- Публикувана: 2 фев. 2023, 09:20 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2023, 22:07 ч.
"Бягат" ли българите от българи?
Имам случай, при който брат ми се обажда да каже, че наш познат от детските ни годни, щял да идва в Исландия, и много бил искал да се видим. Не се срещнахме. Никога не сме си били близки. Знаехме се, защото бабите ни живееха в една махала и сме играли понякога заедно. Той даже сам не се свърза с мен, а посредник си беше намерил.
Друг случай. По фейса с мен се свърза един стар приятел, с който бяхме в една компания в студенстките години и с който какво ли не сме преживели (включително, мислят че ми спаси живота когато една голяма вълна ме повлече по едни скали в Созопол към бурното море, а той успя в последния момент да ме хване и издърпа, като само с ожулени крака и ръце, и счупен малък пръст на десния крак се разминах). Не се бяхме чували повече от 20 г, но ми стана толкова радостно, че ще идва и нямах търпение да се видим. И в дома ми за няколко дни отседна с жена си, и на походи ходихме заедно.
На приятелите, с които все още поддържам връзки, макар и не много чести, директно сме им казвала, че винаги са добре дошли. Ето сега април ще идват пак такива у дома.
Друг случай. По фейса с мен се свърза един стар приятел, с който бяхме в една компания в студенстките години и с който какво ли не сме преживели (включително, мислят че ми спаси живота когато една голяма вълна ме повлече по едни скали в Созопол към бурното море, а той успя в последния момент да ме хване и издърпа, като само с ожулени крака и ръце, и счупен малък пръст на десния крак се разминах). Не се бяхме чували повече от 20 г, но ми стана толкова радостно, че ще идва и нямах търпение да се видим. И в дома ми за няколко дни отседна с жена си, и на походи ходихме заедно.
На приятелите, с които все още поддържам връзки, макар и не много чести, директно сме им казвала, че винаги са добре дошли. Ето сега април ще идват пак такива у дома.
На мен единственият проблем е, когато хората не казват седмица-две преди да са в града, а един ден по-рано примерно. Няма как да захвърля всичко и тръгна да пия кафе, колкото и да ми е приятно. Ако обаче са ме попитали, защото искат да видят точно мен (а не супер спонтанно мен, ако вариант едно и две откажат 
) и сме планирали да се видим, обичам да се виждам навън. У нас влизат пет човека, смотани сме в това отношение, но среща на разходка или в заведение - идеално.
) и сме планирали да се видим, обичам да се виждам навън. У нас влизат пет човека, смотани сме в това отношение, но среща на разходка или в заведение - идеално.
Никога не съм страняла от българи, а живея в чужбина от 18 годишна. Приятелите ми в началото до един бяха българи, до ден днешен най-добрите също са. Това, че животът ми се е стекъл по такъв начин, че в момента средата ми е предимно местни и чужденци, в никакъв случай не означава, че страня от сънародници, камо ли да се пазя. Контактувам с всякакви хора на база симпатии и общи интереси, а не националност или други критерии. Важно е човекът да ми хареса.
Да бягам от българи е все едно да бягам от себе си. Какво, българите сме по-малко хора от другите ли?!
Според мен тези, които живеят с подобен стереотип са ограничени, необразовани и елементарни и от такива, да, бягам независимо от националността. Мразя предразсъдъци и дискриминация от всякакъв тип. Мразя дъвкани, предъвкани и примляскани клишета и като цяло хора-клишета. Не избирам хората в живота си нито по раса, нито по националност, нито искам аз да бъда третирана по такива критерии. Това, което говоря за българите в чужбина или за българите като цяло учи хората как да се отнасят и какво да мислят за мен (защото аз влизам в това число).
Според мен тези, които живеят с подобен стереотип са ограничени, необразовани и елементарни и от такива, да, бягам независимо от националността. Мразя предразсъдъци и дискриминация от всякакъв тип. Мразя дъвкани, предъвкани и примляскани клишета и като цяло хора-клишета. Не избирам хората в живота си нито по раса, нито по националност, нито искам аз да бъда третирана по такива критерии. Това, което говоря за българите в чужбина или за българите като цяло учи хората как да се отнасят и какво да мислят за мен (защото аз влизам в това число).
