Авторитарен баща и чувствителен тийнейджър

  • 4 198
  • 87
  •   1
Отговори
  • Мнения: 49
Здравейте, обръщам се към форума за съвет. Ще приема всякакви мнения и за всяко едно ще бъда благодарна.
Казусът е следният. Синът ми е на 14 г, влезе в желаното училище след осми клас, умно и схватливо дете, добряк, не е нахакан, заядлив и прочее. Напълно осъзнавам, че осми клас е стресов период за децата - нова среда, учители, изисквания и прочее. И двамата с баща му работим сравнително напрегната и стресова работа, имаме и по-малко дете, което е в начален курс.
Нещата започнаха още преди години, когато тинейджърът беше 4-5 клас. Баща му постоянно го овиква за оценки, че е мързел, че не прави нищо, че само играе/виси на компютър/телефон. Държа да подчертая, че детето  никога не е било някакъв отличник, но е имал прилични оценки, даже 7 клас завърши с отлична диплома.
Когато дойде вездесъщият 7 клас се започна страшна драма. Понеже аз съм доста на ти с българския език и литературата, съпругът ми ми заяви, че трябва да намеря време да работя с детето по предмета. Аз го записах на уроци по математика от 6-ти клас, а в седми продължихме и с курсове по двата основни предмета за НВО.
Аз, разбира се, въпреки натоварения си график, отделях всеки ден време да работя с детето и то изкара много добра оценка по български.
Първо, училището, което самото дете искаше беше оплюто от баща му - че никога нямало да изкара бал за там (то е гимназия в топ 20 сред софийските такива), че за какво му било това там дето се учело. Беше си харесал (баща му), едно друго училище и беше голяма борба от моя страна да го убедя, че въпросното училище е избор на детето и то има право на такъв.
Обясняваше му се, че ще пасе крави на село, ще вози боклук с камиона, че нищо не ставало от него и тнт. Отделно, като му е правил проблеми, че играе на компютър, единствената алтернатива, която се е предлагала от баща му е да чете. Много пъти аз съм давала идеи къде да го заведе и как да прекарват времето си като баща и син (планина, колело и тнт)... От баща му такива инициативи почти не е имало.
Случвало се е и да го удря, ако има слаба оценка (последно в 7-ми клас), когато аз застанах между тях и му заявих в прав текст, че аз това дете не съм го родила, за да го повреди и ако това продължава, няма да ми мигне окото, да си взема децата и да се махна.
Вчера, детето ми сподели, че след получаване на лоша оценка е повърнал от страх в училище. Страх, че ще бъде овикан вкъщи. Помоли ме да не казвам на баща му. Същия ден сутринта, чух баща му пак нещо да го овиква и любимата ми фраза: "Не ми преговарай, бе"...
Говорих със съпруга ми, обясних му, че това може да доведе до много сериозни последици за психическото и физическо здраве на детето. Притеснявам се, че ефектът ще е ден до пладне, защото това не е първия път, който водя такъв разговор.
Това, което аз мисля да направя е: отделям си всеки ден време да седна с ученика и да прегледаме спокойно и внимателно уроците, да усети подкрепа и разбиране, без стрес и напрежение. Не си мислете, че не съм го правила и до сега, просто не е било толкова редовно и повече време отделям и на по-малкото (водя го на различни извънкласи дейности), а баща му е все "много зает"...
Та, какво друго мога да направя, за да възвърна спокойствието и увереността в детето.

Благодаря, извинявам се, че е малко дълго.

# 1
  • Мнения: 9 681
Да разкарате този индивид от живота си? Налице са физически и психически тормоз! Сериозно ли сте толкова сляпа? Детето ви повръща от страх от родителя си!?!? Зaсрамете се! Децата ви са достатъчно големи и дори ще ви подкрепят и помогнат!

Последна редакция: вт, 23 яну 2024, 13:09 от Ice Queen

# 2
  • Мнения: 13 588
Ултиматум на бащата трябва да поставиш веднага. Никъде не споменаваш какво прави той за семейството освен, че работи. Вкъщи само овиква голямото дете и май това е? Налице е вече стрех при сина ти. Докага ще е така, момчето е пубер и стрес от страна на бащата идва вповече. Успех.

# 3
  • Мнения: 446
Стана ми тъжно за детето... когато разговаряте двамата с бащата, той дава ли вид, че изобщо осъзнава какво причинява на сина си? Има ли някакъв шанс да разбере и промени поведението си? Не е в никой случай нормално детето да се страхува в такава степен от баща си заради оценки в училище.

# 4
  • Мнения: 49
Стана ми тъжно за детето... когато разговаряте двамата с бащата, той дава ли вид, че изобщо осъзнава какво причинява на сина си? Има ли някакъв шанс да разбере и промени поведението си? Не е в никой случай нормално детето да се страхува в такава степен от баща си заради оценки в училище.

Истината е, че не веднъж съм водила такива разговори. Уж разбира, съгласява се с мен и след седмица, две, три, пак наново...
Проблем му е, че детето играе на компютър, а за Коледа му подари нов и по-мощен, въпреки, че не бях особено съгласна.

# 5
  • Мнения: 4 019
Това звучи малко като - вкъщи има пожар, и това което мисля да направя е, първо да измия чиниите а после да измета в килера.

Реално ли не виждате какъв е проблема, или просто толкова силно не искате да го виждате?

# 6
  • Мнения: 5 305
Според мен това, което авторката прави, е да се примирява с насилие и да дава пример на децата си също да се примиряват. Конкретен съвет не мога да дам.

# 7
  • Melmak
  • Мнения: 3 184
Като дете от проблемно семейство, ще ви кажа, че всичко това се отразява много на детето, дори повече, отколкото мислите.

Цялата тази злоба, пренебрежение и обиди могат да навредят много на сина ви и вече вредят, щом детето повръща от страх.

Говорете с мъжа си (без децата да чуват, ама със сигурност да знаете, че не са наоколо и няма как да ви чуят разговора) и му дайте ултиматум. Или започва да е нормален баща, или чао. Казвам да не чуват това децата, защото това е разговор между родителите и защото ако чуят после започва да работи програма “мама и тати ще се разделят заради мен”.

Също така не може само единият родител да е с детето и да учи и тн. Реално бащата изисква, ама какво дава насреща?

Аз също мисля, че дори да не беше посегнал физически, то насилие има. И насилието не може да се толерира. Казвам го с много болка, защото и майка ми толерираше насилието и върху себе си, и върху мен. На 31 съм, работя с психолог и още не мога да се оправя от травмите, нанесени от родителите ми.

# 8
  • Мнения: 1 269
Ами ограничете времето на компютъра, ако мислите, че той е ябълката на раздора и следете това ограничение да се спазва. Да видим дали само това е причината за неприятните изблици на мъжа ти.

Иначе много разговори с бащата, не виждам друг начин. В краен случай поставяш ултиматум - или контролира поведението си или ще си вижда децата всеки последен уикенд на месеца (примерно).

Последна редакция: вт, 23 яну 2024, 14:31 от Мила Атова

# 9
  • Мнения: 5 305
Тя самата тема така е зададена, сякаш предполага, че детето има някаква вина - чувствително е.

# 10
  • Мнения: 49
Преди месец някъде, синът ми беше написал стихотворение за баща си. Тогава ми стана много мило, сега се чудя не е ли било вик за одобрение? Може да звучи странно, но той е привързан към баща си - тате това, тате онова... Но ми е казвал преди време: ето ти, мамо, седя с мен, работихме по български, а той?
В интерес на истината, опитвал се е да му помага с някои уроци, но след 10-тата минута някъде се нервира и почва  с един тон, който със сигурност не е правилен.

