Защо българинът мисли единствено за себе си?

Ниско образовани и ниско културни хора сме.

Университета не те прави културен човек у нас, за разлика от западните университети,
които предимно правят така, ч възпитаниците им да развиват широки кръгозори

Семействата и училището не те образоват и възпитават- всеки си прехвърля топката

Тези институции, които трябва да поготвят малкия човек за интеграция в обществото, да му помогне да изгради стратегии за общуване в критични и спорни ситуации, да го научи на старание и любознателност не прави това,
а по- скоро подготвя детето
как да кръшка, мами и нарушава правилата.

Всяка една институция, прави същото

А ниско културния човек е тесногръд и първичен
простия човек е лош, без умисъл
лековерен и податлив на заблуди

Изобщо не съм съгласна с този коментар, като изобщо не искам да ви обидя или нещо подобно ама да ви попитам вашите родители на това ли ви учиха или учителите които са ви преподавали? Направо не знам как го написахте...

Честно казано, масовият чужденец също не се откроява с богата обща култура. Но пък далеч не всеки се бута за висше, както е в България.

Написах го без емоция.
За мен това са фактите
Радостни или тъжни

Системата на образование има нужда от кардинални промени- само това да се промени, но из корен и само след 20 години ще имаме нови поколения хора, с модерно мислене, визионери,
които могат да изградят нещо в тази държава.

Иначе не- няма бъдеще- пълна тиня

А ти мислиш ли за българина?
Такива позивни се оказват винаги, ама ви-на-ги евфемизъм на абе тия защо не ме бръснат за слива. Ами защото всеки си има свой живот и, колкото и да им е тъжно на някои - нормално е да гледа първо себе си.

Всеки си гледа от своята си камбанария. Авторката нещо се е скарала с някои хора от близкото си обкръжение - и вече целият народ е крив.
На някого не са му правени услугите, които очаква, че му се полагат - и може би не се запитва сам прави ли услуги наляво и надясно. Ти лично - правиш ли? Колко афганистанци подкрепи в последната година?

Но непременно - ТЕ, българите, били не знам си какви.

Аз съм забелязала, че притесненият, слабият човек се съсредоточава върху оцеляване. Осигуреният и силният може да е щедър или не. Това не показва какви са швейцарците, българите и австралийците, а какви са едни точно определени личности, които си имат свой живот и свои проблеми.

Спомням си, че бях в ГДР наскоро след промените там, когато тъкмо бяха станали част от ФРГ. Получаваха заплати, в пъти по-ниски от тези на колегите си на същите позиции в Западните провинции. Берлин ми се видя сив, хората посърнали и кисели, в магазина ме овикаха... На повече хора животът е бил тежък, но пак - не на всички, а и не всички са реагирали еднакво.

Ако ще генерализираме, щастливите хора си приличат и нещастните също. И това не е по нации или по георгафско местоположение, а съвсем индивидуално. А индивидуално, аз не съм ниско културна, груба и какво беше още и ако някой е такъв, това си е за него.

Най-много се вбесявам като видя боклуци по улиците или сред природата, счупени пейки, счупени детски площадки и обърнати кошчета. Полудявам като го видя. Що за човек трябва да си, за да го правиш? Как може да им харесва да живеят в такава среда...Но много лесно може да се вкарат в пътя с големи глоби.
Не мисля обаче, че сме по-сбъркани от европейците и другите нации. Напротив.
Толкова негативни примери могат да се дадат за тях, че не знам откъде да започна.

