Плащате ли допълнително за висок успех в училище? Има ли ефект?

Точно за това става въпрос -. оценката като отражение на постиженията като резултат от качествата и труда на индивида. За мен е нормално , ако един човек (дете или възрастен)  знае, ученолюбив е, умее да прилага наученото или дори помни много бързо, умее да се изразява добре и не се страхува да излезе пред хора, да има отличен успех. Това е все един комплект от качества, с които не всеки е благословен, но до голяма степен могат да се култивират.
Между другото, децата много добре се ориентират в качествата на другите като във всеки клас има деца, качествата и знанията на които никой не подлага на съмнение, и други деца, които формално са отличници, но им казват зубрачи. Ето, тук е разликата - има отличници и зубрачи.

 Не мога да разбера защо винаги трябва да се водите по отрицателните страни на ученето. Не всички отличници, не всички оценки, не всички дипломи са фалшиви. И това си проличава много добре накрая. Но ако родителят живее с мисълта, че оценката няма значение, то защо тогава го има масово натискане на децата да ходят по уроци и да драпат за висок успех за кандидатстване? Всички тук много добре знаем, че става въпрос за мислене от типа "ти ме слушай какво ти говоря, а не ме гледай какво правя+. КОето означава, че не вярвам на родител, който казва, че за него оценките са нереални, а отличниците фалшиви. Защото същият този родител после дава четирицифрени суми за уроци за кандидатстване. А някои родители се правят на излишно скромни, но всъщност не се отказват от постиженията и дипломите си, пък дори и да са на най-посредственото учебно заведение.

Всеки човек си е различан. И аз не зная какво ще им хрумне на моите. Кой знае, може в един момент да кажат, че не искат да учат. ТОгава, ако ще на челна стойка да застана, насила не мога да ги накарам. Ученето не е като копането, а се иска И акъл, И мотивация.

Mrs. Lovett ,
Не ме наричай "мила", защото не  си ми любовница, нито си ми близка приятелка или роднина. Щом сама се наричаш патологичен отличник, вече е ясно защо демострираш външно определен начин на мислене.

Нещо много се отплесна, уважаема Радостина, в дървени философии. Допреди малко лекарят трябвало да е с шестици в дипломата, сега вече да били и истински... Какво искаш да кажеш? Истинските отличници успяват, а фалшивите - не? А кой определя истинските? Вероятно ти, според това как ти изнася. 
Смешно е, когато хората цял живот учат, за да съзерцават самодоволно шестиците в дипломите си, а наученото да използват само за да пишат грамотно по форумите.

Успокойте страстите, МОЛЯ!

Това, което казвам накратко е следното - който каквото си изкара, за него си е. И още нещо, което е било установено от изследователи от Макс Планк Институт, които са правили наблюдения и тестване на цяло поколение деца - от ранна възраст до 30-40 годишна възраст, ако не беше и до 50-тата им години - който е отличник отрано си остава отлични до края, което включва не само академичните постижения, а и изобщо реализацията в професията и т.н. Например, дете, което се е справяло отлично в училище след това се справя отлично в университета и придобива престижна, добре платена професия. Което за мен накратко означава - колкото повече, толкова повече.
Ако едно дете демонстрира способности и постижения над средните още от първи клас, а често и извън училище, то при равни други условия така ще си върви до края. ОСтаналото за мен са изключения. И голяма доза късмет.

Току-що проведохме поредния подобен разговор, през месец- два се случва и има ефект. Не плащам за успех и нямам намерение да го правя. Ако не му се учи - да не го прави, но ще си носи последствията и той го знае много добре....това му стига да се стегне. Не учи по моя прищявка, за да се налага да му плащам за това(респ. ти или който и да е родител). Всичко което правят сега е инвестиция в тяхното бъдеще, а не наша случайна хрумка, и те трябва да го знаят, ако ли не - нищо не става ....

Когато бях малка е имало периоди, съвсем в реда на нещата, когато някой ден не ми се ходеше на училище. Под нашия блок имаше текстилна фабрика. В такива моменти майка ми ми я показваше и ми припомняше, че нямало лошо и да не ходя на училище, тогава ще ходя хем по- наблизко, ей там, долу. Имаше ефект, да ви кажа, никой не ми е предлагал пари или други съблазни за да си свърша моите лични ангажименти.