# 11
  • Мнения: 5 305
Да, може да търси одобрение, но това не означава, че е привързан. По-скоро постоянно се старае да се съобразява.

# 12
  • Melmak
  • Мнения: 3 184
Търси одобрение, валидация, забелязване.

# 13
  • Мнения: 1 596
Изглеждай по-категорична като заявяваш, че може да се разведете заради това му държане.

# 14
  • Мнения: 331
Горкото дете… До ден днешен си спомням всички обиди и гневни изблици на баща ми. Едно дете не трябва да бъде третирано по този начин, това уврежда до живот. Спрете това отвратително поведение… махнете се от този човек.
Или… Запишете на телефона изблиците на съпруга ви. Отидете на семейна психотерапия и пуснете записа пред него и пред терапевта. Като метод, чрез който вашия съпруг да погледне поведението си отстрани и да осъзнае колко е грозно, жестоко и неправилно. И после терапевта да му обясни, че така ще съсипе психиката на сина си. Само за това се сещам като решение. Човек ако винаги е съсредоточен в себе си и не може да се погледне от гледната точка на другия… трудно идва промяна.

Последна редакция: вт, 23 яну 2024, 14:11 от bloombug

# 15
  • София
  • Мнения: 35 208
Обясни на възрастния индивид вкъщи, че детето ви е в трудна възраст и да си обира изказа и маниера към него, и че ниска оценка не е края на света!
Ама, така хубаво да те разбере. После му кажи никога повече да не си е позволил подобно отношение към детето МУ и теб в частност.

# 16
  • Мнения: 5 305
Никога няма да получиш одобрение от вечно недоволен човек. Каквото и да направиш, за него няма да е достатъчно. Натоварващо е и не си струва да се стараеш. Пиша това от личен опит и с пълното съзнание колко е трудно, когато става дума за толкова близки хора.

# 17
  • Мнения: 49
За съжаление, в годините виждам, че съпругът ми повтаря моделите на поведение са собствения си баща, от които нееднократно се е оплаквал. Онзи човек мисли само за собствения си г*з, а като родител е бил просто фигурант там в апартамента, вечно мрънкащ и недоволен. Свекърва ми се свива и гледа да не му се пречка пред очите.
Иначе пак казвам - не веднъж съм повдигала темата, уж ме разбира и не след дълго - старата песен на нов глас. И не един път съм му казвала - ти такива отношения ли искаш да имаш един ден с детето си, като твоите с баща ти. Не, ами като е не не го прави, да ама явно човек трудно може да си избяга от товарите и характера.

# 18
  • Мнения: 5 305
Често срещано е да се повтаря семейният модел и е трудно да се наруши. Сам трябва да се осъзнаеш, да поискаш и да започнеш да полагаш усилия за промяна. Не мисля, че бих се обвързала сериозно с човек от семейство, в което отношенията за мен не са приемливи. Не бих си правила илюзии, че ще го променя.

# 19
  • Melmak
  • Мнения: 3 184
Разбира се, че човек повтаря модели. Това не бива да служи за оправдание, а отправна точка за решаване на проблема.

Дай сега като баща ми биеше майка ми и я тормозеше, да тормозя и аз всички, понеже това съм видяла. Моделът е грешен, но аз имам право да го променя. Трудно е, човек израснал в насилие е счупен. Обаче няма оправдание в 21 век да си тормозиш жената и децата.

# 20
  • Мнения: 434
Ситуацията, в която се намирате е много деликатна. От една страна е сина ви, от друга баща му, а вие сте поставена между чука и наковалнята. 

В интерес на истината, заплахата с развод би подействала, само и единствено, ако може да я изпълните при нужда. Иначе - Не.

Развода помага, ако не вярвате, че този човек може да се промени, да разбере. Вие мислите ли, че вашият мъж може да проумее проблема, може да разбере?

Вашият съпруг би ли приел семейна консултация  с терапевт/психолог където професионалиста, да играе ролята на медиатор и страничен наблюдател, като едновременно с това запази анонимността ви?

Има ли прекомерен стрес в живота на партньора ви, депресия, нещо, което би могло да обясни поведението му?

Кажете ни повече за вашият "авторитарен" партньор.

Добре правите, че разговаряте с детето си и му осигурявате подкрепа и обич. Добре е и че мислите как може да се разреши техният конфликт.

Търсете какви са истинските причини за поведението на съпруга ви. Ако има начини да помогнете - помогнете. Ако не виждате надежда и можете, направете както са ви казали по-горе. Но и да се разведете, този човек ще продължи да е баща на вашето дете.

# 21
  • Мнения: 5 305
Причината за поведението му вероятно е семейният модел на неговите родители. Той това е видял, това приема за нормално. Ако внезапно се беше променил в последно време, можеше и да става дума за други причини, но от написаното от авторката оставам с впечатление, че по принцип е такъв.

# 22
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 297
Така е бил възпитаван, така възпитава и той. Много познат и банален родителски модел. Обзалагам се, че съпругът ти излиза с тезата, че няма нищо лошо в това, ето- той е станал човек, значи това е правилният начин. Обзалагам се, че ти хвърля обвинения, че ще развалиш детето и ще ви се качи на главите.
За съжаление неговият мозък е вече тотално и нобратимо промит, т.к. този модел е много дълбоко заровен в подсъзнанието.
Песимист съм, че би се променил.

# 23
  • Мнения: 49
Ситуацията, в която се намирате е много деликатна. От една страна е сина ви, от друга баща му, а вие сте поставена между чука и наковалнята. 

В интерес на истината, заплахата с развод би подействала, само и единствено, ако може да я изпълните при нужда. Иначе - Не. Напълно способна съм, тъй като не съм финансово и жилищно обезпокоена.

Развода помага, ако не вярвате, че този човек може да се промени, да разбере. Вие мислите ли, че вашият мъж може да проумее проблема, може да разбере? Вече не знам дали може, защото не е говорено с него само веднъж, а доста пъти, назад във времето. Той казва, да така е - права си и след някакво време старата песен на нов глас.

Вашият съпруг би ли приел семейна консултация  с терапевт/психолог където професионалиста, да играе ролята на медиатор и страничен наблюдател, като едновременно с това запази анонимността ви? Преди време имахме проблеми между нас, свързани с негова грешка, реално емоционално неуравновесена се оказах аз и само аз (според него) и аз ходих на психолог. В последствие, след години той уж нещо проумя и за себе си, но изобщо не спомена думата терапия и психолог.

Има ли прекомерен стрес в живота на партньора ви, депресия, нещо, което би могло да обясни поведението му? Работата му е толкова стресираща и натоварваща, колкото е моята. Нямаме финансови проблеми или болни роднини, например. Редовно ходи по планини с приятели има си хоби, което си упражнява редовно

Кажете ни повече за вашият "авторитарен" партньор.

Добре правите, че разговаряте с детето си и му осигурявате подкрепа и обич. Добре е и че мислите как може да се разреши техният конфликт.

Търсете какви са истинските причини за поведението на съпруга ви. Ако има начини да помогнете - помогнете. Ако не виждате надежда и можете, направете както са ви казали по-горе. Но и да се разведете, този човек ще продължи да е баща на вашето дете.


