Как да накарам детето ми да не дружи с един от приятелите си

  • 5 811
  • 38
  •   1
Отговори
  • Мнения: 863
Здравейте!
За първи път пиша в тази категория.
Случаят е следният - синът ми е в 5-ти клас и в съседния клас има дете, което не харесвам изобщо. Познаваме го отдавна, съседи сме, до сега са били в различни училища, но от тази година са в едно и също, за щастие различни класове. Това дете е оставено изцяло на самоотглеждане от много малък, говори глупости, псува, не учи, пише адски вулгарни и  мръсни неща в общия чат на тяхната групичка момчета (аз не съм го виждала, но друга майка го е прочела и ми сигнализира), изобщо смятаме с мъжа ми, че е доста лоша компания. Само че вече са в едно училище и се прибират заедно, освен това синът ми тренира и това дете сега ще започне да ходи с него на същите тренировки. Сближават се, а ние не искаме това. Не искаме и да се чувства контролиран и ограничен от нас с кой да дружи, трябва да има правото и свободата да си избира приятелите. Но тъй като смятаме, че човек става такъв, с каквито хора се обкръжи, ни е много притеснено. Има ли изобщо начин да повлияем?
Тренировките бяха успокоението ми, че е ангажиран и не обикаля безцелно по улиците с това дете, а сега и то ще тренира там. Ще ходят и ще се връщат и от там заедно, както и от училище. Говоря му, че трябва да си избира мъдро приятелите, да се заобикаля от добри хора и добри деца, че с какъвто се събереш - такъв ставаш. Той не знае за този чат, защото не си гледа много телефона, но му споменах за него и че всички майки не одобряваме поведението му и не ни се иска да дружат много с него. Но той му се кефи и казва, че не говори такива неща като са заедно и не се държи лошо.
Дали изобщо да предприемам нещо или просто да му говоря и обяснявам за ценностите, които имаме, пък да се надявам, че с времето ще се отдалечат. Имам някакво лошо предчувствие просто и за цигари, алкохол и други неща след няколко години покрай това дете. Макар че може и да се притеснявам излишно и дано да е така. Но не ми е спокойно и не искам да са близки. Имам ли право да се меся изобщо? Или това, че знае, че не го одобрявам и имам нещо против него, може би е достатъчно на този етап?

# 1
  • Мнения: 1 243
А какви са хората които все пак помагат при самоотглеждането ( тоест въпросните съседи, или някакви баби, дядовци на комшийчето ).
Не може ли да се контактува с тях и да се въздейства нещо?

# 2
  • Мнения: 1 241
Деликатна ситуация. Не мисля, че можете да забраните на детето си да общува с другото. Дори и да го направите, те тайно ще си другаруват и вие няма и да разберете.
За мен единственият начин е непрекъснато да говорите и обяснявате на вашето и да се надявате, че нещо ще му остане в главата и душата.
Попитайте и в тази тема за консултации, преди малко ми попадна:
https://m.bg-mamma.com/?topic=1589984

Последна редакция: ср, 20 сеп 2023, 19:10 от Мила Атова

# 3
  • София
  • Мнения: 28 631
Имах такъв проблем със сина ми. Другото дете също имаше проблем с възпитанието, кофти компания, други проблеми, за които то нямаше абсолютно никаква вина (на моменти се ядосвах на майка му)... Ами стиснах зъби и оставих сина ми сам да се дистанцира. Възползвах се от факта, че синът ми се явяваше резерва -- детето го търсеше само когато нямаше някой по-интересен за компания, синът ми го видя това, а аз го оставих да узрее в главата му. Просто няколко пъти наблягах на факта, че е резерва, без да коментирам нищо повече, без да забранявам...

# 4
  • Мнения: 4 416
Има такива деца и покрай нас. Дъщеря ни сама се дистанцира от тях, защото не й харесва тяхното поведение. В училище общуват, понякога са на рожден ден заедно, но вече не излиза с тях. Един път я питах дали не й се иска да излезе, каза абсурд.
Така, че говорене и много личен пример. Все някога ще има резултат.
Само не ставайте досадно мърмореща, че да не избие в друга насока. Аз съм обяснила, че може да са в обща компания, да са приятели и съм ок докато тяхното поведение не й влияе и само и единствено да не я карат да прави каквото и да е насила и й е забранено.