Ами, защо човекът у нас не може да си направи проста дедукция и оттам да промени поведението си... в своя и обществена полза

Прост пример- всеки мрънка, че тротоарите са потрошени, но ако мрънкащите ги накараш да не си качват колите на тротоара, защото автомобилите, леки или товарни, тежащи половин, един или два тона чупят тротоарите, а не 50-60-100 кг пешеходци, всеки реве, че му вземат правата. Ако по тротарите не се качваха коли, те щяха да са в перфектно състояние, децата и майките с колички да се придвижват спокойно и градския стрес да спадне с едно 30 %

Това е супер просто и е само едно от хилядите неща

От доста дълъг частен опит. Просто постоянно наблюдавам, чета и се интересувам какво става и какво не. Има и МНОГО добри, културни, проятни и възпитани хора. Разбира се, че не абслютно всички са такива, но едно огромно мнозинство са. Правя всичко възможно за да се грижа се за нашата природа, любезна съм с хората, обичам си страната, но наистина ми става много мъчно вече не издържам. Затова направих тая тема от една страна да ми олекне, от друга пък да си споделим и да си оформим дискусия, която може да е доста полезна. 🙂

Аз съм и съгласна с авторката и не съм.
Просто защото има изключение на всяко "правило" и си е до човек.
Да, българите сме опъки, от всичко разбиране, завистливи сме, отрудени, обезверени е, мисли само за себе си, на нищо не вярваме, всичко знаем, разбираме и от конспирации.
Нямам наблюдения за българите в чужбина, но съм чувала да се носят легенди и никога да не разчиташ на сънародник там, което е тъжно.
Пример с моя мъж когато  се завърнахме в провинцията.
Той е много възпитан и любезен, винаги поздравява, дава ред на бабите в магазините, предлага помощ.
Гледаха го като гръмнат, после свикнаха и взеха да го хвалят.
Към днешна дата познава повече хора от мен, а аз съм родом оттук. Някои веднага го разпознаха, че не тукашен.
Та всичко е до нагласа, до манталитет, до хора .
Тук всеки непознат е сензация, малко населено място сме, много им прави на хората впечатление различното отношение, галантността, топлотата, добротата.  
Хората сякаш не са свикнали на това.
И не само тук, и в София е така и навсякъде.
Да им се усмихнеш, да поздравиш им е странно.
Мен са ме гледали също странно.
Има го моментът с пандемията, липсата на работа, на вяра в добротата, страхът, отношенията между хората малко или много се промениха.
Мой роднина наскоро сподели"абе,, вървя по улиците и не съм същия човек".
Хората се овълчиха и обезвериха.
Има я и завистта. Много завижда българина.
Даже и между приятели.
Наскоро ми бяха нужни гласове за конкурс. Трябва дави кажа, че най-близките ми уж приятели изобщо не се заинтересуваха, не ме подкрепиха, не признаха успехите ми.
Почти непознати, не толкова близки ми дадоха по едно рамо и ми писаха толкова хубави неща, че ми дадоха вяра и надежда, че още има такива хора.
 Най-близките ме разочароваха и не ме подкрепиха, не им се откъсна от сърцето един клик. Да, не са длъжни, но съответно си вадя изводите.
 Виждам погледите на хората, когато някой техен познат, че даже и приятел успее в нещо (и не говоря за себе си само), то си личи по погледа злобата и завистта. Такива неща се забелязват.
Принципно не обичам крайности и обобщения в духа на тази тема"българина е такъв и такъв".
Има обаче неща, които не можем да отречем.
Но сте много прави, че това го има навсякъде, не е само у нас и не само българите са такива.

Това няма нищо общо кой за кого мисли. Аз съм добра, културна, приятна и възпитана, но да направя непознат човек приоритет пред себе си е възможно в толкова малко ситуации, че всъщност е практически невъзможно.

Повечето българи, които познавам са любезни и възпитани хора. Вярно е, че има и такива, които са прости и нахални, но тези с които съм общувал не са така. Например фризьорката, при която ходя е една от най-приятните жени, с които съм разговарял . Имам и приятели/познати, които са културни и добри хора.

Това пък е върховна глупост, че българите са ниско образовани и ниско културни. На Роузи такава й е средата явно. Според мен хората, българите, сме си добри хора, като съм си в България често получавам комплименти, което на моята възраст наистина ме радва и което в Германия никога не ми се случва.

Чета, чета и се чудя с какви хора общувате и на една и съща планета ли живеем.

Такива теми са ми интересни от друга гледна точка - постове "вие българите, и ние (явно небългари)" дават повече информация и насочват вниманието към изхвърлилия се по този начин, отколкото за обекта на недоволството.