Не бягам, но и не напирам да се сближавам само на база български произход.
Имам и хубав, и лош опит с други българи в чужбина. Хубавият е повече, но лошият е по-интензивен така да го кажа. Лошият ми опит е с българи, които завиждат и се опитват да ти направят мръсно само защото на тях им е зле и ги дразни, че на други им е добре. Вместо да работят да им стане по-добре, те влагат всички усилия да ти го направят зле на теб.
Заради такива ексемпляри станах по-скептична особено към новодошли, с които ми е лошия опит. Българи, които от много години живеят в чужбина например и са си ''уредили'' живота, излъчват по-спокойна енергия и в по-малка степен ти гледат в паничката и искат да ти изядат вечерята.
Имам и хубав, и лош опит с други българи в чужбина. Хубавият е повече, но лошият е по-интензивен така да го кажа. Лошият ми опит е с българи, които завиждат и се опитват да ти направят мръсно само защото на тях им е зле и ги дразни, че на други им е добре. Вместо да работят да им стане по-добре, те влагат всички усилия да ти го направят зле на теб.
Заради такива ексемпляри станах по-скептична особено към новодошли, с които ми е лошия опит. Българи, които от много години живеят в чужбина например и са си ''уредили'' живота, излъчват по-спокойна енергия и в по-малка степен ти гледат в паничката и искат да ти изядат вечерята.
Според мен, около 5%, от емигретата по света, както във филма, от който си си взела профилната снимката, могат да си сложат на визитката като Холи “пътешественици”, “скитници”, “мулти култи”, “граждани на никъде и всякъде”, (всичкото преносно и …не съвсем). И във форума си личат - Невена, Мис Wonderlast, Ти😊, BeautifulM. Другите са си друг тип, с корени растящи надолу, към там откъдето са. Дори и на хиляди физически км.
Принципно не са ми приятни грубите, нахални, изтъкващи се на фона на другите, кавгаджии и хвалещите се постоянно и не държа да съм в ничия среда. Независимо от националността им.
Мога да кажа, че на никого не звъня, не търся контакти, не държа да се запознавам, да ме търсят и съм доста самодостатъчен човек, който държи най-вече на семейството си.
Не се обаждам, че ще се прибирам и нарочно не си уговарям срещи, а всичко е спонтанно и по желание.
Навремето просто като чуех българска реч изчаквах да чуя как говорят хората и в 99% от случаите подминавах и ако ме заговорят съм много учтива, но нищо повече.
Всички други са ми просто познати и не търся нови на новите места, на които живея.
Онлайн комуникацията ми е напълно достатъчна и ако нямах екстровертен съпруг, който има доста повече познати и постоянно се запознава с нови, нямаше да се срещам и с 90% от хората.
На детето навремето му говорех на АЕ ако наоколо се окажат българи и чак в тукашната ни имиграция се събираме по български на гости по празници, докато в Европа приятелите ми бяха от различни националсности и на празниците си бях само с моята фамилия там.
НЕ избягваме българи, НЕ се крием че сме българи, НЕ се правим на някакви други и дори извън къщи говорим по между си и на децата си на български. Ако някой ни заговори на български, реагираме според ситуацията. Никой не е умрял от едно любезно "Добър ден, как сте?". Вече дали контакта ще се задълбочи след това, зависи от конкретния човек. Досадници не ни се лепят, май отдалече ни личи че не сме шарани.
Не си подбираме приятелите по националност, други неща са ни важни. Близкият ни приятелски кръг е шарен - предимно немски, но имаме много близки хора и от други националности, българи включително. С времето българските ни приятели се редуцираха до няколко семейства. Стигат ни.
Капсулирането на контактите само в българска среда е много вредно за интеграцията, изкривява усещането за реалността и местния манталитет, правила и начин на живот стават чужди, странни и неразбираеми. Капсулираните българи много си личат, разпознаваеми са бързо.
Не си подбираме приятелите по националност, други неща са ни важни. Близкият ни приятелски кръг е шарен - предимно немски, но имаме много близки хора и от други националности, българи включително. С времето българските ни приятели се редуцираха до няколко семейства. Стигат ни.
