Лични/семейни финанси управление и съвети

Ами дотук описаното звучи добре, нормално семейство с нормални харчове. Общовалидното финансово правило е да се харчи по-малко отколкото се печели. От там нататък зависи каква е целта, дали се събират пари за покупка на нещо (апартамент, кола и т.н.) или дали просто да се пестят пари за черни дни. Според мен е важно да се фокусирате върху спестяването на пари в случай на загуба на работа или друг подобен катаклизъм, щом още не сте ги събрали. Помислете за това дали има някакви излишни сметки, например плащане за платформа, която не гледате, или твърде висока сметка за телефон, включваща екстри, които не се използват. Дали няма дрехи/предмети, които може да продадете, дори за символична сума, но поне да се отървете от излишни неща и да сте наясно какво имате и какво не, за да не купувате излишно.

Когато бях в майчинство преди години, правех известно време разчет на финансите - от любопитство, нужда за контрол и поради "професионално изкривяване"

На мен лично ми помогна да анализирам кое къде се харчи, за да имам горе долу представа дали е нужно да се оптимира. Например в нашия случай бяха частните застраховки, които поглъщаха повече, отколкото да връщат и смятам, че направихме добре, че ги преорганизирахме.

В актуалната ситуация зная кои са основните разходи и каква сума остава като свободна за хоби и развлечения. Това ми стига като информация. Ако трябва да се оптимира, бих помислила и за допълнителна работа. Познавам детегледачки, които всъщност през деня работят друго, а събират примерно за кола.

Един от най-важните фактори в управлението на семейните финанси е да се постигне съгласие сред всички членове на семейството по тази тема. Водеща причина за конфликти са именно парите, затова е добре партньорите да си говорят по темата и да договорят възможно най-много детайли, още щом отношенията им станат сериозни. Тези разговори могат да са много трудни, тъй като разговорите за пари в любовните отношения все още се смятат за табу. Аз не смятам, че това трябва да е така. Когато се влиза в сериозни отношения с друг човек, е добре да се изясни каква е философията на партньора за парите. Дали е спестовен или разхитителен тип, или някъде по средата на спектъра. Дали има дългове, с които му/ ѝ е трудно да се справи. Дали ще са общи или разделени финансите? Кой ще поема какви разходи? И най-вече, какви дългосрочни цели имат партньорите? Имат ли една цел? Например, ако двамата мечтаят да си купят къща в близко село до града, ако това е мечта на двамата, е много по-лесно да се спестява, дори и когато единият е с по-широки пръсти, защото имат обща мечта. Лишенията не са самоцелни.
Често този етап се пропуска и повечето връзки не са с перфектно балансирани партньори. Хората имат различен произход, различни доходи и различна финансова култура и навици. Как се управляват финансите, ако тя изкарва в пъти повече от него? Как се прави семейният бюджет, ако тя произлиза от скромно семейство, а той е от богато? Трябва ли всички тези хора да се разведат? Може ли с комуникация да се постигне баланс? Според мен, ако няма въвлечени крайности, може. Ако и двамата са склонни към компромиси, всичко може да се договори. Тук не визирам случаи на хора с крайна стиснатост и такива с патологично разточителство, които вземат заеми, за да покриват заеми.
Финансите могат да бъдат управлявани добре по повече от един начин. Общото, според мен, е съпрузите да съгласуват решенията си и да се стремят към взаимен интерес.
Как решавате финансовите конфликти, които възникват вътре във вашето семейство?
Смятате ли, че отворената комуникация за парите може да подобри финансовата стабилност и доверие във вашите отношения?

Основен принцип при целево спестяване е да се пести, докато са малки децата. На това ме научи една приятелка, преди да имам дете. И се оказа много права. Колкото растат, толкова и разходите по тях са по-големи.
Също е важно никога да не излизаш на червено. Да остават пари от всяка заплата. Такива събирания на монети никога не съм ги разбирала, но си имат фенове. Аз винаги си заделях определената сума за спестяване, когато още нямаше заплати с карта. Еднаква всеки месец. Тази сума все едно я няма, стои замразена. Като се съберат повече пари, внасям в банка.
Сега е лесно, не теглиш от картата и прехвърляш по спестовна сметка.
Друг съвет, личен опит - пазаруване само от промоции. За всичко се отнася. И пазаруване по списък.
За разбирателството между партньорите - важно е да имат еднаква финансова култура. Иначе е мъка. Единият пести, другият пилее, не става така.
И последно, пестене не значи мизерия и лишения. Всичко базово трябва да е подсигурено, за екстрите - според начина на живот и ситуациите.

'да се пазарува само в петък' - Това ме развълнува и ще се изкажа само по въпроса за храненето.

А как ще си набавяш прясна храна, всичко ще ядете от фризера и от хладилника ли? Едно и също ли е да изядеш една ябълка, откъсната днес и откъсната преди 3 месеца?
Готвената храна е хубаво също да се изяжда до 1-2 часа след готвене, а не да сготвим в неделя и цяла седмица да ядем въпросното ядене, защото започват други процеси, храната няма да е същата.
В супермаркета храните рядко са пресни и ти им прибавяш още една седмица. Пластмасовите опаковки и консервантите  запазват храните месеци наред.  Гледала ли си "Кошмари в кухнята" и какви храни се предлагат в някои малки ресторантчета? Манчев какво ги научи хората, да не готвят със замразени продукти, а с пресни, и да ползват това, което расте в техния край.

Пазарувай всеки ден, ако трябва по-малки количества, списък/без списък. Честото пазаруване не пречи да се вместваш в някакви финансови рамки, в сравнение с пазаруването в петък.

С пазаруването много зависи и колко е голямо домакинството. Едно е семейство с две малки деца/бебе, друго е семейство с двама тийнейджъри. Естествено, храната ще е по-голямо перо при по-големи семейства/такива с по-големи деца. Аз не съм фен на пазаруването веднъж в месеца/седмицата, а сме само двама вкъщи. Преди готвех често, но храната се изяжда за 2 дни, не седи по 5 дни в хладилника. Не обичам да замразявам много продукти.

Купувам повече нехранителни като прахове за пране, омекотители, защото много поскъпнаха и са с дълъг срок на годност.

Да се купуват препарати или домашни потреби на промоция има смисъл. За ежедневната храна за мен поне е прекалено голямо усилие.

Но ето например сега преживяхме първата гореща седмица, следва и втора и много топло ще е поне до средата на септември. Но за модните брандове вече е "краят на сезона" и навсякъде започват намаления. Сега ако си потърсиш зимно яке или ботуши например, ще са без пари. Така че ако не държите да сте по последен писък на модата, това е добър вариант според мен.

Доходите ми са такива, че вече слагат горна граница на цената, която мога да платя за твърде много неща. Твърдите ми разходи са такива, че вече ограничават точно какво да купувам.
Аз лично спрях да слушам част от модерните съвети от сорта спестяване на X от дохода и ограничаване на Y покупки. Единственото, което със сигурност работи при мен, е пазаруване на промо. Нито мога да спестявам качествено от трицифрена разполагаема сума, нито се чувствам по-спокойна и щастлива като не си купя чипс, когато ми се е приял веднъж в месеца.
Честно казано, мисля, че е крайно време да се спре с демонизирането на пазаруването извън най-необходимото еко-био и противопоставянето на кафетата за 50-60 лв месечно от лавката срещу ипотеката от 1000+ лв.

