Плащате ли допълнително за висок успех в училище? Има ли ефект?

И аз съм на мнение, че няма универсална рецепта. Всяко дете е различно и трябва да се пробват различни методи. Както се вижда от написаното до тук някои си учат без никакви стимули, други просто си ги мързи. Според мен най-много помага засиления контрол. Друг е въпросът, че не всеки родител има необходимото време и нерви. Поради честите ни пътувания в чужбина, а и не само, дъщеря ми никога не е била от отличните ученици. Пробвала съм какво ли не. Струва ми се, че най-голям ефект имат похвалите. Примерно сега се налага да учи немски през украински. Бъкел не знаеше нито от единия, нито от другия език, но учителката много я насърчава и тя учи с удоволствие, има само отлични оценки.
Лошото е, че никой не знае кой подход е най-правилен за неговото дете. Моя приятелка залагаше големи надежди на сина си, до към 5-6 клас беше отличник. Тази година завършва училище, но едвам избута последните класове - ниски оценки, поправителни. Друга моя приятелка беше неотклонно до детето си години на ред. Казваше ми, че не може да си позволи да пропусне един урок, защото после й е трудно да навакса, губи нишката, което ми беше ужасно странно и си казвах, че аз никога няма да уча с детето си. Това е един от случаите, който ми изясни поговорката "На каквото се чудиш, това ти идва до главата". Детето й е пълен отличник. Вече не учи с него, защото е в НГДК и просто няма необходимия потенциал да го прави. Може би синът й щеше да си е добър ученик и без нейните усилия, но кой знае.
Друга моя позната не се е занимавала нито с едната, нито с другата си дъщеря. Първата добра ученичка, много добра художничка, а втората едвам избутва училище. След като завършва обаче решава, че не й се работи и сега е студентка.
Примери много. Трудното е всеки да намери верния път и да не съжалява после за пропуснатото време.

Определено не смятам, че има един отговор за различните деца - както при повечето проблеми, засягащи възпитанието, всъщност. (М/у другото, извинявам се, че се намесвам в тема, засягаща по-големи от моето дете, но все пак всички имаме изградени представи от свой и чужд опит, така че ще споделя какво мисля.)
Що се отнася до това, че у-щето е задължение и за него не се плаща - ами то и на възрастните работата им е задължение, но ентусиазмът, с който я вършат, зависи от това, дали им плащат 300 или 1000 лв.
Аз лично, ако когато детето ми порасне достатъчно, за да му е ясно все пак поне на теория каква е целта на образованието, просто го мързи да полага усилия, може и да се замисля да включа и финансов стимул. Ама не за оценки, а за да виждам реални знания. Точно за да не отиде в онази много неприятна категория от ученици, които искат да ги изпитват по желание. Все пак ще искам да поощрявам детето си да учи, а не учителите да мързелуват.
Лично аз не одобрявам ученето заедно с детето. Мисля, пак от свой и чужд опит, че е полезно родителят да осигури интерес и мотивация на детето си, но оттам нататък то само да си полага нормалните за неговата възраст усилия. А какво имам предвид с интерес и мотивация: например, да го водя по екскурзии по исторически и природни забележителности, за да учи история и география, в университетски лаборатории, за да вижда на практика това, което учи по физика и химия, да му намирам интересни книги и материали по темите в у-ще (различни от безумните в много случаи учебници) и т.п. Ако на някого му звучи нереалистично, виждала съм как работи на практика, вкл. при мен самата.
Та това е моето сегашно мнение по въпроса за стимулите и мотивацията, ще видим на какъв акъл ще съм след 5 или 10 години

В такъв случай се получава противоречие - на възрастните им се плаща допълнително заради ентусиазма, а на децата - за мързела. Така излиза, че децата, които са ученолюбиви са прецакани, защото те и така си учат за чест и слава, а колкото повече едно дете го мързи, толкова повече е на далавера, защото ще му дават всичко само и само да те мързи по-малко.

Първо на първо, както, мисля, става ясно от цялата ми позиция, идеята е да се поддържа ентусиазмът и мотивацията на децата. Това, как ще бъде поставен въпросът и дали детето ще реши, че е на далавера да се прави на мързеливо, зависи от родителя. Т.е. и да се стигне до вариант финансов стимул, детето пак трябва да бъде с убеждението, че учи И заради тази още една полза, а не че тя му се полага, защото е показало, че не ще да учи. Второ, нали уточнихме, че при различните деца (и родители) е различно, не виждам основания за спор 

Мисля, че малко надценяваш родителския автоиритет. Децата в ученическа възраст са доста по-различни от децата в градинска възраст. В училище те се сблъскват челно със социалните, материалните, че и моралните различия. По друг начин казано - средата в училище е в голяма конкуренция с родителския авторитет и децата за много неща се влияят повече от съучениците си, отколкото от родителите. Пубертет, ясно ти става. Затова, при положение, че другарчето Х е очевидно мързеливо, но се хвали, че за тройка му плащат по 30 лева, а за шестица по 60, как би изглеждало за другите деца? Те много бързо ще си направят изводите за това кое се възнаграждава и защо. Много лесно децата стават меркантилни и ако гледат на ходенето на училище като на задължение, а не заради знанията (както е при мнооого деца), то те ще искат някаква компенсация за неудобството.
Няма будали, колежке. Лошите практики и навици са по-прилепчиви от добрите.

