Честа смяна на работа

В каква област е сегашната ви работа, Violetka91? Заради доста стресовите ситуации питам.

На опитен интервюиращ отговорът (дори да е някакво клише) и реакцията на кандидата винаги ще даде някаква полезна информация.

 
Ако ще го представи в лоша светлина - да, вероятно не е разумно. Но това далеч не се отнася за всеки, тъй като не всеки е напуснал предишните си работи защото се е издънил, неориентиран е и не знае какво му се работи, и т.н. Въпросът дава възможност на кандидата да изложи целите и пътя си занапред, както и това защо предходните му позиции вече не се вписват в желаната картина.


Пробутването на изтъркани клишета от кандидата също подсказва някои неща, напр. това, че проблемът при предходните работодатели е възможно да е бил в него, или пък това, че не му стига акъла да скалъпи по-елегантна история.

Хайде пак с радикалните съвети... Някои хора всичко ги измъчва, ама работата се работи за да се плащат сметките, не за кеф. Дилемата е свикване или гладуване.

А стресът го има на всяка нова работа, съвсем нормално нещо е. И трябва човек да стисне зъби и да го преодолее, а после ще се смее на това как се е стресирал от прости неща. Но първо трябва да се стиснат зъби и да се пребори.

Ехееее, ти все едно, че всички кандидатстват за НАСА.
Точно на опитен интервюиращ  така може да му се размине с един опитен кандидатстващ, че му е бедна фантазията. Но хубавото е, че не му пука особено. Рядко наема хора за себе си.
Клишета са си тези интервюта и от едната, и от другата страна.
Сега.... потрепване на вена, нистагъм, изпотяване на ръцете... - не пренасяме субстанции, я! Но и не сме омотани с жици на полиграфа с отчитането на лъжата. Чак пък толкова опитни интервюиращи да не можеш да им спестиш някои истини, които не споделяш с чужди хора (слабите си места), айде моля те.
Някой път толкова добре сработват клишетата, че не ни се налага да измисляме елегантни истории. То никой не може да се сети защо си напускаш работата - или заплатата е тъпа, или шефовете са тъпи. А много често и двете. Има и някои подпричини - колеги-клюкари, прахоляк, алергии и от сорта неудобства, но и те могат да бъдат пропуснати. Никой няма да каже "ако не ми чистите тук, правя алергии и взимам яко болнични, докато не ми спаднат отоците, а после мога и да ви съдя за кофти условия на труд".

Всъщност има хора, които се изпускат на подобни върпоси и си казват някакви неща. Може да ви звучи невероятно, на мен също ми се е струвало странно. Обаче има такива хора.

Е,... знаем, че има хора всякакви. Някои сигурно не се изпускат, а нарочно си приказват право, куме, та в очите. Сигурно ЕйчАрите са впечатление от откровеността им, неподправеното им поведение, а и че им спестяват вглеждане във венички, капчици пот, паразитни почесвания и нервни почуквания с крачето.

Поръчки, доставки, комуникация с доставчици и т.н.


Благодаря на всички за мненията, за много от нещата съм наясно, просто се намирам на кръстопът.
Преди няколко месеца преживях тежък за мен момент свързан със здравословното ми състояние, който ме остави без никакви нерви. От този момент си казах, че искам да се занимавам с нещо спокойно ( доколкото е възможно). Наясно съм, че всяка работа има стресови ситуации и съм започвала неведнъж нова работа и знам, че е обвързано със стрес. В случая просто е повече от обикновено, а съм съвсем в началото. Реално ме хвърлиха с триста във всичко, а това не е моят начин. Ще предприема стъпка и разговор с шефа ми, но се притеснявам, че вътрешното ми усещане е , че генерално не е моето място това.

За мен сте права, човек не бива да пилее времето си в нещо, което не харесва. Това не е успех, а някакво жалко съществуване. Огромната ви грешка е, че мислите какво щял да си помисли бъдещият работодател, по отношение на това, че не се задържате на работното си място. Чакайте малко. Мисли ли си бъдещият ви работодател да не ви разглежда като поредния роб, който му движи бизнеса за жълти стотинки? Мисли ли да ви плаща тройно по празници? Мисли ли, че трябва да се отнася с вас с уважение/ заяждане за 1мин. закъснение, припомням/. Не. Той мисли единствено как с минимум средства да постигне максимум печалба. И вие за него сте поредното роботче в бизнес системата му, което може да тъпче и унижава, защото роботчето е зависимо от заплатата си, която получава. В тази посока помислете малко. Вие решавате за кого да работите, колко време, за какви пари, в какви условия и т.н. Работодателят трябва да се интересува единствено от това дали си изпълнявате служебните задължения сега. Назад какво е било не би следвало да го интересува, а ако го интересува това не говори добре за него.