Може би е важно да уточня, че децата ни никога не са били проблемни, нито здравословно, нито с адаптация в ДГ или училище. Играел си е доста с тях, като малки, но като се замисля, май само когато е бил в настроение и там за по час, два. Особено с момчето, с момиченцето не толкова (то за това е лепнато за мен като гербова марка). Определено не обича много да се съобразява, ако е на кеф, супер, ако не е - да се ходи на пръсти и тихо, тихо, че тате работи/гладен е/спи му се....

# 24
  • Мнения: 434
Ситуацията, в която се намирате е много деликатна. От една страна е сина ви, от друга баща му, а вие сте поставена между чука и наковалнята. 

В интерес на истината, заплахата с развод би подействала, само и единствено, ако може да я изпълните при нужда. Иначе - Не. Напълно способна съм, тъй като не съм финансово и жилищно обезпокоена.

Развода помага, ако не вярвате, че този човек може да се промени, да разбере. Вие мислите ли, че вашият мъж може да проумее проблема, може да разбере? Вече не знам дали може, защото не е говорено с него само веднъж, а доста пъти, назад във времето. Той казва, да така е - права си и след някакво време старата песен на нов глас.

Вашият съпруг би ли приел семейна консултация  с терапевт/психолог където професионалиста, да играе ролята на медиатор и страничен наблюдател, като едновременно с това запази анонимността ви? Преди време имахме проблеми между нас, свързани с негова грешка, реално емоционално неуравновесена се оказах аз и само аз (според него) и аз ходих на психолог. В последствие, след години той уж нещо проумя и за себе си, но изобщо не спомена думата терапия и психолог.

Има ли прекомерен стрес в живота на партньора ви, депресия, нещо, което би могло да обясни поведението му? Работата му е толкова стресираща и натоварваща, колкото е моята. Нямаме финансови проблеми или болни роднини, например. Редовно ходи по планини с приятели има си хоби, което си упражнява редовно

Кажете ни повече за вашият "авторитарен" партньор.

Добре правите, че разговаряте с детето си и му осигурявате подкрепа и обич. Добре е и че мислите как може да се разреши техният конфликт.

Търсете какви са истинските причини за поведението на съпруга ви. Ако има начини да помогнете - помогнете. Ако не виждате надежда и можете, направете както са ви казали по-горе. Но и да се разведете, този човек ще продължи да е баща на вашето дете.


Може би е важно да уточня, че децата ни никога не са били проблемни, нито здравословно, нито с адаптация в ДГ или училище. Играел си е доста с тях, като малки, но като се замисля, май само когато е бил в настроение и там за по час, два. Особено с момчето, с момиченцето не толкова (то за това е лепнато за мен като гербова марка). Определено не обича много да се съобразява, ако е на кеф, супер, ако не е - да се ходи на пръсти и тихо, тихо, че тате работи/гладен е/спи му се....

Щом са такива фактите. Поставете му ултиматум. Промяна или развод. И в двата случая ще спечелите.

# 25
  • Мнения: 5 305
Скрит текст:
Ситуацията, в която се намирате е много деликатна. От една страна е сина ви, от друга баща му, а вие сте поставена между чука и наковалнята. 

В интерес на истината, заплахата с развод би подействала, само и единствено, ако може да я изпълните при нужда. Иначе - Не. Напълно способна съм, тъй като не съм финансово и жилищно обезпокоена.

Развода помага, ако не вярвате, че този човек може да се промени, да разбере. Вие мислите ли, че вашият мъж може да проумее проблема, може да разбере? Вече не знам дали може, защото не е говорено с него само веднъж, а доста пъти, назад във времето. Той казва, да така е - права си и след някакво време старата песен на нов глас.

Вашият съпруг би ли приел семейна консултация  с терапевт/психолог където професионалиста, да играе ролята на медиатор и страничен наблюдател, като едновременно с това запази анонимността ви? Преди време имахме проблеми между нас, свързани с негова грешка, реално емоционално неуравновесена се оказах аз и само аз (според него) и аз ходих на психолог. В последствие, след години той уж нещо проумя и за себе си, но изобщо не спомена думата терапия и психолог.

Има ли прекомерен стрес в живота на партньора ви, депресия, нещо, което би могло да обясни поведението му? Работата му е толкова стресираща и натоварваща, колкото е моята. Нямаме финансови проблеми или болни роднини, например. Редовно ходи по планини с приятели има си хоби, което си упражнява редовно

Кажете ни повече за вашият "авторитарен" партньор.

Добре правите, че разговаряте с детето си и му осигурявате подкрепа и обич. Добре е и че мислите как може да се разреши техният конфликт.

Търсете какви са истинските причини за поведението на съпруга ви. Ако има начини да помогнете - помогнете. Ако не виждате надежда и можете, направете както са ви казали по-горе. Но и да се разведете, този човек ще продължи да е баща на вашето дете.


Може би е важно да уточня, че децата ни никога не са били проблемни, нито здравословно, нито с адаптация в ДГ или училище. Играел си е доста с тях, като малки, но като се замисля, май само когато е бил в настроение и там за по час, два. Особено с момчето, с момиченцето не толкова (то за това е лепнато за мен като гербова марка).
Определено не обича много да се съобразява, ако е на кеф, супер, ако не е - да се ходи на пръсти и тихо, тихо, че тате работи/гладен е/спи му се....
И харесва ли ви да живеете така? На себе си отговорете, не на мен.

# 26
  • Melmak
  • Мнения: 3 184
Офф, в подобна ситуация сме били ние с моя баща. Еми.. не знам дали има решение. Ако иска да се променя и да ходи на терапия, може да има шанс. Ако не, готви се за развод.

Само едно ми е странно, такива мъже си намират тихи женици дето мълчат и ходят на пръсти. Баба ми (която почти не помня) е била такава, а дядо ми е бил като мъжа ти. И баща ми беше такъв после. И майка ми тиха, тиха.. странното е, че ти си независима явно работиш и си напълно осъзната, че има проблрм. Такива мъже избягват такива жени, търсят някоя да мълчи, да не смее да се разведе или да няма жилище и работа и да я поставят в зависима позиция.

Също така жилище и финанси не е единственото, което да затвърди решението за раздяла. Просто има нерешителни хора или много влюбени и тн. Ако наистина не виждаш себе си разделена/разведена с този човек, не го заплашвай с развод.

Такива хора като него трудно се променят. Ама много трудно, да не кажа, че не се. Единствено ако има желание от негова страна и започне терапия, тогава би могло да има резултат.

Особено такива “не съм на кеф днеска и всички сте ми черни”… много ми се върнаха спомени от детството. Ще ти кажа само да си пазиш децата и да си мъдра.

# 27
  • Мнения: 5 305
Може двамата да се събрали, защото всеки е приел другия като предизвикателство - да го промени по свой вкус. Иначе, да, обичайно такива мъже клонят към покорни жени.

# 28
  • Мнения: 49
Какво да ви кажа, момичета, аз никога не съм била тиха женица, обаче някак в годините брак може би се смирих, мир да е. Даже си спомням как бяхме на гости на моите родители и той нещо ми се изрепчи/отговори ми на въпреки и аз си замълчах. Майка ми после ми каза, че не е могла да повярва, че не съм отговорила, а съм си замълчала. Аз много се промених, за да се напасна към него, той обаче, като че ли не. Просто не ми се иска децата да са потърпевши, а това последното с повръщането на детето просто адски много ме притесни.

p.s Напоследък забелязвам, че ни е много спокойно с децата вкъщи, когато го няма. Например може да гледаме филм в хола и да ядем пица, без да се притесняваме, че ще "правим трохи" Simple Smile

# 29
  • Мнения: 5 305
Единият да изгуби от същността си, за да се нагоди към предпочитанията на другия, е далеч от здравословна връзка.

