Защо зарязахте бившия си?

Защото ме ревнуваше,защото не можа да се отдели от Мама,защото спрях да го обичам,защото ми писна да дундуркам Егото му, защото ми се повръщаше от обвинения ,че за нищо не ставам и ако не са Той и Мама ще съм тотал щета.Много дълго стисках зъби заради децата и тях успяха да издърпат.Саюо съжалявам, че не го направих по-рано когато детето беше малко и едно.
Момичета, не си струва да правите безкрайни компромиси.Живейте го този Живот!

Заради едни обелки от картофи...
Много го обичах. Толкова много,  че след завършването на следването си се върнах в родния град заради него и зарязах кариера в големия.
И ето , аз започнала работа,  справяща се добре в колектив,  който ме прие добре, но живееща в близкото село при родителите си. А той - един син, живеещ сам в голям апартамент в центъра на града.  Родителите му живееха на вилата в близко село.  Той нали е един син, как ще работи - те на пенсия ще му платят сметките, майка му ще сготви и така до следващия месец. 
Аз преди и след работа ще се отбия през апартамента, ще пием кафе....и после той ще е свободен да играе карти с приятели или да излезе на заведение. Все повече избягваше излизания с мен из града, сякаш се криеше да не го видят с мен или се срамуваше от мен. А защо да се срамува? Ходех на работа,  финансово бях независима, колегите ме уважаваха,  имах приятелки. Единствено, което ме притесняваше бяха очилата ми, но повечето носих лещи.
В един момент си дадох сметка,  че така не може. И когато ми каза, че имат родова среща в леля му и майка му ще купи подарък и ще се видят там, аз си тръгнах. На другия ден обелките от картофи стояха на плота, където бяха и предната вечер. Знаех, че майка му няма да си тръгне без да хвърли боклука. Значи той не беше семейно в лелята. Просто майка му беше дошла,  сготвила и отишла пак на вилата. Дадох му 3 дни да ми каже къде е бил нея вечер. Отговори ми, да не го питам повече.  Оставих ключа от апартамента и му казах, че ще си намери момиче, което само по кръчми и дискотеки ще ходи. И си тръгнах. Това беше тест от моя страна.  Той не ме спря и не ме потърси. За майка му бях момичето, което иска апартамента в центъра на града.
След време ми каза,  че жена му правила купони и не плащала сметките, докато той работил в чужбина и пращал пари. Разбирал, че ме срещнал рано в живота и ако съм била се върна ла щял да ми прости. Да ми прости какво? Преди седмица го видях.  Голямо оплакване от болежки, вече за пенсия бил. Татко не се е оплаквал така. Мъж, който няма 50 г, явно е намерил коя да го издържа. Добре,  че си тръгнах.

Липса на общ път и цели. Или по-простичко казано: изчерпване на връзката.

Аз да кажа как ме зарязаха мен, но с времето осъзнах, че съм извадила късмет. Бяха ученическо-студентски години.
Той беше хубавец, а аз бях леко закръгленка, но доста хубаво момиче. Той все ми намираше кусури за външността - дебела, не съм се обличала хубаво, едиси коя как изглеждала, глезла съм била и други подобни. Аз мислех, че той е единствения мъж на света. Колко рев съм изревала, сама си знам. И той ме заряза заради друга. За мен беше трагедия.
Сега той е разведен.

Хубавец, ама комплексар.
Да си повдигаш самочувствието унижавайки. Гнусота!
Сигурна съм, че вече не е толкова хубав.

Абе пак не е за изхвърляне. Но наистина ми образува комплекси за години напред. Но и мен все пак ме харесаха.

Аз заради такива подмятания от околните, че съм дебела свалих 30 кила за няма и година и сега имам куп здравословни проблеми. Диета пазих, не съм отслабвала с хапчета.

То и аз имах комплекси заради очилата, че и дебели бяха стъклата заради голям диоптър.  Сега господина с картофените обелки носи очила. Все си мисля да го подканя лещи да си вземе.
Синът ми носи очила, ама никакви комплекси няма.  А е и толкова суетен, постоянно иска нови рамки и ги носи на периоди. Сега е с тъмносини метални. Зелените пластмасови чакат ....