Кои са тези брандове?  Цените и намаленията са същите, както и през зимния сезон. Освен останали единични бройки от някой огромен номер ( и пак не е “ без пари”). Повечето зимни якета даже са премахнати от сайтовете.

За ябълките специално, ние имаме ябълкови дървета, при подходящо съхранение си издържат и по повече от 3 месеца. Това са трайни плодове, и месеци, след като са набрани, съдържат достатъчно полезни вещества. Тези по магазините, внесени от някъде си, третирани с какво ли не, със сигурност не са по-полезни, дори и да живееш с илюзията, че отиваш всеки ден до магазина да си купуваш ябълки и те са пресни. Иначе и ние пазаруваме трайните продукти веднъж на 2 седмици, мъжът ми като ходи до града, но всичко друго от местните магазинчета, които са по-скъпи, и съответно май харчим далеч повече, отколкото ако ходехме веднъж седмично до по-голям магазин.

И аз пазарувам веднъж в седмицата основни продукти, нещо дребно ако изникне от магазина тук в селото или момчето като се прибира поръчвам ако е необходимо.
Плодове понеже нямаме купуваме от борсата. Ето когато бяха черешите на магазина бяха по 4-6 лв ние на половин цена купихме, вярно количество 8-9 кг, но единия път направихме компот на другия няколко сладка и реално не се ограничаваме при хапваме. Сега съм решила ако намеря все още кайсии, че миналите седмици бях без кола и не върви по автобуса да ги нося да си купя.
Трайни продукти се научих да купувам на промоция - ориз, кафе, брашно, захар, препарати, прахове. Имам в шкафа винаги един два пакета макарони и спагети за спешни случаи иначе си правим домашна паста месото това което не си отглеждаме съхраняваме във фризер, но то е кратко време.

Да ви кажа с промоциите много внимателно, аз винаги гледам цената в дясно, която е за кг. или 100 г. и понякога, това, че е на промоция не е най-изгодно.

Освен грамажа гледам и срока на годност, че понякога са промоционални заради изтичащ такъв.

Въпрос към клиент в банката: Имате ли възможност да спестявате?
Отговор: Възможност имам, пари нямам...!

Отдавна е установено, че при плащане с карта се харчат повече пари. Накакси намаляването на банкнотите в портмонето механично ти слагат спирачка да харчиш по-малко. Често съм слушала за този психологически момент. Докато мога да плащам в брой ще плащам така, не че нямам интернет банкиране и всички сметки мога да плащам чрез платформите на Енерго Виваком и други. Но се съобразявам с психологическият момент. Също пазарувам със списък, разбира се че купувам и странични неща, но някакси имам спирачка при самото пазаруване не се увличам.

Не е вярно това за картата.
Плащам от години с карта, просто не обичам пари в портмонето. Не харча повече, в смисъл за ненужни неща.

Това с банкнотите въобще не е вярно при мен. Не обичам кеш. Плащам всичко вече с телефона. Следя колко харча и за какво, а и често пазарувам в интернет. Таксата с наложения платеж при някои търговци е много досадна. А и аз кеш пари не получавам, всичко идва по банков път. Много мразя да тегля пари и гледам да минимализирам употребата на кеш. А и не знам колко харча. Днес ако имам 200 лв кеш утре няма да помня къде са заминали…

Предпочитам да плащам с карта. Тегля в брой когато знам че няма как да платя с карта и за да мога да давам на момчетата джобни. Между другото и при тях (13г. и 17 г.)  не от вчера сме въвели правилно управление на финансите. Джобни получават веднъж седмично от както са 2 клас. Баткото имаше един или два пъти когато го беше похарчил неразумно, но от тогава обмисля покупки и последните месеци ме изненадва даже. Вчера разбрах, че двата месеца по 12 лева за карта за градския транспорт е спестил и ако се наложило до автобуса вървял.

Аз не искам и да пипам пари, доказано е колко са мръсни, риск от загуба, кражба, държа някакви дребни, но иначе с карта. Иначе има приложения които точно показват, къде какво сте похарчени с точност. Всичко е въпрос на избор и гледна точка, има места извън България, където става с карта, при това дори само с кредитна.

Това с харченето на повече пари, ако се плаща с карта, според мен беше валидно съвсем в началото като започнаха да навлизат картите. Поне при мен беше така, имаше един период на адаптация, но беше за кратко и мина. Сега си правя много добре сметката и нямам проблеми от това, че плащам с карта основно.

Sephora, благодаря ти, мислех, че само аз не обичам да пипам пари

Плащането с карта все още ми е голям проблем в малки населени места и по почивки. Просто ако нямаш в брой, няма как да платиш. Да не говорим, че често има по един банкомат в радиус от 10-тина километра.

По темата, у нас най-големият теч на пари е изхвърлянето на храна. Опитвам се да оптимизирам, търсих съвети и в друга тема, но успехът ми е променлив.

Аз най-много изхвърлям, ако пазарувам много наведнъж. При нас работи най-добре пазаруването всеки ден, магазинът е пред вратата. Събота се купуват тежките обемни неща - кафе, вода, мармалади,..

За да не се хвърля храна(или да е минимално )трябва да се реорганизира начина на пазаруване или организацията по приготвяне на храната в дома. Всяко семейство си има навици  в кухнята и трудно може да се даде универсален съвет.

И ние изхвърляме, много ми е неприятно, проблемът е, че понякога не стига, друг път остава, не намирам баланса. Иначе за плащането с карта, писах само, че са мръсни, но предаване на пари от ръка на ръка е и енергия, който вярва в такива неща.

И аз не намирам баланса, за съжаление.

Не съм добра и в "преработването" на храна, т.е. не мога да приготвя нещо хубаво от остатъци, освен с останало месо, което най-често влагам студено в някоя засукана салата.

Зависи какво имаш предвид като остатък? Остатък от вече сготвено ястие освен са се дояде не знам как да се оползотвори, такива не ми харесват замразени.
Аз поизостанали остатъци( млечни, колбаси, месо,зеленчуци, яйца  и т.п.) опозотворявам в топли сандвичи, баници , пици, спагети, омлети, гювечета, понякога някои прибирам в камерата за когато нямам време т.е. за бързо готвене .

Чат-пат гледам едно предаване по тв кулинарен канал и представят всякакви идеи за оползотворяване, които не биха ми хрумнали. Напр. пържени филийки от изостанал козунак; ястия с всякакви ограничени наличности в хладилника, ама невероятни комбинации, които на първо четене бих определила като бълвоч, а всъщност са интересни; джиджани сосове, с които да придадеш нов вкус и да съживиш вчерашната пържола; домашен сладолед, в който сметаната е заместена с малко разтопено масло и въобще замяна на продукти в различни рецепти без да е в ущърб на вкуса... Явно нямам въображение за такива неща.

Правилно си започнала с гледането - човек така учи,  трупа опит, краде идеи и практикувайки започва да добива самоувереност.

