Моля мами, пак побутвам темата за училище Душо Хаджидеков - втора сграда кв. Съдийски, мнения за качество на обучение и за Госпожи 2025/2026, Благодаря Ви:)
- Публикувана: 21 март 2024, 08:17 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2024, 11:42 ч.
Начални училища в Пловдив - Тема 4
Моля мами, пак побутвам темата за училище Душо Хаджидеков - втора сграда кв. Съдийски, мнения за качество на обучение и за Госпожи 2025/2026, Благодаря Ви:)
ПП: Те малките не са ли само в една сграда?
Аз изобщо не бих избрала частно, дори да мога да си го позволя. Вижда ми се неоправдан разход, признавам си.
Бихте ли се аргументирали? Наистина ми е интересно да разбера тази гледна точка.
Аз веднага мога да ви кажа какво ни подтикна към избора на частни учебни заведения. Родител съм на деца, които никога не са имали досег с държавното образование, но имам база за сравнение, защото самата аз съм педагог. Не сме безсметно богати и таксите обучение на две деца са значителна част от доходите ни, но вярвам, че бъдещето на децата ни е наш приоритет и ако трябва да избера между няколко излизания на ресторант месечно + уикенд в спа хотел например, бих се ограничила от това за сметка на образованието.
Защо избрахме частно училище:
- В ранна възраст се формира цялостната нагласа към ученето и за нас като родители беше много важно да запазим естествената мотивация на децата да учат.
- Средата, малките групи, индивидуалното внимание към всяко дете и работата с него според скоростта на усвояване на материала.
- Отношението, това че се държи на дисциплината и няма психически и физически тормоз както между децата, така и от учители към деца.
- Много по-адекватния и интересен начин на поднасяне на материята.
и много други, бих писала много по темата, но няма смисъл да разводнявам.
Ами нямам специфични аргументи, просто мисля, че всичко това може да се постигне и в "обикновено" училище. Каквото е достатъчно добро за мнозинството (училища, обществен транспорт, жилища и квартали и т.н.), обикновено е достатъчно добро и за нас, ако няма причина да е иначе или, разбира се, нямаме специални предпочитания, каквито всеки може да има, но те си остават предпочитания, не нужди.
За мен лично, дори частните училища да имат някакви предимства средно, било откъм усвояване на материала, дисциплина, забава, спорт - може би имат, особено в частта за допълнителите занимания и спорта - те едва ли си струват цената (в пари или в спа-почивки
). Не са от характер да дадат определящ тласък на бъдещето, да създадат трудно преодолимо предимство или пречка.
Всички сме така. Аргументът "детето ми е по-важно от спа-почивката" е малко привиден. Дори за най-важните неща всеки преценява, естествено, според собствените виждания, съотношения на полза и цена.
За мен лично, дори частните училища да имат някакви предимства средно, било откъм усвояване на материала, дисциплина, забава, спорт - може би имат, особено в частта за допълнителите занимания и спорта - те едва ли си струват цената (в пари или в спа-почивки
). Не са от характер да дадат определящ тласък на бъдещето, да създадат трудно преодолимо предимство или пречка.Цитат
...но вярвам, че бъдещето на децата ни е наш приоритет...
Позволявам си и аз да се включа с мнение. Аз също мисля, че всичко, което предлага едно частно училище, би могло да го даде и държавното. Повтарям - би могло. Разбира се, може и да не се случи. Но горе-долу същият процент вероятност има да не се случи и в частното.
Сега, аз имам една особеност. Не харесвам всичко на детето да се поднася интересно, лесно и чудесно. Не обичам материалът да му се сдъвква, не държа да се занимават отделно и индивидуално с него, да се съобразяват с неговото темпо. Предпочитам понякога да му е трудно, за да си напрегне сивото вещество и волята и да се научи сам да стига до изводи, да преодолява трудности и да се нагърбва с неприятни задачи. Така процедирам вече 6 години и няма да повярвате какъв добър ефект има това при нас. Пак казвам - при нас, при други този метод може да не работи.
Уточнявам - синът ми не е отличник, не е старателен, не е прилежен ученик, но наложи ли се да се справи с нещо, го прави абсолютно сам. Не разчита нито на учителите, нито на нас, родителите му.
Да допълня. Смятам също така, че родителите не трябва да се лишават от малките удоволствия в живота, за да събират пари за частни училища, при положение, че има нелоши държавни такива. В крайна сметка и ние заслужаваме някоя-друга почивка и приятни изживявания и не бива да се превръщаме в роби на децата си. И то за нещо, което могат да получат на друго място и по друг начин, т.е. те няма да бъдат лишени от него.
