- Публикувана: 2 фев. 2023, 09:20 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2023, 22:07 ч.
"Бягат" ли българите от българи?
Питането “от къде си” предполага, че не си “от тук”. И, да, може да е неприятно усещането, че не си си у дома когато реално си си у дома. Децата ми няма как да кажат, че са от България, защото не са от България, примерно. Родени са и са израстнали в Исландия. И естественият отговор за тях е този. И наистина бяха много объркани и притеснени от този въпрос когато им беше зададен за първи път в Исландия. Обсъждали сме темата с тях.
Аз съм от България и този въпрос не ме смущава, макар че ако съм някъде в чужбина на почивка и ме питат “от къде си” съм се чудила каква точно да кажа “от България” или “от Исландия”. С този въпрос съм забелязала, че обикновено питат къде живееш и откъде идваш, та обикновено отговарям “живея в Исландия”. Пък ако се разговорим повече може да допълня и да стигнем до България.
Аз съм от България и този въпрос не ме смущава, макар че ако съм някъде в чужбина на почивка и ме питат “от къде си” съм се чудила каква точно да кажа “от България” или “от Исландия”. С този въпрос съм забелязала, че обикновено питат къде живееш и откъде идваш, та обикновено отговарям “живея в Исландия”. Пък ако се разговорим повече може да допълня и да стигнем до България.
Metanoia, понеже от мой коментар тръгна дискусията, ще отговоря. От моята гледна точка, разбирам опита за политкоректност в мулти-култи обществата и се старая да се съобразявам. Живея в западно общество вече 10+ години, считам се за добре интегрирана и отворена към всички (почти, де, към някои култури съм с резерви заради отношението им към жените). Не ми е приятно, когато един от първите въпроси към мен е откъде идвам, защото не произходът е главният критерий, който ме определя като човек, та да се пита първо за него. Не ми е приятно директно от началото да се прави разграничение "ти не си като нас, ти си другоселец", когато аз по манталитет съм много по-близка до приемното общество. Това, разбира се, съвсем не означава, че се срамувам от произхода си или че се отричам от сънародниците си. Много мога да говоря за България и живота ми там.
Напоследък забелязвам как въпросът откъде идвам ми се задава все по-рядко и по-рядко при първи контакти с нови хора, в началото не беше така. За акцента написах по-горе.
Напоследък забелязвам как въпросът откъде идвам ми се задава все по-рядко и по-рядко при първи контакти с нови хора, в началото не беше така. За акцента написах по-горе.
Чак пък да са притеснени...
Реален случай
Викат ме в училище, зарди твърдение, че дъшеря ми е проявила неуважение към учител.Което няма как да бъде истина
Случаят
Детето на 10 години.Нова учителка, чете списъка на класа и децата стават.Сига до девойката.Съптветно не може да произнесе фамилията.
След ва въпрос Откъде си "х"
детето "От тук"
учителката, "Да живееш тук, но къде си родена?"
детето "Родена съм тук"
учителката "И къде е това тук?"
детето "УБПА"
учителката.Да, точно за това питах, къде е УБПА
детето Отиваш на площад "z" вземаш автобус с номер " X", последна спирка УБПА(Университетска болница принцът на А..."
Извода на учителката детето си подиграва.
Ами какво очаква да чуе, след като деето е родено в същия град. Щом не получава желания отговпр, трябва да смени въпроса.Девойката решила(и с право), че учителката не знае къде е райоммата университетска болница.
За протокола, дъщеря ми е родено тук, няма акцент и по фенотип не се отличава от тукашните граждани и има тукашен паспорт.Съответно, ако учителката си направи трида да погледне в дневника , ще види, че е записана с идентификационем номер на гражданин на страната, а не с номер за идентификация на чужденец.
Че като си отворих устата с моя източноевропейски акцент.Наложи се да пише обяснения пред тукашния инспекторат.После имаше писмено извинение.Естествено канцелира оплакването на учителката от училищното досие на дъщеря ми.
Реален случай
Викат ме в училище, зарди твърдение, че дъшеря ми е проявила неуважение към учител.Което няма как да бъде истина
Случаят
Детето на 10 години.Нова учителка, чете списъка на класа и децата стават.Сига до девойката.Съптветно не може да произнесе фамилията.
След ва въпрос Откъде си "х"
детето "От тук"
учителката, "Да живееш тук, но къде си родена?"
детето "Родена съм тук"
учителката "И къде е това тук?"
детето "УБПА"
учителката.Да, точно за това питах, къде е УБПА
детето Отиваш на площад "z" вземаш автобус с номер " X", последна спирка УБПА(Университетска болница принцът на А..."
Извода на учителката детето си подиграва.
Ами какво очаква да чуе, след като деето е родено в същия град. Щом не получава желания отговпр, трябва да смени въпроса.Девойката решила(и с право), че учителката не знае къде е райоммата университетска болница.
