Баща ми ни отказа дома си

Не мога да коментирам темата, защото нямам представа от подобни отношения, но това ми се наби на очи.
Как така съгласува със съпруга си, че 6 месеца ще живеете в чужда къща (да, на баща ти е, но ти си имаш свое семейство, а и стана ясно, че баща ти не живее там, а само твоя полубрат, на когото при това предстои бал в същата тази къща). Попита ли баща си дали изобщо можеш да гостуваш там, попита ли брат си, попита ли мащехата си?
6 месеца не са малко време и аз лично дори не бих си и помислила да поискам да живея толкова дълъг период у сестрите на мъжа ми или у моята. Огромен ангажимент е да отделиш за 1/2 г. стая/стаи за цяло семейство и да се съобразяваш с тях. Гостували са ми моите братовчедки, но за 2-3 дни - първо са питали дали ще е удобно или аз самата съм ги канила, но ми се е случвало да им откажа гостоприемство и да отидат на хотел (имахме режим на водата през лятото и не си представях да топля води за пране, миене и къпане на повече хора). Случвало се е и 1 седмица да живее у нас мой братовчед, защото имаше ангажимент в София - не ми беше много приятно, но това беше шанс да се видим за няколко вечери, но 1 седмица е различно от 6 месеца.
А и не мисля, че чужд човек ти е длъжен с нещо - жената на баща ти за теб, мъжа ти и детето ти е чужд човек, а това е нейния дом и балът на нейното дете - верочтно иска спокойствие, когато се върне.
Родителите ми също с нищо не са длъжни на децата си - ако имат желание и ми предложат помощ - не бих отказала, но да изисквам...
А и не бих приела директно работа в друг град с идеята, че там имам роднини и ще мога да поживея у тях. В моята работа пътувам често. Когато имам роднини в града, където отивам, винаги им се обаждам и им гостувам, но отивам на хотел. Не мога да си представя да искам някой да си промени навиците или стила на живот, за да се занимава с мен. Ако ставаше дума да гостувате за дни или няколко седмици, бих упрекнала баща ти и брат ти.
С родителите ми също не бих живяла, както и с тези на мъжа ми. Щом съм достатъчно голяма да имам мъж и деца, значи мога да си осигуря също покрив и хляб.
Ама това е моето мислене и моето мнение. Аз го наричам съобразяване с личния параметър на другите.
 

И сега искам да попитам дали ние като родители, ще постъпим така както постъпва бащата на авторката на темата.
А3 няма да го направя никога.
Няма и да 3абравя как в труден 3а мен момент, баща ми и негова жена ми подадоха ръка. 3атова са родителите.

Ноел съжалявам,че си разочарована,но не мисля че и на теб ще ти е лесно да се съобразяваш с полубрат си,щом е тийн

Ми не знам - в случая става въпрос бащата да пенебрегне уюта на едното си дете, за да създаде такъв за другото. Авторката не е останала без покрив...
Наистина е труден момент за жената - оставя любящ съпруг (предполагаемо), тръгва за 6 месеца далеч от него с 10 месечно бебе, което не е ясно кой ще го гледа докато тя си гони кариерата. Но вероятно авторката си е намерила решения за всичко, част от които не е съгласувала с който трябва предварително.

На някои им е трудно ако не ходят на дискотека 3пъти седмично, на други - да си платят тока. И в двата случая прибягват до помощ от родителите. Виждала съм го.

Пределно добре разбирам накърнените ти чувства, но както някой по-горе беше казал една от любимите ми поговорки "Господ забавя, но не забравя". Случили са ми се доста неща в живота, които я потвърждават.
Тъй като обичам народната мъдрост ще добавя още няколко поговорки, които ако успееш да материализираш ще ти стане по-леко. "Не плачи за нероден Петко" - не знаеш какво ще стане докато дойде време за бала на брат ти. Може да си обективно възпрепятствана да отидеш и да нямаш място за колебания, може дотогава да ти е дошъл различен акъл в главата и т.н. Като дойде време да ходиш, тогава ще решиш сама.
"Всяко зло за добро" - вероятно така е трябвало да стане, за да не изпиташ по-големи разочарования.
Що се отнася до баща ти, самият факт, че се терзаеш означава, че не желаеш да скъсаш напълно с него. А това, че искаш детето ти да си имало дядо ми звучи като оправдание. Бъди сигурна, че и на баща ти вероятно му е гузно. За да му натрия носа, аз лично бих се опитала да се държа сякаш нищо не се е случило, но не бих му спестила истината в подходящ момент. Ако се врътнеш, ще дадеш подходящ материал на полу-роднините ти да кажат колко са били прави, но ако се държиш гордо ще им натриеш носа.
Не се коси - всяко зло е за добро  

Айде стига, бе, егати уюта. 2етажна къща, в която живее сам тийн.
За жената на баща Й тя била чужда човек - чувате ли се.  Ако някоя от вас се омъжи 2ри път вашите деца чужд човек ли ще бъдат за мъжа ви.