Темата мине много интересна и кореспондира със съседна "Колко пари давате за храна месечно",но ме впечатли един абзац на авторката ,че в едно семейство е хубаво да има пари за поне 6м в случай на безработица или нещо по-лошо като болест недай си боже ...Аз го разбирам като базов минимум 6 заплати на единия ,а още по-добре и на двамата,но ми се струва адски трудно постижимо и неиздържащо във времето..Вие как го намирате и постигате ли го ?

Според мен, аварийният фонд представлява спестявания за покриване на минималните разходи за шест месеца. Това включва режийни разходи като ток, вода, телефони, интернет, храна, транспорт... Не става въпрос за две пълни заплати на месец. Необходимата сума може да е значителна, особено ако имате ипотека, заеми ... или не толкова, ако нямате дългове,а имате градина и долап с хранителни запаси. Зависи.

Аз го разбирам като някакъв фонд, който покрива нуждите на домакинството при “авариен режим”. Само сметки, наем/ипотека/вноска за кредит, разходи за храна и вече според зависи нуждите на домакинството, ако има деца е по-сложно. Ние сме двама възрастни, съответно бих ограничила всякакви глезотии, хранене навън, скъпи прически, покупка на ненужни дрехи и разни удоволствия. Това ако има загуба на работно място и тн.

Понеже някой на предните страници ме пита - в абаут ю в момента има "финална лятна разпродажба до -60%". И якета и палта има, не ми излезе през телефона колко резултата виждам общо, но скролвах, и скролвах, и скролвах...
В Орсей има 70% намаление, има и якета и спирам, защото си харесах, а имам 4.
За мен е по-смислено да спестя 50-100 лева от нещо по-голямо, отколкото да дебна да пуснат сирене или кашкавал по-евтини с левче.

Аз яке си купувам веднъж на няколко години. Кашкавал купувам често, винаги да имаме, защото това е едно от малкото неща, които детето със сигурност яде, и като цяло за храна на месец заминават пари за няколко броя якета.

За плащането с карта съм решила проблема с две такива. От основната прехвърлям малки суми в разплащателната  и се съобразявам с тях все едно са пари в брой в портмонето ми. От години заделям 30% от заплатата си, но истината е че с всяко увеличение на цените става наложително по-строго да контролирам харчовете си. Но ние сме двама възрастни, детето отдавна е самостоятелно. Изхранването съм го организирала с годините и почти нищо не изхвърлям. И да, забранила съм на ММ да пазарува гладен.

Пари и аз не обичам да пипам, гнус ме е. Бях го споделила някъде покрай пандемията, отнесох много негативни коментари, та вече пропускам този факт. Зарадвах се, че има и други като мен.
МагниМ, и аз така. Имам 2 карти. Ползвам само тази на Револют за плащане, прехвърлям си суми, според моя си бюджет.
Освен, че не ми се налага да пипам пари, избягвам и стотинките от ресто. Много мразя монети и гледам при първа възможност да ги разкарам.
На работа всички напитки от кафемашините са безплатни, ГТ не ползвам, просто не ми трябват монети. И въобще кеш почти не ми е нужен.
Радвам се, че Марешки вече имат ПОС терминали, че много ме дразнеха с този кеш.

И ние сме доволни от Револют, плащаме навсякъде когато пътуваме също. Нашите заплати ни ги превеждат по банков път и спестявам време като ползвам онлайн банкирането и плащането с карта. Много малко останаха местата където искат кеш. Пазарувам всеки ден плодовете, зеленчуците, хляб, мляко. В малки количества за да не се развалят. Мога да наготвя точно две порции за двама и го правя от години. Храна не хвърлям. А промоциите по-често ме провокират да купувам ненужни неща, затова ги избягвам. Освен ако не търся нещо специално и мога да изчакам за него.

Това с децата как става ,на мен не ми е много ясно?

Няма как да спестя от тока,понеже искам да ми е топло в трите стаи зимата и плащам по 300лв ..На баткото от закуски и джобни по 5лв на ден пак ми се струва абсурдно,въпреки,че тук много ме плюха,че в трети клас харчел толкова ..Не става само с промоции да гледаш 2 деца ,повярвай ми,освен това има почивки,празници,рожденни дни ..Съобразяваме се със заобикалящата среда ,гледам доста от нещата да взимам втора употреба,особено дрехите са си истинска находка ,но специално за обувките искам децата да носят хубави и качествени,за които за 2 чифта сандали за двамата дадох 150лв ..И такива ми ти работи,сега съм втора година майчинство и върна ли се на работа ще си пусна пак вътрешна каса да ми удържат от заплатата директно по 200-300лв ,за да се спестява..

Аааа,колата е страшна ламя,но голяма необходимост ,нея я забравих,но тя реално ни е третото дете ..

Спестяването на 6 заплати за авариен фонд е от най-често даваните съвети в материалите за управление на лични финанси. На мен ми отне известно време да го постигна.

Работещо за мен се оказа автоматичното спестяване - всеки месец на конкретна дата фиксирана сума да се отделя от сметката ми. В моя случай: 2 дни след заплата 10% отиват за дялове във взаимен фонд. Към момента съм доволна от доходността, но имаше един период от 5 месеца, през който бях назад и се позамислях от смисъла на начинанието. Друга сума си превеждам ръчно към друга сметка с олихвяване. Смисълът е, че първото си е абсолютно пасивно спестяване, докато второто изисква действие от мен и си живея с мисълта как върша нещо за бъдещото си добруване изглежда много смешно, но всъщност работи - усилието е съвсем мъничко и ненатоварващо, но пък човек помни, че го е направил и изпитва удовлетворение. Ендорфинът е най-добрият приятел на спестителя.

Пазарувам повечето неща на промоция, най-вече стоките с дълъг срок на годност. Извън промоциите пазарувам продуктите, които са ми се приискали на момента - човек трябва и да се глези.

Твърдо съм убедена, че това, което работи при всички, независимо от начин на живот, среда, образование и доходи, е премахването на течовете. Буквално:
1) подмяна на течащи кранчета;
2) изгасяне на осветлението, когато няма никой в стаята;
3) изключване от контактите на неработещите уреди;
4) спиране на отопление/охлаждането през времето, когато се проветряват помещенията;
5) ползване на ел. енергия на нощна тарифа, когато е възможно и удачно - чрез използване на таймери на съдомиялна, пералня, бойлер и др. уреди.

Тези не носят почти никакъв бенефит, та и даже може да са контрапродуктивни.


Не написах горното, за да се заяждам, затова е и в скрит текст, просто като го чуя това с гасенето на лампите и си мисля наистина ли е възможно някой да е на мнение, че толкова много пести...

С останалите неща съм съгласна.

Защо да свети, като няма нужда и аз ги гася, цялата къща свети и ще свети примерно в спалнята още поне 4 часа докато стигна да си легна и това всеки ден. Но, това са навици. Същото и с хладилника, отварям взимам и затварям, сладурите вкъщи, като отворят и стои отворен, говорят си, сякаш е шкаф, така се охлажда и после трябва да работи по-интензивно за да качи температурата. Аз например също, като ползвам фурната, след
това я оставям винаги отворена ако е студено времето, така топлината затопля още повече помещението. Друго нещо имам дрехи за вкъщи, не мога да си представя с дрехите от работа, от вън да стоя вкъщи. Аз си пазя нещата и съответно ги ползвам и по-дълго време. Същото е и с течащата вода, спирам я докато си мия зъбите примерно, преценявам силата на струята и това го правя не толкова заради парите, а защото е разхищение, водата е даденост за нас, а има места, където нямат и за пиене дори.

