Баща ми ни отказа дома си

Е, аз го казах и по-нагоре.
Въпрос на субективизъм. Затова е добре да се обсъждат подобни теми с всички, които касаят, защото вски човек мисли различно и да няма поставяне пред свършен факт.
 

Аз пък се надявам никога да не изперкам дотам, че да откажа на някое от децата си подслон в дома си - независимо по какъв повод му се е наложило. Където и да са, на колкото и години, каквото и да правят, искам да знаят, че винаги ще са добре дошли при мен, когато пожелаят.

Съгласна съм изцяло с мнението на azaf.
И ми е интересно какви биха били коментарите по темата, ако беше от другата гледна точка:
"Дъщерята на мъжа ми от първия му брак иска да се нанесе в семейната ни къща, за срок от 6 месеца, при това - с малкото си дете. Без да се допита до мен, като стопанка на къщата; без да се допита до брат си, който е на 18 години, справя се сам и му предстои бал, а накрая и се сърди на баща си, че и е отказал..." 

Не съм чела другите постове, така че се извинявам ако се повторя с някой, но толкова се възмутих, че нямах търпение да чета!!! 
Лично аз не бих отишла на бала и ако ме попита баща ми бих му казала, че в онази къща няма място за мен!

Второ, ако задълбаваме правно (не съм юрист, но поназнайвам малко) - ти си законен наследник на баща си, също както и доведеният ти брат, следователно имаш наследствено право върху къщата и следователно тя се води и твоя!!!
Обаче майната му на това!

Ти не заслужаваш това. Спомних си моят съпруг (който също е израстнал без баща) ми беше казвал как баща му така се гордеел с него, разнасял го из университета като бебе (били са студенти), хвърлил му пъпчето под професорска врата, навсякъде тръбял каквъ прекрасен син има и т.н. Шест години след раждането на мъжа ми и няма и година след раждането на дъщеря му, баща му решава, че е влюбен в друга и напуска семейството си. Както и да е, това се случва. През цялото време обяснявал как ще се грижи за тях, как те са му семейство и така нататък, а много бързо ги оставил да живеят в жестока мизерия, без да ги погледне. Шапка свалям на свекърва си, че сама е отгледала двете си деца, с цената на много лишения!!!

Така продължило години, мъжът ми вече приет студент по право и баща му заявява, че е най-гордият баща на земята (като преди това му е казал, че е глупак и никога няма да влезне право). Мъжът ми е бил този, който непрекъснато се е разправял с него за издръжки. Един ден баща му казал - няма да ви давам пари, нека я видим онази к...ва (майка им) как ще се оправя. Ами тогава татенцето си изял боя, според мен напълно заслужено и като следствие - не присъства на сватбата на сина си, не познава снаха си, скоро разбра, че ще става дядо, но няма да види внук си!

Искам само да кажа, че за мен е недостойно, нечовешко и грозно един родител да си позволява да се държи така със собствената си плът и кръв, поради което заслужава да бъде наказан! Било то и с най-голямото наказание на света!

И не мога да си представя да отида в града на родителите си и да си наема квартира, а те да си живеят в къщата!!! За тях това би било смъртна обида!

Леле, не е истина колко се ядосвам на човешкото безхаберие!

Мишонка,
Човекът е дал къщата на детето си, само че на другото дете. При това да живее в нея. Не ми е ясно дали въпросното друго дете може да живее някъде другаде. Стана ясно обаче, че авторката има.
Натам за право и имущество няма да споря с теб, защото гледаш едностранно на въпроса.
Подслон не на децата си, а на полусестра, при това за 6 месеца.

Как ще реагирате, ако баща ви подари къщата да живеете в нея. Вие си прави сметки и планове. Идведнъж се оказва че въпреки тези ваши мнения и планове сестра ви решава че част от къщата и принадлежи и може да идва когато си пожелае без предварителна уговорка. Тази къща е ваша, ама не е ваша. Ако авторката има нотариален документ за собственост върху къщата .- къщата е нейна и прави с нея каквото си иска. Ако къщата е на баща и - баща и прави каквото си иска.

Ясно е, че къщата е на бащата и той ще прави каквото иска - той това и прави. Което от правна гледна точка е супер точно, но от човешка в конкретния случай е тъпо, та дрънка. Мен лично не само на бал, но и на каквото и да е събитие повече тези хора не биха ме видели.

На Кронки жена му, аз лично гледам човешки на нещата, не правно. От правна гледна точка тя има право на половината къща, но не това е важно.
Тук наистина говорим за човещина, не за нещо друго. Дори и да е на полубрат ми или полусестра ми къщата, баща ми, като собственик има право да каже, че можеш да останеш известно време. Не е важно има или няма къде да отседне авторката, това е родната й къща, доколкото разбрах.
Просто не е честно.
А че винаги има две страни на медала, винаги има. Аз казвам моята страна - като родител, не бих причинила на детето си това; като полусестра - също. А и лично, ако бях на мястото на момичето, никога не бих гледала от юридическата страна на нещата, просто го дадох като пример. Аз на нейно място, просто щях да прекъсна отношенията си и щях да ги доведа до дежурните - добре ли сте, ние също сме добре. Защото - каквото повикало, такова се обадило.
Не искам да влизам в спор, просто за мен това не е правилно!