# 30
  • Мнения: 6 171
Може да не си тиха, но със сигурност си малтретирана женица. Както и децата. Звучи ми като много изпуснато положението от "само мир да има".

# 31
  • Melmak
  • Мнения: 3 184
Какво да ви кажа, момичета, аз никога не съм била тиха женица, обаче някак в годините брак може би се смирих, мир да е. Даже си спомням как бяхме на гости на моите родители и той нещо ми се изрепчи/отговори ми на въпреки и аз си замълчах. Майка ми после ми каза, че не е могла да повярва, че не съм отговорила, а съм си замълчала. Аз много се промених, за да се напасна към него, той обаче, като че ли не. Просто не ми се иска децата да са потърпевши, а това последното с повръщането на детето просто адски много ме притесни.

p.s Напоследък забелязвам, че ни е много спокойно с децата вкъщи, когато го няма. Например може да гледаме филм в хола и да ядем пица, без да се притесняваме, че ще "правим трохи" Simple Smile

Положението "само мир да има" е много тежка ситуация.
Скрит текст:
Майка ми е такава и си траеше 40 години, като и бой е яла, макар да не е било регулярно, психическия тормоз си беше ежедневен. Лошото е, че тя го приемаше за нормално, мислейки, че само тя страда, а ние имаме баща. Какъв баща имахме е друг въпрос, но тя финансово нестабилна и без жилище, беше по-лесно да си трае, отколкото да си намери работа и да ни спаси от тормоза.

В това да търпиш мир да има няма нищо хубаво. Компромис може да е да ходите на море вместо на планина или да останете вкъщи тоя уикенд, вместо да се разхождате до Витоша. Ама да създаваме страхове на децата, че в хола не може трохи, че чашите, купени от Унгария през 85та са по-важни от всичко и че като тати не е на кеф си затваряш устата.. не.

Скрит текст:
От страната на човек израснал по тоя начин знам колко е трудно и да си възрастен после. Защото си с толкова травми, че не усещаш как ставаш като родителя си. Брат ми е счупен завинаги и е същия насилник, сега към майка ми, опитва се и към мен, ама не успява. Просто повтаря същия модел и не може да проумее колко е грешен. За това ти давам пример с моето семейство, че е много възможно да си съсипеш децата с това.

Мир да е е едно тихо съгласяване със ситуацията. Хубаво е да си изясниш причините за това. Защо се съгласяваш? Страх ли те е от развод? Виждаш ли живота си без този човек? Какво чувстваш към него? Не отговаряй тук, помисли за себе си.

# 32
  • Мнения: 8 297
Какво да ви кажа, момичета, аз никога не съм била тиха женица, обаче някак в годините брак може би се смирих, мир да е. Даже си спомням как бяхме на гости на моите родители и той нещо ми се изрепчи/отговори ми на въпреки и аз си замълчах. Майка ми после ми каза, че не е могла да повярва, че не съм отговорила, а съм си замълчала. Аз много се промених, за да се напасна към него, той обаче, като че ли не. Просто не ми се иска децата да са потърпевши, а това последното с повръщането на детето просто адски много ме притесни.

p.s Напоследък забелязвам, че ни е много спокойно с децата вкъщи, когато го няма. Например може да гледаме филм в хола и да ядем пица, без да се притесняваме, че ще "правим трохи" Simple Smile

E, нормално е понякога човек да си замълчи. И това няма общо с тихата женица. Не виждам идея да се развива скандал за да се доказва пред хората кой крив, кой прав.

Щом бащата осъзнава грешките си, хубаво би било ти да го подсещаш по-често какво е обещал и какво би трябвало да прави, за да не страда детето.
Моето също е в 8 клас и аз също съм му обяснявала, че от мързел след седми ще пасе кози на село Simple Smile /нямаме село и не знам дали изобщо е виждал коза на живо/. Но в 8 клас е достатъчно голям да носи отговорност за свойте действия и аз лично не бих седнала да го контролирам ако той сам няма контрол над ученето и използването на компютъра.
А с детето е хубаво да поработи психолог за да разбере истината за чувствата към баща му.

# 33
  • Мнения: 49
Знаете ли, може би основният проблем тук е, че баща му само му пили и дудне, изисква и тнт, но последните години не е направил нищо детето да има някакви странични интереси, хобита и прочее, разбирате ме. Когато беше втори клас го записах на роботика, на спорт, естествено имаше коментари от страна на таткото, ама това па сега, ама онова пък иначе... Не знам.... Толкова ли е трудно да му каже: отиваме да играем баскетбол, отиваме да плуваме, днес ще караме колело. Като му кажа, защо не го заведеш там или нанавам и той: ми питах го не ще. Ама не го питай, казвай му.
Знаеш ли какво харесва детето ти, ами работи с него по този му интерес. Аз се опитвам, доколкото мога, но не мога да съм и баща и майка. Все си мисля, че за едно момче е хубаво да прави разни момчешки работи с баща си, особено в тази възраст, не с майка си.

Например, наскоро отремонтирах дядовата си къща на село, ами хвани го този младеж, боядисайте една стена, заковете пет дъски, монтирайте три корниза (корнизите ми още стоят прави до стената)... Така се изграждат трудови навици, дисциплина и най-важното - отношение родител - дете, общи спомени, обич, доверие.

Другото дете е момиченце, ами с нея сме си като първи дружки, ходим на сладкарница, на пазар, на разходки. Тя адски много обича нашите излизания "по женски". Някак си баща му не успя да изгради такива отношения с тийна и най-тъпото е, че май не му прави впечатление и не страда от този факт (таткото).

# 34
  • Мнения: 3 138
Запишете тийнейджъра при психолог. Ако психологът е добър, той/тя ще иска да говори с бащата как да се държи. Вас със сигурност не ви слуша, но може да послуша професионалист.
Ако и това не подейства, тогава развод.

# 35
  • Мнения: 8 297
Ако моя тийн види какви идеии имаш за общи дейности с родителското тяло - ще се гръмне Simple Smile

Знаете ли, може би основният проблем тук е, че баща му само му пили и дудне, изисква и тнт, но последните години не е направил нищо детето да има някакви странични интереси, хобита и прочее, разбирате ме. Когато беше втори клас го записах на роботика, на спорт, естествено имаше коментари от страна на таткото, ама това па сега, ама онова пък иначе... Не знам.... Толкова ли е трудно да му каже: отиваме да играем баскетбол, отиваме да плуваме, днес ще караме колело. Като му кажа, защо не го заведеш там или нанавам и той: ми питах го не ще. Ама не го питай, казвай му.


Тези дейности са в доста по-различна възраст. И моя син искаше да ходи на пиано и баща му се чудеше с кой акъл. Еми водих го като лудото ленче две години - и до там беше. А не виждам лошо в това родителите да имат различно мнение в тези дейности.
Моя мъж никога не е ритал футбол с детето, просто защото не му харесва, но пък е извисял на площадката маса време за да може детето да рита с другите деца. Но към днешна дата младежа се оправя сам, може би заради това, че всички се влачехме години наред дружно на ски, тийна реши че ще кара борд. Ходи си с приятели, сам се организира от нас се искат транспорт и пари.
Та отговора на твоя мъж : Питах го не ще - за мен лично си е съвсем адекватен в тази възраст.