За протокола, дъщеря ми е родено тук, няма акцент и по фенотип не се отличава от тукашните граждани и има тукашен паспорт.Съответно, ако учителката си направи трида да погледне в дневника , ще види, че е записана с идентификационем номер на гражданин на страната, а не с номер за идентификация на чужденец.
Че като си отворих устата с моя източноевропейски акцент.Наложи се да пише обяснения пред тукашния инспекторат.После имаше писмено извинение.Естествено канцелира оплакването на учителката от училищното досие на дъщеря ми.
Въпросът сам по себе си е ок, но и на мен ми е досадно когато се задава не на място, ни в клин, ни в ръкав. Особено след 20+ години вече. Отишла съм на преглед за очите, а не да обяснявам откъде съм, от колко години живея тук, че и по-лични неща. Но и аз забелязвам, че все по-рядко се задавя този въпрос така неадекватно.
При лекар е съвсем не на място, съгласна съм. Мен напоследък наистина не ми задават този въпрос при нови контакти на работа или private, чак по-нататък като се поопознаем или аз споменавам, или подпитват нещо. Може би не им толкова интересно. Но може и да е защото аз по принцип съм си кречетало и ги разсейвам с други теми за разговор, та забравят да питат.
Говоря лично за себе си и за моите си предпочитания и ще кажа, че на мен такива шаблонни small talk разговори и симулиран интерес към страната ми от непознати са ми втръснали до болка. Да, хубаво е в България, морето, планината, но надали моите две изречения мимоходом в първи разговор с някого ще го навият да си прекара почивката там.
Говоря лично за себе си и за моите си предпочитания и ще кажа, че на мен такива шаблонни small talk разговори и симулиран интерес към страната ми от непознати са ми втръснали до болка. Да, хубаво е в България, морето, планината, но надали моите две изречения мимоходом в първи разговор с някого ще го навият да си прекара почивката там.
Навремето като учех магистратура, когато се запознавах с една девойка, която впоследствие ми стана приятелка, я питах откъде е, тя ми каза - “от Турция”. След известно време, дойдоха студенти от Германия на обмен, гледам я, говори с тях на перфектен немски. Оказа се, че когато била на година, семейството се преместило в Германия. Същата се омъжи за местен, с когото живееше дълго време, за което родителите, живеещи в Германия, не знаеха. Предполагам просто е имало и елемент на родителско влияние, в това откъде тя се определяше да е, а вероятно и дългогодишен опит, израствайки с идеята, че родителите й са гастарбайтери. Сега интересно децата й как се самоопределят, с баща западноевропеец, живеещи в Германия.
Какво значение има кой как се самоопределя? Истината е само една, тя не може да има две страни, които се разтеглят докрай. Моят син е триезичен, наполовина българин, другата половина няма да я кажа каква е, защото не искам. За българските ширини името му сравнително необичайно. Той е чудесно дете, умно, будно, чаровно, всички искат да са му приятели, без капка агресия в себе си. И чак след като го опознаят и харесат, почват да питат за името и произхода на името, за мама и тати откъде са и т.н. Той може да се самоопределя както си иска, но тук не е това важното. Важното е, че е голям сладур и всички му се радват.
Има връзка, защото и българин да си е в определени ситуации не е много ясно. Моите деца също ги питат от къде са, българи ли са? Ако само единият родител е българин, другият не е и живееш в трета страна? Какво си тогава? Това е честа схема в чужбина. Мен, навремето в Британская музей ме спря младо момче с плачевен български. Аз говорех със сина ми, той ни чу, каза че е роден и израствал в Щатите и му е много мило да чуе българска реч. А той какъв е?
Моят син е триезичен, наполовина българин, другата половина няма да я кажа каква е, защото не искам. За българските ширини името му сравнително необичайно. Той е чудесно дете, умно, будно, чаровно, всички искат да са му приятели, без капка агресия в себе си. И чак след като го опознаят и харесат, почват да питат за името и произхода на името, за мама и тати откъде са и т.н. Той може да се самоопределя както си иска, но тук не е това важното. Важното е, че е голям сладур и всички му се радват.
Имай в предвид, че никой не го интересува бащата нигериец, албанец или швейцарец е, ама никой.
Изобщо даже не ме е срам, ама няма да кажа, защото не искам. Имам си причина да не искам, как не ще си разкажа цялото житие и битие във форума. ierldan например ме чете какво пиша и не искам да разкривам повече подбронсти за себе си .Живяла съм на толкова много места и съм срещала толкова много хора от толкова много държави, че ми е абсолютно все тая кой какво мисли за мен. Ако ти е по-лесно да осмислиш, че ме е срам, окей.
Vondito, в една тема само съм те засичала, и то с един коментар, а ме изкара твой стокър! Въобще не знам коя си, що си и за мен няма значение, какво общо имам аз с това какво пишеш за себе си или не?? Тук всеки споделя каквото му харесва за себе си - едни са загадъчни, други почти анонимни, но ми е странно защо аз съм намесена в горното твое изказвани😵😮😲???