Сега, аз имам една особеност. Не харесвам всичко на детето да се поднася интересно, лесно и чудесно. Не обичам материалът да му се сдъвква, не държа да се занимават отделно и индивидуално с него, да се съобразяват с неговото темпо. Предпочитам понякога да му е трудно, за да си напрегне сивото вещество и волята и да се научи сам да стига до изводи, да преодолява трудности и да се нагърбва с неприятни задачи. Така процедирам вече 6 години и няма да повярвате какъв добър ефект има това при нас. Пак казвам - при нас, при други този метод може да не работи.
Уточнявам - синът ми не е отличник, не е старателен, не е прилежен ученик, но наложи ли се да се справи с нещо, го прави абсолютно сам. Не разчита нито на учителите, нито на нас, родителите му.
Да допълня. Смятам също така, че родителите не трябва да се лишават от малките удоволствия в живота, за да събират пари за частни училища, при положение, че има нелоши държавни такива. В крайна сметка и ние заслужаваме някоя-друга почивка и приятни изживявания и не бива да се превръщаме в роби на децата си. И то за нещо, което могат да получат на друго място и по друг начин, т.е. те няма да бъдат лишени от него.
От гледна точка на родител с ученик в 12 клас, имащ представа за ресурсите, не само финансови, но и като време за транспортиране - уроци, тренировки и т.н. твърдя, че сумата за частно училище със сигурност е по-ниска от това, което ежедневно се отделя ако учи в държавно училище. Аз лично като статистик следя ДЗИ-тата и ПЧМГ в София ми е фаворит. За съжаление пловдивските частни училища към момента са много далеч от нея. Седмокласника пък не бих го пуснала сам в София на този етап, не че искам да му е лесно, но семейната обстановка в тийнейджърските години за мен е много важна.
Ама те спортът и частните уроци при всички случаи се плащат отделно. Учениците от частните училища също ходят на частни уроци. Или поне голяма част от тях.
Както и да смятам училищните разходи на детето, не стигат до хиляда и кусур лева на месец. На частни уроци ще ходи само една година - в 7 клас. Не седем години, а една. Спортът му е 180 лв. на месец. Транспорт няма, ходи сам, училището е близо. Но дори да трябва да го караме, колко ще се отклоним от нашите маршрути до работа и колко гориво ще коства това леко отклонение?
Иначе за софийските частни училища съм съгласна, че някои от тях се наложиха много добре, държат изключително високо ниво, поддържат конкуренцията зверска. Пловдивски няма такива все още.
Както и да смятам училищните разходи на детето, не стигат до хиляда и кусур лева на месец. На частни уроци ще ходи само една година - в 7 клас. Не седем години, а една. Спортът му е 180 лв. на месец. Транспорт няма, ходи сам, училището е близо. Но дори да трябва да го караме, колко ще се отклоним от нашите маршрути до работа и колко гориво ще коства това леко отклонение?
Иначе за софийските частни училища съм съгласна, че някои от тях се наложиха много добре, държат изключително високо ниво, поддържат конкуренцията зверска. Пловдивски няма такива все още.
Има една мисъл: "Лесните времена раждат слаби хора". Ако трябва да я перефразирам, отнасяйки я към моето виждане за образованието: лесно постигнатите цели пречат на децата да се справят с трудностите, когато един ден неизбежно се срещнат с тях.
Много против съм някои практики в държавното образование, но както казвам и на дъщеря ми - и в живота, както и в училище, не всичко ще е интересно, не всичко ще е лесно, не всичко ще е разбираемо, но човек трябва да се научи да се справя, да полага старание и да преследва целите си въпреки трудностите.
Много против съм някои практики в държавното образование, но както казвам и на дъщеря ми - и в живота, както и в училище, не всичко ще е интересно, не всичко ще е лесно, не всичко ще е разбираемо, но човек трябва да се научи да се справя, да полага старание и да преследва целите си въпреки трудностите.
Позволявам си и аз да се включа с мнение. Аз също мисля, че всичко, което предлага едно частно училище, би могло да го даде и държавното. Повтарям - би могло. Разбира се, може и да не се случи. Но горе-долу същият процент вероятност има да не се случи и в частното.
Сега, аз имам една особеност. Не харесвам всичко на детето да се поднася интересно, лесно и чудесно. Не обичам материалът да му се сдъвква, не държа да се занимават отделно и индивидуално с него, да се съобразяват с неговото темпо. Предпочитам понякога да му е трудно, за да си напрегне сивото вещество и волята и да се научи сам да стига до изводи, да преодолява трудности и да се нагърбва с неприятни задачи. Така процедирам вече 6 години и няма да повярвате какъв добър ефект има това при нас. Пак казвам - при нас, при други този метод може да не работи.
Уточнявам - синът ми не е отличник, не е старателен, не е прилежен ученик, но наложи ли се да се справи с нещо, го прави абсолютно сам. Не разчита нито на учителите, нито на нас, родителите му.