# 36
  • Мнения: 9 681
Спри да си намираш извинения и да му намираш оправдания! Няма какво толкова да се разсъждава върху ситуацията. Ситуацията е много тежка - взимай се в ръце, иначе децата ти ще израснат с разбита психика и години след това ще се борят. Най-вероятно няма да се преборят. Ти също ще завършиш зле.
Повръщане от страх, страх от трохи, просене на внимание и одобрение, мачкане.... БЯГАЙ!!!

# 37
  • Мнения: 434
Момчетата наистина се нуждаят от други мъже, за да израстват пълноценни и здрави. Ако бащата не иска да я играе тази роля, може би има дядо, чичо, вуйчо, треньор, който ще иска да изгради отношения – да покаже какво е да си мъж.
 Колко жалко, че съпруга ви не разбира това -  децата имат нужда от баща. От качествено време с него, от общуване и близост. Бащата е важен. Има ужасно много нещастни възрастни мъже, заради липсваща бащина фигура.
Дано се осъзнае вашият съпруг.

Мака че, не винаги е възможно това.

# 38
  • Мнения: 49
Давам просто пример за дейностите Simple Smile
Идеята е да има някакво време със сина си, да предизвика интереса му за нещо, а не просто на го овиква, че няма никакви интереси освен компютъра и телефона, а единствената алтернатива, която да му дава е да чете Simple Smile
Аз с кеф си спомням как баща ми ме водеше на стрелям с пистолет и ми беше толкова яко и забавно.

Да, синът ми обожава да е с вуйчо си. Залива се от смях с него и винаги търси компанията му. Някак много естествен и освободен е, когато е с брат ми.

# 39
  • Мнения: 8 297
Давам просто пример за дейностите Simple Smile
Идеята е да има някакво време със сина си, да предизвика интереса му за нещо, а не просто на го овиква, че няма никакви интереси освен компютъра и телефона, а единствената алтернатива, която да му дава е да чете Simple Smile
Аз с кеф си спомням как баща ми ме водеше на стрелям с пистолет и ми беше толкова яко и забавно.
Не оправдавам бащата, но детето освен компютър и телефон, какви други интереси има.
Щото аз на моя не съм му бавачка и го оставям сам да си търси занимания.
Алтернатива пък изобщо не му тръся.
Скуката е най-добрия чуител.

# 40
  • Мнения: 1 269
Уилоу, всички тези допълнителни дейности ги остави засега, те не са толкова важни. По-належащо е да си осигурите спокойствие и добри отношения в ежедневието, в битовите неща.
Кажи на мъжа си, че ще запишеш детето на психолог и че тогава ще трябва и той да присъства на някои срещи по изискване на психолога.

Допълвам се: ако синът ти наистина прекалавя с компютъра, вземете мерки за това. Да си призная - и аз понякога овиквам моя, когато прекали. Ако не го направя, няма да мръдне от зомби зоната (така наричам виртуалното пространство, в което децата киснат по цял ден).

Последна редакция: вт, 23 яну 2024, 16:58 от Мила Атова

# 41
  • Мнения: 163
Към съветите за развод: как точно разводът ще промени отношението на бащата към детето? Това, че те двамата са разведени не означава, че бащата спира да е родител и изчезва от живота на детето. Той пак ще има право на дни с детето, пак ще има право да взима решения за образованието му, и пак ще го навиква за слабите оценки.
Трябва работа с психолог. Мъжът трябва да осъзнае, че има проблем.

# 42
  • Мнения: 9 681
На бащата въобще не му пука за децата му.
При развод, залагам си главата, дори няма да се сети за децата си, в частност за сина. И право на срещи може и да има, но един 15-16-17 годишен младеж хич няма да и да се появи на тези срещи, като види какво е да живееш без страх.

Друг съвет не мога да дам. Мога да дам примерни истории от обкръжението ми. И мога да чакам да чета за авторката по сайтовете. Аз не искам да чета за нея или други жени по сайтовете.
Обичайте се, уважавайте се, не бъдете подлоги, не бъдете зависими от никой, бъдете щастливи. Няма да стане по-зле, ако изберете свободата. Но ще го разберете само, ако се уважавате достатъчно.

И тук авторката е видимо интелигентна жена. Личи, че не е някоя ромка в забито село в балкана... Може много повече, просто мъжът и я е смачкал жестоко.

# 43
  • Melmak
  • Мнения: 3 184
Толкова ли е трудно да му каже: отиваме да играем баскетбол, отиваме да плуваме, днес ще караме колело. Като му кажа, защо не го заведеш там или нанавам и той: ми питах го не ще.

Трудно е, защото мъжът ти не вижда да има проблем. Това поведение му идва отвътре и той просто е себе си=> моделът, който е видял. Докато не осъзнае, че трябва да се промени, няма нищо да се случи.

# 44
  • Мнения: 1 596
А това дете, което повръща от страх какво ще направи баща му, ако се издъни в нещо, дали иска да ходи някъде с него?

# 45
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 016
Оффф и аз се върнах в моето детство и честно казано плача за това дете....
Въобще осъзнавате ли какво му причинявате? Бащата че няма да отиде - няма, но детето задължително на психолог, задължително. Да се започва работа с него колкото се може по-рано, защото вече се виждат вредите върху него. Само майка му си е затворила широко очите. Да играели баскетбол... Божеее.... Госпожо, обърнете внимание на това дете! Не на мъжа, той е сигурно на 100%, че няма да се промени. Но децата.... И на другото дете се отразява това отношение на бащата, колкото и вие да давате всичко от себе си да сте ѝ майка и приятелка. Този баща е вреден за децата, аз съм категорична. От опит го заявявам. С всичко, което са писали момичетата, съм напълно съгласна. Бих посъветвала и аз за незабавен развод, но не искам да се меся до такава степен. За детето обаче, че трябва да му се помогне, там няма две мнения.

# 46
  • Мнения: 1 269
Авторке, защо не дадеш на мъжа ти да изчете темата и всички коментари в нея, особено на тези, които лично да изживели нещо подобно в детството си? Може само да изтриеш своите коментари, без първия, основния пост, ако се притесняваш, че ще се вбеси от детайлите, които си споделила. И първия можеш да редактираш така, както мислиш, че ще се възприеме по-спокойно. Просто да види, че няма нито едно мнение в подкрепа на неговото поведение. Може пък някой чаркол някъде в него да щракне и да се намести, след като види, че 20 човека смятат, че действията му не са никак ок.

# 47
  • Мнения: 5 305
Той въобще няма да се занимава да чете. Най-много да й се развика, че е писала във форума.

# 48
  • София
  • Мнения: 38 674
И мен ме заболя корема от тази тема. Нищо никога няма да се оправи. Големият ще израсте смачкан и се повтори грешките на баща си.
Мъжът няма да се промени. Напротив, ще става по-зле.
Детето е типично дете на насилник - хем повръща, хем търси одобрение. Горкото. 😭

# 49
  • София
  • Мнения: 8 000
Израснала съм с подобен баща. Единствената разлика е, че бях пълна отлтчничка, което правеше ситуацията още по-абсурдна.
Резултатът - за последните 27 години срещите с баща ми се броят на пръстите на едната ръка. Това беше моят начин да се отърва от отровната среда и да си спестя психическите травми. Вече съм на 45, но като видя, че все още съществуват родители с такова мислене и поведение, се потрисам.
Радикална съм, но за мен единственото приемливо решение в такава конфигурация, е раздялата.