Въх и до развода на родителите и стигнахме...
Дъщерята е живяла при майката, а не при бащата. Вероятно тя е получила и родителските права.
Докато синът е живял при бащата (вероятно). Така погледнато синът е по-близо до бащата отколкото дъщерята. Колкото и да и е мъчно на нея.
Досега никъде не става дума и дъщерята какво е получила от баща си. Също така и синът какво е получил от баща си.
Става въпрос, че авторката си е направила някакви сметки без да го съгласува с нужните хора. Съгласувала го е със съпруга си, който ще се лиши от нея и от детето за 6 месеца (примерно няма да има кой да му готви и глади), но не го е съгласувала с полубрата си, при който иска да отседне за тези 6 месеца. Ми той не едлъжен да се съгласява. Авторката не заминава там да лекува себе си, детето си или нещо неотложно, а заминава да търси развитие в професионален план. Всички ли трябва да и правят поклон за да се развива както тя си харесва?

Навремето съм изпадала за момент в подобна ситуация. Трябваше да работя през седмицата в София, мъжът ми и детето бяха в Плевен. Майка ми живееше сама в апартамент 120 квадрата (баща ми пътува месеци наред по работа) и беше ужасена от мисълта да не се нанеса при нея да живея.   Престоях там около месец, докато си уредя квартирата - и до днес съжалявам, че не се натресох на някоя приятелка, вместо да слушам всеки ден въпроса какво правя в дома й, като съм вече женена, дали не я лъжа, че съм си намерила квартира и т.н. Такова нещо не се забравя, но сега, обръщайки се назад ми е по-скоро смешно, отколкото тъжно или нещо подобно. Все пак за нищо не може да съм й била в особена тежест, първо беше ясно, че съм там за кратко, второ прибирах се 4 вечери от седмицата само да преспя. И то за малък период.

Никога, никъде човек не трябва да седи, ако не го искат. Това е истината. Независимо дали става дума за собствените ти родители, други роднини или който и да е. Много е неприятна ситуацията, но не я мисли! Намери начин да се устроите някъде с детето и това е. А колкото до тъй наречения бал - аз не бих отишла със сигурност.

Добре де, а гостували ли са ти за по-дълго роднини? Когато трябва (независимо колко ти е голяма къщата) да отделиш пространство за тях; да се съобразяваш, че са там и да се лишаваш от излизане или от ходене някъде, или от идване на гости, защото тава си е ангажимент. Да намериш легло/легла за тях (и аз имам доста стаи, но леглата ни са според броя на семейството ми - т.е. трябва да си отстъпя моето легло, ако някой реши да спи вкъщи).
Виж, ако тя там имаше стая, е друго. Ами може и ремонт да планират или да правят в момента преди бала. Имат си съображения, за които просто е трябвало първо да се поговори и да се обсъдят. Може пък хората да се притесняват, че няма да могат да обърнат внимание на гостите - нали са в чужбина в момента, а братът си е още хлапе.
Все едно, аз да съм в чужбина и да се обади сестра ми да ми каже, че иска да живее в апартамента ми 6 месеца. Просто не го приемам като идея, колкото и за близък човек да се отнася.
А и тук не става въпрос за дете на 15-16 г., на което татко му е отказал подкрепа, а за семейна и зряла жена, която е направила определен професионален и личен избор, без да отчете съображенията на хората отсреща.

Много точно.
Ако отиваше, защото се налага и те й откажеха подкрепа, сигурно щях да съм на коренно противоположно мнение, но в този случай...

Брех, какъв анализ направи. Може мъжът й да й готви и глади.
А това, че не е съгласувала с брат си и баща си, може би като мен, си е помислила, че това е най-естественото нещо при наличие на празна къща на 2 етажа.
А пък тя ще кси се развива и без твоя поклон.

А къде е казано, че къщата е празна и има подходящи условия за още 2-ма човека (аз броя и 3-ма, защото за тези 6 месеца надали мъжът й хич няма да отиде да си види детето).
Все пак къщата може да е така устроена и обзаведена, че да има място само за баща й, жена му и брат й. 

А и на мен не ми се струва естествено да живея 6 месеца у родителите ми, ако не го налагат някакви независещи от мен обстоятелства, хем моите и двамата са собствени. Особено без да ги попитам дали нямат някакви други планове за това време.

Явно много ни се разминават представите.
Ако аз съм в чужбина и апартаментът ми е празен, сама ще предложа на сестра си да живее.
Гостували са ми роднини - нали знаеш как е със софиянци, голяма веселба става.