Разбира се, че ако няма нужда, всички гасим. Но примерите ми са от по-възрастни хора, които понастоящем не си светкат крушката в коридора, а са вече не така добре подвижни и има опасността вечер/нощем да се спънат в нещо (обувки, чехли), защото пестят от крушката, докато ходят до тоалетна... Не става дума цяла нощ да седи светнато някъде, където няма нужда, разбира се, че е безсмислено. Но горния пример с крушките съм го и чувала и виждала повече от един, два или 3 пъти, затова го споменах.

Криси, знам, че не се заяждаш - усещам добронамерения тон на написаното

Смисълът зад гасенето на осветлението и другите примери е, че те са малки навици, които формират определен начин на мислене и поведение. С натрупване те дават резултат. Не мисли, че всички хора са си сменили старите крушки. През 2023г. все още съществуват хора, които притежават 5х100 W в детската стая и хола, че и е повод за гордост при това. В блока на родителите ми е пълно с баби-контрабандистки на вода с течащи кранове. Последно разпределяха по 30 куб.м. на апартамент заради тарикатщини с капещи смесители и пробити не където трябва тръби.

В обратния случай: когато човек е нехаен към дреболиите в ежедневието си, става нехаен и към по-съществени неща. Осъзнавам, че вкъщи се държа като разпоредител, но ми е част от природата. От мен можеше да излезе наистина много проклет главен счетоводител но същевременно не твърдя, че човек трябва да си унищожава комфорта на живот. Твърдя, че всеки за себе си трябва да си направи анализа къде му изтичат парите без да има съществена полза или удоволствие от това. Именно тези харчове се стремя да премахна за себе си.

Ток/лампи и вода спирам навсякъде, защото не обичам да се пилеят ресурси. Неслучайно на много места ги направиха с фотоклетки, да се ползват само при нужда.
Вкъщи от поне 10 години всички крушки са лед, уредите си ги избирам по параметри, да са икономични.
Ток 300 лв. никога не сме имали. Последната сметка е 49 лв., като климатикът на майка почти не се е спирал, в моята спалня го включвам за времето за сън само. Бойлер на нощна тарифа, ние сме 2 и ни стига.
Готвим много малко/рядко. Храна не се изхвърля. Зимна сметка над 130 лв. нямаме. Но сме южно изложение, с изолация, това е много голям плюс.

Здравейте! И на мен темата с личните/семейни финанси ми е много интересна.
По повод фонда за спешни случаи - супер индивидуално е от каква сума би имало нужда семейството, а и не всеки “спешен случай” е като другия - зависи в коя държава живееш (т.е. Какви социални “safety nets“ са ти на разположение), дали разчиташ на една или две заплати, дали си назначен или самостоятелен, в каква сфера работиш и т.н.
Ние сме четиричленно семейство (две малки деца). Заплатите ни с мъжа ми са горе долу еднакви, тоест ако единият остане без работа само половината приход отпада, работим в различни сфери, които са сравнително стабилни. Освен ако не стане някой голям икономически катаклизъм е малко вероятно двамата едновременно да загубим работата си. В нашия случай мисля, че сума за шест месеца би била излишно висока да седи просто в някоя сметка.
Ние в момента успяваме да заделяме голяма част от нетната ни заплата - около 30%. Всичко в момента отива в една ликвидна спестовна сметка, тъй като имаме намерение до края на годината да купим жилище като инвестиция. Имаме 3 заплати за т.нар спешни случаи, фонд за покупки и почивки, малко акции и ETFs, но огромна част от спестяванията отделяме за първоначалната вноска.

Тия якета са по-грозни и от тези на кварталния пазар, повечето в огромни размери и с 10-20 лв намаление.

Не е от течащи кранове - ако текат в жилището, те се отчитат към инд.водомер.
За да имат родителите ви за разпределяни общи кубици, значи някой не си отчита вярно неговият водомер.
 Ако е така, това няма нищо общо с пестенето..

По темата..заделям от доходите всеки месец немалка сума. Тя не се пипа, дава ми спокойствие и сигурност. Последно ползвах част от нея за стоматологични услуги.

Интересна тема. Изчетох до тук на един дъх /както се казва/.
   Относно водата и общите кубици, схемата е такава, че ако някой не си даде данните или даде по-малко изразходени кубици, разликата от общия водомер и индивидуалните се разпределя по всички водомери и се разделя процентно /колкото повече изразходени кубици има даден водомер, толкова по-голям процент има от общия такъв/.
   Относно събирането на монети ще се включа също. Може да изглежда смешно, но преди 4 години решихме да събираме монети от 2 лева - след около една година си платихме 2 почивки с тях .
   За плащането с карта - определено не съм съгласна с мнението, че с харчи повече. Разходи кеш имам някои конкретни - джобни на сина ни, таксата за спорт на другия син, някой магазин и горе долу това е. Навсякъде, където е възможно плащам с карта. Сметки плащаме пак така поне от 6-7 години.
   Сума за авариен фонд в порядъка на 6 заплати не сме имали никога заделени. За щастие не сме и оставали толкова време без работа. Със съпруга ми работим за горе-долу еднакви пари, разходите ни почти приключват доходите ежемесечно в последните 2-3 години. Малко си "надхвърлихме" възможностите с една покупка на имот, но скоро и това ще приключи и не съжаляваме, защото уцелихме момента преди голямото вдигане на цените.
   За много неща си правим сметката, но си имаме моменти на избухване с някой непланиран разход. Хора сме все пак , не сме и вечни ...

Когато споделя, че се опитвам да спестявам и че много внимавам за какво харча, някой хора ме гледат с откровено неразбиране. Други със съжаление. За това мисля, че е редно да изясним някой неща. Да спестяваш, не значи да мизерстваш. Така си мислят повечето хора, които живеят от заплата до заплата.
Икономията е да се откажеш от някой неща, които са маловажни за теб и да пренасочиш спестеното другаде където ти е по-важно.

Например, аз почти не гледам телевизия. За мен месечната сметка за кабелна е излишна, когато имам интернет и обикновена антена (за случаите, когато искам да гледам новини).  Да прецъквам между сто канала не е нещо, което ми носи удоволствие, но познавам хора, които гледат телевизия и за тях тя е начин да разтоварят стреса, други пък са запалени фенове на спорта и така се радват на хобито си. За тях този разход е оправдан.
Обаче – едно от последните неща, от които бих пестила, е отоплението. За много хора не е никакъв проблем да стоят у дома с по-дебел пуловер или грейка и дебели чорапи. За мен не е комфортно, за което си и плащам. Тоест аз се отказвам от неща, които не са важни за мен, за да имам комфорт.

Да си го кажем направо – не можем да имаме всичко, не и по едно и също време. Спестяването е въпрос на приоритети и когато разполагате с комфортен доход, степенуването не е чак толкова трудно, с ниски доходи нещата стоят малко по-различно, трябва да имате повече търпение и да изберете да се откажете от повече неща в името на това да имате за важните.

