ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

kristti,
  аз съм осиновител, но когато четох поста ти много ми напомни моята майка , която си ми е биологична майка и затова де включвам
Просто си беше един студен човек, а и съдбата не и спести много проблеми.
Определено връзката между мене и детето ми, което не съм родила е много по силна, отколкото беше между мене и майка ми. Поне засега е така.
Много ми се иска да остане такава, защото той е най важният човек за нас.
Майка ми също сега започна да се учи да обича и е изключително нежна към синът ни, нещо, което аз не получих никога.

Sway, колко жалко, че не съм видяла по-рано твоя зов за помощ. И другите мами тук са явно заети със започването на учебната година - нали всички си имаме чеденца за изпращане...

Направо сърцето ме заболя, като прочетох писмото ти!! Просто си представих, как се чувства това дете в момента... Това съм го преживяла и знам колко е ужасно. А най-гадното е чувството, че най-близките хора са те лъгали и не са ти казали истината за тебе. Истината, която ти пръв имаш право да разбереш, преди всички други...

Наистина много е жалко, че родителите не са успели да говорят навреме с детето си [ТУК СЕ МОЛЯ ДА ПРОЧЕТАТ ВСИЧКИ МАЙКИ/БАЩИ, КОИТО ОТКАЗВАТ ДА РАЗБЕРАТ ТОЗИ ПРОСТ ФАКТ - ИСТИНАТА НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА ОСТАНЕ СКРИТА!!!! РАНО ИЛИ КЪСНО, И НАЙ-ВЕЧЕ В КРАЙНО НЕПОДХОДЯЩ МОМЕНТ (НЯМА ПОДХОДЯЩ МОМЕНТ ЗА ТОВА) - ВСИЧКО СЕ РАЗБИРА!!!]

Ами сега ще трябва да се опитате да я накарате пак да ви повярва:

- че е обичана,
- че не сте я лъгали,
- че ще бъдете до нея винаги, когато има нужда и във всичко ще я подкрепяте,
- че не е различна от другите деца,
- че не е изоставена и непотребна,
- че не е второ качество и т.н.

Не знам дали 9 години е достатъчно зряла възраст, за да разбере с ума си нещата. По-скоро си мисля, че в нея ще говорят чувствата. А те са опустошителни. Само си представи, че на теб ти казват, че всъщност друга жена те е родила (за нея това значи - "друга е майка ти").

Това е най-тънкият момент за обяснение на детето - коя е въщност МАЙКАТА? Тази, дала живот и изоставила или тази, която е с теб и те обича безрезервно?

А как да се справя с връстниците, които ме обиждат и обиждат майка ми? Ами трябва да й се предложат няколко стратегии.

Sway, сигурна съм, че с майка ти ще измислите още много неща, щом като обичате детето и държите на него. Нека сърцата говорят, децата усещат ВСИЧКО!!

И МНОГО МРАЗЯТ ЛЪЖАТА!

Sway, sorry,

Сега виждам разговора в съседния форум. Виждам, че мамите са се отзовали (направо не можах да повярвам, че никой не ти е отговорил досега, (МОМИЧЕТА, ИЗВИНЯВАЙТЕ!!!))

Отдавна не съм писала поради липса на време, пък като влизам си гледам само нашия форум, пак извинявайте, де....

Ами мамите са казали много верни неща.

Майката на детето явно НЕ Е в момента човекът, който трябва да говори с него. Спомням си, че бях толкова обидена и НАПРАВО БЯСНА на моята, че не исках нищо да чуя от нея - просто изобщо не й вярвах. За сметка на това говорех с баба ми (нейната майка) и с нея споделях, нея чувах... абе мъка си беше...много тежък момент, а бях доста голяма тогава - в късния пубертет.

Ако видиш силен отпор при нея и недоверие - не настоявай. Идеята за психолог не е лоша - той/тя е ВЪНШНИЯ човек, който е безпристрастен и невъвлечен и ще може да подходи като професионалист.

Моля те, каквото и да стане, запази спокойствие и покажи обичта си и това, че я цениш НЕЗАВИСИМО откъде произлиза, че тя е ценна сама по себе си, като личност (на тази възраст понятието "личност" трябва да й е ясно). Ще съм ти благодарна, ако споделиш с нас, как е минал този тежък разговор.

Стискам ти палци и нека любовта те води!

Мина, благодаря ти от сърце! Безценно е за мен да получа съвети от хора минали през подобни неща - и в този форум, и в другия.


Точно се чудех, дали ако започна да си говоря с нея за това и тя категорично или агресивно откаже да говори за това, да продължавам ли? Или да я оставя да избягва темата докогато сама реши? Не знам до каква степен би трябвало да се пришпорват нещата... Да не я отблъсна пък повече от всички около нея?


БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ, да, задължително ще пиша какво е станало - надявам се в петък или най-късно в понеделник да се видя с малката и да говорим /през уикенда тя обикновено е извън града, при баба си/. После ще споделя...

Sway ,
ние си писахме на лични, но виждам че има и други, които ти дават съвети.
Прави са, напълно прави, че трябва спешно да се проведе разговор с детето.Не бива да се отлага, тя има огромна нужда да говорите и да се убеди, че е обичана и желана и че новото положение по никакъв начин няма да промени статута и, както и обичта на родителите и и околните към нея.Не губете време.

   Sway , какво става ,обеща да ни пишеш?!

абе....
пиша си лично голяма червена точка за премълчаване на собствени мисли

Сега тук си говорим истината , нали?

