Със съпруга ми нещата не вървят

  • 8 036
  • 91
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 19 048
Налива се като бидон, обаче е твърде вероятно да има друга жена? Вероятно жените чакат на опашка за наливащи се с алкохол, които вероятно нямат и нормална ерекция?

# 16
  • София
  • Мнения: 13 212
Трябвало е да прогледнеш още на 2-3 бири. Не са нормални.
Всичко след това е тежък алкохолизъм и изобщо не са проблем отношенията, те са следствие. Спасявай си детето, докато не е приело за нормално пиене, компании и гонене.

# 17
  • Мнения: 20
Здравейте, група… Напоследък се чувствам като в дупка. По принцип споделям чувствата си с приятели, но в някои случаи е по-добре на някой страничен… Съпругът ми се промени коренно след като родих. Ако преди пиеше 2-3 бири, за да потуши напрежението, в момента се налива повече и от бидон.. Не съм перфектна, имам тежък характер, помолих го да направи компромис с пиенето, спря за месец, след това започна отново. Опитвам с разговори, но не става..  в мое присъствие коментира и други жени, колко били красиви, секси и прочее. Не съм Анджелина Джоли, нито Меган Фокс, но за мен това е обидно. Сексуалният ни живот - не помня кога последно сме имали такова изживяване. Приятелите му не ме харесват, защото не съм ок да ходи и да пие с тях по нощите (както е и тази вечер), а аз и детето сме само вкъщи… Имаме едно прекрасно дете на 2г и 5м., за което съм готова на всичко. Но усещам, че започвам да ставам безразлична към мъжа си, боли ме от всичко, което е направил досега, не проявява никакво внимание към мен (не очаквам рози, свещи и глупости), но просто има огромна дупка между нас, която се пълни не с хубави неща… На ръба съм да се разделя с него.. опитах всичко, той сам ми е казвал, че не иска да се промени и просто му се пие.. Разбирам, натоварен е, 2-3 бири ок, но нещата не приключват дотам. Мъчно ми е, защото аз самата съм дете на разведени родители, детето е привързано към баща си, но усещам, че ако останем заедно - няма да доведе до добро. А се страхувам да поема по пътя сама с дете.. на 26 години съм, на кръстопът съм, а решението, което трябва да взема - не е лесно.. Не моля за това някой да ми реши проблема.. Може би за съвет..
Благодаря, че ме изчетохте.


Тия, които пият много, обикновено не са по женската част, поне такова ми е впечатлението. Концентрират си се около пиенето.

Пишеш, че имаш и друго дете. То къде живее? На 24 г. с две деца работиш ли, имаш ли някакви доходи, има ли жилище, където да отидеш? То иначе съвети лесно  се дават, ама каква точно е ситуацията?

Едно дете имам. Работя и живея в София, детето ходи на ясла. Жилището си е на негово име, аз родом съм от провинцията. По принцип като се разделим, най-доброят вариант е да се върна при родителите си за известно време, защото парите, които изкарвам няма да могат да стигнат за мен и  детето. Simple Smile

# 18
  • INFJ
  • Мнения: 9 372
Преди повече от две години си писала, че има проблеми с алкохола и ти казва да изчезнеш. За толкова време не стана ли ясно, че няма да се промени? Пусни още една тема след още две години, за да си говорим пак същите неща.

# 19
  • Мнения: 1 810
Не знам още колко еднотипни теми трябва да се пуснат и еднотипни мнения да се напишат.Авторката е имала проблеми още докато е била бременна,сега три години по-късно се чуди още.Според написаното проблема с алкохола се е задълбочил.Да си направи план,да си събира пари и да разреши въпроса.
Разбирам ,че има и друго дете.Явно избора и на мъже куца.Дано не се хвърли на трети и от него да роди.

# 20
  • Мнения: 20
Не знам още колко еднотипни теми трябва да се пуснат и еднотипни мнения да се напишат.Авторката е имала проблеми още докато е била бременна,сега три години по-късно се чуди още.Според написаното проблема с алкохола се е задълбочил.Да си направи план,да си събира пари и да разреши въпроса.
Разбирам ,че има и друго дете.Явно избора и на мъже куца.Дано не се хвърли на трети и от него да роди.

