- Публикувана: 4 май 2023, 18:13 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2023, 14:33 ч.
Да кръстим ли бебето на бабата и дядото?
И аз за малко да родя на 15.08., но родих на 16-ти 
не бих кръстила на Светец, само защото се е родило тогава. Не съм вярваща, а и имам прабаба Мария. Ако пък я бях кръстила така, пак щеше да има хора (не от семейството, по принцип), които да кажат - защо пренебрегна рода на мъжа ти и въобще бабаите и дядовците като цяло, а отиде чак на прабаба и то от страна на жената
Конкретно в този линк не откривам обяснение на въпроса. Но прочетох с какво се занимава Марковска, не вярвам в подобни неща, но пък е печеливш бизнес.
П.П. Замислих се за семействата на родителите ми. От баща ми, брат му, майка ми и сестра ѝ (родени през 50-те), само майка ми носи първата буква на дядо си (и то по майчина линия). Другите нямат никаква връзка с баби/дядовци. След това аз и братовчедите ми сме кръстени на дядовците си. Или и двете двойки баба-дядо са били нетрадиционалисти, или през 50-те не е била толкова почитана тази традиция.
не бих кръстила на Светец, само защото се е родило тогава. Не съм вярваща, а и имам прабаба Мария. Ако пък я бях кръстила така, пак щеше да има хора (не от семейството, по принцип), които да кажат - защо пренебрегна рода на мъжа ти и въобще бабаите и дядовците като цяло, а отиде чак на прабаба и то от страна на жената https://aida.bg/rod_i_sila0521/
Прочети тук, Аида Марковска изучава родовете, изводите и са на базата на много, много случаи.
Прочети тук, Аида Марковска изучава родовете, изводите и са на базата на много, много случаи.
П.П. Замислих се за семействата на родителите ми. От баща ми, брат му, майка ми и сестра ѝ (родени през 50-те), само майка ми носи първата буква на дядо си (и то по майчина линия). Другите нямат никаква връзка с баби/дядовци. След това аз и братовчедите ми сме кръстени на дядовците си. Или и двете двойки баба-дядо са били нетрадиционалисти, или през 50-те не е била толкова почитана тази традиция.
В различните краища е било различно даже в началото на 20 век - кръщавало се е на кумовете, кръстниците са избирали имената, , на други места пък на светци или на баба/ дядо... Но и на мен ми се струва, че чак 60-70-80-те години става масово очакването да е на баба / дядо и сръдните, ако не е.
Имам близка в семейния кръг родена края на 60-те, дават и име на бабата и жената много се зарадвала. Е, да но кумата се сетила, че не била попитана и се започнало едно провикване - къде се чуло и видяло кумска дума да не се зачита.
Тогава бабите били на по има няма 40години, кумата също. Сменят името с посочено от кумата, и двете имена са хубави. Запознах се с въпросната кума, вече беше 70годишна и споделяше каква глупост е сътворила да си прави майтап пред хората за едната шега дали ще се наложи.
Тогава бабите били на по има няма 40години, кумата също. Сменят името с посочено от кумата, и двете имена са хубави. Запознах се с въпросната кума, вече беше 70годишна и споделяше каква глупост е сътворила да си прави майтап пред хората за едната шега дали ще се наложи.
Това с кумовете е много странно, не вярвах, че е вярно! Мисля, че и свекърва ми е кръстена според кумската дума. Не е кръстена на баба си, а както кума/кумата са определили. Баба й е била с по-хубаво име, според мен. За първи път от нея съм го чула това за кумовете, сега и от вас.
Това с кумовете е много странно, не вярвах, че е вярно! Мисля, че и свекърва ми е кръстена според кумската дума. Не е кръстена на баба си, а както кума/кумата са определили. Баба й е била с по-хубаво име, според мен. За първи път от нея съм го чула това за кумовете, сега и от вас.
В нашия край по времето на баба и дядо кръстникът в бил много важен човек. Както знаете, кръстника става духовен родител. Наистина е уважаван като родител и е поемал ангажименти около детето. Баба ми е разказвала за нейна братовчедка, изучила се, защото кръстника е поел разходите, дете от селото, което е загубило родителите си и е отгледано от кръстниците. Познавах кумовете на баба и дядо. Бяха си близки и много се уважаваха. Леля ми е кръстница на голямото им дете, а баща ми на малкото. Аз съм кръстница на първото дете на малкия син, чийто кръстник е баща ми. До тук продължи традицията. В днешно време се разми и много връзки и отношвния са се изгубили, то няма и как.
Препоръчани теми