Ще се опитам да бъда кратка. Това ми е втората тема, след като се регистрирах.
Напуснах бащата на детето си преди около година и половина+-. Много пиеше, рядко се хващаше на работа и всичко чакаше на мен. Живеехме в различни стаи. Не поемаше никакъв ангажимент към никой и нищо. Събрах смелост да го напусна след като срещнах мъж, в който се влюбих. Не съм изневерявала никога на бащата на детето си, въпреки всичките проблеми. Опитвала съм се да говоря, да ги реша, но срещах отричане, присмех, та и вербална агресия. Дължах и едни служебни пари, който той беше взел, каза, че ще си намери работа, ще ги върне, но аз си ги връщах, след като се изнесох. Той заяви, че няма от къде.
Изнесох се на квартира, въпреки, че мъжът до мен искаше да отидем при него. Реших(пък и тук във форума ми дадоха правилни насоки, някои от тях груби, но верни), че по-добре е да съм самостоятелна и да не се хвърлям така, при това и с дете. Нов живот заживях, изключително спокоен. Справям се добре. Работя на две места. Имам време за детето си. Развивам хоби, което би ми носило някакви допълнителни. Пък и проект за един малък бизнес, съвместно с мъжа до мен.
Бившия ми продължи в същата насока - безработен, пиещ, несериозен. Кредити бързи тегли, покрива ги, когато работи, после месеци не работи, баща му го издържа на моменти... изобщо...
Не се съдихме, нямаме брак и не съм искала нищо от него. Само точни и добри отношения. Подозирам, че много настройва детето, защото когато се върне от него е с различно държание няколко дни, докато всичко се нормализира. Синът ми много искаше да ходи често при него, защото там правила няма като при мен - да си оправя стаята, да се къпе всяка вечер, да ляга в нормален час. Ходеше уикенда всяка седмица. А му се искаше и повече. Разправяла съм се не еднократно - че това е несериозно, че трябва да му се изграждат навици(ваканцията не се беше къпал 4 дни 😲), баща му и той толкова време го откарва без баня като не е на работа.
След половин година ми запорираха заплатата. Оказа се, че съм осъдена за един Ел уред, който взех на мое име след увещаване на бившия за наш общ бизнес(тогава бяхме в добри отношения още),който не потръгна. Плащала съм го почти до края, но последните вноски имаше ангажимент той да плати и каза, че го е направил. Не съм получавала никакви известия и писма. Оказа се, че съм осъдена. Изплатих си го в двоен размер. Потърсих му сметка, но той ми каза, че едва свърза двата края, грешка било недоразумение. Това ми обяснява и години наред(та и последната, в която сме вече разделени) - няма работа, няма пари, не може да даде за детето, ще се опита, ама след месец-два. Но му се обажда по 99 пъти на ден - как е, с кой е, и татко много те обича. В един момент се оказа, че татко много го обича и е готин, а мама е строга и зла, и се търси само за финансови, организационни въпроси и когато има нужда от нещо, иначе си говорим весели неща по телефона с татко. И това го приех - то един сериозен родител трябва да има, пък ще го оцени като стане на повече години (на 10 е сега).
Татко му обаче започна често да боледува. Преди една седмица го хванал уж някакъв грип, така ми каза той. Чувах по телефона, че говори странно. Получих изненадващо обаждане от негова роднина, която ме попита дали съм наясно колко му е сериозно положението, трябва да му се помогне, а те имат двама тежко болни и не могат да го видят. Същите роднини преди време ядяха, пиеха и за чашка бяха първа писта. Обясниха ми, че е много зле и подозират цироза, инсулт и др. Споделих на майка ми, тя също ми обясни, че не може да не се интересувам от бащата на детето ми как е. Отидох видях го - наистина изглежда много зле, посъветвах го да отиде на лекар, каза че не иска и ще се оправи. Втори път днес отидох - вече се скарах, казах, че ще викна 112 и да го лекуват. Каза, че няма да отвори на лекарите, да си ходя, нищо му няма. Говорих и с най-добрия му приятел след това - каза, че го уговаря, но не иска, нищо не можел да направи. В един момент всички прехвърлиха топката на мен - никой не може, направили са всичко, той не иска да си помогне. Синът ми обаче цяла седмица трепери и се притеснява, реве и изпада в някакви притеснителни състояния.