# 50
  • Мнения: 49
Проведох сериозен разговор. Не съм заплашвала с развод и тнт. Исках да осъзнае как поврежда детето си - физически и психически. При следващото подобно проявление от негова страна, няма дори да се обяснявам - куфара и чао.

Дано осъзнае наистина. Изглеждаше, като да, но пак казвам, водили сме такива диалози и преди. Просто вече чашата прелива.

# 51
  • София
  • Мнения: 38 674
Ами ако се случва всяка седмица, на мен лично ще ми прелее и ще тръгна. Чудесно е, че има къде.
Никой, абсолютно никой не трябва да търпи скандали и унижения всяка седмица. Дете, жена, служител, никой....
"Ах, извинете, ядосах се" може да се играе веднъж на няколко месеца.
Но ако е всяка седмица, това е напълно умишлено поведение!!!!!

# 52
  • Мнения: 7 408
А детето, което не е съвсем дете, а младеж, не би ли трябвало и той да направи нещо, да прояви усърдие и инициативност, не да дреме само пред компютъра и да го играе жертва. Вечната класика: майката и порастналият син срещу бащата. И колко удобно бащата да е насилник. Особено в днешно време.

# 53
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 016
Бащата Е насилник...

# 54
  • Мнения: 49
Всъщност детето не е безумен двойкар. Както написах в началото положи много труд и влезе в желаното си училище.

Мисля, че повечето 14 годишни момчета предпочитат да играят на компютъра, пред това да четат "Антигона".
Проблемът не е в на мама момчето, сакън нали, а в подхода на баща му към незадоволителните оценки.

Детето полага усилия, не се е втечнил тотално на стола, че да го нося в шише на училище.

Последна редакция: вт, 23 яну 2024, 21:13 от willow5

# 55
  • Мнения: 5 305
А детето, което не е съвсем дете, а младеж, не би ли трябвало и той да направи нещо, да прояви усърдие и инициативност, не да дреме само пред компютъра и да го играе жертва. Вечната класика: майката и порастналият син срещу бащата. И колко удобно бащата да е насилник. Особено в днешно време.
Бащата изглежда от типа хора, които са вечно недоволни. Каквото и колкото да направиш, ще ти кажат, че е можело и повече/по-добре. Излишно губиш време и сили да се доказваш пред човек, чието одобрение никога няма да получиш. Разбира се, ние тук няма как да знаем точно каква е истината, обаче от написаното си правя този извод.

# 56
  • София
  • Мнения: 38 674
Детето си е покрило нормата! Изкарало е добри оценки и е влязъл в желаното училище.
Бащата абсолютно умишлено обезценява това и тъпче детето. Пак типично поведение на насилник.
Мм, едно въпросче:
Как се държи бащата на празници? Особено празниците на това дете?

# 57
  • София
  • Мнения: 2 603
Не съм чела преди мен, но направо ми кипна. Не е авторитарен баща, а пълен простак. Той този син затова ли го е създал? Да го мачка? Ако синът ми повърне от страх, заради ненормалния си баща, просто ще вдигна във въздуха бащата. Ти вместо да се опълчиш на насилника и да защитиш детето си, се чудиш какви гимнастики да направиш, за да може мрънкалника да е доволен.

# 58
  • Мнения: 1 346
Вие сте прекрасна майка, дорева ми се, защото поведението на вашият съпруг не е изключение то е масово, да кажеш на детето си, че от него нищо не става, че ще стане еди какъв си шофьор на какво беше и въобще такива пълни глупости е някак "норма" и начин на говорене, изказ и общуване с децата, дори още по-зле, когато има и чужди хора сякаш за по-голяма тежест. И все се питам защо? Защо "нормата" от социализма е актуална и днес, поколения наред се били наранени от такова поведение и отношение, но промяна няма, предава се на следващото поколение. Родители, които плащат с баба Яга,....и незнам си кой още. Абсурдно.
Анторке вземете мерки, представете си какво му е на това дете, за да повърне от страх т.е. психологическия ужас в главата му, се отразява на физическо ниво. Мъжът ви ако желае, но надали да поговори със специалист, защото това, което говори е отражение на него. Наранен и неосъзнат, но избиваш върху детето. А имате и още едно.
Обяснете му и вие, че оценките не гарантират утре отлична кариерата реализация. Аз съм израснала с обиди от баща ми, тези думи кънтят в главата ми и днес, осъзнавам, че не е вярно, осъзнавам, че е недопустимо, че е глупост, но тези думи "дърпат" цял живот назад и когато в моят случай получавам положителна обратна връзка, отличен резултат от проект, изпит, не мога да го приема, обезценявам успеха и казвам: е не.

# 59
  • Мнения: 10 910
Дори и детето да е двойкар, с обиди ли ще го мотивира да стане отличник? "Нищо не става от теб" не би помогнало в никой случай. Щом се е стигнало до повръщане от страх, положението е много сериозно. Не мога да повярвам, че се търси вариант как да се угоди на бащата, за сметка на детето.

Авторке, ти обичаш ли го този твой съпруг? Интересно ми е. Аз лично отдавна бих се отвратила от такъв човек, какво остава да го търпя.

# 60
  • Мнения: 49
Аз винаги съм вярвала в потенциала на детето и съм го насърчавала, че е важно да следва своя си път, да работи след време това, което иска - акробат в цирка, защо не, ако това ще го прави щастлив, лекар, строителен инженер, няма значение, стига да е щастлив. И всеки път му казвам, че е умен, че и красив, че може да постигне всичко, стига да пожелае и положи съответните усилия и аз винаги ще го подкрепям. И една от причините да го правя е, защото аз не последвах мечтата си, поради ред причини (едната е и тази, че когато имах предложение за мечтаната работа, съпругът ми не ме подкрепи, защото не е толкова високоплатено, колкото е настоящата ми работа). А, като му казвам тези неща и съм получавала коментар, че го лигавя, а като купувам момичешки неща на на малкото (чантички, диадемки) съм щяла да я превърна в кифла...
Писах го в друга тема, но ще го напиша и тук. В седми клас, заведох детето на ден на отворени врати на едно училище с много висок бал и коментарът на съпруга ми беше - нямало смисъл да го водя, то магаре и космос. Въпреки всичко дадох всичко от себе си, работих усилено с детето и успя да изкара високи оценки и още на първо класиране влезе, където искаше.
Искам детето да расте със самочувствие, да отстоява себе си. Репликата "Не ми преговаряй" ме влудява. Казах му на бащата, че не може да му казва така, че детето е личност и трябва да има право и да знае, че има право да изразява мнението си.
За рождените дни как се държи ме питаха по-горе. Как се държи, нормално. Бях писала, че за Коледа му подари скъп компютър, дето уж е проблем висенето пред устройството. Може би компенсира със скъпи подаръци, любов ли си купува така, не знам. Аз му взех страхотна енциклопедия за танкове. Той обича танкове, книгата е на английски, та хем да си упражнява езика, хем да му е интересна и темата, с която ще я упражнява.

Последна редакция: ср, 24 яну 2024, 08:07 от willow5

# 61
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 016
Ужас!
Така да ми говори за детето ми.... Ще го одера жив. И аз да питам не ти ли е противен този мъж? Как го търпиш? Никаква подкрепа и към теб, то беше от ясно по-ясно.
Направи ми впечатление, че не сте купили общ подарък. Той му купи, аз му купих...