Може да прочетете милиони трикове, идеи и съвети за спестяване и не всички ще резонират с вас. Правете само това, което работи за вашето домакинство, но не съдете онези, които избират различно. Основното според мен е да се простирате според чергата си и да гледате нещичко да ви остава.

Мисля, че мисловната настройка е най-трудна. И според мен най-лесно се спестява като се автоматизира. Правиш си спестовна сметка/ депозит/ взаимен фонд и настройваш определена сума автоматично да се изпраща там. Няма волеви решения. За други системата с пликовете работи най-добре. За трети нещо друго. Колкото повече идеи се споделят, толкова е по-голям шанса някой друг в нужда да намери работеща система за него.
Късмет на всички.

За пари за издръжка за 6 месеца, според някои специалисти дори 12, няма нищо общо, както беше писано по-горе професия, статус, стабилност и т.н. Всеки избира за себе си, но това е по-скоро общо правило от специалистите.
И когато събирате пари, никога не го правете с идеята "Бели пари, за черни дни", напротив спестявайте с идеята за положителното, за това, че ще ви потрябват за нещо хубаво, а не, че нещо непременно негативно ще се случи и ще ви потрябват парите.

Всеки както си прецени от което иска да спестява, важното е никога да не харчи повече от това което изкарва. Работата ми е свързана със получаване на запорни съобщения. Много е натоварващо. И понякога като виждаш за какви дребни суми става въпрос, а таксите и лихвите още 3 пъти, колкото дължимата сума

Т.нар. emergency fund си е за това - за спешни случаи. Това не са парите за готините почивки и яките преживявания - те на друго място би трябвало да се трупат.
Естествено, че всеки се надява това emergency никога да не дойде и парите да не се пипат. Като си събере човек 3те, 6те, 12те месеца, или колкото си е преценил, може да си инвестира излишните пари в каквото си реши - забавления, учение, акции, имоти.

Никой не знае предварително дали и какъв спешен случай ще му предостави животът, затова и всички съвети за фонд са с ориентировъчни стойности - строго индивидуално е, емоционално също - аз мога да спя спокойно с разходите за три месеца напред в сметката, но някой друг да предпочита да са минимум 6, без да има реален проблем на хоризонта.

Фондът за спешни случаи трябва да е ликвиден, тоест до няколко дни да имаш достъп до парите. Такива сметки обикновено не са кой знае колко доходоносни (сега може би малко повече от преди няколко години). Затова според мен е важно човек добре да прецени, според личната си ситуация, каква точно сума иска да паркира там.

Точно така. Аварийният фонд са спестявания за бърз достъп до пари в случай на неприятни събития (обикновено загуба на работа, извънредни медицински разходи, спешни скъпи ремонти) и се прави с тази мисъл. Да не се бърка с друг вид спестявания със съвсем различни цели.

И, разбира се, имат значение отделни фактори като сигурност на работата, колко бързо би си намерил нова, помощи при загуба на работа, допълнителни (извън заплатите) приходи и т.н. за това колко голям да е аварийния фонд. Не случайно за авариен фонд винаги се говори в някакви рамки, които обикновено са между 3 месеца и 1 година (при това не заплати, а разходи на домакинство). В допълнение статиите из нета масово са американски, където нямат социалната система на Европа и много от работещите не са защитени, та и често наблягат на по-високите суми. В някои случаи хич не е рационално и далновидно да блокираш големи суми средства вместо с част от тях да погасяваш предсрочно кредити (ако имаш такива), да събираш за първоначална вноска за жилище, примерно, и/или пък да ги инвестираш и с това блокиране на средства всъщност да саботираш финасовата си стабилност и/или стремеж към финансова независимост. Всякакви финансови решения, включително тези, касаещи сумите в аварийния фонд, трябва да се осмислят през призмата на личните обстоятелства и да взимат предвид различна фактори.

Последните два поста са много добре издържани,лошото тук е ,че всичко опира пак до нивото на доходите.
При средни и високи заплати да отделиш 10 % няма да ги усетиш ,а са си цифра,обаче на МРЗ тази сума е невъзможна ,реално може да заделяш някакви нищожни сумички,с които нищо не можеш да постигнеш и човек се отчайва и гледа да изкара месеца,имам доста такива познати ,затова дадох пример..

На МРЗ животът като цяло е невъзможен, какво остава да се заделя. Едно влизане в аптека е 100 лв, а какво остава за редовните разходи като ток, отопление, вода и тн.

Е, тук се правеха паралели как било едно и също, видиш ли,  дали ще вземеш заем 2000 при доход 1000 лева, или ще вземеш заем 5*2000 при доход 5*1000 лева. При положение, че в първия случай може да връщаш по 100 лева месечно пряко сили и да върнеш 2000 би ти отнело 20 месеца, а при доход 5000 може да връщаш по 3К или 4К, ако се напънеш, и 10К би ги върнал за 3 месеца.

Разбира се, че е много по-трудно да се спестява с ниски доходи. Котлона пари. Водата е мокра. Но това означава ли тези хора да вдигнат ръце и да се откажат изцяло от контрола на финансите си? Освен това, точно тези хора имат най-голяма нужда от авариен фонд.

Първо, може да са малки вноските на месец, но за една година се превръщат в сума, с която може да спаси положението. Па макар и веднъж! А без нея? Капка по капка става вир.

Второ, могат да помислят какво могат да продадат, което не ползват често, а все още има някаква стойност. По този начин да си набавят някаква ликвидна сума за спешни случаи. Живеем във времена, в които сме затрупани с вещи. Все нещо има някаква стойност и не го ползват вече.

Трето, когато им се случи да получат пари на куп. Като рента от земя, подарък от роднина, връщане на данък за родители на дете и т.н да не го профукват целия, а да го заделят в този фонд.

Четвърто, могат да опитат да намерят временна или допълнителна работа за кратко, докато изградят тази авариен фонд.

Ако нито едно от тези неща, не могат, то поне могат да купуват по една допълнителна консерва, пакет брашно и т.н за да имат долап. Това пък е аварийният фонд, който са имали бабите/ прабабите ни, за да не гладуват.

Хората са различни и с различни възможности. Не можем да спестяваме равно и не, живота не е справедлив. Обаче това, което съм забелязала е, че ненадейни харчове винаги се появяват и че заемите струват пари. Аварийният фонд е важен.

Не съм финансов експерт, но смятам, че всеки трябва да се опитва да спестява според възможностите си. Всеки трябва да си помогне сам поне малко.
Има една история, която много обичам цитат (по памет) от Крис Рок.
„Имах скапани коли, които ме изоставяха на пътя. Когато започвах да махам на другите шофьори да спрат да ми помогнат, никой не спираше. Но видеха ли ме да бутам колата си, все някой се намираше да спре и да помогне.“

Моят авариен фонд е точно пакетирана, замразена и консервирана храна. Каква цифра може да стане от спестяване на 50 лв месечно на домакинство с две МРЗ? 600 лв за една година. Спестили са една МРЗ, колко отговорно и финансово грамотно. Междувременно от куп неща са се лишили за тези 50 лв, вкл.отопление и лекарства и много вероятно да профукат едни 100 от тези 600 лв в аптеката, понеже малко са помръзнали.