Капсулирането на контактите само в българска среда е много вредно за интеграцията, изкривява усещането за реалността и местния манталитет, правила и начин на живот стават чужди, странни и неразбираеми. Капсулираните българи много си личат, разпознаваеми са бързо.
Като се замисля, да ме заговорят или аз да заговоря на български ми се е случвало доста често. Запознах се с собственика на малко магазинче в квартала, оказа се българин, 30+ години разлика. Говори му се на човека, общителен, всеки път като купувам нещо, лафим, разказва за живота си. Аптеката до нас - също собственост на сънародници, аз обърнах на роден език, като споменах, че имената на ID-то ги издават. И с тях си общуваме по-продължително и една идея по-приятелски, но нито аз, нито те се чувстваме длъжни да задъбочим контакта, защо? Само защото сме с български корени?
Не схванах защо някой трябва да се обиди от факта, че има български акцент?
Имам си акцент и нямам проблем с него.Дъщеря ми е родена тук и няма акцент, нито на родния си, нито на майчиния си език.На мен не може да ми се пречупи езика и навсякъде се представям за българка, въпреки, че преди 20+ години, когато нямаше толкова източноевропейска емиграция минавах за аржентинка, а сега , за румънка.Дъщеря ми също държи на своя български произход и дори е решила да си извади сертификат за ниво на български език за чужденци.
Когато тя беше бебе така и не можа да ми се обърне езика да и говоря "бебешки лиготии" на език различен от български.
Имам си акцент и нямам проблем с него.Дъщеря ми е родена тук и няма акцент, нито на родния си, нито на майчиния си език.На мен не може да ми се пречупи езика и навсякъде се представям за българка, въпреки, че преди 20+ години, когато нямаше толкова източноевропейска емиграция минавах за аржентинка, а сега , за румънка.Дъщеря ми също държи на своя български произход и дори е решила да си извади сертификат за ниво на български език за чужденци.
Когато тя беше бебе така и не можа да ми се обърне езика да и говоря "бебешки лиготии" на език различен от български.
Не го казах в негативен смисъл за хора с акцент изобщо, не съм искала да прозвучи така. Аз самата имам акцент, честно казано, не искам и не крия, че съм чужденка.
Но от няколко години забелязвам, че се счита за неучтиво, ако попиташ чужденец откъде идва, заради цвета на кожата или акцент, например. Приема се един вид като проява на дискриминация. Друг е въпросът, че самият човек може да няма нищо против, дори да иска да говори за родината си, и да го възприеме като липса на заинтересованост от страна на събеседника. Политкоректно западно общество, какво да го правиш
Аз не съм 100% българка, затова споменах български корен, само да доуточня, не, че се правя на нещо друго.
Но от няколко години забелязвам, че се счита за неучтиво, ако попиташ чужденец откъде идва, заради цвета на кожата или акцент, например. Приема се един вид като проява на дискриминация. Друг е въпросът, че самият човек може да няма нищо против, дори да иска да говори за родината си, и да го възприеме като липса на заинтересованост от страна на събеседника. Политкоректно западно общество, какво да го правиш
Аз не съм 100% българка, затова споменах български корен, само да доуточня, не, че се правя на нещо друго.
Не го казах в негативен смисъл
Но от няколко години забелязвам, че се счита за неучтиво, ако попиташ чужденец откъде идва, заради цвета на кожата или акцент, например. Приема се един вид като проява на дискриминация.
Но от няколко години забелязвам, че се счита за неучтиво, ако попиташ чужденец откъде идва, заради цвета на кожата или акцент, например. Приема се един вид като проява на дискриминация.
Намирам за удобен начин да попиташ някой от къде е, питайки колко езика говори.
Обикновено хората отговарят с гордост.
Ако видя интересно име в документи и имам възможност да попитам, обикновено питам, от коя част на света идва името.
Скрит текст:
Намирам за удобен начин да попиташ някой от къде е, питайки колко езика говори.
Обикновено хората отговарят с гордост.
Много елегантно е това, да Не го казах в негативен смисъл
Но от няколко години забелязвам, че се счита за неучтиво, ако попиташ чужденец откъде идва, заради цвета на кожата или акцент, например. Приема се един вид като проява на дискриминация.