Плащам не допълнително, а основна заплата- ядене, консумативи, други благини, които са си в реда на нещата. Толкоз по основната му работа. А, ползван и духовни стимули- потупване по рамото.
Иначе коледната 13-та е от Дядо ти Коледа, ДМС-то е в края на годината за общ цялостен принос към науката.
По допълнителните трудови договори /резултати от състезания и извънкласни прояви/, невключени в задължителната програма на основния работен ден по основния договор- плащам допълнително от натрупания награден фонд, но то си е и законно.

А, да, за участия в състезания, концерти и т.н., получават почерпка или някакво подаръче.
Дрехи, обувки, учебници, подслон и храна им се полагат по право, защото са наши деца.

Именно, а те ще учат, понеже това им е основният ангажимент. Както искат- тъй да го приемат, ако са умни- ще извлекат полза и удоволствие, ако не са- няма аз да им я върша. Утре за изпълнение на основните ангажименти няма да им плащат овъртайм, ще им дават каквото им се полага по договор и основно работодателско задължение. Хубаво е овреме да го знаят.

Е, така е, но и стипендията за успех също е нещо напълно  законно и предлагано от държавата и учебните заведения
Както и да е, аз не защитавам даването на пари, просто казвам, че и финансовият стимул може да бъде вариант в определени случаи и представен по определен начин.  Иначе съм убедена, че има далеч по-ефективни и качествени стимули и начини детето или младежът да се мотивира, част от които споменах по-горе, а другите - за осигуряването на бъдеще и пр. не повторих, тъй като са обсъдени достатъчно в темата и ми се стори излишно да ги предъвквам и аз.

Стипендията не я давам аз. Иначе е хубаво нещо, но и тя е за "цялостен принос". Аз за такъв също, упоменах, давам, но в края на година, при явни резултати.

Ама вие започвате да звучите, като че ли сте работодатели на децата, а не техни майки! 

Понеже приемаш твърде буквално написаното. Мисля, че е очевиден подтекстът.

здравейте, мами  аз все още нямам деца и затова ще мога малко по-необвързващо да ви поуспокоя. Искам да ви кажа, че това, че децата в един момент губят интерес от ученето, е нещо нормално, породено от всичко нормално в нормалното ни обучение. От момента, в който вашите деца почват да се интересуват от семеен бюджет и от това как се изкарват пари, те губят всякаква мотивация - какво като някой е умен, след като тъпият му приятел изкарва повече от него  момента, в който започват да се интересуват от тези работи съпада с пубертета им (нормално, понеже тогава им трябват повече парички за глезотийки и тогава родителите почват да обясняват всъщност, че парите не падат от небето). Когато бях в 9 клас, аз също изгубих интерес да уча (и да ви кажа в тази връзка, парите няма да помогнат, а напротив. В интерес на истината едва ли има нещо, което е изпитано и със сигурност ще подейства точно при вашето дете) и така не учех до 12 клас - учела съм в междучасията, колкото ако ме изпитат да кажа поне 2 думи. В 12 клас се сетих, че искам да кандидатствам, та започнах да уча и да се готвя сама. Тази година ми е последна в Университета (тук за пръв път получих стипендия за успех и като дойде време за изпит, колегите ме молят да им помагам и да им обяснявам - има прогрес, хепиенд  ) и имаме практика по училищата - децата като преди 4 години... може би мъъъничко по-нахални, но когато вярваш в един млад човек, той ще се старае да се доказва. Не се срамувам от тройките и четворките си в периода 9-11 клас, не изисквайте от децата си да имат отлични оценки по всички предмети - разговаряйте с тях какво им е интересно, с какво искат да се занимават и им дайте възможност да блеснат в тези часове, а не да се отплесват по ненужни неща. Но за целта трябва вие да им давате това от другите предмети, което ще им е нужно в живота. А за присъствието в училище, смятам, че трябва да продължава да бъде задължително по всички предмети  Прощавайте, че "ви давам акъл", имате право да ми се изсмеете и да подминете мнението ми, но си помислих, че поне на никой няма да навредя. Успех на тийновете и късмет на вас. Най-важното е да сме здрави и да знаем достатъчно без да бъдем бележкари   

В никакъв случай. И да има ефект ще е временен. Детето ще се научи да стане чудесен манипулатор, защото със сигурност в един момент мизата ще се качи.

Първо: децата ми от малки са научени,че всеки разполага според възможностите си. Има хора,които нямат големи възможности,дават и залъка от устата си, но детето не може да се мери с другите. Казала съм,че ще разполагат с това,което им е нужно.Дори когато имам възможности - пак ги ограничавам.За мен е безмислено да има скъп мобилен телефон, или 10 чифта маратонки, или да ходи с по 20 лв. на ,у-ще. Не ме интересуват другите деца  . Големият знае много добре,че има деца ,които нямат нищо  .
 Второ: Казала съм, че всеки в този живот ,трябва да си развие потенциала. Умен си?!- чудесно ,тогава трябва да учиш повече, да успееш в живота , и да можеш да си позволиш всичко ,което би искал!
 Никой никога не ме е поощрявал финасово за училищни успехи.Дори в пубертета не съм изоставяла учението. Е, смятам, че мога да постигна същото и с децата си!Ако не - си е за тяхна сметка!