Бивш мъж, който постоянно има нужда от помощ

За тези два дни, в които мисля върху стеклите се обстоятелства взех няколко решения - да се пусна в ипотека по-далеч от бившя, да не плащам наем. Когато се изнасях търсих квартира близо до училището на детето, за да не му стане много - нов дом, ново училище, нов мъж. Останах в близост обаче(сегашния ми партньор беше за, в името на психиката на детето). За всички обаче беше леко - детето в същото училище, за бившия детето не далеч, но  аз и партньорът ми бяхме в ущърб. Детето се притесняваше като го вижда в района, че ме докарва, криеше от баща си, въпреки, че той знае. Изобщо без да има нужда от напрежение се наслагваше такова.

Трябват ти по-големи решения от промяна на територията...

Аз пък действително бих позвънила на 112, не само да заплашвам. Чудя се дали съществува институция, която да се погрижи за бившия съпруг, който очевидно не може да се грижи сам за себе си. Социални грижи?

Не разбирам какво има да се чудиш и маеш с бившия. Ако има нужда от медицинска помощ - отивате с детето у тях, викаш линейка и отваряш като дойдат. Еднократно, разбира се. Ако му е толкова акълът, да прави циркове пред детето, това ще е само повод да не го пращаш повече.
Нищо на никого не дължиш, който и да се държи зле - бивш, настоящ, все си в правото си да го разкараш. Важното е накрая да не рухнеш ти здравата, докато болния играе спектакли. Дете има да се гледа.

Аз доколкото разбирам разните роднини я притискат, а не бившият й. Той й е казал да си ходи и да не се занимава с него, че щяло да му мине.

Щом не желае да се лекува и да живее поне заради детето си, ти нямаш какво да направиш. Не можеш да го вкараш в болница насила. Изборът си е негов.

На твое място драстично бих прекратила контактите с роднините и приятелите на бившия, за да не могат да те манипулират,  че си длъжна към него. Бих си сменила телефона с всичките неудобства от това и бих го дала само на тези, кито те подкрепят, а не те манипулират. Отрязването на контактите може са стане и без смяна на телефона,  но ти прецени искаш ли да преминаваш през това, те е лесно, ако са повече хора.
Направила си всичко,  което е възможно,  включително и да изплащаш негови заеми и да го натискаш да отиде на лекар. Той отказва. Ако здравето му е съсипано, оттук нататък може да има само палиативна грижа, т.е. да му се облекчават страданията, докато тялото му откаже. Ти не си му роднина или партньорка, за да поемеш това. Всъщност, ако влезе в болница, по закон не би трябвало да ти дават дори информация за него, ако той не те е посочил като най-близък човек.

С детето говори внимателно,  подготви го за края, като обясняваш, че 1. Алкохолна болест се лекува на ранни стадии САМО КОГАТО алкохоликът е готов да направи промяна, да спре да пие и да приеме медицинска и друга помощ
 и 2. След един момент вече не може да се излекува, дори и да има желание. Просто пораженията са прекалено големи.  За да не остане детето с впечатление,  че е загубил баща си, защото ти не си му обръщала внимание.

Щом сега не иска да ходи при баща си, не го пращай, няма смисъл да се травмира.

Последните дни на алкохолиците са ужасяваща гледка, на която и възрастни не издържат. Всъщност, точно това е и един от методите да се помогне на алкахолик да откаже пиенето на по-ранен стадий - да бъде заведен в болница/хоспис  за умиращи алкохолици, за да види бъдещето си. Това го знам от професионален психолог, към който се обърнах за помощ, когато исках да помогна на алкохолизирала се моя приятелка. За жалост, не можахме да й помогнем, въпреки че семейството й се грижеше за нея, почина на 46 г.

Ако имаш възможност, се обърни към психолог за тебе и към детски психолог за детето. Като те чета, се бориш на всички фронтове сама, а това е тежък момент, трябва ти подкрепа. Обясни на новия ти партньор, че имаш нужда от подкрепа,  защото въпреки че не се чувстваш длъжна да се грижиш за бившия и не искаш да го гледаш, проблемът е в психиката на детето. Успех! Прегръщам те.

Тъкмо това щях да напиша.
Звъниш на 112, обясняваш ситуацията и ги оставяш да се оправят.
А това пък с вечното дотиране за алкохол, нямам думи направо.
Разбирам, че ти е тежко, понеже детето ти вече е голямо и разбира, харесва му при баща му, понеже няма правила и си прави, каквото иска. Да не се окаже обаче, че взема "добър" пример от баща си и след някоя друга година залитне натам. Ограничи вижданията с бащата, колкото и да ти е трудно.

Не четох отговорите, първия пост само.
За мен е грешка, че не си заживяла с новия мъж. Форумът те бил посъветвал да си самостоятелна. Е, тук всички са самостоятелни, та самостоятелни. Все се пише, че мъжът трябва да плаща всичко. Това за мен не е самостоятелност.
Когато можеш да си покриваш разходите обаче, и да живееш с мъж, ти не си несамостоятелна. Уреждай си живота и не го мисли форума какво ще каже. Може и на детето да се отрази благоприятно да живеете с мъж.
За другото - приятелят ти е прав. Да, нямаш ангажименти към бившия. Ако потърси помощ, да помогнеш еднократно е ок. Да се занимаваш постоянно с него не.
И моят бивш нещо се разболя. Ако поиска пари за лекарства, веднага ще му изпратя (но той въобще не е такъв човек, много е горд). Да хукна да го водя по доктори - абсурд. Пътищата ни се разделиха. И двамата бихме го сметнали за нередно.

