Били ли сте сигурни, че ще се разделите/разведете?

  • 8 102
  • 157
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 12 146
Човек не знае утре какво ще стане, чак да гадае за цял живот какво ще е ми е много странно. Не съм започвала никога връзки с мисъл колко ще изкарат, даже и изобщо с идеята дали ще бъдат връзки или нещо краткотрайно.
Аз по-скоро нямах намерение да се женя никога и съм учудена, че се ожених. Не съм планирала да се разведа от самото начало, но се разведох. Живот.

# 31
  • Мнения: 597
Аз познавам мъж, който се ожени с идеята, че ще се разведе и се подготвяше за това още преди брака и по време на брака. Разведе се.
Познавам хора, които се застраховат предварително, че това може да им се случи един ден независимо, че взаимоотношенията с партньора са добри.
Както и познвам хора, които встьпиха в брак с идеята, че това ще им е парньорът за цял живот.

# 32
  • София
  • Мнения: 38 530
Аз съм сигурна, че ще имам още поне една дълга връзка. И съм сигурна, че повече не подписвам.

# 33
  • Пловдив
  • Мнения: 14 435
Аз познавам мъж, който се ожени с идеята, че ще се разведе и се подготвяше за това още преди брака и по време на брака. Разведе се.
Т.е. че със сигурност ще се разведе? Ако да - защо се ожени, ако знаеш?

# 34
  • София
  • Мнения: 35 116
Такъв познавам и аз. Не искаше жената, не искаше бебето, натиснаха го техните, нейните, тя ред сълзи, ред сополи...

# 35
  • Мнения: 7 954
аз сънувах края на брака си, което първоначално ми се стори като просто гаден кошмар, понеже привидно нямаше грам индикации за вероятност да се случи същото в реалността..
след година някъде пророческия сън се сбъдна ..  Joy

# 36
  • Мнения: 6 596
Що за риторична тема във форума на разведените?

# 37
  • Мнения: 19 911
То като цяло има ли човек "неразведен"? Рядко са тези с един човек до себе си цял живот.
За сигурни не, но никога не съм мислила с перспектива "за цял живот" с този човек. Нито за определен срок. Имала съм 2 многоого дълги и 2 сравнително къси връзки. Не исках да се омъжвам, защото ми се струваше като начин да ме завържат за себе си. Тримата са ми предлагали брак, отказвала съм. Нещо ме е спирало, интуиция, скептицизъм, несигурност, не знам.
Не съм предубедена и не се фокусирам върху връзка на всяка цена или с определен срок. Очакванията за нещо кратко и временно са прераствали в дългогодишни отношения и обратно.
//
Покрай мен има хора с мераци от ученическата скамейка за брак и са още с ученическата си любов, други по няколко пъти се разведоха, трети на дърти години сключиха брак чак. Та – няма сигурно – живот шарен.

# 38
  • Мнения: 382
На мнението на наивница на средна възраст съм - голяма част от хората сме скептични по отношение на идеята "цял живот с един човек". Моите наблюдения за двойките около мен са: една част от тях са си много походящи и определено са с идеята, че ще остареят заедно. Има обаче и такива, които открито си признават, че се обвързват колкото да направят едно-две деца, а нататък вече нямат против да се разделят с половинките си. Също все по-често чувам мисли от сорта на: "Ех, 5 години изкарахме заедно, изгубено време, поне едно дете да си бяхме направили, сега щеше вече да е ученик и да сме си минали по реда с родителството." Та щом се чуват такива реплики, не виждам нищо странно в това, че хората си планират връзка и раздяла едновременно.

# 39
  • Мнения: 320
Ако човек още от началото е с такава нагласа, няма как да не се раздели. Почнеш ли да търсиш причина за раздяла или какво не ти харесва в другия все ще намериш достатъчно неща и рано или късно ще се разделите. Затова трябва да се концентрираме върху хубавите черти на половинката ни, какво ни дава и тн.

# 40
  • Мнения: 13 815
Ако имам усещане, че ще се разведа, никога не бих се омъжвала за същия този човек. Защо да си го причинявам...

Ако човек още от началото е с такава нагласа, няма как да не се раздели.

По същата причина не мога да разбера и предбрачните споразумения и разделената собственост. Тогава е по-добре такива партньори да не се женят. Да поживеят и да се разделят. Да започваш да живееш с някого с мисълта че ще се разделите и материалната собственост ще ви бъде проблем за решаване ми е странна. Това няма общо с мисълта-  "за цял живот в добро и лошо". Както хората се женят така се и разделят, както трупат така ще се наложи и да поделят.

Последна редакция: пн, 08 апр 2024, 19:55 от _re_ge

# 41
  • Мнения: 12 406
Аз пък бях абсолютно и безусловно убедена, че това е голямата ми любов и ще прекараме живота си заедно, че това е изключителна връзка и каквото там още се сетите Grinning
Нямаше ни знаци, ни флагове, никакво съмнение. Бях много щастлива и след 25 години заедно, сега пък съм щастливо разведена Joy

# 42
  • Мнения: 6 589
Пффф не! Мислех си, че е сродната ми душа, че ще остареем заедно и бла бла. Такава заблуда... Толкова ме е яд на себе си, че не съм видяла, не съм разбрала, не съм се осъзнала по-рано.. ама квото такова. Това ми е бил урока явно. Сродна душа ама в обратния смисъл. Да ме научи да обичам себе си и да се ценя, и да си вярвам, и да се справям сама, да се защитавам. Нищо, де, станало квото трябвало. Ама ако знаех в началото... Ехх ако знаех... Щях да си остана на "здрасти и чао". Ама пък детето нямаше да го има... Явно човек не може да избяга от кармата си. Много труден урок.

# 43
  • Мнения: 7 419
Аз пък се разминах със сродната ми душа.
Да си призная честно, когато бяхме гаджета с мъжа ми, толкова много ме ядосваше, че съм си казвала ,за това келеме никога няма да се оженя.  Ще види той с кой си има работа.
Господи, като куче и котка се гонехме.
И накрая какво стана? Ма, той коренно си промени отношението.
Всичко е писано, за всеки. Но, наистина си казвах, че е само временно и няма начин да го изтърпя.

# 44
  • Мнения: 141
Пффф не! Мислех си, че е сродната ми душа, че ще остареем заедно и бла бла. Такава заблуда... Толкова ме е яд на себе си, че не съм видяла, не съм разбрала, не съм се осъзнала по-рано.. ама квото такова. Това ми е бил урока явно. Сродна душа ама в обратния смисъл. Да ме научи да обичам себе си и да се ценя, и да си вярвам, и да се справям сама, да се защитавам. Нищо, де, станало квото трябвало. Ама ако знаех в началото... Ехх ако знаех... Щях да си остана на "здрасти и чао". Ама пък детето нямаше да го има... Явно човек не може да избяга от кармата си. Много труден урок.

Същото и при мен, даже не малко пъти съм си мислила, че това ми е кармичен партньор, точно за да ме научи да Обичам себе си. Защото всичко тръгва именно от нас самите. И да, научих се да се обичам и ценя себе си повече, в следствие на което загубих всякакви чувства и емоции към него, а пък той 10 години по-късно осъзна, че аз съм му сродната душа. Ама ето на, разминаваме се и то доста. Определено не ми е сродна душа на мен, защото съм теглила най-много от него. A един отговорен мъж не би допуснал това. Надявам се с времето хората да успяват да нацелват правилния човек спрямо енергията им и да не се налага да бъдат в такива заплетени ситуации заради децата.

Последна редакция: пн, 08 апр 2024, 21:51 от Fiore6767

Общи условия

Активация на акаунт