Значи ти си била еди каква си, ама той големият Убавец, с теб? Такива хора май не осъзнават, че обиждайки половинката си, обиждат най-вече себе си.

Абсолютно! Тя като е дебела, защо е с нея? Да си излива помията върху някой и да се чувства силен. Такива хора въобще не ни трябват в ежедневието. Имах такава приятелска двойка навремето, пред всички я обиждаше, че била като бъчва, имала паласки. Това на сватба, тя е шаферка, направена като принцеса, 1.70, 50 кг.. паласки имала, моля ви. И тя се усмихва, а ние се червим. Още са си заедно, друга няма да го търпи, а тя що го търпи - стокхолмски синдром най-вероятно. Отдавна прекъснах отношения с този нарцис и изтривалката му.. пардон.. приятелката ми..

Четейки с интерес вашите истории и кармата с очилата ... се сетих и аз за бившия. 3 години и половина връзка /ученическо-студентски години/. Той зодия близнаци. Дразнеше ме общителността му с околните и, че всеки разговор с дама дори и сервитьорката цвучеше като флирт. Много го исках навремето после и много го обичах, но гова неспокойствие сега къде е, какво прави ме убиваше. Не можех да му имам доверие и не ми даваше сигурност и спокойствие с поведението си. По онова време бях руса после кестенява после пак руса и косата ми се окъса и стана много къса. Освен, че започнах да изпитвам непоносимост към него от всичките му афери започна и да ми вкарва комплекси за външния ми вид и не само. Не го усещах вече и просто му казах, че се разделяме. Думите му " Е точно започна да ти се оправя косата и ти ме оставяш" това ме убиди и ме заболя повече от всички последвалия признания за негови афери и потвърждение на съмненията ми. До ден днешен тези думи са ми се запечатали. Косата ми се оправи с много грижа от моя страна сега пак е дълга до кръста. По ирония на съдбата майка ми е фризьорка. Разказва ми наскоро жена му /вече е женен и има дете/ била при нея да и оправи изгорената до уши коса и скъсана....

Мама му е посяла комплекси за косите на жените. Черпи, че си се отървала.

Моя тъпак още на втората седмици, след като заживяхме заедно почна да ми се подиграва, че съм дебела. Все едно ме вижда за пръв път!!! А се познавахме няколко години преди това. И го играеше уж влюбен. В момента, в който стъпих у тях се почнаха реплики и подигравки на тема външен вид. Малееее, като си спомням сега такъв яд ме хваща на мене си!!!! Я да ми дойде сега и да ми каже, че съм дебела...света ще му се види тесен. Истината е, че ние с него не се обичахме. В момента, в който заживяхме заедно и двамата бяхме много разочаровани един от друг. Аз тогава нямах никакво самочувствие като жена, той пък пълен с комплекси, лабилен и леко параноичен, направо манджа с грозде.

Две от моите младежки любови бяха изключително красиви мъже (атлетични, популярни, весели хора, приятни за общуване, единият актьор) - и НИКОГА никой не си позволи коментар за външния вид.
За разлика от тях, който от мъжете около мен е имал проблеми с ръст, кила, пари, реализация, оплешивяване и прочее, се е вглеждал в каквито дефицити имам.

Бях писала по-рано в темата, че причината за раздялата ни беше, че всеки си пое по свой собствен път, но като прочетох горните мнения и при мен имаше изказвания за външния вид и не само.
И то беше много смешно понеже бяха от сорта на “излезнала ти е пъпка”, все едно на него не излиза. Накрая като завърших университет и започнах работа по специалността (в държавна институция) – не ми харесваше работата, намираше й все кусури, все парите му изглеждаха малко. А, аз като току що завършила и практикуваща професията си бях много удовлетворена от себе си и когато не са ми стигали пари никога не съм искала от него, а родителите помагаха и сега като върна лентата назад явно съм избрала работата пред него.
Но, пък му пожелах да си намери момичето-мечта.