Много хубав разказ, страхотно си го описала, а като ви гледам снимките - еееееееее няма такава сватба просто.
Супер много ми харесахте !!! - Публикувана: 3 авг. 2010, 00:09 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2010, 13:13 ч.
Вашата сватба
Много хубав разказ, страхотно си го описала, а като ви гледам снимките - еееееееее няма такава сватба просто.
Супер много ми харесахте !!! Нещото, което най ме дразнеше на самия ден беше ярко жълтото шушляково яке на Диджея 
Ейй не го свали 
Ейй не го свали Нашият пък беше с ярко оранжево сако. Хич не ми се връзваше с цветовото решение на сватбата, ама айде простих му 
Ние сами си организирахме нашата сватба. Свекърва ми живее в друг град, а мама вече беше починала. Нямаше кой да ми помага, но и никой не ми се намесваше. За всичко си решавахме абсолютно сами с мъжа ми. Освен това, тъй като и двамата бяхме вече работещи хора, сметнахме, че ние сами трябва да финансираме събитието. Не сме взели нито стотинка от баща ми и свекърва ми (свекър ми е починал, когато мъжът ми е бил дете).
Тъй като работата на мъжа ми е такава, че свободното му време е много малко и се работи и в почивните дни, цялата организация остана за мен. Това ми отне около 4 месеца, но много ми харесваше. Ходих да избирам чаши, подаръчета за гостите, покани и всички други дреболийки, които създават настроението в този ден. След това го водех на да види кои неща съм харесала и да ги купим заедно, ако му харесват и на него. Не беше лесно да изберем чашите и поканите, защото не исках по тях да има птички или сърца, а те се предлагат предимно с такива украси. Но и с това се справихме.
Неговият костюм го купихме съвсем случайно от един магазин в Русе, където влязохме за нещо съвсем друго.
Роклята я видях на витрината на първия булчински салон, който посетих, и веднага си я харесах. Но реших да поразгледам още, за да не би другаде да има по-хубава. Е, нямаше. Върнах се при Моята рокля. Тя се оказа само модел, по който ушиха рокля за мен. Беше точно такава, каквато исках. Нямах воал. Прическата ми я направи едно дете, ако може да наречем така 16-годишно момиче. Тя е дъщеря на най-добрата ми приятелка и много обичаше да си играе с косите ми. Правихме няколко пробни прически, докато си харесам "моята": разпуснати коси, с вплетени перли в тях.
В ресторанта отидохме заедно (вече не помня как се спряхме на него – май от някаква реклама). Управителят се оказа много приятен и оправен човек. Веднага каза, че ще размести всичко така, както го искаме ние. Освен това на него дължим запознанството с ди джея, който всъщност направи незабравима сватбата ни. Управителят на ресторанта каза, че предната седмица е била сватбата на дъщерята на негов приятел. Ди джеят бил страхотен и той му поискал визитка. Предложи ни да ни даде координатите му. Обадихме му се, срещнахме се в едно кафене и .. както каза November Rain, беше "любов от пръв поглед". Уговорихме музиката, ритуалите, а той ни направи и някои изненади. Истината е, че от уменията и професионализма на ди джея зависи много.
Гостите бяха около 90 души – предимно приятели и колеги. И много деца. Роднините бяха само най-близките. Всъщност там присъстваха хората, сред които протича животът ни, а не такива, които не сме виждали с месеци и едва ли ще видим пак скоро. Сватбата си беше за нас, а не за бабите от родата. Нямаше и тъпани и хора пред блока, нито пилета и ръченици, както и други подобни екстри. Въпреки че живеехме заедно с мъжа ми, предишната вечер отидох да спя при татко и на другия ден ме взеха оттам. Толкова с ритуалите по "вземането на булката". После подписване в ритуалната зала, ритуал в църквата и накрая луди танци в ресторанта.
Сватбата остана незабравим празник за нас. А почти всичките ни гости след това казваха, че на такава сватба не са били – по-скоро като дискотека, отколкото като сватба. За нея се говореше дълго.
Не съм съжалявала за нищо - всичко беше точно, както го искахме и двамата, от организацията до последния момент. Когато се обръщам назад, мисля, че беше много красиво и незабравимо. Не смятам, че е било "много шум за нищо" или че е имало нещо излишно. Бяхме щастливи, гостите ни бяха доволни, какво друго му трябва на човек?!