А, да, сега прочетох, че си самостоятелна, но новият ти купува скъпите играчки за детето, защото ти не можеш. Само така! Самостоятелна си.

Моят съвет - говори с психолог или семеен терапевт за теб и детето. Най-вече заради детето. Уплашено е. Уплашено е, че баща му може да умре. Ако наистина е толкова зле, то ще има нужда от помощ, за да премине през това. Не съветвам обаче да настройваш детето срещу баща му. Добър или лош, ти си тази, която е избрала да има детето от него и в твоето дете живее частица от този баща. Да настроиш детето срещу другия родител означава да го настройваш срещу част от него самото. Не го натоварвай повече отколкото вече е натоварено. Говори с настоящия, че както ти си проявила разбиране по отношение на бившата му и си изчакала, така и той сега трябва да прояви същото търпение и да ти даде нужната подкрепа. Защото, когато този човек си замине това ще се стовари с пълна сила върху вас теб и детето и ще рефлектира още повече върху взаимоотношенията с настоящия. И щом ситуацията е на живот и смърт, а той е изоставен и от семейството си, кръвното, аз бих направила каквото мога. Не заради него, а заради детето си, за да не ме обвини после, че не съм опитала да помогна и заради мен баща му си е отишъл. А и заради примера, който ще му дам.

Превърнала си детето си в заложник на един алкохолик и неприключилите ти отношения с него. Обясни на детето, че баща му е болен, алкохолизмът е тежка болест и понякога от нея се умира. Че искаш да има добър баща и че съжаляваш, че не е могъл да разбере какво е добър баща. Че се надяваш да хареса партньора ти и да му даде шанс да бъдат приятели, не че искаш да заместваш баща му. Кажи му всичко, обясни му, трябва да му помогнеш да разбере какво се случва. Животът често е гаден, а ти като родител трябва да го подкрепяш и (на)учиш да се справя. Отглеждаш мъж, някой ден ще гради свой живот и семейство, не допускай да попива грешни модели.
Трябва да зачеркнеш алкохолика от живота си. Не те ли мачка достатъчно, а сега му даваш да мачка и детето, и партньора ти? Сложи си границите и ги отстоявай, на този нищо не му дължиш.

Между другото това, че настоящият искал да бие бившия ти (голямо геройство, щом е болен), показва безсилието му в тази ситуация. Чувства се без изход, защото ти си го поставила така, отказвайки да имаш пълноценна връзка с него (когато единият партньор отказва да живее с другия, връзката хич не ми я хвали). Ако го направи, ако го набие, детето вече НИКОГА няма да го приеме, и отношенията ви безславно ще приключат. Така че се концентрирай върху отношенията с партньора си, ако го обичаш естествено.
За бившия нищо не можеш да направиш, освен да не го лишаваш ТИ от възможността да вижда детето, докато е жив. Деликатна ситуация, но не заставай между тях.

Детето не е малко, за да разбере какво се случва. Бях около тази възраст, когато в училището ми имаше лектори и ни обясняваха за наркотичната зависимост. Още си спомням, колко много се отвратих от наркотиците и това е било първото, което ми е изкачало в съзнанието, когато са ми предлагали. Намери психолог, работещ с алкохолици и помоли да обясни на сина ти. Постави ултиматум на бившия си- ако не отиде на лекар, няма да види сина си, защото детето го е страх. Първо предупреди сина си за този ултиматум. Нека детето се чувства част от взимането на решения. Когато премълчаваш пред детето, за да не го товариш, ти създаваш чувство за маловажност у него. Ако бившия ти го кара да смята, че участва във взимането на решения, нищо чудно няма, че иска при баща си. На партньора си обясняваш какви решения си взела и че искаш и той да участва в разговора със сина ти. Без нападки, без обвинения, обяснявате на детето, че баща му може да в много зле, може и да не е. Без да го прегледа лекар няма как да се разбере и обясни, че искате да поставите (тримата) този ултиматум. Най-вече наблегнете на това, че го правите за доброто на баща му и искате разрешение от детето. По този начин, детето ще няма да се чувства като оръжие в спора между двама бивши.
Лично за мен, това е начина за туширане на напрежението и единствения начин поне малко да се помогне на бившия ти. Ако все пак си обича детето, би отишъл на лекар за негово спокойствие.

Ако всички тези усложнения край теб ги нямаше - щеше ли да си истински щастлива?
Ако отговорът е “да”, значи просто трябва да разчистиш “кочинката”, за да бъдеш.
Това е твое изконно право - да си щастлива. И смисълът на живота ни е да бъдем или да се научим да бъдем щастливи. Всичко друго в живота ти е следствие на това и на липсата ти на любов и самоуважение към себе си.

Не е толкова просто да "разчисти кочинката" след като има 10-годишно дете в картинката.

Тормозът от страна на роднини се решава лесно - обявяваш новата си връзка, казваш, че е сериозна, и че в тази конфигурация няма място за бивш, неговите проблеми, семейството му, роднините му и т.н. Никой не дърпа жена с нов брак\сериозна връзка към дундуркане на бивши, защото в нашето общество това най-малкото не е социално приемливо.

На мнението на новия мъж съм: с бившия не сте се разделили с добро, цака те по всякакъв начин, настройва детето против теб - ако не смяташ да го прибираш обратно, изобщо не виждам причини да влизаш в контакт.