Може да не си тиха, но със сигурност си малтретирана женица. Както и децата. Звучи ми като много изпуснато положението от "само мир да има".
- Публикувана: 23 ян. 2024, 12:40 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2024, 14:59 ч.
Авторитарен баща и чувствителен тийнейджър
Какво да ви кажа, момичета, аз никога не съм била тиха женица, обаче някак в годините брак може би се смирих, мир да е. Даже си спомням как бяхме на гости на моите родители и той нещо ми се изрепчи/отговори ми на въпреки и аз си замълчах. Майка ми после ми каза, че не е могла да повярва, че не съм отговорила, а съм си замълчала. Аз много се промених, за да се напасна към него, той обаче, като че ли не. Просто не ми се иска децата да са потърпевши, а това последното с повръщането на детето просто адски много ме притесни.
p.s Напоследък забелязвам, че ни е много спокойно с децата вкъщи, когато го няма. Например може да гледаме филм в хола и да ядем пица, без да се притесняваме, че ще "правим трохи"
p.s Напоследък забелязвам, че ни е много спокойно с децата вкъщи, когато го няма. Например може да гледаме филм в хола и да ядем пица, без да се притесняваме, че ще "правим трохи"
Положението "само мир да има" е много тежка ситуация.
Скрит текст:
Майка ми е такава и си траеше 40 години, като и бой е яла, макар да не е било регулярно, психическия тормоз си беше ежедневен. Лошото е, че тя го приемаше за нормално, мислейки, че само тя страда, а ние имаме баща. Какъв баща имахме е друг въпрос, но тя финансово нестабилна и без жилище, беше по-лесно да си трае, отколкото да си намери работа и да ни спаси от тормоза.
В това да търпиш мир да има няма нищо хубаво. Компромис може да е да ходите на море вместо на планина или да останете вкъщи тоя уикенд, вместо да се разхождате до Витоша. Ама да създаваме страхове на децата, че в хола не може трохи, че чашите, купени от Унгария през 85та са по-важни от всичко и че като тати не е на кеф си затваряш устата.. не.
Скрит текст:
От страната на човек израснал по тоя начин знам колко е трудно и да си възрастен после. Защото си с толкова травми, че не усещаш как ставаш като родителя си. Брат ми е счупен завинаги и е същия насилник, сега към майка ми, опитва се и към мен, ама не успява. Просто повтаря същия модел и не може да проумее колко е грешен. За това ти давам пример с моето семейство, че е много възможно да си съсипеш децата с това.
Мир да е е едно тихо съгласяване със ситуацията. Хубаво е да си изясниш причините за това. Защо се съгласяваш? Страх ли те е от развод? Виждаш ли живота си без този човек? Какво чувстваш към него? Не отговаряй тук, помисли за себе си.
Какво да ви кажа, момичета, аз никога не съм била тиха женица, обаче някак в годините брак може би се смирих, мир да е. Даже си спомням как бяхме на гости на моите родители и той нещо ми се изрепчи/отговори ми на въпреки и аз си замълчах. Майка ми после ми каза, че не е могла да повярва, че не съм отговорила, а съм си замълчала. Аз много се промених, за да се напасна към него, той обаче, като че ли не. Просто не ми се иска децата да са потърпевши, а това последното с повръщането на детето просто адски много ме притесни.
p.s Напоследък забелязвам, че ни е много спокойно с децата вкъщи, когато го няма. Например може да гледаме филм в хола и да ядем пица, без да се притесняваме, че ще "правим трохи"
p.s Напоследък забелязвам, че ни е много спокойно с децата вкъщи, когато го няма. Например може да гледаме филм в хола и да ядем пица, без да се притесняваме, че ще "правим трохи"
E, нормално е понякога човек да си замълчи. И това няма общо с тихата женица. Не виждам идея да се развива скандал за да се доказва пред хората кой крив, кой прав.
Щом бащата осъзнава грешките си, хубаво би било ти да го подсещаш по-често какво е обещал и какво би трябвало да прави, за да не страда детето.
