На колко години детето ви тръгна на училище? Защо?

Тръгна с набора си, на 6 г. и 9 месеца.
Не е имала абсолютно никакви проблеми нито с усвояването на материала, нито с концентрацията и дисциплината. Имаше единствено разлика във височината със съученички, родени през януари, но не го броя за драма.

На 6 години- беше интелектуално и емоционално готов, на градина тръгна преди 3 годишна възраст и никога не е искал да сменя групата си. С предходния набор изкара подготвителната и в ІV група можеше да чете и да смята. Не ми допада да спъвам развитието на децата си. Вече е ІІ клас и решението се оказа изключително удачно. Не е имал каквито и да било проблеми с материала, дори напротив- в момента е с най- висок успех в класа. Има приятели, чувства се комфортно, даже чудесно. Няма проблеми с дисциплината, реда в класа, съсреодоточаването, контактите. Даже най- добрите му приятели са в ІІІ и ІV клас, т.е. не с една, а с 2 и 3 години по- големи от него.
Не мисля, че има общовалидно правило, всеки да си преценява собственото си дете и да си взема личните решения без оглед масата народ.
Когато тръгнах на училище бях на 6 години. Никога не ми е било пречка.
Абсолютно немотивирано е твърдението ,че тръгвайки на училище детето губело детството си. Напротив, тогава то е по- свободно да играе, само да организира времето и заниманията си. Лично на мен в училище ми беше по- добре, от колкото в ДГ. Предложих на сина ми да изкара още веднъж ІV група- категорично отказа.

иИ ние така с набора ще си тръгне.Малко по голямичък но не исках да отнемам 1 г от детството му  Сестра му живот и здраве ще е с предния набор тоест на 6г и 8 месеца

Не е задължително, нито препоръчително едно дете, независимо дали е на 6, 7 или 15 години, да стои в училище- задължителна програма плюс занималня, от сутрин до вечер. Това няма нищо общо с вързастта- 6 или 7 години, за мен е все неприемливо. Даже аз не стоя толкова време седнала на едно място.
Всеки сам решава как да организира свободното време на детето си. Лично аз в първи клас предпочетох да няма допълнителни занимания. Училището е до обяд, след обяд си беше в къщи, имам бавачка за бебето, не е сам. Кани си приятели или отива на гости на приятели в квартала, играе навън- т.е. много по- свободен е в сравнение с времето, когато ходеше на ДГ, затова и му хареса толкова. Сега въведох английския, като останалото време отново е само негово.
До година може да въведа и спорт по избор.

Независимо кога ще пусна детето си на училище, няма да го оставям на допълнителни занимания. Все пак за това съм учила 5 години, така че смятам , че ще се оправяме вкъщи, ако има някакви проблеми с усвояването на материала.
 А и на градината вече иска да стои само до обяд. Смята, че си губи времето в следобеден сън

То си звучи абсурдно в детската градина в последната група да ги карат да спят всеки ден, а само 3 месеца след края на градината детето трябва изведнъж да забрави съня и да учи по цял ден.

така си е. Но когато нямаш избор...

Знам, че много хора нямат избор. Идеята ми беше, че и на 6 г. и на 7 г.- все едно и това не следва да е критерият при избор на вариант относно възрастта за тръгване на училище.

Незнам за вас но аз лично съм на мнение че когато почнат да учат следобедния сън е много важен.Дори и да подремват по 1 час  е достатъчно  подчертавам обачебез телевизия или пц хубаво е да си почине малко главичката от натоварването .Иначе и Кристиян мрази да спи следобяд в детската.От около 2 г не ми е лягал да почива в къщи

Добре, де,  прочетох всички мнения и пак не мота да разбера защо децата трябва да тръгват на училище на 7 г. навършени. Каква е голямата разлика между дете на 6г. и половина и на 7 години и един месец например. Какви умения във финната моторика биха придобили за 6 месеца на тази възраст.
Освен това се чудя как в повечето европейски държави децата тръгват поне с 1 година по-рано на училище? Може би трябва да се включат и майки, живеещи в чужбина и да кажат каво преставлява обучението в техния 1-ви клас. Имам приятелка, живееща в Англия и нейната дъщеря ходи на училище от 5-годишна възраст. Т.е. на 5 години са на нещо като нашата предучилищна, но си ходят с униформи, имат часове и пр.
Всички тези разсъждения са лични и продиктувани от това, че малката ни дъщеря може би ще тръгне на училище на 6г. и 4м. и от моите спомени на 7г. 6м. първокласник.
Аргументи освен - отнемаме им детството и не е развита финната им моторика /на 6 годишните първокласници/, приемам всякакви  .
Някъде прочетох, че има тестове, оценяващи готовността на детето за училище - някои да сподели ако има опит, моля.