Едно дете имам. Мъжете не сменям като носни кърпи, целта и идеята винаги ми е била да си запазя семейството. Нещата очевидно няма да се случат, както казахте и Вие - ще си направя план и ще продължа напред.

Благодаря на всички!

# 21
  • Мнения: 48
Алкохолиците мразят живота си и това им е единствената упойка от реалността. Ако се съберат и със себеподобни пиянки, с които да се самонавиват - още повече. С годините стават ужасни сърдити, нефункциониращи чички. Не можеш да го спасиш. Това вероятно е започнало много преди да имате дете. Ако сам не иска да се промени, всичките деца на света няма да го сторят.

п.с.
Скрит текст:
моят баща има проблем с алкохола и не мога да си изкривя душата, че през живота ми ми се е искало да се бяха разделили преди 20-30 години с майка ми.

# 22
  • Варна
  • Мнения: 36 619
Аз тука семейство за запазване не виждам. Виждам поредната тема, в която жената е видяла проблемите, но си е помислила, че с появата на дете те ще се решат от раз. Много тъжно.

# 23
  • Мнения: 19 048
Едно дете имам. Работя и живея в София, детето ходи на ясла. Жилището си е на негово име, аз родом съм от провинцията. По принцип като се разделим, най-доброят вариант е да се върна при родителите си за известно време, защото парите, които изкарвам няма да могат да стигнат за мен и  детето. Simple Smile

Да, моя грешка, цитирала си потребителка с 2 деца. Ами, не е много за усмивки положението. Преди да тръгнеш към провинцията, си намери работа там, като пристигнеш, да имаш работа. Ако не успееш, няма смисъл да ходиш и да стоиш с месеци, че и година може, докато излезе нещо, без работа там. Защото на много места в провинцията не се намира толкова лесно работа.

# 24
  • София
  • Мнения: 4 306
Точно това щях да кажа - в провинцията много по-трудно се намира работа, а ако се намери е за много по-малко пари и  по-тежки условия. Точно, защото се знае, че избор няма и "мълчиш и търпиш"
Преди да се разделите окончателно, намери по-добра работа, щом няма насилие изчакай детето да мине периода на яслата и да поспре да боледува и си намери по-добра работа. Въпреки, че ако ще се местиш на квартира в столицата е хубаво градината ти да е в близост. Не знам къде сте сега, но квартирите в по-крайните квартали са по-евтини от тези в центъра например. Разрови си, потърси, има начин.

# 25
  • Мнения: 20
Точно това щях да кажа - в шровинцията много по-трудно се намира работа, а ако се намери е за много по-малко пари и тежки условия. Точно, защото се знае, че избор няма и "мълчиш и търпиш"
Преди да се разделите окончателно, намери по-добра работа, щом няма насилие изчакай детето да мине периода на яслата и да поспре да боедува и си намери по-добра работа. Въпреки, че ако ще се местиш на квартира в столицата е хубаво градината ти да е в близост. Не знам къде сте сега, но квартирите в по-крайните квартали са по-евтини от тези в центъра например. Разрови си, потърси, има начин.


Точно подобно нещо ми се върти в главата. Наредих си някои планове за в бъдеще, мисля, че ще се получат. Провинцията ми е прекалено краен вариант, защото работа - трудно, развитие (дори за детето) - отново трудно. Досега съм стискала, ще стисна още малко и когато вече съм си изградила почва - ще действам. Благодаря! Simple Smile