Да допълня. Смятам също така, че родителите не трябва да се лишават от малките удоволствия в живота, за да събират пари за частни училища, при положение, че има нелоши държавни такива. В крайна сметка и ние заслужаваме някоя-друга почивка и приятни изживявания и не бива да се превръщаме в роби на децата си. И то за нещо, което могат да получат на друго място и по друг начин, т.е. те няма да бъдат лишени от него.
Сега, аз имам една особеност. Не харесвам всичко на детето да се поднася интересно, лесно и чудесно. Не обичам материалът да му се сдъвква, не държа да се занимават отделно и индивидуално с него, да се съобразяват с неговото темпо. Предпочитам понякога да му е трудно, за да си напрегне сивото вещество и волята и да се научи сам да стига до изводи, да преодолява трудности и да се нагърбва с неприятни задачи. Така процедирам вече 6 години и няма да повярвате какъв добър ефект има това при нас. Пак казвам - при нас, при други този метод може да не работи.
Уточнявам - синът ми не е отличник, не е старателен, не е прилежен ученик, но наложи ли се да се справи с нещо, го прави абсолютно сам. Не разчита нито на учителите, нито на нас, родителите му.
Да допълня. Смятам също така, че родителите не трябва да се лишават от малките удоволствия в живота, за да събират пари за частни училища, при положение, че има нелоши държавни такива. В крайна сметка и ние заслужаваме някоя-друга почивка и приятни изживявания и не бива да се превръщаме в роби на децата си. И то за нещо, което могат да получат на друго място и по друг начин, т.е. те няма да бъдат лишени от него.
Мечтая си за момента, в който държавното образование би могло да даде това, което платеното такова дава.. уви, наблюденията ми към момента са, че това е по-скоро изключение отколкото практика.
В училището на децата броя на ученици в клас са 10 - 12. Имат по 6 часа английски седмично, включително такива с канадец, всички деца още към 2-3-ти клас владеят езика на изключително високо ниво, което в едно държавно училище без частни уроци не би се постигнало. Академично по останалите предмети също са на високо ниво и всичко се случва в училище. Не се е налагало до момента да посещават каквито и да е външни школи и това, че са целодневно там е голямо улеснение за нас родителите.. имат дори тренировки по бойни изкуства включени в програмата.
Цитат
Има една мисъл: "Лесните времена раждат слаби хора". Ако трябва да я перефразирам, отнасяйки я към моето виждане за образованието: лесно постигнатите цели пречат на децата да се справят с трудностите, когато един ден неизбежно се срещнат с тях.
Харесвам тази мисъл и вярвам в нея, но тя съотносима ли е в този случай? Нека помислим какви са целите, които поставяме/си поставят децата в начален етап? Как ги мотивираме да учат и за какво го правят?
Относно това, че не е ОК материята да е поднесена по увлекателен и интригуващ за тях начин - не съм особено съгласна.. специално за началното образование говоря, защото тук обсъждаме тази тема. Има редица проучвания и научни тези по темата и много други образователни модели го доказват с резултатите на децата .. например проучете финландския образователен модел.. PYP модела на британското образование също така и много други... там ясно се разграничава методологията при децата до 10 г и тази след това и това как учи детския мозък и как поднесена информацията се превръща в ефективни знания... тестовете на PISA са едно от доказателствата, че децата у нас за съжаление трупат едни нефункционални знания, които не могат да приложат в практиката или иначе казано учи се за оценки.
Да, да, принципно съм съгласна с много от написаното от теб, northlove. На практика обаче за моето дете държавното училище върши същата работа, без чуждия език може би (но и той няма да избяга, ще го усвои така или иначе, на по-ранен или по-късен етап). А и за всички останали деца около мен впрочем, защото си ходят в държавни училища. Справят се съвсем прилично във всичко, с което решат да се захванат.
Ако говорим за начално образование - какви школи извън училище, не разбирам?
Спортът пък, ако е само между другото, в училище е ок, но ако се тренира по-сериозно, трябва да си е към някакъв клуб или по-утвърдена школа.
За финландскката система съм чела доста, не ме впечатлява особено и не разбирам това прехласване по нея. Не казвам, че е лоша, но чак пък да ни е свята цел, към която да се стремим...
В същото време семейството не се лишаваме от почивки, пътувания, излизания по ресторанти с приятели. От всичко това ползи има и детето, научава много неща от живия живот, както се казва.
Това, което се опитвам да обясня е, че взимаме най-доброто от държавното образование, а недостатъците компенсираме по друг начин.
Ако говорим за начално образование - какви школи извън училище, не разбирам?
