неонатологична грижа

Момичета, не съм ви писала през последните дни по тази тема, тъй като се свързах с въпросната дам от Германия. Тя ми изпрати едно
ръководство за работели, в което има такъв списък и обяснения и вярва, че може да ви бъде полезен. За съжаление материалът е на немски език.

Ако някоя от вас има интерес да го получи, може да ми пише във форума или на следните мейли: antonyia.parvanova@europarl.europa.eu, antonia.parvanova@nuveo.bg. Само ще ви помоля в мейлите да напишете подробно за какво става въпрос.

Госпожо Първанова, искрени адмирации за това, че се опитвате да подобрите неонатологичната грижа и за това, че поглеждате и от друг ъгъл - не само за недостига на апаратура. Чест Ви прави, че се интересувате и от мнението на "потърпевшите".
Според мен един от проблемите е с информираността на родителите относно състоянието на детето/децата и като цяло отношението на лекарите. И според мен е редно с родителите да поработи психолог. Много болна тема е това.
Няма да навлизам в подробности за моя случай, но мисля, че е абсурдно да се дава грешна информация (за друго бебе). Мисля, че трябва да се работи и в насока на това майката (а по принцип би трябвало и бащата) да могат да са до детето. Когато аз родих, можех да видя сина ми за най-много 5 минути и то само в Четвъртък. Пипнах го за първи път когато беше на 21 дни. Ежедневната информация за детето се свеждаше до теглото. Изследвания, лечение... нищо - "ще го има в епикризата". За това, че информацията се дава пред вратата на отделението, другите са писали. "Прясните" родилки и те стоят там и чакат информация.
Много показателен беше контраста с условията в чужбина, при която беше малката Лаура (родена 700гр). Би било чудесно поне малко да ги "настигнем". Копирам поста на лелята на Лаура, в който се добива представа (надявам се, че няма да има нищо против):
 Re: Нека се помолим за сестричката ми!
« #33 Събота, 05 Юли 2008, 16:23 »  
"Здравейте,
В петък на обяд сестра ми я изписаха от болницата и вече си е вкъщи. С тати Стефф, обаче мислите им все при бебка насочени и повече стоят в болницата пак.  Много e доволна сестра ми от лекарите в болницата, които се грижат за Лаура. Обясняват и всичко и даже са й казали, че е в правото си да поиска преводач и болницата е длъжна да й го осигури за да може съвсем точно да разбира всичко, което й казват за бебето. Тя обаче отказала за сега - справя се с езика. ...Лаура е добре, гледам я на камерата почти през целия ден - къпят я, сменят памперси, увеличиха млякото което й дават - сестра ми има доста кърма и постоянно цеди в малки дози, замразява я и носи в хладилна чанта на бебка. "

Освен това би трябвало родителите да имат информация какви прегледи трябва да направят на детето си след изписването - на какъв специалист , а не да се налага да се четат форуми и да ставаме половин лекари. Редно е да има специалист, който да разяснява дадена диагноза, а не да я споменават набързо и да те хвърлят в дълбокото (да се налага пак чрез интернет и познати да се търсят последици, варианти...).
Би било добре да се прегледа и листа за информираното съгласие, което се налага да подпишем, когато децата ни остават в неонатологиите. За мен текстовете бяха абсурдни, но... детето ти е там и искаш не искаш - подписваш.
Относно ръководството, хубаво е като се преведе (аз лично не зная немски) да се публикува - ще е полезно и интересно.

Много добра инициатива, госпожо Първанова!
Нека всички неонатологични отделения в Б-я, приличат на Неонатологията в Педиатрията- като специалисти и като апаратура са на Европейско ниво.
В тази тема става въпрос за неонатологичната грижа въобще, а не само за недоносени, нали?
За Неонатологията в УСБАЛ Педиатрия мога само добри неща да кажа, лекарите са със сърца, не корумпирани и изключително внимателни. Винаги ни даваха подробна информация на свиждания и надежда, че всичко ще бъде наред. Бих ги сложила всичките в белия списък, начело с доц. Р.Георгиева и д-р Д.Дянкова. Също така останалите лекарки са изключително млади, мили и кадърни - д-р Томова, д-р Малинова, д-р Влахова... Дано има повече като тях!

