Аз познавам мъж, който се ожени с идеята, че ще се разведе и се подготвяше за това още преди брака и по време на брака. Разведе се.
Майка му искаше деца т.е внуци.
- Публикувана: 7 апр. 2024, 14:46 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2024, 19:38 ч.
Били ли сте сигурни, че ще се разделите/разведете?
Т.е. че със сигурност ще се разведе? Ако да - защо се ожени, ако знаеш?
Майка му искаше деца т.е внуци.
Ами не, на мен не ми е идвало такова нещо на ума, когато сме се женели, но съм малко фитилджийка и съм предлагала на мм да се разведем, по най-различни поводи, някои доста глупави. Но той не се е съгласявал, а на мен ми е минавало и ей на, заедно сме си докато смъртта ни раздели. Или докато не ми приеме някое поредно тъпо предложение. 
Аз също съм предлагала да се разведем, като запаля. Но с времето се оказа, че господинът е плел някакви имотно финансови кошници зад гърба ми, което ме остави дълбоко разочарована. Демек, докато аз съм се заканвала "по детски", той го е мислил на сериозно. Но после нещата се извъртяха в моя полза де.
По същата причина не мога да разбера и предбрачните споразумения и разделената собственост. Тогава е по-добре такива партньори да не се женят. Да поживеят и да се разделят. Да започваш да живееш с някого с мисълта че ще се разделите и материалната собственост ще ви бъде проблем за решаване ми е странна. Това няма общо с мисълта- "за цял живот в добро и лошо". Както хората се женят така се и разделят, както трупат така ще се наложи и да поделят.
Не можеш да ги разбереш, защото или няма какво да ти вземат или не можеш да си представиш, че и когато няма можеш да осъмнеш разведена и с огромен кредит, който трябва да изплащаш, докато сама си издържаш децата. Романтиката е хубаво нещо, но ти самата не знаеш на какъв акъл ще си след 10 или 20 години, за да разчиташ, че на принцът няма да му се вмиришат чорапите и няма да опита да ти вземе каквото може.
Мисля че този прекрасен принц не сяда на главата на жена за едно денонощие. Освен ако тя не е била в период на умопомрачение, а за да имат и деца явно е било по-длъжко като период. Романтиката романтика но като поживееш с някого няколко години , така че на всеки да му се видят треските за дялкане в ежедневната проза, става ясно ще теглите ли заедно каруцата на съпружеството или всеки по пътя си. Няма такива хора които да са чак в такава мимикрия че да не бъде разпознати след първи 2-3 форс -мажорни ситуации на битуването. Съществува криза на средната възраст но тя минава всички наред. И ние не сме застраховани от принцеси да станем жаби.
Разбира се ситуации всякакви, но вашата тъжна история не е повод да се слага кръст на всеки принц и още от началото всичко да се дели на мое и твое, като и моята за сега положителна да се издига принца на пиедестал. Ако моят принц мислеше за разделено имущество от началото нямаше да стане мой. Реципрочното е разбираемо.
Заедно с принца сме от 32 години, в брак от 26. Стана малко по-мърморлив но и аз не съм онази принцеса. каквото имаме е отишло или ще отиде при децата. Ако на някой от нас му се "подпали" чергата няма да си тръгне с нещо особено.
R _re_ge, къде видяхте да имам тъжна история? Просто за почти 50 години живот съм видяла всякакви неочаквани обрати в чуждите животи и не виждам лошо човек да се подсигури и на златната сватба да скъса предбрачния договор ритуално. То по вашата логика хората няма и за какво да се женят щом се обичат, но и това си е документ за официално уреждане на отношенията, включително финансово.
никога не се знае как ще се завъртят нещата при един развод..
моята бивша свекърва от страх да не ѝ докопаме великите иманета с детето, беше накарала бившият ми мъж всичко що има на негово име да се прехвърли на друг преди развода, макар да живяхме на квартира..
неприятно изненадана остана горката когато след това установи, че имам повече от него..
моята бивша свекърва от страх да не ѝ докопаме великите иманета с детето, беше накарала бившият ми мъж всичко що има на негово име да се прехвърли на друг преди развода, макар да живяхме на квартира..
неприятно изненадана остана горката когато след това установи, че имам повече от него..
Когато съм се омъжвала, не не съм го мислела, но с течение на времето - да. Разочаровах се, променихме се. Не виждам никаква страшна трагедия от една раздяла. Светът не спира да се върти, ако двама души не са съквартиранти повече. Децата не губят родителите си. Аз се разделям с мъжа си, не децата ми с баща си. И те така те 
Светът не спира да се върти, ако двама души не са съквартиранти повече. Децата не губят родителите си. Аз се разделям с мъжа си, не децата ми с баща си. И те така те
Това зависи от човека. Ако е читав ще е до децата си, ако не, то той не би бил пълноценен родител, а присъствен в общото помещение на обитаването и без раздяла.
Много жени също използват децата като средство за отмъщение срещу бившия и от там също се случват кофти неща. Особено ако децата са малки, а силната връзка с другия родител се изгражда и поддържа, не е даденост. И когато достъпът бива ограничаван, а децата настройвани, не всички би имал нервите и търпението да продължава да се опитва да бъде родител.
Много жени също използват децата като средство за отмъщение срещу бившия и от там също се случват кофти неща. Особено ако децата са малки, а силната връзка с другия родител се изгражда и поддържа, не е даденост. И когато достъпът бива ограничаван, а децата настройвани, не всички би имал нервите и търпението да продължава да се опитва да бъде родител.