Образование у дома?

Здравей Радостина,

няма проблем да си нарежа дипломата на парченца.. НИКОГА досега не ми е трябвала!

Нито една от международните компании, с които работим, не е искала някога да вижда нашите дипломи. Това, което искат да виждат е - добре свършена работа.
Хората даже пари дават за това, а не за някакви документи, които може да се получат по хиляди начини в модерния свят.

Накратко - и 50 дипломи да имам, това няма да ми помогне в живота!

Май забравих да кажа досега - и аз живея в България. И новини гледам и ми се повдига от това, което се случва в родните ни училища... онзи ден деца пребили пазач.. ама се шегували де, да не помислите, че са били агресивни дечицата ...

Питам едно първолаче онзи ден - може ли да ми каже имената на континентите.. Каза само Африка и... Европейския съюз....... (щели да ги учат във втори клас тез континенти.... )

Най-добре нищо не правете - децата си имат програма - учат каквото учат и като ги оставят на спокойствие (след 20тата им година), започват да се замислят от къде точно да започнат да попълват знанията си за света.

И на мен много ми липсват, затова сега ги уча, но не както едно време, пълнейки кофата преди изпит или контролно и забравяйки всичко след това.
Сега вече имам ентусиазъм да уча

Защото съм родител.

Златка

Скъпоценна, аз ти отговорих на въпроса. Писах ти, че естествената среда на децата е вкъщи, което изразява убедеността ми, че те се чувстват добре и не биха сменили средата си. Отговорих ти на въпроса с въпрос, защото твоят въпрос е абсурден, понеже неразбираш, че децата се институционализират със системата. Когато това стане е съвсем естествено да ходят там където нещата са по-лесни, понеже в училищата определено е по-безотговорно, отколкото вкъщи под преки и индивидуални грижи. Най-голямото ми дете има постоянен контакт с връстници учещи в училищата, достатъчно зрял е и да се отвращава от извращенията, които вършат. Ако искаш мога да ти дам телефона му или да се срещаш с него всяка година, за да го питаш сама периодично иска или неиска да ходи в държавно училище. Аз знам отговора и той е; „НЕ”.

Радостина, ето какво имам предвид за дипломите; Често срещано в практиката е да има аптека, чийто собственик е предприемач, наел фармацевт за прикритие. Срещат се хора, които си водят счетоводството сами и плащат на счетоводител за да се разписва на документите – защото само подписа струва по-евтино и т. н. Не казвам, че това е нещо невероятно, а че е показателно.

Виж, аз нямам нищо против университетите. Целта на домашното образование не е да дава университетско образование. Целта е да подготви децата за университета, като ги предпази от негативите на средата в малките класове, когато децата, най-бързо стават вулгарни, надменни и неадекватни за живота. Освен това е важно, кой университет ще си избере детето. Аз полагам усилия за да имам възможност да платя за нещо добро, защото точно такива врати ми отваря хомскулинга. Прави труден достъпа на децата ми до българските университети и лесен до всички останали.

И още нещо. Защо мислиш, българските университети, начело с УНСС настояват за входни тестове от тази година, които да са единствен критерий за знанията на децата? Защо не желаят да се съобразяват с дипломите от средното образование? Нека ти кажа: Често срещано е явлението: нереални оценки. В държавните структури почвата за корупция е най-благодатна и хората си купуват оценки. Там където се срещат добри и честни учители, се оказва, че прецакват децата. Това е така, защото ако някое дете в софийска гимназия има реални оценки по балообразуващите предмети и висока оценка на кандидат-студентския изпит остава вън от класацията, понеже, някой си е платил за високи балообразуващи оценки или е дошъл от някой селски район, където всички са „отличници”. Накрая, се удвояват оценките от училище, а не от кандидат-студентския изпит и бала на мошениците става по-висок от този на децата с реални оценки. УНСС постъпват правилно. Скоро никой вуз, който използва академичната си автономност адекватно, няма да взима под внимание дипломите от средното образование. В противен случай рискува да приема зад вратите си плявата, защото умните деца ще ходят да учат в чужбина.

Защо, само ти не схващаш, закакво въобще става дума?! Кой ти каза, че ако някой си вземе докумен от хомскуларска организация, този докумен е съобразен с държавни изисквания или отчетност пред чиновници. Трябва да схванеш, че държавният стандарт е стандарт за държавните училища. Всеки друг стандарт е стандар съобразен с пазарните условия. Ти гледаш на държавните стандарти, като на вездесъщи, сякаш държавата е някакво божество! Не е така, дори и държавните стандарти се съобразяват, малко по малко с пазара. Това означава, че не държавата определя стандарта. Имаше време, когато това беше така и това време отмина, заклеймено като тъмен период в историята ни. Събуди се!

Шани, разбирасе, че децата ми задават въпроси и те са от сорта: "Как е възможно децата да ходят там, та това е налудничево - нямат ли си родители". Най голямото ми дете смята, че държавното образование произвежда "костенурки", сирече захлюпени и  неадекватни деца.

Работя аз, работи и жена ми. Работим наистина много, но по такъв начин, че някой от нас да е с децата, когато другият е зает със служебни ангажименти. Ще кажете, че сме късметлии – не е така, просто сме си изработили плаващо работно време, с цената на много усилия, но това е без значение, важното е, че децата печелят, защото са приоритет.

Всеки родител, който иска, може да възпитава и обучава децата си, защото децата не ги ражда държавата, нито се намират на пътя за късметче. Децата се раждат в семейството и то носи пълна отговорност за всичко в живота им, до навършване на пълнолетие.

Радостина, твоите деца учили ли са само вкъщи за да знаят, че това не е за тях? Днес, родителите абонират децата си за държавни грижи, още преди да се родят, това си е направо извратено. В крайна сметка, всички възможности в света, са алтернативни решения за начина на обучение, който родителите могат да изберат, като смятат, че точно това е решението, чрез което отрочетата им ще са подготвени и най-адекватни за реалния живот. Моят съвет е всеки да прави това, към което го води съвеста и любовта към децата. Времето и сега показва резултатите на едните и на другите. Нека и ние поостареем за да видим плода от нашите решния и усилия за децата.