Пореден чудесен пост на metal.vixen в темата! Започваш с малко и надграждаш, няма друг начин. Не сме се родили всички със сребърна лъжичка в устата и тези, които не сме, трябва да си я изкараме/постигнем. И се започва от малките неща. Успоредно вече масово хората имаме интернет, може всеки да се обучава и да чете по какви ли не теми, които да му помогнат да си намери по-добре платена работа... Но много трудно е докато приятелите са вечер на биричка в парка или на барбекю уикенда, човек да седи вкъщи (сам) и да се мъчи да коди, учи език, следва магистратура...Трябва много вътрешна мотивация, ясна цел и готовност да се изправиш и да започнеш отново, ако не се получи първите 6-7-10 пъти. По мои лични наблюдения подобни занимания (последващи квалификации) отнемат поне едни 10-12 часа седмично извън останалите задължения. Това е...

Вече дали ще си спестиш от времето за маникюр, гримиране, от сън, от сложно готвене, от друго хоби, от цъкане в бг мама или от нещо друго - всеки трябва да направи избора за себе си.

Нарциса, много саркастично се изказваш, но за консервираната и замразена храна си права - също е опция за прехрана в трудни времена.

Хората на минимална работна заплата действително биха спестявали по-трудно, но именно за тях е едва ли не задължително, понеже щом са на МРЗ вероятно са и доста ниско квалифицирани, следователно лесно заменими => в трудни времена първи губят работата си. И вместо тогава да се чудят какъв път да хващат, няма ли да е именно рационално и отговорно да имат някаква, макар и мъничка сума като авариен фонд. Напълно сериозно питам, ако 10% наистина не могат да се отделят от семейния бюджет, то 5% не могат ли? Вярно е, че така една заплата за фонда ще я съберат не за 10, а за 20 месеца, но дори през този период да им се случи нещо, именно събраната малка сума може да е това, което ще ги извади от лапите на бързите кредити. А от личен опит ти казвам, че най-трудно е да започнеш да събираш - първите 2-3 вноски към аварийния фонд винаги се намира за какво друго да се изхарчат. На четвъртата вече здравословния навик да си заделяш таксата "Спокойствие" вече ще е формиран.

Недей да мислиш, че само нископлатените работници и служители имат притеснения за финансовото си бъдеще. По ред причини, с нарастването на трудовото възнагреждение/приходите от самостоятелната практика/бизнес нарастват и разходите, които са задължителни за дадения човек. А и когато човек има специфична квалификация, да - получава добри пари, но и потенциалните работни места стават все по-ограничени. Нискоквалифицираният работник пресича шосето и отива в съседната фабрика, но от специалистът се очаква да се впише във фирмена култура и да отговори на ред изисквания, които не се посочват в обяви за работа и длъжностни характеристики и често намирането на друга работа отнема месеци, а пък докато минат и конкурси, тестове и интервюта... Накратко: на никого не му е лесно, просто проблемите ни са от различно естество.

Нищо лично, но в темата добре се вижда кой е работил на ниска заплата и е разчитал изцяло на нея. Даже бих казала, че се вижда прекалено добре. Проумейте го, не знам как да го подчертая и натъртя - не става. Това не е управление на финансите, а оцеляване.
Става, ако има кой друг да плаща част или всички разходи. Иначе 4, че и 3 човека с 1200 лв доход при тези цени на брашното и киселото мляко трудно ще заделят и 20 лв.

Съгласна съм с Нарциса.

Може да се спестява, от опит казвам. В първите две годините след второто майчинство 8 месеца имахме две заплати ( една минимална и една със стотина лева над нея) и 4 месеца само  една заплата. Просто това, което ми се предлагаше не ни устройваше с две деца/ работно време и заетостта на мъжа ми. Не сме се лишавали и успявахме да спестяваме макар и минимално.
Зимнина винаги съм приготвяла, включително и днес цената на компот на магазина излиза 3, 5 - 4 лв. Днес отново сметнах 1 лв. Значи трите часа работа днес са ми спестили едни 150 лв. Като се има предвид, че всичко е купено. Това са плодовете, които не отглеждаме.
chrissy съгласна съм за последващи квалификации и понякога много повече часове отнемат, но когато има желание има и начин. Най- лесно е да се каже няма работа за мен ида чака човек наготово. И такива съм виждала. Ами не ме е срам да копая, да отгледаме храната си и да подпомагам бюджета. Живот и здраве догодина отново ще разчитаме само на едната заплата и разумно отсега заделяме.

Нарциса, разбирам за какво говориш. Да, има определен existensminimum, под който не може да се падне. Няма как да ти остават пари, когато не стигат и за базисните нужди.

Не е едно и също сам човек на квартира в София с 1500 лв и двама в провинцията с общ доход 1600, но в собствено жилище, с дворче.

Някои хора с ниски доходи не могат да спестяват, други могат. Зависи.
Просто споделяме опит и идеи по темата. Аз се опитвам да не съдя другите. Не познавам финансовото им положение в детайли.

А относно белите пари за черни дни, аз никога няма да забравя една история, която ми разказа една скъпа на сърцето ми приятелка от София. Бабата ѝ (като била млада) била домакиня. Работил само дядо ѝ. Живеели скромно, но в разбирателство и любов. Той всеки ден тръгвал за работа и оставял пари за пазар на жена си. Тя пазаряла и въртяла домакинството. Той работел извън дома. Един ден той се върнал по-рано от работа, фрустриран и в ужасно настроение. Тя го посрещнала и го попитала какво се е случило. Разказал, че си е загубил работата. Тя го успокоила. Отишла в хола и извадила една книга от библиотечката и вътре в нея имало събрани банкноти. Бабата била спестовница. Гледала всеки ден да има остатък, който да прибира и складира. И това с години. Много ме впечатли тази история.

Има смисъл от белите пари за черни дни.

Иначе в днешни времена има и държавни механизми за подпомагане в такива ситуации.(safety net), както припомниха други потребители по-горе.
Полага ти се обезщетение за безработица, до една година, в зависимост от натрупания стаж. Ако пак си загубиш работата или напуснеш, обезщетението е в по-малък размер и три месеца.  Може да има неточности. Ако на някой му се случи да остане без работа, трябва провери точно какво му се полага и докато дойдат тези пари, може да кара с аварийния си фонд.

Във връзка с организацията и управлението на семейните финанси - при нас работи много добре наличието на няколко различни банкови сметки за различни цели. Ако всичко е в един кюп малко или много се размиват нещата и губиш поглед точно с колко разполагаш в различните категории.

Ние имаме две разплащателни (на всеки възрастен, където се превежда съответната заплата) и три спестовни. В едната спестовна е аварийния фонд, във втората е сумата за първоначална вноска, а в третата са парите за големи покупки и почивки. Запълват се с фиксирани автоматични плащания всеки месец. Много е удобно според мен - при всяко увеличение на заплата или бонус можеш да надградиш съответната сметка според актуалните приоритети.

Пооредната тема във форума на тази тематика....

Много ми е интересно ако човек е на МРЗ, и си открие шест сметки - разплащателни, и пет депозита...как ще ги запълва и какво ще яде

Иначе при достатъчно доход, разпределенето не е проблем. Варианти има.

А на мен ми е интересно как неможещ да спестява човек на МРЗ си плаща високите сметки за отопление през зимата, щом едва си покрива ниските сметки през лятото. Явно някак си успява да преразпредели бюджета. Дори и с кредити да си плаща комуналните услуги, нали после и тях трябва да изплаща - значи пак опираме до някакво преразпределение.