Д-р Първанова,надявам се включванет в тоя форум да не е поредната пиар акция,защото ако е така е жалко.
Искам да ви попитам вие имате ли наблюдения какво става всъщност във въпросните отделения?Аз също съм от Добрич и имах "удоволствието" да усетя "топлите" грижи на лекарите в добричката болница.
Родих сина си миналата година 6 седмици преди термин,доста едро бебе-3кг. и 47 см.Изплакал е веднага/беше секцио/,покрил е Апгар доста добре и оттам почнаха мъките.Няколко часа след раждането започнал да посинява и да се пени. 15 дни в кувьоз и никаква информация.Гонят те като куче от вратата,а сега сме свидетели на "Байландо",шесторки,които събират пари за изоставени деца.Ние плачем пред отделенията,а тия които ги изоставят са издигнати в култ.
Та знаете ли върха на наглостта в отделението?Промъквах се като партизанин,дебнех кога не е заключена вратата и "прегръщах" бебчето си през стъклото на кувьоза.Плачех денонощно и един ден дойде д-р Василева,видя ме че плача,свали си очилата и с леден тон ми каза"К'во си се разсополивила,да не би да си първата загубила детето си"Тая жена бих я убила на място ако я срещна на улицата.Това е само едно от това което чух там.Знаете ли как се чувства една майка след такива думи?Знаете ли колко боли?Знаете ли че умирах всяка минута бавно след тия думи?Не,не знаете.

За щастие д-рАлександрова си дойде от командировка и тогава за пръв път усетих човешко отношение.Сега синът ми расте здраво бебе и благодаря на Господ че е така.
Хиляди майки са били на мое място.Това е жалко за държава,която претендира че е в Европейския съюз.Мястото ни е в третия свят.

Аz бях zа малко в Интенzивното zа недоносени деца с моята дъщеря 2009 година. Докторите и персонала бяха страхотни и родителите можеха да прекарват много време с недоносените си деца, имаше само следобедна почивка и нощна почивка след 22 часа. Това беше в една болница с неонатологично отделение в Германия.

Родителите можеха да ги вадят от кувиоzите с помощта на персонала и ги слагаха на гърдите си на голо, zа да чувстват децата топлината  и чуват сърцето на мама и тати. Това така ме раzчувства и трябваше неволно да сравнявам.

Дано и в България има скоро такива отделения!

http://neonatologie.charite.de/fileadmin/user_upload/microsites/ … nheft_13_1_10.pdf

mili73 И аз съм от Добрич,родих през 1998г. синът си седмаче,и Д-р Андреев и Д-р Александрова  помня/нямам добри спомени /.Нищо не се е променило до колкото разбирам за всичките тези години.Макар,че мен ме оставиха в болница заедно със синът ми,бяхме общо 40 дни,но....това на което се нагледах,преживях...нищо не е забравено,за съжаление....И грозните думи,и нечовешкото отношение,дори специалните педиатрични биберони ги взеха за дефектни/нямаха и понятие какво е това/...Такава липса на човечност и грамотност,просто не е истина...Макар,че тогава нямаше такива предавания,сестрите  дремеха пред телевизора,докато децата се късаха от рев.Нямаше ток в тоалетната,за храна да не говорим,каквото ни донесат от къщи...А хлебарките падаха от тавана...

Можех да виждам детето само вечер,когато нямаше никой.Тогава до кувьоза седях с часове  и му говорех-не ми даваха да го пипна,не да го прегърна.Хранеха го със сонда известно време,но повръщаше цялата храна и не надаваше.Тогава взеха да му изливат с малко шишенце директно в устата кърмата-цедях се.За малко не го удавиха пред очите ми,било някакъв нов "холандски" метод....После взехме бибероните и шишетата и детето взе да наддава.Чак когато минаха 30 дни го извадиха от кувьоза,но никой не ми и даде възможност да го кърмя,а след  като не пожела да засуче когато се върнахме у дома,продължих да го храня с биберон-изцеждах се 6 месеца.Нямаше епикриза,нито за мен,нито за детето,изгониха ни в момента,в който попитах за тях.Ами това е,болката остава,нищо не се забравя.Моля се да сме здрави и да не ми се налага никога повече да стъпя в болница,ни аз,ни близките ми.