Тъкмо изплувах и живота ми стана щастлив и се оправям добре финансово. Обаче, бащата на детето ми няма осигуровки, ни пари, а незнайно какво му е станало от толкова пиене. График - сутрин бира, на обяд ракия, след следобедния сън на друг алкохол. Всички прехвърлят топката на мен, дето нямам нищо общо вече с него, защото не им се занимава и не им пука. Детето ми ще се поболее и заради него мисля и се чудя какво да направя, за да го отнесат този в болница и да го лекуват. А за капак моята сегашна половинка ми намеква, че искам да се върна при него, да си го гледам, заради детето. Че вече цялата ситуация около мен е прекалена, че не съм показала намерения към него, около всичките ми проблеми с предишния ми живот. Че трябва да тегля майна на всички и, че достатъчно ми е било.
Много дълго стана. Въпросите ми са няколко. Не искам да виждам БД, но детето страда. Вие как бихте постъпили? Нещо сериозно му има, никой не го интересува, няма други деца, с брат си не се разбират, баща има, но е болен - тоест няма кой да се погрижи. Аз също не искам да се грижа за него, след всичко, което преживях, ноо човешкото ми чувство надделява и се чувствам длъжна. Пък и най-любимото ми същество, детето ми, страда.
Второто нещо, което ме мъчи - човекът до мен, дали е правилният. Много неща е направил за мен, много ми е помагал, много неща е узтърпял. В тази ситуация, обаче е много краен, че си хабя енергията напразно, че не съм сигурна дали не искам да съм с него(бившия), че ми влияят някакви хора, а не трябва. Че аз трябва да заявя, че това вече не е мой проблем.
Накратко искам мнения от вас за два въпроса :наистина ли трябва да тегля майна на всички и да кажа, че не е мой проблем грубо(меко им го обясних, че за многото години съм се борила с алкохолния проблем, пък и сега съм направила каквото зависи от мен)? Вторият въпрос е : човекът, който е до мен дали не реагира прекалено крайно? Много се е съобразявал, много ме е разбирал, бих го определила като прекрасен човек и мъж. Аз също много се съобразявах и разбирах - дълъг развод, претенциозна жена, бокежки хиляди и фобии от нейна страна, той се чувстваше длъжен до края, аз го разбирах.
Напуснах бащата на детето си преди около година и половина+-. Много пиеше, рядко се хващаше на работа и всичко чакаше на мен. Живеехме в различни стаи. Не поемаше никакъв ангажимент към никой и нищо. Събрах смелост да го напусна след като срещнах мъж, в който се влюбих. Не съм изневерявала никога на бащата на детето си, въпреки всичките проблеми. Опитвала съм се да говоря, да ги реша, но срещах отричане, присмех, та и вербална агресия. Дължах и едни служебни пари, който той беше взел, каза, че ще си намери работа, ще ги върне, но аз си ги връщах, след като се изнесох. Той заяви, че няма от къде.
Изнесох се на квартира, въпреки, че мъжът до мен искаше да отидем при него. Реших(пък и тук във форума ми дадоха правилни насоки, някои от тях груби, но верни), че по-добре е да съм самостоятелна и да не се хвърлям така, при това и с дете. Нов живот заживях, изключително спокоен. Справям се добре. Работя на две места. Имам време за детето си. Развивам хоби, което би ми носило някакви допълнителни. Пък и проект за един малък бизнес, съвместно с мъжа до мен.
Бившия ми продължи в същата насока - безработен, пиещ, несериозен. Кредити бързи тегли, покрива ги, когато работи, после месеци не работи, баща му го издържа на моменти... изобщо...
Не се съдихме, нямаме брак и не съм искала нищо от него. Само точни и добри отношения. Подозирам, че много настройва детето, защото когато се върне от него е с различно държание няколко дни, докато всичко се нормализира. Синът ми много искаше да ходи често при него, защото там правила няма като при мен - да си оправя стаята, да се къпе всяка вечер, да ляга в нормален час. Ходеше уикенда всяка седмица. А му се искаше и повече. Разправяла съм се не еднократно - че това е несериозно, че трябва да му се изграждат навици(ваканцията не се беше къпал 4 дни 😲), баща му и той толкова време го откарва без баня като не е на работа.