# 62
  • Мнения: 49
Като цяло подаръците за празници, дрехите на децата и тнт ги купувам аз. Той взе въпросният компютър, защото аз не бях особено съгласна (детето имаше напълно достатъчен лаптоп), бях против да се дават толкова пари по принцип.

# 63
  • София
  • Мнения: 38 674
Не говорех точно за подаръци, а как празнувате? В смисъл бащата включва ли се в празника или е просто "ок, имаш рожден ден".

# 64
  • Мнения: 49
Ами когато беше малък общо взето с организациите и идеите аз се занимавах. Като се замисля, не е давал идеи как да се прекара дадения празник. Иначе се е включвал да ми помага - да сложи балони, украса, да занесе торта в градината.
Ходи по родителски срещи също. Дадох идея да отидат на театър преди няколко седмици, заведе го...
Може би е важно да спомена, че аз съм с хематологично заболяване и по-трудно ставам сутрин, например, за това баща му е този, който го изпраща на училище в повечето случаи. Разбира се, това ми е било натяквано, че той се "разправял" с децата сутрин...

Последна редакция: ср, 24 яну 2024, 08:36 от willow5

# 65
  • Мнения: 240
Бащата ревнува и крещи за внимание - това внимание и подкрепа, които Вие давате на сина си, а на бащата никой никога не е дал. Поведението му е като на момченцата в детската градина - за да предизвика момиченцето да му обърне внимание, ще го удари, оскубе, нарани по всеки възможен начин.
Ако не искате развод, ще трябва да станете психолог първо на мъжа си, а не на сина си. Потърсете, лично Вие, мнение, подкрепа и съвет от специалист засправяне със ситуацията, все пак аз не съм.

# 66
  • София
  • Мнения: 17 326
То и развода много не помага, макар че ще даде малко спокойствие в дома. Първият ми мъж много крещеше на детето, след развода продължи да се държи така, но поне само в дните, в които го взимаше. Но си продължаваше, той няма да се промени, защото сте разведени. Колко гадни случки има, не ми се разказва чак, да си стоят в миналото. Спря чак като баща му отиде да живее в чужбина, но и това не мина без разправии, караници (защо детето не иска да ходи при него в чужбина). Сега нямат отношения, пишат си по някоя честитка за празниците в месинджъра.
Синът ми беше на 7 като се разведохме, сега е на 23 и си е "повреден" в това отношение- не може да търпи караници и разправии изобщо, има си ги гладните спомени. Бяга от конфликти до степен, в която това по някога му пречи, защото в живота има и такива неща и трябва да можеш да се изправиш срещу тях.
Абе гадна работа си е с такъв родител, с развод или без.

# 67
  • Мнения: 18 727
Все пак аз бих се развела, защото това е едно от нещата, които не могат да изтрая. Някой да ми обижда детето заради успех в училище, да му мачка самочувствието и то да повръща чак. Достатъчна джунгла е самото училище, с неговите перипетии, караници, социализация и да намериш мястото си сред другите. Вкъщи трябва да ти е спокойно.
Такъв баща е много опасен по дефолт. Той е крив винаги и къде ще ми е удоволствието да живея с него?
Виждам - писала си, че той се занимавал с децата сутрин. Големи деца какво толкова им се занимавате?
Стъпвате на пръсти ти и децата вкъщи, по-спокойно ви е без него. Явно те е страх от развод. Жалко. Защото първо децата страдат, но после те ще си хванат пътя, а той ще мачка само теб занапред.
Извинявам се, ако съм била по-груба.

# 68
  • Мнения: 49
А знаете ли, когато съм споменавала думата "развод", той ми е казвал, че видиш ли, може и да се пропие от "мъка". А винаги съм си мислела, че при такава крачка децата може да ме намразят... Отделно, както се спомена в темата, кое гарантира, че при раздяла, той няма да се държи пак така с детето/децата, с тази разлика, че аз няма да съм там, за да туширам положението. Знам, че сигурно звучи като тъпо оправдание...

# 69
  • Мнения: 5 305
И аз да питам не ти ли е противен този мъж? Как го търпиш?
Авторката така и не отговаря на този въпрос.

# 70
  • Мнения: 49
Ние отдавна сме съквартиранти, това може би отговаря на въпроса Simple Smile

# 71
  • Мнения: 9 681
А винаги съм си мислела, че при такава крачка децата може да ме намразят...

Мои братовчедки. Майка ми до ден днешен се чуди защо двете ми братовчедки не отидоха на погребението на майка си. Майка им толкова много насилие е изтърпяла от баща им. Как може да не я уважават? Бла Бла...
А те намразиха майка си, затова, че до пълнолетие ги държа в ада на насилието и не спаси нито себе си, нито тях. Защо да я обичат?

Но това се случва в едни други години, когато за жените нямаше подкрепа и възможности. Но сега? Сега има толкова много пътища за спасение...

# 72
  • Мнения: 5 305
Скрит текст:
А знаете ли, когато съм споменавала думата "развод", той ми е казвал, че видиш ли, може и да се пропие от "мъка". А винаги съм си мислела, че при такава крачка децата може да ме намразят... Отделно, както се спомена в темата, кое гарантира, че при раздяла, той няма да се държи пак така с детето/децата, с тази разлика, че аз няма да съм там, за да туширам положението.
Знам, че сигурно звучи като тъпо оправдание...
Да, горе-долу така звучи. Не виждам какво ви задържа заедно.

# 73
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 016
Скрит текст:
А знаете ли, когато съм споменавала думата "развод", той ми е казвал, че видиш ли, може и да се пропие от "мъка". А винаги съм си мислела, че при такава крачка децата може да ме намразят... Отделно, както се спомена в темата, кое гарантира, че при раздяла, той няма да се държи пак така с детето/децата, с тази разлика, че аз няма да съм там, за да туширам положението.
Знам, че сигурно звучи като тъпо оправдание...
Да, горе-долу така звучи. Не виждам какво ви задържа заедно.

Според авторката явно децата, а не осъзнава, че точно децата изобщо не е благоприятно да живеят в това псевдо семейство. Счупен семеен модел от всякъде...

# 74
  • Мнения: 5 305
И друго ми прави впечатление. Авторката казва на детето да живее както иска, но го държи в среда, в която то няма никаква свобода. Разминаването между думи и действия е недостойно и причинява щети, особено когато идва от толкова близък човек като майка ти.

# 75
  • Мнения: 8 297
Ние отдавна сме съквартиранти, това може би отговаря на въпроса Simple Smile
Като чета темата, тук са се събрали само жени с перфектни мъже Simple Smile

Това, че вие имате проблеми по между си, няма общо с децата и не би трябвало да ги намесвате.
Всеки родител има определени виждания за възпитанието на децата и си носи товара от детството. Би трябвало двамата да говорят за да достигнат до баланса във възпиатнието на децата.
Мого лесно бих успяла да настроя тийна срещу баща му, ако искам, Децата са податливи, още повече че все още се деца и се нуждаят от подкрепата на мама.
Пак казавам, че не подкрепям ежедневното подвикване на бащата но предполагам, че и ти си имаш трески за дялане.
Ето дала си идея на човека да отиде с младежа на театър - направил го. Детето най - вероятно много е искало компютър - купил го.

# 76
  • Мнения: 5 305
Не съм съгласна, че отношенията (проблемите) между родителите нямат нищо общо с децата. Със сигурност им се отразяват. Децата ясно усещат, виждат и чуват, когато нещо не е наред.

