Финансова грамотност и финансови възможности - защо често не ги различаваме?

За мен редовният кредит от банка е чудесен финансов инструмент, особено в момента с тази инфлация!
Че преди 6 месеца 1000 лева бяха ехе, каква сума, сега са едно нищо. Същото важи и за 10, и за 100. Сто пъти по-изгодно е да се вземе кредит, отколкото да се пести в момента.

Нито искам да ти се меся, нито знам как е реално при теб, но толкова често коментираш личния си живот, че съм запомнила това онова (по принцип не го правя). И от написаното не мога да заключа, че си добре, а пои-скоро се справяш някак си. Но има разлика между това да не си фалирала и да си добре.

И малко по темата - забелязала съм какво огромни влияние на по-късен етап има поведението на младини. Хораб с общо взето сходни доходи, ама едните бумкат всичко в скъпи вещи, екскурзии, коли, а другите пестят и реинвестират. И на 40 години едните имат стотици хиляди активи, другите почти нищо. За мен това е показател за финансова култура - умението да не харчиш на 100% и да умножаваш спестеното, без да ставаш скъперничка и да се лишаваш. А вече като се налага да се купи жилище за живеене няма мърдане от ипотеката.


Не ти трябват кой знае какви източници. Нужен е здрав разум и умение да се смята. И воля. А ако съвсем не можеш да схванеш философията прочети станалата банална класика на Киосаки:
https://www.ozone.bg/product/bogat-tatko-beden-tatko/

За начинаещ, който не схваща идеята, си е съвсем добра.

Не знам, не мога да гледам такива хора. Нямат възможности, но мислят че ще измамят системата с кредити или да лежат на помощи.
 Една позната в чужбина-за година има, няма 2 месеца да е работила, през останалото време на помощи. Личеше си че е свикнала нашироко обаче. Като вземеше социалната помощ за 1 ден удумкваше всичко дрехи да поръчва😂. Влизаме в магазина, аз имам пари, но си правя сметката, тази граби като не виждала, на касата не може да плати😂. Аз ако съм ще умра от срам, ама такава простотия. Много ясно че като лежиш една година на помощи, не може да си позволиш каквото може един работещ.
Една друга пък се напълва да демонстрира голям стандарт, за 1000,1200 лева работи, но с 5 кредита явно и се получава за сега. Някои хора ще затъват, но няма да си живеят според възможностите. Не могат да се лишат от морета, спа, скъпи рожденни дни(тип бал), лазерни процедурии подобни, ще опъват кредити, докато умрат,а работят за 800, 1000 лева.

Чакайте сега, финансовата култура не е просто да не похарчиш цялата си заплата. Инвестирането не е финансова култура, а късмет.

А какъв е примерът за финансова грамотност в този случай? Да се натискаш в детската стая при мама с жената и децата, докато събереш парите за самоучастие (нищо че инфлацията изяжда немалък процент), или да живееш под наем и същевременно да спестяваш, което е още по-глупаво от това да ползваш потребителски кредит за самоучастие?
Или да изкараш спешно някой курс за ИТ и да започнеш да береш парите по дърветата? Да събереш парите за самоучастие за една година и да изплатиш ипотеката за още две?
Да инвестираш в тунинг, за да съблазниш някой чичко паричко, който да ти подари апартаментче?
Моля, подскажете, ако има и други варианти. Много ми е любопитно какви законни опции има да се сдобие със собствено жилище млад човек, който живее под наем, няма големи спестявания и няма вероятност скоро да наследи имотите на родителите си?

Не е вярно. Успешното инвестиране може и да е късмет (освен умение и трезва преценка),  но идеята, че трябва да се инвестира, си е баш финансова култура. А и ако се спазва заветният принцип да не се слагат всички яйца в една кошница, тогава шансът за загуба е много малък. Остава основната разлика между голяма печалба и нормална печалба.

😁И да заровиш жълтиците в двора да има за внуците. Така е като се учим основно от Елин Пелин.