Не обичам много да показвам снимки, но ето една от този прекрасен за нас ден:
http://goki.snimka.bg/daily/u-doma.191862.20413764
(Малко извън темата. Няколко месеца по-късно бяхме кумове на сватба на наши приятели. Там пък беше истински кошмар (от моя гледна точка, а и не само). Бяха поканени разни бабички до 10-то коляно, приятели на родителите и съседи, а приятелите на самите младоженци (и единствените млади хора, освен тях и нас) бяха само 3 двойки! Самата булка не беше доволна от това, но майка й я натиснала да бъде така. В края на краищата родителите плащали всичко! Уви, който плаща, той поръчва музиката, а тези двамата нямаха достатъчно собствени средства за сватба. Друг е въпросът защо не се ожениха само с кумовете и приятелите, но тук нещата опират до традиции и тълкуванието им.
Та най-добре е, ако младоженците имат възможност да си платят сами сватбата, респективно да подготвят тържеството според своите възможности, за да не са зависими от чужди прищевки. Пък били те и на родителите им. В края на краищата това е тяхната сватба, няма защо други хора да си реализират неизживените мечти или да изкупват нещо по този начин. )
Тъй като работата на мъжа ми е такава, че свободното му време е много малко и се работи и в почивните дни, цялата организация остана за мен. Това ми отне около 4 месеца, но много ми харесваше. Ходих да избирам чаши, подаръчета за гостите, покани и всички други дреболийки, които създават настроението в този ден. След това го водех на да види кои неща съм харесала и да ги купим заедно, ако му харесват и на него. Не беше лесно да изберем чашите и поканите, защото не исках по тях да има птички или сърца, а те се предлагат предимно с такива украси. Но и с това се справихме.
Неговият костюм го купихме съвсем случайно от един магазин в Русе, където влязохме за нещо съвсем друго.
Роклята я видях на витрината на първия булчински салон, който посетих, и веднага си я харесах. Но реших да поразгледам още, за да не би другаде да има по-хубава. Е, нямаше.
Върнах се при Моята рокля. Тя се оказа само модел, по който ушиха рокля за мен. Беше точно такава, каквато исках. Нямах воал. Прическата ми я направи едно дете, ако може да наречем така 16-годишно момиче. Тя е дъщеря на най-добрата ми приятелка и много обичаше да си играе с косите ми. Правихме няколко пробни прически, докато си харесам "моята": разпуснати коси, с вплетени перли в тях. В ресторанта отидохме заедно (вече не помня как се спряхме на него – май от някаква реклама). Управителят се оказа много приятен и оправен човек. Веднага каза, че ще размести всичко така, както го искаме ние. Освен това на него дължим запознанството с ди джея, който всъщност направи незабравима сватбата ни. Управителят на ресторанта каза, че предната седмица е била сватбата на дъщерята на негов приятел. Ди джеят бил страхотен и той му поискал визитка. Предложи ни да ни даде координатите му. Обадихме му се, срещнахме се в едно кафене и .. както каза November Rain, беше "любов от пръв поглед". Уговорихме музиката, ритуалите, а той ни направи и някои изненади. Истината е, че от уменията и професионализма на ди джея зависи много.
Гостите бяха около 90 души – предимно приятели и колеги. И много деца. Роднините бяха само най-близките. Всъщност там присъстваха хората, сред които протича животът ни, а не такива, които не сме виждали с месеци и едва ли ще видим пак скоро. Сватбата си беше за нас, а не за бабите от родата. Нямаше и тъпани и хора пред блока, нито пилета и ръченици, както и други подобни екстри. Въпреки че живеехме заедно с мъжа ми, предишната вечер отидох да спя при татко и на другия ден ме взеха оттам. Толкова с ритуалите по "вземането на булката". После подписване в ритуалната зала, ритуал в църквата и накрая луди танци в ресторанта.
Сватбата остана незабравим празник за нас. А почти всичките ни гости след това казваха, че на такава сватба не са били – по-скоро като дискотека, отколкото като сватба. За нея се говореше дълго.
Не съм съжалявала за нищо - всичко беше точно, както го искахме и двамата, от организацията до последния момент. Когато се обръщам назад, мисля, че беше много красиво и незабравимо. Не смятам, че е било "много шум за нищо" или че е имало нещо излишно. Бяхме щастливи, гостите ни бяха доволни, какво друго му трябва на човек?!