Това не са хора там.

В болницата , в която ние с малката бяхме, в Германия, родителите идваха много често. Например сутрин. Майката носеше от вкъщи шишета с кърма, която беше събрала преz ноща. Бебета бяха много малки. Аz ги гледах от далече, от респект и петите им иzглеждаха толкова малки като палеца на ръката ми.

После родителите ги гушкаха, сами ги хранеха, памперси сменяха и ги слагаха на голо на гърдите си. Някои от родителите оставяха CD с любима муzика или касети с техния глас. Много е важно на такива деца да им се говори, да чуват гласа на мама и тати, който поzнават от цялата бременност.

Затова мога само да насърча и други родители на недоносени бебета да прекарват колкото се може повече време с децата си и да им говорят, и докосват. Да не се страхуват да го правят.

Не се страхуват мила,тук в нашата мила родина им е забранено.....

Да, знам. Но изисквайте да виждате децата си колкото се може по-често. Ако персоналът не позволява, потърсете началника или директора на болницата, други инстанции, а не мълчете. Това не е нормално. Това трябва да се промени.

Ако има някакъв страх от инфекции... При нас беше разрешено дамо на родителите да посещават бебетата, не и на роднините. И имаше мивка във всяка стая със сапун и дезинфекционен разтвор и преди да се пипат бебетата, трябваше да си измиеш ръцете и да ги намажеш с него.

Не мълчим,и преди 8 години не мълчах и сега не мълча,когато моето дете е дете с увреждане,в следствие на кой знае какво ,случило се тогава ,когато аз не съм била до нея,но каква полза........
Нали това искаше да знае авторката на темата?
Дано сега е доволна от прочетеното....

Ето на,много сме далеч от "белите"държави,ама толкова много.......

Още нещо да добавя:
Г-жо Първанова,виждате какво споделиха майките от чужбина,а мога да го потвърдя,защото детето ми получи зрението си ,което тук отнеха, в Германия и знаете ли как? ,Потърсих помощ от хората,събрах пари и германците върнаха отнетото зрение на детето ми!
Сега отново събирам пари от непознати,отново защото държавата ми отказа...пак,въпреки че преди това ми отне прекалено много,и знаете ли,аз отново ще си върна отнетото на детето си,но не защото на вас ви пука,и то отново в чужбина............

п.п. Афектирана съм прекалено много вече,спирам да пиша тук,защото се травмирам психически,много, много

Госпожата Първанова едва ли си разваля рахатлъка с нашите терзания. Няма смисъл да се хабите, момичета. Тази скапана държава само Господ да ни е на помощ. Дано Бог да пази децата ни. В тази държава дори ние като родители не можем да сме полезни на децата си. Дано наистина Господ да е с тях и да ги пази.

Моята дъщеря се роди миналото лято. Трябваше да я иzвадят по спешност, zящото се zадушаваше и като я иzвадиха не дишаше. Докторите от интенzивното детско отделение и спасиха живота и я върнаха към живота. Много съм им благодарна zа което.

Намерих още една информативна страница zа неонатологията. За съжаление е само на немски, но дори и снимките каzват доста zа какво иде реч.

http://www.neonatologie.com/index.php?lang=de_DE&option=com_ … =21&Itemid=45

Момичета, персоналът и докторите не винаги носят вина. Какво да правят като не са научени да работят по друг начин. Да се работи в едно неонатологично отделение се изисква висока квалификация и непрекъснати преквалификации и обучения.

Моето предложение е, а тук може и госпожа Първанова да помогне, е да се иzпращат доктори или медицински сестри на такива обучения.
Например от едно отделение се изпраща един доктор, който владее немски език до Германия zа един такъв едно или две-седмичен курс по обучение по най-новите методи на неонатолагията. Като се прибере в България, тя или той предава опита си от наученото в един бърз курс на своите колеги, изготвя нова концепция на работа на отделението.
Така може много неща да се подобрят и променят така, че майките да са по-блиzо до своите рожби от самото начало и персоналът да реагира по-адекватно на спешните ситуации.

Много хубава тема,благодаря ви момичета.Лоши неща стават в неонатологията...и бих казаха не за всички лоши случаи са виновни лекарите,но има и такива...