Моето също е в 8 клас и аз също съм му обяснявала, че от мързел след седми ще пасе кози на село
/нямаме село и не знам дали изобщо е виждал коза на живо/. Но в 8 клас е достатъчно голям да носи отговорност за свойте действия и аз лично не бих седнала да го контролирам ако той сам няма контрол над ученето и използването на компютъра. А с детето е хубаво да поработи психолог за да разбере истината за чувствата към баща му.
Знаете ли, може би основният проблем тук е, че баща му само му пили и дудне, изисква и тнт, но последните години не е направил нищо детето да има някакви странични интереси, хобита и прочее, разбирате ме. Когато беше втори клас го записах на роботика, на спорт, естествено имаше коментари от страна на таткото, ама това па сега, ама онова пък иначе... Не знам.... Толкова ли е трудно да му каже: отиваме да играем баскетбол, отиваме да плуваме, днес ще караме колело. Като му кажа, защо не го заведеш там или нанавам и той: ми питах го не ще. Ама не го питай, казвай му.
Знаеш ли какво харесва детето ти, ами работи с него по този му интерес. Аз се опитвам, доколкото мога, но не мога да съм и баща и майка. Все си мисля, че за едно момче е хубаво да прави разни момчешки работи с баща си, особено в тази възраст, не с майка си.
Например, наскоро отремонтирах дядовата си къща на село, ами хвани го този младеж, боядисайте една стена, заковете пет дъски, монтирайте три корниза (корнизите ми още стоят прави до стената)... Така се изграждат трудови навици, дисциплина и най-важното - отношение родител - дете, общи спомени, обич, доверие.
Другото дете е момиченце, ами с нея сме си като първи дружки, ходим на сладкарница, на пазар, на разходки. Тя адски много обича нашите излизания "по женски". Някак си баща му не успя да изгради такива отношения с тийна и най-тъпото е, че май не му прави впечатление и не страда от този факт (таткото).
Знаеш ли какво харесва детето ти, ами работи с него по този му интерес. Аз се опитвам, доколкото мога, но не мога да съм и баща и майка. Все си мисля, че за едно момче е хубаво да прави разни момчешки работи с баща си, особено в тази възраст, не с майка си.
Например, наскоро отремонтирах дядовата си къща на село, ами хвани го този младеж, боядисайте една стена, заковете пет дъски, монтирайте три корниза (корнизите ми още стоят прави до стената)... Така се изграждат трудови навици, дисциплина и най-важното - отношение родител - дете, общи спомени, обич, доверие.
Другото дете е момиченце, ами с нея сме си като първи дружки, ходим на сладкарница, на пазар, на разходки. Тя адски много обича нашите излизания "по женски". Някак си баща му не успя да изгради такива отношения с тийна и най-тъпото е, че май не му прави впечатление и не страда от този факт (таткото).
Ако моя тийн види какви идеии имаш за общи дейности с родителското тяло - ще се гръмне
Тези дейности са в доста по-различна възраст. И моя син искаше да ходи на пиано и баща му се чудеше с кой акъл. Еми водих го като лудото ленче две години - и до там беше. А не виждам лошо в това родителите да имат различно мнение в тези дейности.
Моя мъж никога не е ритал футбол с детето, просто защото не му харесва, но пък е извисял на площадката маса време за да може детето да рита с другите деца. Но към днешна дата младежа се оправя сам, може би заради това, че всички се влачехме години наред дружно на ски, тийна реши че ще кара борд. Ходи си с приятели, сам се организира от нас се искат транспорт и пари.
Та отговора на твоя мъж : Питах го не ще - за мен лично си е съвсем адекватен в тази възраст.