Пак казвам: знам, че е много трудно. Но за човек с ниски доходи е задължително да спестява. Ако ще и по 10 лв на месец да е, защото това може да е разликата между имането и нямането на ток в месеца, в който ненадейно загуби работното си място. Или в месеца, в който му се наложи спешно да посети зъболекарския кабинет.

Тета, разбери ме правилно - не набивам канчета. Просто не толерирам опитите за непоемане на отговорност и контрол върху собствената съдба. Хората с ниски доходи не си помагат, когато упорито отказват да приемат истината за положението си и отлагат до безкрай предприемането на мерки да го променят.

Мисля, че хората с минимални доходи не биха могли да спестяват почти нищо. И ако нямат желание за допълнителни доходи, втора работа, преквалификация, за да повишат дохода си, тогава вече положението е зле.

На същото мнение съм и аз. Ако нещо не ти харесва и не искаш да живееш така, за мен правилният начин е да се опиташ да го промениш. При работа и доходи става дума за друга работа, други квалификации.

В крайна сметка още преди бая години в Сф имаше кол центрове и предлагаха работа на всеки, който поиска, със съотв. език. Не им бяха лоши заплатите, мои приятелки дори се бяха издигнали до нещо като тийм лийд. Не им беше целта, защото работата беше студентска, да поизкарат пари. Но не бяха недоволни от плащането. Особено с цените на наемите в Сф, които паднаха, има малки гарсониерки в крайни квартали, които са напълно плащаеми. С нелошата заплата в кол центровете, както и работата на смени, остава време за квалификации.

Под квалификации разбирам такива, които се търсят на пазара, не просто някакви. Това също е тема: често чета тук за хора, които имали примерно 2 филологии и решават да задълбочат с още една магистратура в областта, всъщност даже познавам точно такъв случай. Хубаво, ама икономимата търси инженери, IT-та, хора, работещи в производства, шофьори, не филолог с вече 4-та магистратура... Та трябва и малко поглед върху търсенето, не просто нови квалификации на сляпо, ако целта им е повишаване на дохода. Ако е като хоби и интерес - ок, няма лошо, всички имаме някакви интереси... Но все пак търсим и някаква конвертируемост.

Темата е за съвети и управление на семейните финанси, не съвети за управление на семейни финанси *при много нисък доход*.
А и както много от вас писаха - при нисък доход необходимостта от стабилен контрол и стратегия е толкова по-голяма. Няма как единственото решение да е “просто изкарвай повече пари”. Ако със сума Х не боравиш целенасочено, каква е гаранцията, че със сума Х + 10% ще го правиш? Или 2 по Х?
Умишлено писах целенасочено, не спестовно или ограничаващо. Бюджет значи да разпределяш парите, с които разполагаш, според приоритетите си - и това се отнася за абсолютно всички - ниски, средни или високи доходи. Никой не разполага с безкрайни финанси. (Освен когато играехме Sims с cheat кода, с който можехме да си купуваме всичко до безкрай без да ни свършват парите).

Много интересна идея това с няколкото сметки и автоматичното им захранване. Не се бях сетила.

Опитайте се да сте конструктивни и да надграждаме тематата, а не да тънем в негативизми и да мислим хората, които са на МРЗ, това е личен избор, нежелание за развитие и излизане от зоната на комфорт и да нямаш квалификация пак може да си извън хората с МРЗ, в крайна сметка не всичко е ИТ и кол център.

Те вдигнаха таксите за подръжка на сметка и карти. Аз имах сметки, които не използвам реално, и ги закрих, защото за всяка по над 5 лева месечно отиваха.

Точно така е и се извинявам ако е прозвучало като единствени опции предното ми мнение, бяха само по-близки до мен примери и един възможен път към Рим.

Не всичко е и в София, за да взима висока заплата.
Твърдението, че при хората на МРЗ е личен избор, би звучало приемливо от някой, който е издрапал от тяхното ниво до ниво 5цифрен месечен доход. Иначе е меко казано безвкусно, да не кажа по-обидна дума.
То и аз съм бедна, ама...с наследствено жилище, платено от родителите образование, възможност да получа кеш от приятели и роднини на поискване и други екстри, които ме правят нещо безкрайно различно от бедняка, 'избрал' да е на МРЗ и по този начин пречещ на розовия облак на някой глезанчо. Това е реалност, не негативизъм.

Темата е за управлението на личните финанси и хората, които имат интерес в тази посока я намираме за полезна. Разбрах мнението ти по въпроса, но не мисля, че на някой помага това “намилане” (в поредна подобна тема) да пести по-добре или да си повиши дохода. За теб реалност за мен, а и други потребители, както прочетох е негативизъм. Не оспорвам гледната ти точка, но моля да ни позволиш тези, които не сме на МРЗ (или пък сме) все пак да се възползваме от темата и да не спамиш през коментар, за да ни убеждаваш в твоята теза. За мен е досадно и с нищо не допринася за темата. Благодаря.

Няма нужда да се извинявате, хората не разбраха, че шестиците в училище не означават отличен в професията. Плочки да можеш качествено да лепиш и наистина да си добър и да имаш малко бизнес мислене, задминаваш и ИТ по доход.

Именно, темата е за управление на финанси, а не даване на мнения кое е личен избор, без този с мнението да е изпадал в ситуация. Няма особена полза да се пофукаме колко добре си управляваме финансите, за разлика от онези на МРЗ. Та и аз бих била благодарна, ако леко надутичките постове с мнение се редуцират.

Аз следя темата с интерес и признавам, че аз съм много “боса” в спестяването . Искам да се науча

Понеже се припознавам като човек от "тези с надутичките постове", минавам само да кажа, че в началото на кариерата ми работех именно за минимална работна заплата, а изискванията за длъжността бяха такива, че в крайна сметка заплатата не ми стигаше да си платя бензина на колата, за да ходя на работа. Сама разбираш, че няма как дълго време за собствена сметка да спонсорирам народното стопанство. Между другото нямах роднини и познати на повикване да ми додават това, което не ми стигаше. Над половин година харчех спестеното от заработеното с неквалифициран труд в чужбина, за да имам съмнителното удоволствие да се правя на патриотка.

Доста години по-късно мога да кажа, че целият този зор си заслужаваше.

Съжалявам, ако разочаровам някого, но с тръшкане как няма светлина в тунела и всички са ни длъжни, особен напредък в живота не се постига. Започва се с малко, действа се с постоянство, мисли се за голямата цел (малко повече спокойствие срещу житейските несгоди/купуване на собствено жилище/осигуряване на страхотно образование за децата/околосветско пътешествие/смяна на местожителството/каквото и да е) и по-малко мрънкане. Накрая се получава. Ако не се получава: анализ на грешките, нов опит и те така.

Това как е по темата точно?

Сетих се...като си била тогава на МРЗ, не само че не си спестявала, а си харчила и готови пари. Ясно.

Е за това идеше реч и горе...че да управляваш малко пари....не става някак. Нали.

Вятър и мъгла е работила на мрз с идеята, че инвестира в себе си. Знаела е, че жертва нещо, защото след години този опит ще се изплаща. Не е седяла на мрз, защото така й е било удобно, защото е мрънкала, че няма работа и тн.