# 26
  • Мнения: 755
Здравейте! Ние с мъжа ми израснахме в ненормални семейства, много проблемни с насилие, обиди, а единият ми от родителите е зависим половин век вече. Нашите не се разделиха, от тях знам какво е адът на земята. Вие нямате семейство сега, а дете на 2,5 г. не е привързано към никого, само така изглежда; то е бебе, привързаността се случва на по-късен етап. Мъжът ви е алкохолик и ще ви съсипе, ако продължите с тези илюзии, че като стоите запазвате семейството си. Още на 11-12 г. го знаех; лягах си в леглото разплакана, но и с мечтите си. Още тогава си казах, че само да порасна няма да имам нищо общо с техния начин на живот и го направих, имам предвид във всякакъв аспект. Сега е алкохолик, после ще е пенсиониран алкохолик. Това са много болни хора, те не приемат себе си, пълни са с тежки комплекси, не могат да разсъждават адекватно, заради атрофиралите си от алкохола мозъци, лъжат много, губят всякакво достойнство, защото единственото им щастие е да им е пълна чашата, в нея са всичките им мисли и никой и нищо друго не ги интересува. Това е психика, която отказва да поеме отговорност дори за себе си, камо ли за жена и дете. Моралът им е напълно убит от алкохола. Не съжалявайте него, а себе си и детето. Казвам ви, майка ми по същия начин като вас беше цял живот. С такъв човек няма как да има не просто развитие, а нормалност, все назад ще сте. Вие решавате колко струвате като човешко същество и ще разрешите ли някой да ви унищожава живота по такъв безобразен начин. Слава богу, ние с мъжа ми приехме родителите си като трамплин, т.е искахме всичко онова, което те не са, стана ни фикс идея; образование, свобода, любов, здраве, истинско семейство, пари. Амбицирахме се сериозно, още и като по-малки, т.е поотделно още, но аз проблеми със самочувствието никога не съм имала и винаги съм знаела, дори като дете, че това е болестно състояние и че аз нямам вина за него. Винаги съм вярвала, че мога да успея и без тях. Просто такива са обстоятелствата. Ако искате вярвайте, но възрастните го отричаха с десетилетия и не вярваха, аз уж грешах, защото бях дете и нищо не разбирах. Парите ви ще се превръщат в алкохол, вие мъж нямате в момента и не разваляте семейство. Това не е семейство. Имайте предвид, че аз съм изключение, мъжът ми и той, за щастие, но такива като нас, с такова мислене,  са нищожен процент. Повечето деца на алкохолици са смачкани, обезверени, с напълно разбита психика, пълни с комплекси, нещастни, държащи се за миналото и обвиняващи за всичко родителите си. Не успяват да разберат, че те са отговорни за живота си и могат да постигнат всичко и сами, когато пораснат. Това е от ненормалната среда. Болката ги променя: защо на мен, защо другите деца така, пък аз иначе, без грам помощ и подкрепа от родителите си няма как да успея…. Това ли искате за детето си, защото е много вероятно, много по-малко вероятно е да успее срещу болката. Вие сте зрял човек, спасявайте се с детето. Няма друг път, не съм за разделите по принцип, всеки има някакви недостатъци, няма идеални хора, но при алкохолна зависимост, наркотична и хазартна съм категорична. Не си причинявайте такова нещо. Той е удавник и или пускате ръката му, или отивате с него на дъното. Изборът е ваш. Ще стисна още малко мислеше и майка ми и отиде цял един живот. Много ми е тъжно, когато някоя жена се чуди дали да се раздели с алкохолик. Просто знам какво ще е бъдещето и, ако не събере смелост да го остави в началото, веднага. И можете да имате прекрасен живот с детето, не е невъзможно. От вас и вашето мислене  зависи. Ако го искате - ще го постигнете, ако не го искате и не действате, няма да го постигнете и в най-благоприятните условия да сте.

# 27
  • Мнения: 6 602
Зависи за коя "провинция" става въпрос, защото тук във форума съм забелязала, пе дори областните градове са "провинция" за големите кореняк софиянци. А пък някои професии дори може и по-добре да си в "провинцията", защото там е по-евтино да живееш, а заплатата да е същата.

# 28
  • Мнения: 19 048
Да, може и да е от хубавите провинции. То ще се разбере - ако за 1-2 месеца при активно търсене не успее да намери подходяща работа там, по-добре да не тръгва с багажа и детето, разчитайки, че все някога ще намери. Ако се налага, по-добре помощ от родителите за някакъв период, отколкото изцяло на техен гръб, докато чака да изскочи нещо.

# 29
  • INFJ
  • Мнения: 9 372
Говорим си за преживяване на някакви дълбоки травми, които алкохолиците причиняват на близките си, децата си, а аз се чудя как се преживява първа стъпка - да ти смърди на бъчва (и повръщано) всяка вечер в леглото? Изобщо не мога да си представя как се живее така.

Общи условия

Активация на акаунт