Знаете ли, може би основният проблем тук е, че баща му само му пили и дудне, изисква и тнт, но последните години не е направил нищо детето да има някакви странични интереси, хобита и прочее, разбирате ме. Когато беше втори клас го записах на роботика, на спорт, естествено имаше коментари от страна на таткото, ама това па сега, ама онова пък иначе... Не знам.... Толкова ли е трудно да му каже: отиваме да играем баскетбол, отиваме да плуваме, днес ще караме колело. Като му кажа, защо не го заведеш там или нанавам и той: ми питах го не ще. Ама не го питай, казвай му.
Тези дейности са в доста по-различна възраст. И моя син искаше да ходи на пиано и баща му се чудеше с кой акъл. Еми водих го като лудото ленче две години - и до там беше. А не виждам лошо в това родителите да имат различно мнение в тези дейности.
Моя мъж никога не е ритал футбол с детето, просто защото не му харесва, но пък е извисял на площадката маса време за да може детето да рита с другите деца. Но към днешна дата младежа се оправя сам, може би заради това, че всички се влачехме години наред дружно на ски, тийна реши че ще кара борд. Ходи си с приятели, сам се организира от нас се искат транспорт и пари.
Та отговора на твоя мъж : Питах го не ще - за мен лично си е съвсем адекватен в тази възраст.
Спри да си намираш извинения и да му намираш оправдания! Няма какво толкова да се разсъждава върху ситуацията. Ситуацията е много тежка - взимай се в ръце, иначе децата ти ще израснат с разбита психика и години след това ще се борят. Най-вероятно няма да се преборят. Ти също ще завършиш зле.
Повръщане от страх, страх от трохи, просене на внимание и одобрение, мачкане.... БЯГАЙ!!!
Повръщане от страх, страх от трохи, просене на внимание и одобрение, мачкане.... БЯГАЙ!!!
Момчетата наистина се нуждаят от други мъже, за да израстват пълноценни и здрави. Ако бащата не иска да я играе тази роля, може би има дядо, чичо, вуйчо, треньор, който ще иска да изгради отношения – да покаже какво е да си мъж.
Колко жалко, че съпруга ви не разбира това - децата имат нужда от баща. От качествено време с него, от общуване и близост. Бащата е важен. Има ужасно много нещастни възрастни мъже, заради липсваща бащина фигура.
Дано се осъзнае вашият съпруг.
Мака че, не винаги е възможно това.
Колко жалко, че съпруга ви не разбира това - децата имат нужда от баща. От качествено време с него, от общуване и близост. Бащата е важен. Има ужасно много нещастни възрастни мъже, заради липсваща бащина фигура.
Дано се осъзнае вашият съпруг.
Мака че, не винаги е възможно това.
Давам просто пример за дейностите
Идеята е да има някакво време със сина си, да предизвика интереса му за нещо, а не просто на го овиква, че няма никакви интереси освен компютъра и телефона, а единствената алтернатива, която да му дава е да чете
Аз с кеф си спомням как баща ми ме водеше на стрелям с пистолет и ми беше толкова яко и забавно.
Да, синът ми обожава да е с вуйчо си. Залива се от смях с него и винаги търси компанията му. Някак много естествен и освободен е, когато е с брат ми.
Идеята е да има някакво време със сина си, да предизвика интереса му за нещо, а не просто на го овиква, че няма никакви интереси освен компютъра и телефона, а единствената алтернатива, която да му дава е да чете
Аз с кеф си спомням как баща ми ме водеше на стрелям с пистолет и ми беше толкова яко и забавно.
Да, синът ми обожава да е с вуйчо си. Залива се от смях с него и винаги търси компанията му. Някак много естествен и освободен е, когато е с брат ми.
Давам просто пример за дейностите
Идеята е да има някакво време със сина си, да предизвика интереса му за нещо, а не просто на го овиква, че няма никакви интереси освен компютъра и телефона, а единствената алтернатива, която да му дава е да чете
Аз с кеф си спомням как баща ми ме водеше на стрелям с пистолет и ми беше толкова яко и забавно.