Според мен едно дете трябва да разбере , че е осиновено навреме за да знае:

-че не е обичано, както се обичат истинските деца и няма никога да бъде
-че винаги ще бъде само и никога от никого няма да има подкрепа, затова колкото по-скоро се научи да разчита единствено на себе си толкова по-добре
-че е различно от другите и винаги ще бъде
-че е изоставено дете и че много от последствията от това никога няма да бъдат поправени, но въпреки това животът си струва да бъде живян
-че всички, които разберат, че е копеле или почти всички - да бъда оптимист все пак , защото ще има и разни благородни хора, които ще му казват, че го приемат за равно, но никога няма да го поканят  на рожден ден на сина или на дъщеря си  - и едните и другите - ще гледат винаги на него или на нея като на второ качество, но въпреки това  , когато той или тя  знаят истината имат шанс да стигнат навреме до мисълта, че все пак и те копелетата са хора  и да се погрижат за себе си


Когато тези неща се знаят от едно осиновено дете то постепенно се научава как да се бори - съвсем друго е да бъде заблуждавано докрай, че го обичат, а всъщност просто да го използват. Защото, нека не се лъжем, много хора осиновяват деца за да ги използват и се отнасят с тях по-лошо отколкото с кучето си.

  Това сериозно ли го говориш. Обожавам сина си и не бих го заменила за никое друг дете. Отказах се да родя, за да имам възможност всеки миг да съм до него. Той е центъра на живота ми и най важното в него, реализираната ми мечта.
  Това, че някои деца не получават родители, които до ги подкрепят е много тъжно, но аз мога да дам много такива примери с деца, гледани от биологичните си родители.

мммммдааа аз в доста голяма степен съм съгласна с известни редакции, но въпрос на гледна точка и среда .... все пак.
За да бъда по-конкретна, ето и моята гледна точка, моля те да не приемаш написаното като опит да бъдеш редактирана 
Твое си е мнението, стойностно е и го уважавам безкрайно

Според мен едно дете трябва да разбере , че е осиновено навреме за да знае:

-че не е било обичано, както се обичат повечето деца, но има шанс  да бъде
-че винаги може да се случи така, че да се окаже бъде само и да няма подкрепа, затова колкото по-скоро се научи да разчита единствено на себе си толкова по-добре
-че е различно от другите и винаги ще бъде
-че е изоставено дете и че много от последствията от това никога няма да бъдат поправени, но въпреки това животът си струва да бъде живян
-че ще има хора, които като разберат, че е осиновено  ще го отхвърлят, други ще му казват, че го приемат за равно, но никога няма да го поканят  на рожден ден на сина или на дъщеря си  - и едните и другите - ще гледат винаги на него или на нея като на второ качество, но въпреки това  , когато той или тя  знаят истината имат шанс да разберат собствената си стойност.
- че когато в живота си човек премине през смъртта,  получава различен шанс и посока, които могат да са добри



[/quote]

това, което искам да внуша не сина ми, е това, че той още като бебенце е преминал през смъртта. Оцелял е, успял е да устои и да се превърне в едно чудесно, умно, позитивно към света дете. Милиони възрастни хора не устояват и пред по-малки препядствия.

Сега, не защото той го е избрал и пожелал, но съдбата му го е запратила в нашето семейство. От нас той има безусловна обич и подкрепа. Има пристанище, където внаги ще е прегрънат и целунат независимо от къде и в какво състояние се връща

Мила Пепеляшке,
не е моята тема тука, но да си кажа, че всичко, което правя като майка, е насочено към това, моите деца никога да не се чувстват така, както ти си го написала. Много болка има в думите ти.    

Точка по точка моята версия:
- че е истинско дете като всяко дете и животът му е показал, че обичта има много извори.
- че често ще му се струва, че е съвсем само и трябва да разчита само на себе си, така, както е било в крехкото начало на живота му; но бързо ще разбере, че има хора около него, които винаги, каквото и да стане, са готови да го подкрепят.
- че е различно от другите и винаги ще бъде, и това го прави безценно за света
- че последствията от изоставянето никога няма да бъдат заличени и не бива да бъдат погребвани и забравени, защото само болка, извадена на светло, може да бъде приета и лекувана
- че има милиони хора по света, които дори не знаят думата копеле; тези, които я прилагат спрямо него, може да успеят да го обидят, но в крайна сметка самите са нещастници, които не умеят да обичат
- че никога, по никакъв повод, не бива да позволява да бъде считан за второ качество или сам да дели хората по този начин
- че много хора се отнасят с деца - свои или чужди - по-лошо, отколкото с кучето си; това винаги причинява болка на хората със сърце и съвест, а него сигурно ще го боли двойно при вида на неправдата...
- че няма на света грях, толкова тежък, че да оправдава решението едно дете да изживее живота си в лъжа...  

Сега чак прочетох поста на Пепеляшка и ужасно се вбесих.Ще спестя тона, който напира в мен само, защото вие сте приели написаното от друг ъгъл, като на изстрадала жена и може да се окажете прави. На мен обаче ми звучи не като на осиновена и нещастна, напротив като на недоброжелателка на осиновяването и осиновените.За да не сбъркам и да не нападна човек като мен ще замълча, дано е така. Ако не е така, то става ясно мнението ми по въпроса.

И аз много внимателно го прочетох. Боя се , че мерипопинс е права.Но, не ми е мястото тук, така, че няма да коментирам.