Здравейте, обръщам се към форума за съвет. Ще приема всякакви мнения и за всяко едно ще бъда благодарна.
Казусът е следният. Синът ми е на 14 г, влезе в желаното училище след осми клас, умно и схватливо дете, добряк, не е нахакан, заядлив и прочее. Напълно осъзнавам, че осми клас е стресов период за децата - нова среда, учители, изисквания и прочее. И двамата с баща му работим сравнително напрегната и стресова работа, имаме и по-малко дете, което е в начален курс.
Нещата започнаха още преди години, когато тинейджърът беше 4-5 клас. Баща му постоянно го овиква за оценки, че е мързел, че не прави нищо, че само играе/виси на компютър/телефон. Държа да подчертая, че детето никога не е било някакъв отличник, но е имал прилични оценки, даже 7 клас завърши с отлична диплома.
Когато дойде вездесъщият 7 клас се започна страшна драма. Понеже аз съм доста на ти с българския език и литературата, съпругът ми ми заяви, че трябва да намеря време да работя с детето по предмета. Аз го записах на уроци по математика от 6-ти клас, а в седми продължихме и с курсове по двата основни предмета за НВО.
Аз, разбира се, въпреки натоварения си график, отделях всеки ден време да работя с детето и то изкара много добра оценка по български.
Първо, училището, което самото дете искаше беше оплюто от баща му - че никога нямало да изкара бал за там (то е гимназия в топ 20 сред софийските такива), че за какво му било това там дето се учело. Беше си харесал (баща му), едно друго училище и беше голяма борба от моя страна да го убедя, че въпросното училище е избор на детето и то има право на такъв.
Обясняваше му се, че ще пасе крави на село, ще вози боклук с камиона, че нищо не ставало от него и тнт. Отделно, като му е правил проблеми, че играе на компютър, единствената алтернатива, която се е предлагала от баща му е да чете. Много пъти аз съм давала идеи къде да го заведе и как да прекарват времето си като баща и син (планина, колело и тнт)... От баща му такива инициативи почти не е имало.
Случвало се е и да го удря, ако има слаба оценка (последно в 7-ми клас), когато аз застанах между тях и му заявих в прав текст, че аз това дете не съм го родила, за да го повреди и ако това продължава, няма да ми мигне окото, да си взема децата и да се махна.
Вчера, детето ми сподели, че след получаване на лоша оценка е повърнал от страх в училище. Страх, че ще бъде овикан вкъщи. Помоли ме да не казвам на баща му. Същия ден сутринта, чух баща му пак нещо да го овиква и любимата ми фраза: "Не ми преговарай, бе"...
Говорих със съпруга ми, обясних му, че това може да доведе до много сериозни последици за психическото и физическо здраве на детето. Притеснявам се, че ефектът ще е ден до пладне, защото това не е първия път, който водя такъв разговор.
Това, което аз мисля да направя е: отделям си всеки ден време да седна с ученика и да прегледаме спокойно и внимателно уроците, да усети подкрепа и разбиране, без стрес и напрежение. Не си мислете, че не съм го правила и до сега, просто не е било толкова редовно и повече време отделям и на по-малкото (водя го на различни извънкласи дейности), а баща му е все "много зает"...
Та, какво друго мога да направя, за да възвърна спокойствието и увереността в детето.
Благодаря, извинявам се, че е малко дълго.
Казусът е следният. Синът ми е на 14 г, влезе в желаното училище след осми клас, умно и схватливо дете, добряк, не е нахакан, заядлив и прочее. Напълно осъзнавам, че осми клас е стресов период за децата - нова среда, учители, изисквания и прочее. И двамата с баща му работим сравнително напрегната и стресова работа, имаме и по-малко дете, което е в начален курс.
Нещата започнаха още преди години, когато тинейджърът беше 4-5 клас. Баща му постоянно го овиква за оценки, че е мързел, че не прави нищо, че само играе/виси на компютър/телефон. Държа да подчертая, че детето никога не е било някакъв отличник, но е имал прилични оценки, даже 7 клас завърши с отлична диплома.
Когато дойде вездесъщият 7 клас се започна страшна драма. Понеже аз съм доста на ти с българския език и литературата, съпругът ми ми заяви, че трябва да намеря време да работя с детето по предмета. Аз го записах на уроци по математика от 6-ти клас, а в седми продължихме и с курсове по двата основни предмета за НВО.
Аз, разбира се, въпреки натоварения си график, отделях всеки ден време да работя с детето и то изкара много добра оценка по български.
Първо, училището, което самото дете искаше беше оплюто от баща му - че никога нямало да изкара бал за там (то е гимназия в топ 20 сред софийските такива), че за какво му било това там дето се учело. Беше си харесал (баща му), едно друго училище и беше голяма борба от моя страна да го убедя, че въпросното училище е избор на детето и то има право на такъв.
Обясняваше му се, че ще пасе крави на село, ще вози боклук с камиона, че нищо не ставало от него и тнт. Отделно, като му е правил проблеми, че играе на компютър, единствената алтернатива, която се е предлагала от баща му е да чете. Много пъти аз съм давала идеи къде да го заведе и как да прекарват времето си като баща и син (планина, колело и тнт)... От баща му такива инициативи почти не е имало.
Случвало се е и да го удря, ако има слаба оценка (последно в 7-ми клас), когато аз застанах между тях и му заявих в прав текст, че аз това дете не съм го родила, за да го повреди и ако това продължава, няма да ми мигне окото, да си взема децата и да се махна.
Вчера, детето ми сподели, че след получаване на лоша оценка е повърнал от страх в училище. Страх, че ще бъде овикан вкъщи. Помоли ме да не казвам на баща му. Същия ден сутринта, чух баща му пак нещо да го овиква и любимата ми фраза: "Не ми преговарай, бе"...
Говорих със съпруга ми, обясних му, че това може да доведе до много сериозни последици за психическото и физическо здраве на детето. Притеснявам се, че ефектът ще е ден до пладне, защото това не е първия път, който водя такъв разговор.
Това, което аз мисля да направя е: отделям си всеки ден време да седна с ученика и да прегледаме спокойно и внимателно уроците, да усети подкрепа и разбиране, без стрес и напрежение. Не си мислете, че не съм го правила и до сега, просто не е било толкова редовно и повече време отделям и на по-малкото (водя го на различни извънкласи дейности), а баща му е все "много зает"...
Та, какво друго мога да направя, за да възвърна спокойствието и увереността в детето.
Благодаря, извинявам се, че е малко дълго.