Нещо подобно казвам на моите като се изкалпазанят - от продавачки в магазин за хранителни стоки, шивочки, таксиметрови шофьори и хамали винаги ще има нужда. Професиите са си съвсем нормални, но не носят никакво развитие.

В тоз ред на мисли за големия сме намерили една каменоломна. Той си знае, че ще "буа камъните" и даже е щастлив от такава перспектива. Напомням му обаче, че това няма да го прави по 15-тина минути дневно и ентусиазмът му по "буането" бива охладен.   

Радостина, видях, че леко си се афектирала от моя пост    След него си написала, че не си губила успеха си дори през пубертета    аз като съм го губила да не би да не съм човек?! Нали за това ставаше дума - как да върнеш любовта към ученето на един пубер и дали изобщо ще му се доучи някога. Не се чувствам нещо саката или тъпа като съм имала оценки от сорта на 3-4. А ти казваш, че който е бил отличник някога, е отличник през целия си живот  едно е да си чаткаш нещата, друго е да си отличник. Само искам да вметна, че по БЕЛ всички си преписваха домашните от мен, а по Математика на контролни и класни съм решавала задачите и на двете групи  Освен това съм се явявала на олимпиади и по География - цели два броя, в които съм се представяла най-добре от училище. И това не ми пречи да съм имала тройки по География  Просто не съм бележкар. И дипломата ми от средното няма 5.50. Но не ми и трябва, тъй като на държавните изпити съм показала какво мога и съм си изкарала средно-специално от техникума (във връзка с думите ти, че можеш да работиш като счетоводител - и аз мога  ) Та мисълта ми беше, че това, че детето е във възраст, в която по дефиниция е бунтарска и не вижда смисъл да изкарва хубави оценки, не означава, че е тъпо. Пък това, че ще вземат на работа някой с отлична диплома, не го прави автоматично кадърен и не означава, че няма да изхвърчи скорострелно от местоработата 

Е, хайде сега, преписвали били от теб домашните, ходене на олимпиади по география, пък тройки и четворки! Посмали малко. Белешкарството няма нищо общо, защото който си знае рядко бива с оценка по-ниска от петица.

Бунтарството също няма нищо общо с успеха в училище, освен ако ученикът не е глупак да си подритва дипломата. Бунтарството си е бунтарство, дипломата си е диплома.

Дипломата не е гаранция за кадърност, но е някакъв критерий за способностите и постиженията. Такива приказки за неуките гении и суперкадърни хич не ги вярвам. Доколкото съществуват такива хора, те са изключения. Учението е начин за показване на способности, а не просто напъни за една хартийка.

И ако внимателно си чела, посочила съм изводите от изследване на специалисти. Аз приемам техните резултати. Така че спориш не с мен, а с изводите от тяхното изследване.

Любовта към ученето може да се върне, ако я е имало някога в главата на детето. И определено не се връща с подкупи и пари. Както се изразяват HR-ите, нефинансовите стимули вършат повече работа, защото финансовите действат кратко време. Според мен насила хубост (учене) не става, пък и да става - не бива. Иначе детето се превръща в един пораснал тиранин, който много добре знае слабото място на родителите си, които "правят всичко за негово добро".

 RadostinaHZ, по принцип не харесвам начина, по който етикираш всичко според собствените си непоклатими критерии в тази (, а и не само) тема, както и личните заяждания с кого ли не, отвяващи темите в "девета глуха" (едва ли ти пука, но все едно ). Но с последния ти пост тук, с изключение на първите 4 реда в него засягащи бунтарството, съм съгласна. Когато си права - си права!

Е, според чии критерии да етикетирам, според чуждите ли?  Етикетирането, или както се казва, категоризирането, е съвсем нормална човешка дейност, заложено е у всеки от нас by design и то се извършва според собствените критерии, които са на всичкото отгоре и непоклатими за самите нас. Иначе нямаше да сме нормални човешки индивиди, а депресирани, неуверени същества, които не са способни да оцеляват. Вярно, изисква се известна гъвкавост. В живота обикновено сблъсъкът е на позиции и собствени критерии, а не на нещо друго.  Разликата е в това кой как го възприема. 