Аз като студентка работех за доход под мрз. Бях на 4 часа, учех редовно, работех на граждански договор. Ами оцеляване беше. И глад съм видяла и какво ли не. А в това време моите приятелки работеха като барманки, сервитьорки, промоутърки и имаха доста по-добри доходи от мен, плюс помощ от родители. Вече сме на по 30, отдавна зарязаха нискоквалифицирания труд, но още се лутат. Като започнах първата си корпоративна работа, пак взимах по-малко от тях. Чудеха ми се на акъла. Сега много от тях работят кофти работи, едната две деца роди, един лев майчинство не взе, защото не се свърта на една работа.

Човек, каквото сам си направи… нали знаете..

Темата за фукане как успешно се справяме и за набиване на канчетата на хората на МРЗ е онази, в която коментираме дали бедността е избор. Тази е за управление на финанси.

Не знам защо постоянно се говори за набиване на канчета. Управлението на финанси е едно със 750 лв заплата, друго е с 1750 и трето е със 7000 лв заплата. Един ще инвестира, друг ще се чуди как да отдели и 10 лв за “авариен фонд”.

По-скоро ми се вижда, че е за спестяване, не за управление. Говори се предимно за това как да се намалят разходите, да се пазарува с намаление, да се ползва по-евтина енергия, и т.н. ограничения. Същевременно се каза, че не е за хора които са ограничени откъм финанси и така и не се разбра към кого са насочени съветите. Но пък не се споменават основни неща като създаване на бюджет и баланса на приходи и разходи, без които колкото и да пазаруваш на -60% намаление, и да въртиш нощем пералнята пак не управляваш добре финансите си и може да тънеш в заеми.

Към съветите - пазаруване само от големи, по възможност вносни вериги, защото връщането и рекламациите там са лесни. В малките/българските магазини и вериги правят проблеми и накрая може да се окаже, че човек е платил двойна цена.

Знаете ли кой е най-бързият начин да удвоите парите си?
Сгъвате ги на две и си ги прибирате обратно в джоба

Истински случай:
Семейство с малко дете (чак догодина ще е 1-ви клас), се разболяват, кой от едно кой от друго, единия вече взима ТЕЛК пенсия (около 500 лв. с детските), на другия му предстои минаване на ТЕЛК, предполагам пак ще взима толкова, но може %-та му да е и по - висок от Род.№1. Съответно не работят. За пестене вече не говорим. Та колко е трябвало да им е "аварийния" фонд, при условие че не са се сетили преди това за Животозастраховане, поне имат жилище, което вече съвестно застраховат. Да кажем ще се справят с тези пари първоначално, но ако се повишава инфлацията още, а пенсиите по малко, пък детето си расте и ще изисква още повече финанси. И не говорим за още по-голямо влошаване на здравословното им състояние и изискване на още средства за лечение. Аз го смятам например поне още 12 год. (докато порасне и започне да се оправя само и започне работа).

Всички искаме да сме максимално подсигурени,  но не сме ясновидци все пак. Дано семейството се закрепи...

Seiko7075 ти говориш за хора със заболявания - съдба, която не е техен личен избор. Животозастраховането нямаше да им помогне, поради това, че при сключването на такива застраховки човек трябва да е клинично здрав, а ако се установи, че е скрил информация за здравословното си състояние, то застрахователят отказва плащане. Мисля, че наличието на дом и дете доказват, че по-рано в живота си са направили каквото е зависело от тях, за да подсигурят щастието си. Сигурна съм, че тези хора ще направят каквото зависи от тях, за да си отгледат детето, макар и в лишения.

Това, което си прочел в темата и предполагам, че те е афектирало, касае съвсем друга ситуация: на хора, които са здрави, но не правят нищо, за да подобрят живота си. Такива, които са се докарали до тук, понеже:
- не са завършили основно/средно образование, т.е. на практика липсваща или поне доста спорна квалификация;
- хора с липсващи трудови навици. Изумително е колко хора не считат за нужно да си спазват работното време. Да не споменавам тези, които не виждат нищо нередно да идват пияни/друсани на работа.
- преценили са, че шофьорската книжка е излишен лукс и така са си затворили сами вратите към редица професии и работни позиции;
- завършили са образование в нископлатена сфера или на практика несъществуваща такава, т.е. проявили са недалновидност във важен момент в живота. Хайде да сме честни: колко лингвисти, физици, нефтохимици, художници и реставратори са необходими в Етрополе, Трън, Момчилград, Кайнарджа, Лом и Хисар?
- средата им е набила в главите, че "тука е така" и съответно те искрено вярват, че заслужават, но няма да получат по-добро заплащане. Тук не намесвам широко разпространения по нашите ширини случай на мотокариста, който искрено вярва, че трябва да изкарва поне колкото директора на завода, понеже той по цял ден работи, а шефът чете вестници под климатика...В тази точка визирам по-скоро хората, които мрънкат във форумите срещу ниско заплащане и лоши условия на труд, но си трайкат в реалния свят и не си търсят друго работно място. Няма да си нарушават комфорта я...
- да споменавам ли тези, на които не може да се разчита и една сутрин просто не идват на работа? И след обаждане по телефона заявяват, че днес не им се работи, и може би ще дойдат утре? Тези лесно се разпознават по това, че си сменят работодателя през 3-4 месеца. Поведението им ми е непонятно, отдавна спрях да ги съжалявам.

Ако се замисля малко може да успея да ти изброя още няколко причини някой да е нископлатен и всичките могат да бъдат обобщени като "личен избор". И ако ти в момента по една или друга причина не успяваш да отделяш по някой лев настрани (причини много, сред които има наистина разумни), считаш ли, че спестяването е тъпа житейска политика? Ако утре си изплатиш кредитите и се повиши трудовото ти възнаграждение и в резултат получиш възможността да спестяваш, това няма ли да те направи поне малко по-спокоен за бъдещето?

На места като Етрополе, Попово, Тетевен по принцип са нужни само сервитьорки да носят кафета на даскалите и администрацията. Лингвисти със сигурност не им трябват, местата по училищата са заети.
И този пост беше за темата с избора, ама пак не баш. Такива невероятни мърлячи са всъщност изключителна рядкост. Между другото, поне доколкото съм виждала и чувала, все се оказва, че не им плащат там, откъдето се самоотлъчват. Не съм се интересувала колко са си намерили работа, където шефът не забравя да даде надника, и колко просто не искат да работят залудо.

Примерът с хората, които са се разболели и са с телк не е масовият пример и може да се случи на всеки. Баща ми беше с телк, взимаше 450 лв пенсия. Много е тъжно предвид колко пари трябват за лекарства и колко от тези лекарства не са по каса.

Особено с такова малко дете ще е много трудно. Ако имат възможност да доработват нещо интелектуално или нещо с ръкоделия, биха могли да допълват бюджета. А после детето да работи, когато вече е на 16-17.

Такава сложна ситуация не е масовият пример, а е по-скоро лична трагедия. Виждала съм подобен пример в обкръжението си. Майка с много тежко заболяване, бащата алкохолик, който почина. Синът работеше от тийнейджър. Ами човек стана от него, трудно му беше, но се изучи, оправи си живота.