Авторитарен баща и чувствителен тийнейджър

Аз винаги съм вярвала в потенциала на детето и съм го насърчавала, че е важно да следва своя си път, да работи след време това, което иска - акробат в цирка, защо не, ако това ще го прави щастлив, лекар, строителен инженер, няма значение, стига да е щастлив. И всеки път му казвам, че е умен, че и красив, че може да постигне всичко, стига да пожелае и положи съответните усилия и аз винаги ще го подкрепям. И една от причините да го правя е, защото аз не последвах мечтата си, поради ред причини (едната е и тази, че когато имах предложение за мечтаната работа, съпругът ми не ме подкрепи, защото не е толкова високоплатено, колкото е настоящата ми работа). А, като му казвам тези неща и съм получавала коментар, че го лигавя, а като купувам момичешки неща на на малкото (чантички, диадемки) съм щяла да я превърна в кифла...
Писах го в друга тема, но ще го напиша и тук. В седми клас, заведох детето на ден на отворени врати на едно училище с много висок бал и коментарът на съпруга ми беше - нямало смисъл да го водя, то магаре и космос. Въпреки всичко дадох всичко от себе си, работих усилено с детето и успя да изкара високи оценки и още на първо класиране влезе, където искаше.
Искам детето да расте със самочувствие, да отстоява себе си. Репликата "Не ми преговаряй" ме влудява. Казах му на бащата, че не може да му казва така, че детето е личност и трябва да има право и да знае, че има право да изразява мнението си.
За рождените дни как се държи ме питаха по-горе. Как се държи, нормално. Бях писала, че за Коледа му подари скъп компютър, дето уж е проблем висенето пред устройството. Може би компенсира със скъпи подаръци, любов ли си купува така, не знам. Аз му взех страхотна енциклопедия за танкове. Той обича танкове, книгата е на английски, та хем да си упражнява езика, хем да му е интересна и темата, с която ще я упражнява.

Ужас!
Така да ми говори за детето ми.... Ще го одера жив. И аз да питам не ти ли е противен този мъж? Как го търпиш? Никаква подкрепа и към теб, то беше от ясно по-ясно.
Направи ми впечатление, че не сте купили общ подарък. Той му купи, аз му купих...

Като цяло подаръците за празници, дрехите на децата и тнт ги купувам аз. Той взе въпросният компютър, защото аз не бях особено съгласна (детето имаше напълно достатъчен лаптоп), бях против да се дават толкова пари по принцип.

Не говорех точно за подаръци, а как празнувате? В смисъл бащата включва ли се в празника или е просто "ок, имаш рожден ден".

Ами когато беше малък общо взето с организациите и идеите аз се занимавах. Като се замисля, не е давал идеи как да се прекара дадения празник. Иначе се е включвал да ми помага - да сложи балони, украса, да занесе торта в градината.
Ходи по родителски срещи също. Дадох идея да отидат на театър преди няколко седмици, заведе го...
Може би е важно да спомена, че аз съм с хематологично заболяване и по-трудно ставам сутрин, например, за това баща му е този, който го изпраща на училище в повечето случаи. Разбира се, това ми е било натяквано, че той се "разправял" с децата сутрин...

Бащата ревнува и крещи за внимание - това внимание и подкрепа, които Вие давате на сина си, а на бащата никой никога не е дал. Поведението му е като на момченцата в детската градина - за да предизвика момиченцето да му обърне внимание, ще го удари, оскубе, нарани по всеки възможен начин.
Ако не искате развод, ще трябва да станете психолог първо на мъжа си, а не на сина си. Потърсете, лично Вие, мнение, подкрепа и съвет от специалист засправяне със ситуацията, все пак аз не съм.

То и развода много не помага, макар че ще даде малко спокойствие в дома. Първият ми мъж много крещеше на детето, след развода продължи да се държи така, но поне само в дните, в които го взимаше. Но си продължаваше, той няма да се промени, защото сте разведени. Колко гадни случки има, не ми се разказва чак, да си стоят в миналото. Спря чак като баща му отиде да живее в чужбина, но и това не мина без разправии, караници (защо детето не иска да ходи при него в чужбина). Сега нямат отношения, пишат си по някоя честитка за празниците в месинджъра.
Синът ми беше на 7 като се разведохме, сега е на 23 и си е "повреден" в това отношение- не може да търпи караници и разправии изобщо, има си ги гладните спомени. Бяга от конфликти до степен, в която това по някога му пречи, защото в живота има и такива неща и трябва да можеш да се изправиш срещу тях.
Абе гадна работа си е с такъв родител, с развод или без.

Все пак аз бих се развела, защото това е едно от нещата, които не могат да изтрая. Някой да ми обижда детето заради успех в училище, да му мачка самочувствието и то да повръща чак. Достатъчна джунгла е самото училище, с неговите перипетии, караници, социализация и да намериш мястото си сред другите. Вкъщи трябва да ти е спокойно.
Такъв баща е много опасен по дефолт. Той е крив винаги и къде ще ми е удоволствието да живея с него?
Виждам - писала си, че той се занимавал с децата сутрин. Големи деца какво толкова им се занимавате?
Стъпвате на пръсти ти и децата вкъщи, по-спокойно ви е без него. Явно те е страх от развод. Жалко. Защото първо децата страдат, но после те ще си хванат пътя, а той ще мачка само теб занапред.
Извинявам се, ако съм била по-груба.

А знаете ли, когато съм споменавала думата "развод", той ми е казвал, че видиш ли, може и да се пропие от "мъка". А винаги съм си мислела, че при такава крачка децата може да ме намразят... Отделно, както се спомена в темата, кое гарантира, че при раздяла, той няма да се държи пак така с детето/децата, с тази разлика, че аз няма да съм там, за да туширам положението. Знам, че сигурно звучи като тъпо оправдание...

Авторката така и не отговаря на този въпрос.

Ние отдавна сме съквартиранти, това може би отговаря на въпроса

Мои братовчедки. Майка ми до ден днешен се чуди защо двете ми братовчедки не отидоха на погребението на майка си. Майка им толкова много насилие е изтърпяла от баща им. Как може да не я уважават? Бла Бла...
А те намразиха майка си, затова, че до пълнолетие ги държа в ада на насилието и не спаси нито себе си, нито тях. Защо да я обичат?

Но това се случва в едни други години, когато за жените нямаше подкрепа и възможности. Но сега? Сега има толкова много пътища за спасение...

Да, горе-долу така звучи. Не виждам какво ви задържа заедно.

Според авторката явно децата, а не осъзнава, че точно децата изобщо не е благоприятно да живеят в това псевдо семейство. Счупен семеен модел от всякъде...

И друго ми прави впечатление. Авторката казва на детето да живее както иска, но го държи в среда, в която то няма никаква свобода. Разминаването между думи и действия е недостойно и причинява щети, особено когато идва от толкова близък човек като майка ти.