# 5
  • Мнения: 12 805
Според мен в случая (както и в повечето случаи изобщо) най-важното е да си запазите доверителните отношения със сина ви.
Дудненето, дълбаенето на все едно и също и с едни и същи аргументи не помага да се сближите, а го отегчава и може да остави в него усещането, че не го разбирате.
Той тепърва навлиза в трудна възраст. Не го отблъскайте точно сега. Да разчитате, че вашето дете няма да чуе мръсни думи и псувни, ако не дружи точно с това дете, е доста оптимистично.
След като съм си казала мнението, не бих притискала детето си. Бих следила ситуацията, но деликатно. Бих говорила с класната, за да разбера по-добре какво представлява другото дете, в каква ситуация е и какви са възможностите и проблемите му.

# 6
  • Мнения: 9 442
Не маже да забранявате на детето си да дружи с дурги деца, само защото вас не ви кефят. Просто му говорете и го наблюдавайте.
Тепърва му предстои да сменя училище, ако там има деца, които не ви допадат, как ще реагирате.
Учете го да се преборва с тези неща, но със забрани няма да стане.

# 7
  • Мнения: 12 406
Детето ти ще се сблъсква с всякакви деца - и добри, и лоши - и ти не можеш да вървиш по него да го пазиш. Не е вярно, че с какъвто се събереш, такъв ставаш, особено, ако си положила достатъчно устойчиви основи. Твоята работа е именно в това - да възпитаваш детето и да му набиваш в главата ценностите, които искаш да му предадеш.
И моята дъщеря имаше такава съученичка в 5ти клас, беше единственото момиче, което живееше в нейната посока и се прибираха двете. Имаше доста неприятно и обсебващо поведение, като включително примерно я караше да прави неща, които сме ѝ забранили, с мотива -те вашите няма да разберат. Но тя споделяше с мен и не ѝ се връзваше на глупостите. Леко им бяха токсични отношенията, но не съм се намесвала, освен, когато е споделяла, да съм давала мнението си относно конкретна постъпка. Сама се откъсна от нея в един момент.

# 8
  • София
  • Мнения: 543
Случайно попадам на темата и съм изненадана, че никой не опитва да разбере другото дете. Проблеми не се решават с игнор.
Да, притеснителното поведение на едно дете в 5-ти клас е плод на родителски дефицит и липса на внимание. Деца, които не се чувстват пълноценно, често реагират с агресия и желание да показват нахакано поведение.
Приемете, че Вашият син е "спасението" на това дете и то да спре да се "търкаля" по нанадолнището.
Факт, че това дете тръгва на тренировки с Вашето показва, че на подсъзнателно ниво детето иска да се развива и да разшири средата. Тренировките ще подействат ползотворно и на двамата.
В изграждането на характери не играе важна роля само положителния образ, но и отрицателния такъв, за да бъде създадена отправна точка в съзнанието за правилно и неправилно поведение.
Само едно дете няма да развали Вашето, но средата на Вашето дете ще помогне и ще изгради едно дете.

# 9
  • София
  • Мнения: 28 631
Не е работа на дете в пети клас да решава проблемите на друго дете или да бъде нечие спасение. Не е негова отговорност. Другото дете е отговорност на другите родители.

# 10
  • Мнения: 5 017
Точно.

# 11
  • here and now
  • Мнения: 4 253
Дъщеря ми има подобна приятелка. Много е хитра и манипулативна.
Тя самата забелязва неща, коита са ѝ неприятни.
Единственото, което правя е да говорим. Надявам се да е достатъчно. Имаме добра връзка и всичко споделя.