Спрете се малко! Вие завихрихте сапунен сериал!!! Братя, сестри , имоти и т.н. Според мен всеки човек е сам за себе си! Това , че един има , а друг няма ,си е проблем на нямащия!И не са длъжни , тези дето имат , да дават , на тези , дето нямат!И ако един баща или майка имат имоти или пари, те не са ДЛЪЖНИ, непремено да ги дадат на децата си ! Това е право на избор! Така е решил човекът, така е направил!!Негово си е имането, негово си е и нямането!Родителят е длъжен да си обгрижва детето до пълнолетие. След това е въпрос на възпитание и лична воля! Ние не раждаме децата си с мисълта, че след време те са длъжни да ни доглеждат, нали?Нито пък децата да си мислят, че родителят трябва цял живот да е на негово разположение!Всичко е въпрос на гледна точка!

ама как така имала право на половината къща-нали баща и е жив ,негова си е изцяло
а и половината е на жена му все пак

Вероятно, от гледна точка на това, че бащата притежава къщата отпреди брака с втората си жена. Но, тогава къщата си е 100% на бащата и ако той почине (не дай Боже) и не остави завещание (т.е. ако остави завещание, може да остави къщата на когото си пожелае) - тогава (ако жена му го надживее - тя също ще му е наследник) жена му ще притежава 50%, а децата му по 25%. Ако жена му почине първа, а после той, едва тогава децата му ще имат право да си разделят къщата 50:50 (и то пак ако няма завещание, прехвърляне, договор за гледане, за покупко-продажба или нещо друго).
Та, това е според закона.
 

Божеее, къде задълбахте
дялби, проценти..... при жив баща

И аз не мога да повярвам как някой се хванаха за закона и за това кой с какво бил длъжен....
Когато правите услуга на някой приятел, нима я правите, защото сте му длъжен по закон???
Тук ставаше въпрос за едни такива междучовешки, семейни отношения и за една обидена дъщеря, която не се притеснява за наследството си, а за това, че се е разочаровала от баща си.....
И аз съм на мнение, че родителите не са длъжни на децата си цял живот, но намирам за най-нормалното нещо на света, родител да прояви гостоприемство към детето си, но има хора, за които това не е така. Това не означава обаче, че момичето няма право да му е криво и да иска да сподели с някой, а вие- законът така, законът иначе....много важно какво казвал законът....

Биба, права си, затова съчувствам на авторката.
Обвиненията и към роднините и обаче не мога да приема.

\Мишонка, колко деца имаш и опитвала ли си се да делиш нещо между 2 деца?

На Кронки жена му, чакам първото си дете.
Силно се надявам да не изпадам в ситуация, в която да трябва да избирам. Ако ми се наложи, недай си боже, бих ги събрала да си поговоря с тях и да вземем заедно решение.
А тук иде реч за гостуване при това. Мен това ужасно ме възмути
Иначе, напълно подкрепям Биба. Това исках и аз да кажа, а законът го мушнах като пример, ако иска и тя да бъде зла Дори не предполагах, че ще провокирам такава дискусия, че да се стигне до проценти и пр...

Noel, баща ти се е разделил с майка ти като си била малка. Нищо не казваш за отношенията ви през годините. Казваш само, че се е гордеел с теб. Това е лесно, всеки го може. Но по-важното е бил ли е с теб през тези години? Помагал ли ти е в учението? Обаждал ли ти се е за рождените дни? Слагал ли е лепенки на удареното ти коляно или поправял ли ти е колелото? Давал ли ти е съвети за момчетата при първите трепети на сърцето ти? .....  И още много неща. Куп неща, които правят един мъж баща. А не кръвта. Ти почувствала ли си го като баща през всичките тези години?
Ако отговора на повечето въпроси е "не",  не знам защо си разчитала на него за подслон. Ако той не е бил баща за теб през цялото това време, какъв дядо искаш да е за детенцето ти? В този случай аз лично бих преустановила контактите си с него. И бих изпратила само поздрав за бала на брат ти, евентуално и подарък.
Ако пък обратно, ако отговора ти е "да", то тогава баща ти е предпочел другото си дете пред теб. По ред причини. Може и да има право. Просто разбери защо ти е отказал. Това ще даде отговор и на въпроса ти за бала, и за бъдещите ви отношения.

и аз като другите мисля ,че това не са думи на брат ти. защо не го попиташ лично и виж какво ще ти каже.
пък дори и да приеме да живеете заедно след думите на баща ти ти пак можеш да идеш на квартира,но тогава ще имаш коз в ръцете да го засегнеш,че в името на жена си ,отхвърля теб и се крие зад сина си.
наистина играй с открити карти и говори с брат ти.