Като стана въпрос за бунтарството - и аз съм се бунтувала също като всички, особено към края на соца и зората на демокрацията, студентските стачки и т.н. Но това не е засягало ученето ми по никакъв начин в гимназията, защото знаех много добре, че за кандидатстване ми трябва диплома с висок бал. Бунтът заради неясни цели и последствия е безразсъдство, нещо като бунтовете на Лудитите в Манчестър, а ако е заради идеята "аз съм пубер и заради това целият свят ми е крив, особено ако мама и тати не ме оставят гладен" е глупост.

  Ако ще даваш пари, по-добре ги давай за допълнителни уроци, отколкото да му ,,плащаш" за високи оценки!

Присъединявам се към мнението на Кристал   
Предполагам, че под етикиране тя имаше предвид не категоризирането, а това, че от конкретен случай си правиш общовалидни изводи, т.е. обичаш да поставяш под общ знаменател  Относно първите ти четири реда - няма защо да ми вярваш, не мога да те убедя в това, а и не искам - нали знаеш онази приказка за оправданието 
Другото, което никога не съм харесвала на форумите, е възможността да си редактираш поста. Не знам каква е причината, поради която постоянно си редактираш постовете - не се срамувай от това, което си. Човек трябва да може да изложи мнението си без да се притеснява от първосигналните си реакции (или от правописните си грешки в постове, в които се обяснява, че е бил отличник, а не белеШкар  ). Съгласи се, че няма безгрешни хора, не искам да влизам в безсмислени спорове, темата беше съвсем друга.

Все още смятам, че децата, които учат 3 урока в началото на годината, за да изкарат шестици и да не ги изпитват по-късно, не знаят повече от тези, които са учили през цялата година малко или много и поне минимума от по-голям кръг от уроци. Вчера след часа една ученичка дойде при мен и ми каза: Сега няма ли да ни пишете по една шестица за участие?? И какво ако й бях написала - родителите щяха да са доволни, а на матурата след 2 години като се провали, щеше да ме псуват... Такъв е живота - бележкарите се комплексират в реалния живот, защото виждат как тези с по-слабите оценки, се справят доста по-добре от тях. Продължавам да мисля, че обучението трябва доста по-рано да се профилира и всеки да учи това, което смята за най-важно за самия него, а паралелно с това да покрива някакви нормативи за най-важното от останалите предмети.

ПС: RadostinaHZ сигурна съм, че можеш да направиш контра на поста ми, нека не продължаваме да спамим хубавата тема. Ако нещо те дразни, с удоволствие бих си писала с теб на лични. 

Е, голяма работа, и аз да допусна правописна грешка. Не ме е срам да си я призная.

Редактирането е измислено точно, за да може човек да допълни или отстрани някакви греШки  в постовете си. Това е особеност на писаното слово - подлежи на корекция.

И аз не съм привърженик на ударното учене за оценка. Дори съм абсолютно против да се учи предварително, защото детето не печели нищо от това, освен да го обявят за зубрач (защото в един момент става ясно кой си го може и кой се напъва). Ученето е непрекъснат процес и няма никакъв смисъл да се превръща в състезание. Винаги е имало ярки личности, които се чувстват добре и учат с удоволствие и други, които се напъват. А най-добре са третия вид - знаят си възможностите и не се опитват да се натягат.

А съвсем по темата - това с парите се получава, когато очакванията на родителите тотално се разминават с очакванията на децата в учебния процес. Ако на детето толкова са му възможностите или толкова показва и това не му създава дискомфорт, но родителите му са решили, че непременно трябва да имат отличник вкъщи, тогава гледай какво става! Хвърчат не само пари, а в един момент започват да стават и скандали и  отношения родител-дете се разбиват. Затова и си викам, на когото каквото му е писано - ако има способности в един момент ще ги покаже, ако ли го мързи, само работата го оправя.