# 77
  • Мнения: 8 297
Не съм съгласна, че отношенията (проблемите) между родителите нямат нищо общо с децата. Със сигурност им се отразяват. Децата ясно усещат, виждат и чуват, когато нещо не е наред.
С това съм абсолютно съгласна.
Но в темата бавно и полека се прокрадва идеята, че връзката на майката с бащата не е ОК. Което реално рефлектира към децата. Но пък децата не бива да се намесват там.
Понежем имам дете в тази възраст съм наясно, че и те са силно манипулативни. Че успват да пробутат свойте идеи и желания.

# 78
  • Melmak
  • Мнения: 3 184
Аз не знам авторката как си ляга до този мъж вечер. След всичко описано, ходят на пръсти в апартамента, че мир да е, а после как си ляга с този човек?

Бърди добре го описа. Като такова дете и аз си нося травмите и една от тях е да не понасям скандали. Който е търпял обиди и викове като дете, просто толкова помни, че сигурно ако някой ми се разкрещи и аз ще повърна. Но аз съм много категорична и съм казала, че никога няма да търпя обиди в живота си. Ама не ме интересува кой. Мъж, с който си деля кревата и живота да обиди мен? Просто няма как да стане. Камо ли да причиня това на детето си някога.

# 79
  • Мнения: 4 808
Авторке, като представяш информацията за мъжа си и отношенията му с децата по начина, по който го правиш, е съвсем естествено да получиш отговори от типа ‘ами, разведи се’ и ‘какво толкова намираш в този човек’. Ти готова ли си на такава стъпка? И какъв съвет очакваш от форума? Че той ще се промени - няма, човек, който е на 40 + години най-вероятно, няма да се промени из основи, така че или го приемаш какъвто е и по някакъв начин минимизираш щетите, или го напускаш. Но ти по всякакъв начин се опитваш да го очерниш, да покажеш колко лош баща е, как ти прави напук и т.н.

Кажи какво очакваш от форума. Защото е ясно, че поведението на таткото се отразява зле на всички, но и 100 страници да се повтори това, то няма да помогне на детето. Кажи ти какво възнамеряваш да правиш.

# 80
  • Мнения: 654
Нещо ми се струва не наред в цялото описание на ситуацията. От една страна, много студено ми звучи авторката. И задълбава в посоки, които сякаш нямат общо с основния проблем. Има нещо противоречиво сякаш.

Явно тя се е отказала да оправя собствените си отношения с този мъж. Добре, но тогава какво има да седи там и да гледа как използват детето й като боксова круша. Ни така, ни иначе.

# 81
  • София
  • Мнения: 38 674
И аз съм такова дете. Като малка много плачех и ми течеше кръв от носа след конските на баща ми.
При мен пък се проявява в някакво странно поведение - хем търпя, хем се бунтувам и в един момент и аз не знам накъде съм. В училище, работа, връзки.
От собствен опит - в едно семейство започнете ли играта "прецакай другия", страдат всички. И единственият начин да се прекрати, е развод. И най-лошият развод е по-хубав от такова "семейство".

# 82
  • Мнения: 18 727
Сега осъзнавам, че съм живяла доста лежерно в това отношение. Аз си бях отличничка, но нашите все ме подканваха да изляза и да се разходя, а не само да уча. Това са ми спомените. Когато имах по-слаба оценка, това не се е коментирало изобщо. Затова сигурно не мога да схвана този натиск за оценки. Отделно децата са много различни и съответно ще имат и различни интереси / постижения.

# 83
  • Мнения: 4 808
В конкретния случай реакциите при слаби оценки са отражение на нещо много по-сериозно. И не са основният проблем, а следствие от него, струва ми се. Аз съм много строга със сина ми по отношение на училището, изисквам много, държа изкъсо. Но никога не си позволявам да кажа на сина ми, че не става за нищо, когато има ниска оценка. Понякога го наказвам, като го лиша от конзолата за няколко дни, но не коментирам цялостните му възможности и капацитет. Точно обратното - умен е, може повече и ако беше преговорил нещата, без да бърза да цъка Фортнайт с аверите, оценката щеше да бъде съвсем различна. Същото се отнася за спорта и всичко, което прави извън училище. От началото на декември отборът му по хокей няма нито една победа. Да се стараят повече. Повече от това не се коментира.

# 84
  • Мнения: 49
Целта на темата беше да се допитам до хора, сблъсквали се с такава ситуация и как са я решили спрямо отношението към детето. Както бях писала по-назад в темата, провела съм сероизен разговор със съпруга ми, как неговото поведение се отразява на детето и колко това абсолютно не е ок. Той се съгласи, надявам се ще положи усилия и ще го промени. Бих искала детето да има нормални и градивни отношения с баща си, защото това е много важно. Самата аз съм имала много хубави отношения с родителите си, били са ми приятели, споделяли сме си много, с майка ми, например, в тийн годините ми, сме си говорили до малките часове на нощта как тя като била на моите години какво чувствала, преживявала и прочее. Винаги съм усещала подркепата им, пораснала съм със самочувствие и уважение. Искам детето ми да има същото от баща си (от мен го има).
Разбира се, че и аз не съм умила зорите, всеки има своите недостатъци. Разликата между хората, обаче е, когато установят проблем, в собственото си поведение, спрямо другите, дали го коригират и работят сами със себе си или обвиняват всичко и всеки, но не виждат гредата в собственото си око.
Благодарна съм за всички споделени мнения Simple Smile

# 85
  • Мнения: 4 808
Ако таткото има желание да се промени, но му е трудно, невинаги успява да се контролира (което е разбираемо), дали е склонен според теб да потърси помощ, за да се справи? Аз ходех известно време на психолог, защото на моменти синът ме така ме изкарваше извън нерви, че направо не бях същият човек. И то точно с ученето. Много рядко с други неща. А имай предвид, че съм спокойна и уравновесена. Така че виж доколко той е склонен и може да се промени, за това трябва голяма вътрешна воля, убеденост и усилия. Понякога все още положението е на ръба да излезе извън контрол, тогава просто излизам от стаята, за да не кажа или направя нещо, за което после ще съжалявам.

# 86
  • Мнения: 5 305
Скрит текст:
В конкретния случай реакциите при слаби оценки са отражение на нещо много по-сериозно. И не са основният проблем, а следствие от него, струва ми се. Аз съм много строга със сина ми по отношение на училището, изисквам много, държа изкъсо. Но никога не си позволявам да кажа на сина ми, че не става за нищо, когато има ниска оценка. Понякога го наказвам, като го лиша от конзолата за няколко дни, но не коментирам цялостните му възможности и капацитет.
Точно обратното - умен е, може повече и ако беше преговорил нещата, без да бърза да цъка Фортнайт с аверите, оценката щеше да бъде съвсем различна. Същото се отнася за спорта и всичко, което прави извън училище. От началото на декември отборът му по хокей няма нито една победа. Да се стараят повече.
Напомня ми на мен и моята майка, когато бях в гимназията. "Ти можеш". А нито веднъж не ме попита дали искам и дали този конкретен предмет ми е важен, дали учителят успява да ме мотивира правилно. В нейните очи единствено от мързел имах по-ниски оценки. Никога не ме попита, само ме укоряваше.

# 87
  • София
  • Мнения: 39 817
Заключено по молба на автора.

Последна редакция: ср, 24 яну 2024, 15:05 от AnMary

Общи условия

Активация на акаунт