Но от няколко години забелязвам, че се счита за неучтиво, ако попиташ чужденец откъде идва, заради цвета на кожата или акцент, например. Приема се един вид като проява на дискриминация.
Намирам за удобен начин да попиташ някой от къде е, питайки колко езика говори.
Обикновено хората отговарят с гордост.
Хем не засягаш тема акцент, хем проявяваш интерес към човека и уважение, че е научил чужди езици. Относно акцента знам, че за някои хора е неприятен спомен, ако в началото местните не са ги разбирали добре, карали са ги да повтарят, бърчили са чело. В България учим езици на много високо ниво, обаче по мои впечатления точното произношение хич не е на почит при нас. Затова аз по принцип се старая да избягвам да питам за произход, само защото съм доловила акцент.
То да е само акцентът. Аз и без да си отварям устата ме заговарят понякога директно на английски и ме питат откъде съм, защото не изглеждам като исландка. И на децата ми понякога директно говорят на английски, нищо че са родени и отраснали тук. И ако първия път бяха смутени като ги питаха откъде са, сега само се забавляват от неловките извинения на питащия като му отговорят “от Исландия”. Преди години се случваше по-често. Исландското обществото постепенно се адаптира към факта, че вече отдавна не е хомогенно. И исландци които не изглеждат като исландци ще са все повече.
Зависи от езика, поне моите наблюдения са че англоговорящите са сравнително толерантни към акценти. Стига да не е нещо дето прави съвсем невъзможна комуникацията, все пак, ама то тогава не е просто акцент ами недостатъчно владеене. Толкова много и различни страни го говорят и отделно толкова чужденци, че го имат за съвсем нормално всеки да говори поне малко различно. И не му придават все такъв негативен смисъл, както в България се споменава че някой говори на диалект/произношение, характерен за някоя част на страната и това често не се споменава с добро чувство.
В някои масово заселнически страни като Канада също не забелязвам питането откъде си да води до засягане. Те там са събрани хора от къде ли не, та споменаване че някой е от другаде е просто повод да започне разговор. Е, разговор - единият ще каже от къде е, а другият ще възкликне Ау, колко интересно! и предимно няма да си вре носа по-далеч
В Европа като че ли е по-често срещано това да стои по друг начин. Може и просто аз само такива впечатления да имам, разбира се.
В някои масово заселнически страни като Канада също не забелязвам питането откъде си да води до засягане. Те там са събрани хора от къде ли не, та споменаване че някой е от другаде е просто повод да започне разговор. Е, разговор - единият ще каже от къде е, а другият ще възкликне Ау, колко интересно! и предимно няма да си вре носа по-далеч
В Европа като че ли е по-често срещано това да стои по друг начин. Може и просто аз само такива впечатления да имам, разбира се.Скрит текст:
По-интересно от акцента е ако по инерция вземеш да кимаш за Да и Не както у нас, ей тогава вече настава веселба В Канада ми направи впечатление друго - някой казва Аз съм уелсец, примерно. Преди 3-4 поколения баба му и дядо му дошли от Уелс. В същото семейство сме на семейно събиране. Единият син уелсец женен за словенка, другият за китайка, ама и тя второ или трето поколение тамошна. На първия и словенката синът доведе приятелката си, тя пък заяви че е украинка... ама и тя 3то поколение в Канада. Тия братя "уелсци" имат сестра, женена за "италианец" - и той на 3-4 поколения откак са дошли в Канада родата му, ама ако го питаш си е италианец. Акценти и цветове около масата най-разнообразни, всички се държат сякаш това е нормата. То за тях е нормално човек поне по произход да е от някъде другаде, на мен са ми задавали въпрос аз каква съм, знаейки че съм от България. Ами българка, каква да съм? Ми знаят ли, то при тях това не е гаранция та питат колкото да върви приказката.
Какво е лошото да имаш акцент? Или да питаш някой откъде е? Не се чувствам ни най-малко дискриминирана като ме питат. И аз често питам хората откъде са, как е живот там, сигурно е много хубаво да отидеш на почивка...Винаги ми отговарят с гордост. Защото показваш един вид уважение към тях. Човек може много да научи от хора с различна култура, традиции, езици, нрави.
Препоръчани теми