Идеята е да има някакво време със сина си, да предизвика интереса му за нещо, а не просто на го овиква, че няма никакви интереси освен компютъра и телефона, а единствената алтернатива, която да му дава е да чете
Аз с кеф си спомням как баща ми ме водеше на стрелям с пистолет и ми беше толкова яко и забавно.
Щото аз на моя не съм му бавачка и го оставям сам да си търси занимания.
Алтернатива пък изобщо не му тръся.
Скуката е най-добрия чуител.
Уилоу, всички тези допълнителни дейности ги остави засега, те не са толкова важни. По-належащо е да си осигурите спокойствие и добри отношения в ежедневието, в битовите неща.
Кажи на мъжа си, че ще запишеш детето на психолог и че тогава ще трябва и той да присъства на някои срещи по изискване на психолога.
Допълвам се: ако синът ти наистина прекалавя с компютъра, вземете мерки за това. Да си призная - и аз понякога овиквам моя, когато прекали. Ако не го направя, няма да мръдне от зомби зоната (така наричам виртуалното пространство, в което децата киснат по цял ден).
Кажи на мъжа си, че ще запишеш детето на психолог и че тогава ще трябва и той да присъства на някои срещи по изискване на психолога.
Допълвам се: ако синът ти наистина прекалавя с компютъра, вземете мерки за това. Да си призная - и аз понякога овиквам моя, когато прекали. Ако не го направя, няма да мръдне от зомби зоната (така наричам виртуалното пространство, в което децата киснат по цял ден).
Към съветите за развод: как точно разводът ще промени отношението на бащата към детето? Това, че те двамата са разведени не означава, че бащата спира да е родител и изчезва от живота на детето. Той пак ще има право на дни с детето, пак ще има право да взима решения за образованието му, и пак ще го навиква за слабите оценки.
Трябва работа с психолог. Мъжът трябва да осъзнае, че има проблем.
Трябва работа с психолог. Мъжът трябва да осъзнае, че има проблем.
На бащата въобще не му пука за децата му.
При развод, залагам си главата, дори няма да се сети за децата си, в частност за сина. И право на срещи може и да има, но един 15-16-17 годишен младеж хич няма да и да се появи на тези срещи, като види какво е да живееш без страх.
Друг съвет не мога да дам. Мога да дам примерни истории от обкръжението ми. И мога да чакам да чета за авторката по сайтовете. Аз не искам да чета за нея или други жени по сайтовете.
Обичайте се, уважавайте се, не бъдете подлоги, не бъдете зависими от никой, бъдете щастливи. Няма да стане по-зле, ако изберете свободата. Но ще го разберете само, ако се уважавате достатъчно.
И тук авторката е видимо интелигентна жена. Личи, че не е някоя ромка в забито село в балкана... Може много повече, просто мъжът и я е смачкал жестоко.
При развод, залагам си главата, дори няма да се сети за децата си, в частност за сина. И право на срещи може и да има, но един 15-16-17 годишен младеж хич няма да и да се появи на тези срещи, като види какво е да живееш без страх.
Друг съвет не мога да дам. Мога да дам примерни истории от обкръжението ми. И мога да чакам да чета за авторката по сайтовете. Аз не искам да чета за нея или други жени по сайтовете.
Обичайте се, уважавайте се, не бъдете подлоги, не бъдете зависими от никой, бъдете щастливи. Няма да стане по-зле, ако изберете свободата. Но ще го разберете само, ако се уважавате достатъчно.
И тук авторката е видимо интелигентна жена. Личи, че не е някоя ромка в забито село в балкана... Може много повече, просто мъжът и я е смачкал жестоко.
Толкова ли е трудно да му каже: отиваме да играем баскетбол, отиваме да плуваме, днес ще караме колело. Като му кажа, защо не го заведеш там или нанавам и той: ми питах го не ще.
Трудно е, защото мъжът ти не вижда да има проблем. Това поведение му идва отвътре и той просто е себе си=> моделът, който е видял. Докато не осъзнае, че трябва да се промени, няма нищо да се случи.
