Кога срещнахте вашия партньор?

Не всички са по-голяма генерация. Аз съм на 27, приятелят ми на 30, срещнахме се преди година и нещо онлайн, но и досега се уча в движение и се интересувам от отношения. На 24 си гледах живота, макар и да започвах да се оглеждам за сериозна връзка. Не ми е било на всяка цена, доста повече ме притесняваше да не се обвържа и да създам семейство с погрешен, защото с деца вече по друг начин стоят нещата, обвързан си с този човек завинаги. Днешната дейтинг култура не е лесна, определено. С приложенията и сайтовете - instant gratification, постоянно "нови звезди" на ръка разстояние, никой не се обвързва лесно, има много само чисто сексуални връзки. Но пък чак да се отчайваш и да си мислиш, че ще останеш сама! Работи върху себе си, увереността.

На 29 се запознах с мъжа си. Вече 10 години сме заедно. На твоята възраст не исках да се обвързвам, камо ли деца. Така или иначе преди него, не съм искала дете от друг.
Ако се чувстваш готова, ще го срещнеш. Не забравяй, че жената избира. Ти трябва да си желаната, обичаната, глезената. В очите да те гледа влюбено. На друг не трябва да се даваш. Компромис с това не се прави.
Нагласата в отношенията е основополагаща.

Може би средата ми е такава и повечето в града,които познавам на горе-долу моята възраст или по-малки дори,вече родиха и са семейни. Радва ме това,че повечето писали тук са започнали съвместния живот с партньор на около 30.

В поколението на родителите ни, говоря за хората, родени в средата на 20ти век, разводът беше срамна работа и за разведените се говореше под сурдинка с прилежащото цъкане.

Иначе аз срещнах партньора си на 18. Разделихме се 25 години по-късно.
Fever ray, по повод на това, че е въпрос на желание - не винаги. Ние имахме голямо желание, но понякога срещата в крехка възраст може да доведе до това да се променим така, че в един момент пътищата ми да се окажат съвсем различни.

BlackAngell, спокойно, животът е непредвидим, но не си го прави фикс идея, тогава става тегаво.

Развитието в една посока също е въпрос на желание.

На 34г.започнах връзка с мъжа ми. Познавахме се от години. Имахме и близки човешки, особени отношения( не казвам приятелски, защото не сме излизали или срещали, а споделяхме радости и проблеми, идеи и т. н.).
Преди това прекарах 12г. с човек, който знаех в последните 7-8, че не е моят човек, но не послушах вътрешния си глас.

Когато сте толкова млади, вие сте неоформени напълно като характери, след това се случват десетки неща, които те оформят по един или друг начин. Как точно аз избирам да се оформя така, че да си пасваме? Когато съзрееши осъзнаеш, че сте твърде различни, за да бъдете щастливи, как точно да пожелаете да се уеднаквявате?

Нали, все пак, през тези неща преминавате двамата, подкрепяйки се и формирайки съвместно опита си!?
Ако ги преминавате самостоятелно, тогава е лесно да се отдалечите.
Т е. не избираш да се оформиш спрямо него, а да си до него, когато има нужда. И за двамата важи. И така придобивате общ опит и заедно оформяте вижданията си.
Неслучайно дългогодишните хармонични двойки започват да си приличат и психически, и емоционално, че и външно, заради маниери и жестове.
Не при всички се получава.

на 17, малко преди да завърша гимназия. Той беше на 20.
вече 23 години ме търпи
** сега синът е на 17, ще видим девойката му ще я взимаме ли за снаха

Запиши се на някой курс и създай нови познанства. Не се отказвай от старите. Просто отвори сърцето и ума си за нови хора и преживявания. Не се вглъбявай да търсиш любовта. Тя сама идва. Не се знае от къде ще ти "падне". Аз бях /тогава на 25/ обвързана от година и си правех планове за бъдещето с един човек, когато започнах нова работа и го видях /този другия/. И ми окапаха очите. Видимо този новия нямаше грам интерес към мен. Не съм се и мъчила да му привлека вниманието. Имах си принципи и връзка. Не съм си и помисляла да сме заедно. Просто много го харесах. И по стечение на обстоятелствата година след запознанството ни аз бях сама. Исках почивка и да си поживея сама. Завъртяха се нещата и с новия след 3м бях бременна. Той е любовта на живота ми, заедно сме от 5 години и вече имаме 2 деца.
За всеки си има начертан път.