Не обичам много да показвам снимки, но ето една от този прекрасен за нас ден:
http://goki.snimka.bg/daily/u-doma.191862.20413764
(Малко извън темата. Няколко месеца по-късно бяхме кумове на сватба на наши приятели. Там пък беше истински кошмар (от моя гледна точка, а и не само). Бяха поканени разни бабички до 10-то коляно, приятели на родителите и съседи, а приятелите на самите младоженци (и единствените млади хора, освен тях и нас) бяха само 3 двойки! Самата булка не беше доволна от това, но майка й я натиснала да бъде така. В края на краищата родителите плащали всичко! Уви, който плаща, той поръчва музиката, а тези двамата нямаха достатъчно собствени средства за сватба. Друг е въпросът защо не се ожениха само с кумовете и приятелите, но тук нещата опират до традиции и тълкуванието им.
Та най-добре е, ако младоженците имат възможност да си платят сами сватбата, респективно да подготвят тържеството според своите възможности, за да не са зависими от чужди прищевки. Пък били те и на родителите им. В края на краищата това е тяхната сватба, няма защо други хора да си реализират неизживените мечти или да изкупват нещо по този начин. )
Бях на една сватба на 4ти септ. 2010. Аз и булката я организирахме. Стана мн хубава, не много скъпа. РОклята й и дрехите на младоженеца са от Асеновград. Сватбата беше в гр. Елхово, но я организирахме от София. Те живеят в София ( аз също). Това беше малко трудно...да координираш и контролираш. Имам много идеи за сватби..направих си сайт наскоро и съм ги написала там да са в помощ на бъдещите булки.
Най-много използвахме тази статия - Идеи за ограничен бюджет за сватбата ти
http://mese4ka.com/2010/08/idei-za-ogranitchen-byudzhet-za-tvoyata-svatba/
Стана много романтично, стилно и не скъпо!
Успех, момичетаааа
Най-много използвахме тази статия - Идеи за ограничен бюджет за сватбата ти
http://mese4ka.com/2010/08/idei-za-ogranitchen-byudzhet-za-tvoyata-svatba/
Стана много романтично, стилно и не скъпо!
Успех, момичетаааа
Сега и аз да разкажа подробно
http://www.facebook.com/album.php?aid=10991&id=1050831250&l=79640dd414
http://www.facebook.com/album.php?aid=10999&id=1050831250&l=efd4831107
http://www.facebook.com/album.php?aid=11001&id=1050831250&l=8efa067f67
http://www.facebook.com/album.php?aid=11002&id=1050831250&l=f57a79617f
http://www.facebook.com/album.php?aid=10991&id=1050831250&l=79640dd414
http://www.facebook.com/album.php?aid=10999&id=1050831250&l=efd4831107
http://www.facebook.com/album.php?aid=11001&id=1050831250&l=8efa067f67
http://www.facebook.com/album.php?aid=11002&id=1050831250&l=f57a79617f
Лелеее, много красива сватба! И ти си ПРЕКРАСНА! Много хубави снимки! Наистина, както си я кръстила - идеалната сватба!
Тази дето организирах аз и булката:
Мислихме да е в прасковен цвят и бяло. НО стана в бяло, розово и лилаво, с много балони. На масите имаше малки хризантемки. На балоните на връвките им имаше залепени цветчета от хартия, мн романтично.
Самият ресторант беше с малки вградени в тавана лампички (като на окачен таван). Булката беше в цвят светло екрю, а младоженецът беше с леко розова риза и сив костюм. Около 100 гости. Половината от София, направооо пътя до ЕЛхово беше убийствен!
Но беше мн романтично. СПазиха следните традиции:
- взимане на булката - по-скоро я откраднаха
- ритане на менче
- булчинско хоро
- захранване от тъщата (няма свекърва, починала е преди 5-6 год.)
- първи танц беше на "Обичам те!"
- подаръкът за гостите - снимка на бракуваните
- сватбената торта - извикаха и 4 двойки уж бъдещи младоженци, който първи си изяде пар4ето,той е следващия (бяхме аз и моя приятел първи), яде се без ръце
- хвърляне на букета и на жартиера
- теглеха листчета с брачни клетви - от рода на "Аз ще мия чиниите винаги", "На мен се пада да нося парите в къщата", "Аз ще ставам през нощта като плаче бебето"
- минаха да се чукнат с всеки гост, тогава подарихме подаръка
Моят приятел мн се разнежи и почна да говори за нашата сватба..няма да е скоро, но ме проверява дали сем ан една вълна за сватбата като дойде нашия ред.
Препоръчани теми