След половин година ми запорираха заплатата. Оказа се, че съм осъдена за един Ел уред, който взех на мое име след увещаване на бившия за наш общ бизнес(тогава бяхме в добри отношения още),който не потръгна. Плащала съм го почти до края, но последните вноски имаше ангажимент той да плати и каза, че го е направил. Не съм получавала никакви известия и писма. Оказа се, че съм осъдена. Изплатих си го в двоен размер. Потърсих му сметка, но той ми каза, че едва свърза двата края, грешка било недоразумение. Това ми обяснява и години наред(та и последната, в която сме вече разделени) - няма работа, няма пари, не може да даде за детето, ще се опита, ама след месец-два. Но му се обажда по 99 пъти на ден - как е, с кой е, и татко много те обича. В един момент се оказа, че татко много го обича и е готин, а мама е строга и зла, и се търси само за финансови, организационни въпроси и когато има нужда от нещо, иначе си говорим весели неща по телефона с татко. И това го приех - то един сериозен родител трябва да има, пък ще го оцени като стане на повече години (на 10 е сега).
Татко му обаче започна често да боледува. Преди една седмица го хванал уж някакъв грип, така ми каза той. Чувах по телефона, че говори странно. Получих изненадващо обаждане от негова роднина, която ме попита дали съм наясно колко му е сериозно положението, трябва да му се помогне, а те имат двама тежко болни и не могат да го видят. Същите роднини преди време ядяха, пиеха и за чашка бяха първа писта. Обясниха ми, че е много зле и подозират цироза, инсулт и др. Споделих на майка ми, тя също ми обясни, че не може да не се интересувам от бащата на детето ми как е. Отидох видях го - наистина изглежда много зле, посъветвах го да отиде на лекар, каза че не иска и ще се оправи. Втори път днес отидох - вече се скарах, казах, че ще викна 112 и да го лекуват. Каза, че няма да отвори на лекарите, да си ходя, нищо му няма. Говорих и с най-добрия му приятел след това - каза, че го уговаря, но не иска, нищо не можел да направи. В един момент всички прехвърлиха топката на мен - никой не може, направили са всичко, той не иска да си помогне. Синът ми обаче цяла седмица трепери и се притеснява, реве и изпада в някакви притеснителни състояния.
Тъкмо изплувах и живота ми стана щастлив и се оправям добре финансово. Обаче, бащата на детето ми няма осигуровки, ни пари, а незнайно какво му е станало от толкова пиене. График - сутрин бира, на обяд ракия, след следобедния сън на друг алкохол. Всички прехвърлят топката на мен, дето нямам нищо общо вече с него, защото не им се занимава и не им пука. Детето ми ще се поболее и заради него мисля и се чудя какво да направя, за да го отнесат този в болница и да го лекуват. А за капак моята сегашна половинка ми намеква, че искам да се върна при него, да си го гледам, заради детето. Че вече цялата ситуация около мен е прекалена, че не съм показала намерения към него, около всичките ми проблеми с предишния ми живот. Че трябва да тегля майна на всички и, че достатъчно ми е било.
Много дълго стана. Въпросите ми са няколко. Не искам да виждам БД, но детето страда. Вие как бихте постъпили? Нещо сериозно му има, никой не го интересува, няма други деца, с брат си не се разбират, баща има, но е болен - тоест няма кой да се погрижи. Аз също не искам да се грижа за него, след всичко, което преживях, ноо човешкото ми чувство надделява и се чувствам длъжна. Пък и най-любимото ми същество, детето ми, страда.
Второто нещо, което ме мъчи - човекът до мен, дали е правилният. Много неща е направил за мен, много ми е помагал, много неща е узтърпял. В тази ситуация, обаче е много краен, че си хабя енергията напразно, че не съм сигурна дали не искам да съм с него(бившия), че ми влияят някакви хора, а не трябва. Че аз трябва да заявя, че това вече не е мой проблем.
Накратко искам мнения от вас за два въпроса :наистина ли трябва да тегля майна на всички и да кажа, че не е мой проблем грубо(меко им го обясних, че за многото години съм се борила с алкохолния проблем, пък и сега съм направила каквото зависи от мен)? Вторият въпрос е : човекът, който е до мен дали не реагира прекалено крайно? Много се е съобразявал, много ме е разбирал, бих го определила като прекрасен човек и мъж. Аз също много се съобразявах и разбирах - дълъг развод, претенциозна жена, бокежки хиляди и фобии от нейна страна, той се чувстваше длъжен до края, аз го разбирах.
С предупреждение, че това е само началото. А следващия път, когато потърси теб или сина ти - реанимация, травматология и т.н. По този начин и новият ти приятел ясно ще разбере на кого държиш и няма да имаш проблеми с него. 