Бях на почти 30, в дълга почивка след неуспешни връзки с неходходящи хора. Дори не се "оглеждах", просто си следвах останалите приоритети, и в свободното време излизах и се забавлявах с всякакви приятели - свободни, обвързани, някои с деца. Чувствах се много добре, беше ми доста плодотворен период на различни постижения. Срещнахме се съвсем случайно, и много бързо открихме колко си пасваме. Заедно сме почти 22 години.
Но никога през живота си не съм се сравнявала или съревновавала с другите хора. Кой сам, кой обвързан, кой без деца, кой с едно, кой с три, кой с пет - това са лични избори. Винаги съм гледала своите нужди, своето удобство и своите принципи. Иначе около мен примери всякакви, имам близка приятелка, която роди първото си дете на 19 години, и друга, която роди за първи път на 43. Имам приятели без връзки и бракове, и един с четири брака и деца от 3 жени. Е по кой да се равнявам и да взимам пример

Както вече са ти казали, имаш много време. Живей си живота сега ти е паднало. После ще дондуркаш деца и ще меришеш на пюре от тиква, и ще си казваш ех да си бях поживяла. Излизай повече, имай повече контакти с мъже. В 21 век сме, жените не трябва да имаме само един партньор, гледай си кефа. Аз като се обърна и си мисля, защо нямах повече гаджета. Сега на 35 тръпки няма, само ако ти изтръпне кръка на който виси едно ревящо дете .

Леле... На почти 14 години, а ММ беше на 16. Ученическа любов, тераса срещу тераса живеехме. Вече 24 години сме заедно, 19 години в брак. Синът ни след два месеца ще е на 18. И дори да звучи като клише, все още сме като ученици. Никога не съм изпитвала нужда дори да поглеждам към друг.
Все още си млада и това непременно да имаш някого до себе си не трябва да е цел номер едно! Това, че другите са срещнали рано своята половинка не означава, че и твоята не те чака някъде. Просто все още явно не е дошъл момента.

Аз се чудя,какъв праг има търпението и? На какви неща се ядосва и дразни? Какви неща не и харесват?

Кои точно двама? Всеки е различен. Някои хора са зрели и готови за отговорности и предизвикателства още в ранните тийн години, други на 35 още не са готови, трети са готови веднага щом се пенсионират. Има хора, които биха имали дете на всякаква възраст, но само при определени обстоятелства и условия - примерно собствено жилище, жилище, което е по-голямо от настоящото, достигане на определени сигурни доходи, намиране на партньор с точно определени качества итн. Всеки е различен и общо дете могат да имат само мъж и жена, които в дадения момент са на една вълна и готови за дете.

Някои хора не харесваме особено семейния живот, не ни е важен и бихме го живяли само с партньор, който не изисква особено вложение на време и внимание и ни дава лично време и пространство.

Много от днешната младеж е сигурна, че не желае връзки и деца и изобщо не се занимава с гаджета или отвреме навреме излиза с хора от противоположния пол, но без никакво обвързване и планове за съвместен живот.

Някои младежи искат съвместен живот и даже брак, но не искат деца. Във Франция около 30% от младите не щат деца. Едното ми дете е от тях и го е изказало още като малко.

Някои хора искат деца, но без връзки с противоположния пол. Едното ми дете намира децата от сурогатна майка за супер як вариант. Брат на приятел се сдоби така с дете и иска и второ.

Шарен е светът и вече брак и деца не са необходимост или задължителни.

И аз мисля, че в днешно време е по-трудно да се намери партньор, особено на млада възраст, защото все по-малко хора са склонни да вложат във връзка и деца като млади.