Не мисля, че някой някъде е твърдял, че финансирането на самоучастие за жилище с потребителски кредит е признак за финансова неграмотност, а че може да бъде признак на такава. Ако някой e пред подобен житейски избор, припознал се е и сега търси валидация - както вече поясних, не мисля, че е признак на финансова неграмотност ако изборът е информиран. Това са големи кредити, за дълъг период. Ясно е, че всеки случай е индивидуален, както се отбелязва неведнъж, но е хубаво човек да се е запознал с рисковете и да не тръгва само с розовите очила. Защото много хора си мислят, че нещо не може да им се случи, докато не им се случи.

И не, далеч не е нужно млад човек да се натиска при мама, да съблазнява някой си или да наследява имоти. Защо, ако някой успее да спести пари на млади години, бива квалифициран по този начин? Млад човек съм, живея под наем, не го намирам за глупаво изобщо. Това е изборът ми, докато се развия кариерно и мога да си позволя да изплащам кредит по-спокойно. Сега вече съм в такъв етап и наистина се чувствам по-спокойна и сигурна, за да предприема такава стъпка, а банките предлагат и по-добри условия в конкретни ситуации. Личен избор е, психически също ще се чувствам по-добре, което също е важно. И други млади хора познавам, с добра основа, която са си подсигурили съвсем сами. Има всякакви случаи, разбира се.
Същевременно аз също инвестирах, което определено помогна значително. Определено не съм съгласна, че е до късмет. Ако набиваш пари в някой шиткойн - да, до късмет е, чисто казино. Но аз например съм отделяла доста време, за да проучвам компании, в които да инвестирам. Досега положените усилия са се изплатили.

Инвестирането може да се смята за успешно едва, когато средствата са в банковата сметка

По принцип е така, и аз го казвам, но има нюанси - ако става дума за инвестиране за покупка на жилище е 100% така - инвестираното се кешира и се купува. Но ако се инвестира без крайна цел просто не се стига до продажба и тогава рекапитулацията се прави от наследниците

Какво визираш под добра основа в случая?
Млади хора на по 25 години с "основа" в банката по 20-30 хиляди евро? Не вярвам, просто не вярвам, че тази основа не е подсигурена с продажабата на някоя нива на дядо или някой имот някъде по селата. Младите хора не правят добра основа, ако нямат нещо, подложено под нея, няма какво да се лъжем.

Аз имах горе-долу толкова тогава и нищо не ми е подлагано. Работя от гимназиална възраст, досега не съм спирала. Нашите нямат никакви имоти, които да продават, нито пък голямо наследство ще получим със сестра ми. На помощ не мога да разчитам, макар че определено щеше да е по-лесно. При мен малко обратното се получава, родителите ми по-скоро на мен разчитат, дали за стартиране на бизнес или някой ремонт. Доколкото мога помагам. Ясно ми е, че моят случай не е масов.
Иначе за другия пример, който визирах, познавам млад човек, който имаше малко повече от 20-30 хиляди евро, горе-долу на тази възраст. Започна работа за доста добро заплащане веднага след университета, преди това също работеше, живееше със секвартирант на доста добра локация със символичен наем докато събере достатъчно за начална вноска. Родителите му имаха добри спестявания и можеше да си спести много главоболия, но той не желаеше, предпочиташе да си пазят спестяванията, бяха пенсионери вече. И да, и такива хора има.

Може ли някой малко по-подробно да сподели, как  млад човек на 25 години може да има 20-30к евро спестявания, отчитайки факта, че на 19 години завършват средно, а на 23 бакалавър? И това е в идеалния случай.

Какви са тези работи, символични наеми и прочие? Или пак говорим за единични случаи, които се случват  веднъж на хиляда?

Инвестиция и приходи от ъпгрейднати валутни операции не са баш едно и също. От друга страна инвестирането, бидейки рисково начинание, не е едно и също с финансовата грамотност. Няма лошо да си от първите, хванали началото на инвестиционната треска, обаче вече твърде много маймунки са на този клон и наистина е въпрос на много голям късмет.
Може да не е нива. Достатъчно е да разнася кафета 'за джобните' от 16 до 20годишен, после да учи в София , където има прилични офисни местенца с малко повече от МРЗ, а през цялото време друг да му плаща сметките и храната. По Коледа и Нова година осурвакани 200-500 лв от всеки родител. И воала , на 25 е с трудов стаж и спестявания. Лично постигнати, разбира се.

Точно, съвсем лично постигнати.