.
- Публикувана: 3 авг. 2010, 00:09 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2010, 13:13 ч.
Вашата сватба
/той е на 34/.
При мен не е точно така понеже съм едва на 21.
При мен не е точно така понеже съм едва на 21.
Рано му е ... но той още не го знае
т.е. вече си на 21
По темата :
Лично моята беше скромна .. и не съжалявам
Тук обаче има подбор на снимки от различни типове сватби ... четейки мненията ти мисля че
тази :
и тази:
и най-вече тази:
ще ти допаднат - но все пак виж всички
http://www.fishki.net/comment.php?id=73549
Нашата беше много сладка и купонджийска..
Определихме дата 2 месеца след като решихме, запазихме ресторанта и се обадихме на приятелите към 20-25 човека..
Една седмица преди сватбата ми се обадиха от ресторанта и съобщиха, че излизат в ремонт и няма да работят тогава..
Освен това кумата ме навиваше да сменя датата, щото се падаше в сряда..
Та си взех аз 2 дена отпуска и заедно с нея се заехме да обикаляме заведенията, за да си изберем..Сменихме и датата също..- петък, 13-и..
Намерихме, обадихме се пак на всички и тн. Ди Дж беше един приятел, алкохол си донесохме и тн. Подписахме в 17 ч., после църквата и след това купона, Роднините бяха само на вричането, а после само луди танци с приятелите.
Мъжете се уредиха с ергенско парти предната нощ и на самата сватба каталясаха малко след полунощ..а ние, девойките се награбихме и довършихме до зори в Спартакус..(беше 1998-а)..
Наште после ме гледаха възмутено..
Определихме дата 2 месеца след като решихме, запазихме ресторанта и се обадихме на приятелите към 20-25 човека..
Една седмица преди сватбата ми се обадиха от ресторанта и съобщиха, че излизат в ремонт и няма да работят тогава..
Освен това кумата ме навиваше да сменя датата, щото се падаше в сряда..
Та си взех аз 2 дена отпуска и заедно с нея се заехме да обикаляме заведенията, за да си изберем..Сменихме и датата също..- петък, 13-и..
Намерихме, обадихме се пак на всички и тн. Ди Дж беше един приятел, алкохол си донесохме и тн. Подписахме в 17 ч., после църквата и след това купона, Роднините бяха само на вричането, а после само луди танци с приятелите.
Мъжете се уредиха с ергенско парти предната нощ и на самата сватба каталясаха малко след полунощ..а ние, девойките се награбихме и довършихме до зори в Спартакус..(беше 1998-а)..
Наште после ме гледаха възмутено..
Младоженците да си направят сватба, каквато искат и да не очакват, че малкото гости няма да мърморят, а многото ще мърморят. Каниш хората и те идват всеки с характера си, с настроението си, с разбиранията си. Щом досега си го приемал такъв, на сватбата никого няма да изненада. Като си е мрънкало и там ще мрънка..., като си е с клюкарска душа 
и там ще се оглежда и ще клюкари - това е положението.
и там ще се оглежда и ще клюкари - това е положението. 
И аз знам, че сватбата се прави в неделя-събота е ден за почит на мъртвите. Чух го от две възмутени богомолки,които коментираха натруфена сватбена кола .
. Смята се, че е най-подходящ, дори двете думи сватба и сряда (на английски) имат общ корен 
. 
И аз знам, че сватбата се прави в неделя-събота е ден за почит на мъртвите. Чух го от две възмутени богомолки,които коментираха натруфена сватбена кола .
. Смята се, че е най-подходящ, дори двете думи сватба и сряда (на английски) имат общ корен .
знаех си аз, че правилно съм избрала деня И аз знам, че сватбата се прави в неделя-събота е ден за почит на мъртвите. Чух го от две възмутени богомолки,които коментираха натруфена сватбена кола .
. Смята се, че е най-подходящ, дори двете думи сватба и сряда (на английски) имат общ корен . знаех си аз, че правилно съм избрала деня Хабсолютно
(ние държахме на точно определена дата, но тъй като не ни се обясняваше защо, а тя се падна в сряда, това обяснение ни дойде тъкмо подходящо, а и самия отец ни го подсказа 
).