Спортът пък, ако е само между другото, в училище е ок, но ако се тренира по-сериозно, трябва да си е към някакъв клуб или по-утвърдена школа.
За финландскката система съм чела доста, не ме впечатлява особено и не разбирам това прехласване по нея. Не казвам, че е лоша, но чак пък да ни е свята цел, към която да се стремим...
В същото време семейството не се лишаваме от почивки, пътувания, излизания по ресторанти с приятели. От всичко това ползи има и детето, научава много неща от живия живот, както се казва.
Това, което се опитвам да обясня е, че взимаме най-доброто от държавното образование, а недостатъците компенсираме по друг начин.
Общото ми впечатление, като човек, който е в системата вече повече от 10 години, с опит с държавно и частно училище, е:
Частното училище е най-доброто образование в България, за съжаление.
Държавното училище до VII клас се справя зле, но истински се проваля в гимназията. Единствено най-реномираните гимназии, които поемат по - малко от 20% от учениците, задържат ученето като процес. В другите, колкото и да е тъжно, отсъства. И го пиша като нещо категорично, за което имам доказателства.
Ако на детето не му стигнат силите за най-реномираните училища, частното училище е задължително.
Частното училище е най-доброто образование в България, за съжаление.
Държавното училище до VII клас се справя зле, но истински се проваля в гимназията. Единствено най-реномираните гимназии, които поемат по - малко от 20% от учениците, задържат ученето като процес. В другите, колкото и да е тъжно, отсъства. И го пиша като нещо категорично, за което имам доказателства.
Ако на детето не му стигнат силите за най-реномираните училища, частното училище е задължително.
Да, да, принципно съм съгласна с много от написаното от теб, northlove. На практика обаче за моето дете държавното училище върши същата работа, без чуждия език може би (но и той няма да избяга, ще го усвои така или иначе, на по-ранен или по-късен етап). А и за всички останали деца около мен впрочем, защото си ходят в държавни училища. Справят се съвсем прилично във всичко, с което решат да се захванат.
Ако говорим за начално образование - какви школи извън училище, не разбирам?
Спортът пък, ако е само между другото, в училище е ок, но ако се тренира по-сериозно, трябва да си е към някакъв клуб или по-утвърдена школа.
За финландскката система съм чела доста, не ме впечатлява особено и не разбирам това прехласване по нея. Не казвам, че е лоша, но чак пък да ни е свята цел, към която да се стремим...
В същото време семейството не се лишаваме от почивки, пътувания, излизания по ресторанти с приятели. От всичко това ползи има и детето, научава много неща от живия живот, както се казва.
Това, което се опитвам да обясня е, че взимаме най-доброто от държавното образование, а недостатъците компенсираме по друг начин.
Ако говорим за начално образование - какви школи извън училище, не разбирам?
Спортът пък, ако е само между другото, в училище е ок, но ако се тренира по-сериозно, трябва да си е към някакъв клуб или по-утвърдена школа.
За финландскката система съм чела доста, не ме впечатлява особено и не разбирам това прехласване по нея. Не казвам, че е лоша, но чак пък да ни е свята цел, към която да се стремим...
В същото време семейството не се лишаваме от почивки, пътувания, излизания по ресторанти с приятели. От всичко това ползи има и детето, научава много неща от живия живот, както се казва.
Това, което се опитвам да обясня е, че взимаме най-доброто от държавното образование, а недостатъците компенсираме по друг начин.
Радвам се, че при вас нещата вървят добре и сте доволна от училището на детето. Дай-боже повече такива
Около мен децата в държавни училища ходят на какви ли не школи - състезателна математика, ментална аритметика, английски, лего роботики, научни лаборатории, арт работилници и т.н... при нас всичко това се случва в училище и е част от програмата на децата.. както казахте единствено децата, които имат дадени заложби по спорт и затова е необходим клуб - те посещават това извън училище по разбираеми причини.
Аз специално като единствен шофьор в семейството не мога да си представя да трябва да препускам след училище и да карам децата на всичко това.. още по-малко знаейки, че ограбвам свободното им време след така или иначе дългия ден.
Наскоро си говорих с приятелка, чието дете е 2ри клас в едно от добрите училища в Пловдив - Княза. На смени са! Започват в 8:00 и приключват в 6:30 без значение 1-ва или втора смяна.. аз не мога да си представя дете на 8 да “поема” академика оптимално в късните частни на деня! Нито едно дете от класа на детето не ходи на спорт, защото нямат време за това.. след училище се почва едно размъкване по допълнителни уроци, защото госпожата много държи на олимпиади, състезания и т.н.... децата се явяват на такива дори без информираното съгласие на родителите - за мен това е потерсаващо! Има агресия, включително физическа и учителите неглижират ситуацията... в случая говорим за бой нанесен от момичета върху момиче..