Големи разлики в уменията може би няма да има. Обаче аз, от гледна точка вече на опита си, не бих се напъвала да набутам една година по-рано детето си в нашата сбъркана образователна система. Изискваща от децата още от самото начало папагалски да заучават текстове и определения, често пъти сгрешени или написани на архаичен или високопарен език, да се учат неща, които често пъти са неподходящи за възрастта, в която някой си е решил да се усвоят. Като прибавим и извънкласните занимания и картинката става направо прекрасна  Това натоварва децата и физически и психически. Затова бих отлагала сблъсъка с това безумие.
Може тези няколко месеца разлика, като времеви период да са малко, но за съзряването на детската психика в тази ранна възраст всеки месец е от значение. А за нашата българска училищна действителност се иска здрава "гърбина" 
Може да питаш твоята позната, какво учи детето и на 5 години в първи клас в Англия и ще се изненадаш много като разбереш, какво се учи тук на 7 години в първи клас. А и не само какво, а и как става ученето също не е без значение. Да не говорим пък във втори клас, какво чудо вече става.
Една майка от Англия, която пише в темата ни за четвъртокласниците често пъти споделя какво се изучава там и става видно, че при тях нещата вървят доста по- спокойно.

И в САЩ е така, децата тръгват на 5г. на предучилищна, на 6 години са в първи клас. Но за мене системата е по-различна, много по-игрова, по-свободна, без изискване да седиш на едно място цял учебен час, пък дори и той да е 30 минути. И въпреки това има родители, които умишлено задържат децата си с една година, за да започнат предучилищна на 6, и да са по-концентрирани и по-зрели.
Аз имам деца във втори клас и в предучилищна. Второкласникът (на 7г. ) в американското училище е и първокласник в българското училище към местното консулство, само за български език и литература става въпрос, учат по учебника на Булвест. Доволна съм и от двете училища. Колкото и да бях притеснена и дори мнителна спрямо българското училище, виждам, че детето се справя добре със систематичното изписване и преписване на лулички, букви, думи и изречения, с продължителното седене на едно място, и изобщо с по-високите изисквания по отношениe на  концентрация и търпение. Дори му харесва и е горд с постиженията си, пък ще видим докога. Но ми се струва, че ако миналата година го бях подложила на тази система, би се отчаял. Курсивното изписване на букви и думи също изисква укрепнала фина моторика, тук не съм забелязала все още да им държат истински сериозно на това, мисля, че е в учебната програма за трети клас. В първи клас им го показаха сякаш, той го е упражнявал, но по-скоро самоинициативно. Ще видя какво ще правя с малкия от наесен, дали ще тръгне на 6г. на българско училище, ако нещата с училището продължат да се движат добре. Като че ли съм по-склонна да го задържа, докато стане на 7г. Но още не съм решила окончателно, много са факторите, които ще имат значение.

Както Блажка вече е писала има разлика в програмите. По света децата тръгват по-рано на училище, но то до голяма степен си е детска градина. Тук в детските градини на 3 вече имат учебни тетрадки и за по 15, 20 минути се занимават по тях, но после играят, програмата е съобразена с възрастта им.
В България реално погледнато децата започват на 6г с предучилищната, която е задължителна. А в първи клас те са си ученици като всички останали, разликата е само, че учебните часове са по 30 мин (ако не се лъжа), имат по 5 часа, междучасията са по 10, 15 мин. Имат домашни, занимават се понякога много досадни неща, които изискват воля и постоянство, които голяма част от децата не притежават и на 7 години.

Някъде прочетох, че има тестове, оценяващи готовността на детето за училище - някои да сподели ако има опит, моля

Тестове се правят и в ДГ след всяка Учебна година. Включват проверка на знания и умения, застъпени през определената уч. година във всички области. Дали детето е готово за училище - ако е ходило редовно на ДГ, определено е. Програмата е направена така, че да има плавен преход от ДГ към училище.
А децата ни са много умни. Аз се хванах за главата, когато ходих на практика. Че те знаят понякога повече и от нас

От всичко това едно е ясно.Не можеме да сравняваме нашата система с тази на САЩ или др.Там къде къде са по добри