Ние направихме две- една класическа за близките ни, които умират за валсове и коктейли и една типично балканска- шумна и голяма, за тези, които искаха да си поиграят хорце и да видят типичните сватбени ритуали. Замислили сме и трета, но може би след години. Само за нас двамата- просташка с едно напиване в L.A. Умираме си, да се женим един за друг!
Първата и втората през какъв период от време бяха? И на двете ли беше с булчинска рокля?
И на двете ли беше с булчинска рокля? През месец. С две различни рокли- семпла и тортена.
Подписахме на първата. На вората беше църковният брак.
П.П. Забравих да кажа, че живеем в различни градове и сватбата беше в два различни града. Много от гостите нямаха възможност да присъстват заедно и на едно място. А държахме да празнуваме заедно
Моята беше невероятна! На друг континент, аз с любимия мъж и двама състуденти за свидетели. Беше неделя, 14.02., нали съм романтична душа.
Ритуалът беше много хубав, вечерята в ресторанта също. Атмосферата беше хармонична и спокойна, пълно щастие.
Всичко си платихме сами, без да влизаме в заеми.
Бяхме обещали да направим и европейска сватба за роднините, но се отметнахме.
Щеше да е хубаво само с най-близки роднини като родителите, например. Майка ми веднага обаче каза, "е как така без еди кой си"
От мисълта за подобен цирк ме втриса. Харесвам чужди сватби, но не можех да понеса мисълта, че ще ми се налагат роднините.
Освен това не вярвам на подаръци, по-скоро са подкупи за да те държат в подчинение.
Така започнахме съвместния си живот без да дължим на никому нищо и дадохме на всички да разберат, че сме нация от двама души и чужда намеса не търпим.
Ритуалът беше много хубав, вечерята в ресторанта също. Атмосферата беше хармонична и спокойна, пълно щастие.
Всичко си платихме сами, без да влизаме в заеми.
Бяхме обещали да направим и европейска сватба за роднините, но се отметнахме.
Щеше да е хубаво само с най-близки роднини като родителите, например. Майка ми веднага обаче каза, "е как така без еди кой си" От мисълта за подобен цирк ме втриса. Харесвам чужди сватби, но не можех да понеса мисълта, че ще ми се налагат роднините.
Освен това не вярвам на подаръци, по-скоро са подкупи за да те държат в подчинение.
Така започнахме съвместния си живот без да дължим на никому нищо и дадохме на всички да разберат, че сме нация от двама души и чужда намеса не търпим.
Преди 20 години, декмври, студ, виелица, един от най-студените градове в Европа, аз (облечена в част от сватбената рокля на майка ми) и любимия (в сватбения костюм на негов много близък приятел) , няколко приятели, притеснените родители на любимия и моите сърдити родители (те не бяха съгласни и не им хареса, че точно месец преди датата ги поканихме в писмен вид). Общо 15 души. Никакви оркестри, кокошки, ръченици и т.н. циркове. Ритуалът - в един прекрасен дворец на старата аристокрация, по онова време превърнат в дворец за бракосъчетания. Служителката - уникално грозна. Като я видях - едвам се сдържах да не се разсмея. Ресторантът - един от най-скъпите и елегантни по онова време във въпросната северна столица. Хубава храна, хубава музика, изобщо много красиво. Доста напрегнато (заради сърдитите). Слава богу свърши бързо. След това - страхотен купон с приятели и състуденти. Ама като казвам страхотен, наистина вдигнахме на главите си квартала. Днес - 20 години по-късно, не съжалявам за нищо. На 7 декември, когато се навършват 20 години от този абсурден ден, сигурно ще си направим пак страхотен купон - сега вече с децата, с нови приятели и нови разбирания за купона.
Всъщност почти няма значение каква ще е сватбата, важно е главните действащи лица в нея и след 50 години да чувстват онова пърхане на пеперудки в стомаха, когато се виждат, каквото са изпитвали в Големия Ден.
Всъщност почти няма значение каква ще е сватбата, важно е главните действащи лица в нея и след 50 години да чувстват онова пърхане на пеперудки в стомаха, когато се виждат, каквото са изпитвали в Големия Ден.
Препоръчани теми
X
Реклама