# 12
  • Мнения: 1 243
Къде изчезна авторката? Не се разбра какво точно е обкръжението на другото дете.

# 13
  • Мнения: 3 269
Мен ме притеснява нещо подобно - но не аспекта, че детето ми ще попие поведението от подобно дете. Просто синът ми е резерва на такова дете в новия си от миналата година клас. То се държи така и с останалите си "приятели". Днес сме приятели, утре не сме, обижда ги, погажда ми номера нарочно.
Скоро беше беше последвал в тоaлетната в училище единия от "приятелите", отключил е с монета и снимал видео как момчето стои на тоалетната. Момчето се опитва да го изгони, да се скрие, но не успява нито едното. Не е казало на родитилете си явно, нито на учител. Видеото беше пуснато в глупата на целия клас. Този пуши вайб на 13, от вулгарните думи не се стряскам особено. Обижда всички подред, някои момчета са дебели свине, други скелети, класният е плешив, това на класния го казва постоянно в час пред всички.
Тревожи ми, че синът ми до някое време през втория срок миналата година се чувстваше много добре. Казваше колко е хубав колектива всеки ден. Този го търсеше постоянно, разбираха се уж, говореше с много други деца, излизаха, очевидно сина ми го харесваха момичета от класа.
След като този започна да му прилага номерата "приятели сме, не сме", го прие навътре.
После се оказа, че ги върти на всички около себе си.
Синът ми не се чувства добре, настроението и самооценката му сякаш се влияят дали днес е в групичката или не. Не общува много с други деца, включително и момичета, защото този ще се майтапи с него и той се вързва на това какво той ще каже.
Този очевидно не му е приятел. Казах ме, че хора, които не те търсят и днес ги има утре не, няма да се променят и няма да ти носят радост. И не че ти не си заслужаващ, а те. И че е така и в приятелството, и във връзките мъж-жена. И че ако стои в тази групичка, ще пропусне свястните деца в класа и приятелства, дори не говори с момичета, защото тези ще кажат нещо.
Те са едно-две момчета, които се държат така, нито едно от тях не блести с нищо, да не кажа и други неща. Според мен са комплексарчета.
Тези неща ги казап, ез да се натрапвам и да ги повтарям, но не мисля, че ще има ефект.
Вие как бихте постъпили?

# 14
  • Мнения: 863
Тук е авторката, чета ви, но не ми остана време да пиша тези дни.
Изключително съм благодарна на всички за отговорите ви, наистина ми отвориха очите за някои неща и е от голямо значение, че някои от вас са минали през нещо подобно и споделят техния опит. И моята интуиция ми подсказваше такова решение, сега съм по-сигурна, че това е правилния път - да няма забрани, защото със сигурност ще се заобикалят и пак ще се виждат без аз да знам, че по-важно е да се изгради здрава връзка, защото такива деца тепърва ще има, а аз дори няма да знам за тях. Като ги видя заедно е факт, че отвътре ми става криво и ставам раздразнителна и рязка, трябва да работя над това. Но до някъде приемам, че е важно единствено да работя над силната връзка със сина си, над това да не спира да споделя с мен и да се чувства близък.
Вулгарни думи ще чува със сигурност и няма как да се предпази едно дете, това ми е ясно, но ми се иска да не му става нормалност в неговото обкръжение, да не пренесе подобен изказ и вкъщи или той самият да го придобие навън. Така че отново ще заложа на личния пример в къщи и много говорене за "редно" и "нередно".
Родителите на другото дете не ги познавам, макар че сме съседи, блокът е доста голям и само съм ги виждала. До колкото знам от други хора те са ОК с неговото поведение и не виждат проблем, но няма и как да го видят, тъй като децата са съвсем различни вкъщи и навън. Което важи в пълна сила и за моето дете и аз не знам реално какъв е навън. Също съм си мислила, че детето не е виновно и явно е отглеждано по начин, който да доведе до такова поведение, но не е моя работа да го превъзпитавам, а и не бих могла, докато семейната среда смята това поведение за нормално. Това, което мога да направя е да ги оставя да са си приятели и да движат заедно, но въпреки това няма да подкрепям това приятелство да става прекалено силно (т.е. гостуване в къщи и т.н.). Също така много говорене, семейно време за разходки уикенда, а не безцелно висене пред блока с този и онзи. Май това ми е стратегията.
Благодаря за коментарите!

Общи условия

Активация на акаунт