслата, която не е чувала разказана, а тя не ходи на ясла от както беше на 3г. Как е възможно да помни това 6г по-късно.
Казва ли са ми че до 4-5г децата почти не пазят спомени и още повече толкова детайлни случки.
Носиш се на крилете на майчината гордост 
Аз лично помня случки от 3 годишна възраст и не съм супер надарена. Имам и един доста по-ранен спомен как една гадна сестра ми заби някаква спринцовка в гърба.
Аз лично помня случки от 3 годишна възраст и не съм супер надарена. Имам и един доста по-ранен спомен как една гадна сестра ми заби някаква спринцовка в гърба.
Носиш се на крилете на майчината гордост
Аз лично помня случки от 3 годишна възраст и не съм супер надарена. Имам и един доста по-ранен спомен как една гадна сестра ми заби някаква спринцовка в гърба.
Аз лично помня случки от 3 годишна възраст и не съм супер надарена. Имам и един доста по-ранен спомен как една гадна сестра ми заби някаква спринцовка в гърба.
Да, абсолютно! Щерката на 6г смяташе задачи за 4ти клас
Носиш се на крилете на майчината гордост
Аз лично помня случки от 3 годишна възраст и не съм супер надарена. Имам и един доста по-ранен спомен как една гадна сестра ми заби някаква спринцовка в гърба.
Аз лично помня случки от 3 годишна възраст и не съм супер надарена. Имам и един доста по-ранен спомен как една гадна сестра ми заби някаква спринцовка в гърба.
Да, абсолютно! Щерката на 6г смяташе задачи за 4ти клас
Ами тези дето са ти го казали, че децата не помнят са далече от истината.
По-добре да погледнем в научните изследвания и и да видим, че дете може да има спомени от 1-1,5, такива които силно са го впечатлили или наранили.
Страхотно е, че се радваш на тези постижения на детето ти.
Когато моето имаше доста по-добри постижения от средното ниво на децата аз лично бях много притеснена. Аспергер не се открива лесно ако родителя не слезе на земята. За моя радост детето ми се справя около средното ниво на възрастта.
Както са казали хората, много хубаво не е на хубаво.
И някой да не си помисли, че завиждам, щото "неговото е по-добро от моето". Все ми е тая за чуждите постижения или провали.
Много деца преди първи клас, натиснати от родители или баби, се научават да четат и да смятат, дори и по-сложни неща. До края на първи или втори клас различията се уеднаквяват, само тормоза върху 4-5-годишните остава, тъй като учат неща, за които още не им е дошло времето. Неслучайно училище се почва на 7 години, не на 4 г...
Иначе, да, има природно талантливи гении, но те са един на поколение, че и на две-три. И определено трябва време, за да се развие. Примерно Айнщайн е смятан за бавноразвиващ се до 5-годишна възраст, пък до къде е стигнал.
И някой да не си помисли, че завиждам, щото "неговото е по-добро от моето". Все ми е тая за чуждите постижения или провали.
Много деца преди първи клас, натиснати от родители или баби, се научават да четат и да смятат, дори и по-сложни неща. До края на първи или втори клас различията се уеднаквяват, само тормоза върху 4-5-годишните остава, тъй като учат неща, за които още не им е дошло времето. Неслучайно училище се почва на 7 години, не на 4 г...
Иначе, да, има природно талантливи гении, но те са един на поколение, че и на две-три. И определено трябва време, за да се развие. Примерно Айнщайн е смятан за бавноразвиващ се до 5-годишна възраст, пък до къде е стигнал.