На мен не ми изглежда разумно човек да прекарва по месец-два или година на всякакви разнообразни работни места, за да види кое ще му хареса. Няма логика и смисъл в такава стратегия, защото не се трупа опитност и няма предимство, не се изкачва никаква професионална стълбица, ако ме разбираш.
Според мен, си направи именно план, като решиш какво искаш да работиш най-сетне - та ти имаш вече немалък стаж и поглед в различни сфери! След това започни да си действаш спокойно в съответната област.

За киселия шеф - шеф ли е, не ми го хвали, кават хората. Няма добър шеф, това не е Дядо Коледа, нито баща ти. Приемаш наставленията му, спазваш ги, работиш според силите си във времето, за което ти плащат и това е! Така си изкарват прехраната всички, не само ти. Не разчиташ, че колегите ще те носят на гърба си, а работиш редом с тях.

Не ти е проблемът да те приемат на нова работа, а това, че ти не можеш да се задържиш на никоя работа заради (извинявай) самосъжаление и очакване да е леко. Ами, леко няма. Тогава какво ще правиш?
Помисли върху това и премисли очакванията си за следващо работно място. Откъде тази увереност, че леката работа (където зор няма, всички са усмихнати и мили) изобщо съществува, за да обикаляш години да я търсиш?

То ако е леко и приятно ще искат такса, а няма да дават заплата
А и за шефа - фирмите с много добрички и мили шефове не оцеляват.

Сега май нещата са се пооправили, но преди съвсем малко години хората сменяха често работни места поради некоректни работодатели. Знаете какво съсипваше целия бизнес и икономиката на държавата - масово се работеше в сивия сектор, заплати се изплащаха, а и все още се изплащат, на ръка, в плик. Обещават се бонуси, които служителите  не получават. Не се внасяха редовно осигуровки. Това е достатъчен повод да се смени работата.
Кандидатите се научиха да не споделят причините за напускане със следващия работодател, защото положението при него е горе-долу същото. И излиза, че кандидатът предварително се оплаква от новия работодател.
Отделно, че не е красиво да се говори за субективно за "слабите страни" на компания/ЕТ/работодател, които не присъстват на разговора и не могат да ни запознаят с тяхната гледна точка.
Най-лесно е да кажем, че не са изплащали редовно възнагражденията или заплатата е била сформирана от някакви малки пари и големи бонуси, които служителите не са в състояние да си заработят. Или постепенно въвеждане на допълнителен труд, който остава незаплатен. Точно такъв случай имаше моя приятелка и тя напусна. Шефовете им започнаха да ги молят, първоначално молят, да се разпределят така, че да остава по един дежурен в седмицата. Представят ситуацията като временна. После това стана задължително и започнаха да си изискват графиците за дежурства, после се спряха на няколко човека, които най-добре се справяха с въпросните дежурства. Приятелката ми проведе труден разговор, в който обясни, че не може да остава всеки ден по 2-3 допълнителни часа и шефът й каза, че може да идва в събота, ако й е по-удобно, но работата трябва да се свърши. И тя напусна. Посъветвах я да не посочва като причина за напускането "некоректен работодател". Всичко е било коректно, просто тези са по-добри от предишните.

Точно за това се говори на второто интервю. Работно място, работно време - ама график черно на бяло, заплата - всичко на светло, по трудов договор.

Да, да, говори се.... Много приказки могат да се изприказват. После всички са щастливи, защото е станало точно така, както са си го говорили.
А и не всеки кандидатства в голяма компания, с опитен ЕйчАр, договаря заплата, получава лаптоп, избира си бюро и т.н. Хората кандидатстват и при ЕТ-та, които се държат несигурно на самото интервю. Трябват му служители, но е притеснен как ще им плаща. Те спокойно говорят на интервютата, че "знаете как е в бранша, никой не осигурява на пълната сума..." Даже да им се чудиш как не се притесняват от проверяващи, от поставени кандидати...

Ами ако едно от 5 неща не е ок, как да е... Но ако станат 2-3, вече е зле. И не говорим за екстри и лаптоп. А за базови неща като работно време и място.

Тук не става въпрос даже за заплащане. По- скоро за атмосфера, работни всекидневни задължения, обкръжение.