Вашата сватба

Като сравнително млада булка (на 2-3 месеца) да се включа по темата, макар че универсални рецепти няма  .
Организацията ни отне около 4 месеца, най-трудно беше да не пропуснем някой детайл ( а те са мнооого) и в същото време да не задълбаваме прекалено и да не се натоварваме с прекалени очаквания, за да няма разочарования.
Ужасени от повечето стандартни (скучни) родителско дирижирани сватбени тържества с балкански привкус, започнахме да мислим  минималистични и екзотични идеи .... Мислихме за нетрадиционни партита в стил купон на плажа или някоя поляна и накрая седнахме обсъдихме с родителите все пак разни предложения и след като се заформи един контингент от 105 човека гости и потенциално дъждовен пролетен ден, решихме, че плаж и поляна ще оставим за друг тип празненство  .
Направихме си една голяма сватба малко про-западен- филмово-романтичен маниер, ако може да се характеризира, макар че най-точно си беше нашата, толкова хубава, каквато не сме и си представяли  .
Колкото и да е клиширано всичко и колкото пъти да си слушал лелката от гражданското, когато говори на теб е съвсем различно някак  . И въобще и всичко да е като на още 100 други сватби, когато е ТВОЯТА е уникално за теб.
Не съжаляваме за нищо, наистина беше магия и си струва усилията, организациите, нервите, разходите и всичко
Въпросите, които си задаваш са напълно резонни, още повече, че си толкова млада, но съм сигурна, че какъвто и вариант да измислите, когато усетиш трепета на деня, видиш усмивката на любимия си и сълзите от радост в очите на близките ви, ще си кажеш, че всичко е имало смисъл и това ще е най-вдъхновяващото начало на семейния ви живот  .
(Дано не звуча някакво про-сватбарски, но който е решил да се жени вече, по-добре да го прави мотивирано и с радост .)

Моята беше отдавна и много от нещата, които са възможни и достъпни сега тогава не бяха. Но винаги съм знаела какво искам за сватбата си и какво не искам. Не исках тъпани и зурни, пищни хора и взимания на булки, не исках тълпи от гости и ритуали с кумове, не исках ръченици и кокошки, шаферки и обувки, пълни с пари. Исках с най-близките си хора /тогава си мислех 30-40 на брой/ една вечер просто да се съберем и да споделим щастието си. И това и направихме - по-скоро коктейл, вечерта, за около 60 човека /това с 30-те не се получи  / макар и да нямаше далечни и непознати роднини. Не бях булка с типичната рокля тип принцеса, нямах шлейфове и воали. Купих си коктейлна къса рокля в екрю и си бях с късата си и неукрасена с китки и венчета коса. Изобщо, всичко беше така, както винаги съм го искала и съм си го представяла.

Сами си организирахме и подготвихме всичко. Ако тогава имаше агенции, както сега - обезателно бих се възползвала. Не държа да изтърча всичкото търчане по подготовката сам-сама. След сватбата две двойки кандидат-младоженци ми се обадиха с молба да им помогна, защото бяха много впечатлени от моята сватба и аз деликатно и внимателно отказах. За наша радост никой не ни се е бъркал, никой не ни е помагал. Оставиха ни да си организираме такова тържество, каквото ние искаме. Не са ни натрапвали гости, не е имало обидени. Това пълно разбиране от страна на родителите ни беше много удобно за нас. 

Изобщо, имам много хубави спомени от сватбата си и сега бих я направила по същия начин. Само дъщеря ми страда, защото няма снимки, на които майка й да е "булка" - с воал, пищна рокля и стелещи се къдри.  Но аз съм й обещала, че ако това е, което иска, за нейната сватба така и ще бъде.

Нашата сватба беше преди 4 г. и до днес продължавам да искам още една сватба! За мен беше страхотна емоция!Всичко обичаи си ги изпълнихме както си му е реда !Всичко си спомням с подробности ....и искам пак и пак....
Какво по -хубаво от това да си център на внимание,да си най-хубавата от всички днес... Пък и това е повод да се видиш с хора ,който не си виждала отдавна...
Не се лишавай от нищо - не вярвам нещо да не ти е приятно от обичайте.Нека да дойдат да те вземат,да извиете едно хоро пред вас,с чудесната българска народна музика,да сложите тържествено подписи в Ритуална зала,да целуне булката, да я изнесе на ръце  ....след това в църквата.
А пък в ресторанта почва истинската веселба.Всички са пременени,радостни и просълзени....
Любим момент ми е кумската вечеря!Абе въобще,обожавам сватбите!

В живота на човек има малко такива официални поводи,не се лишавай от този!
Аз не бих заменила тази емоция за нищо друго....Гледам си сватбения албум и си мисля,колко хубава и щастлива съм била...    

След 2 месеца сме канени да сватба - чакам я с нетърпение!!!

Събрахме се веднага щом разбрахме, че съм бременна. Отначало бяхме решили да не се женим. Една сутрин рано рано, дотърча свеки и рече, че само циганите живеели без брак   До ден днешен съм и благодарна, защото тайничко си мечтаех за бяла рокля. Организирах сватбата съвсем сама за малко повече от месец и всичко беше точно както го исках, с изключение на оркестъра, който извежда булката. Такъв просто липсваше, защото мъжа ми не понася подобни "селски" изпълнения. Прав е бил като се замисля. Тържеството беше напълно изчистено от сеир /визирам разните танци с цел събиране на пари, игра пред кумовете и прочее/. Имах точно мечтаната рокля, купена от съпруга ми, както и всичко платено от него. Родителите ни платиха кувертите на техните си гости. Сватбата беше малка, само най-близките 30 човека. Нашите нямат братя и сестри, свекърите не бяха в добри отношения с техните, така че бяха предимно приятели. Имаме си красиви снимки, видеокасета, не съжалявам за нищо. Единствено бих избрала по-удобна рокля.

Сватбата ни бе в сряда следобяд. Нямаше бели рокли, тъпани, питки и пилета.
Подпис и почерпка.
Организация - 3 часа - записване на дата и купуване на 2 халки.

Не съжалявам.
Традиционната сватба са пари на вятъра. Не обичам разхищенията.

Сватбата ми беше преди почти 7 години.
Отне ми около два месеца, но пълно отдаване.  Превърнах се в сватбен агент.
Лайтмотивът беше розови рози.
Бяхме 120 души.

Моята сватба беше на 09.11.2008. Беше точно такава каквато си мечтаех да бъде. Да, не излезе особено евтино, но сега като си гледам снимките и си спомням какво беше не съжалявам и за стотинка. Имахме 110 гости като списъка започна от 60, мина през 130 и накрая завърши така. Роднини имаше само 18 човека. Всички останали бяха само наши приятели. Нямаше тъпани, цигански оркестър, пилета, погачи, менчета и ръченици. Всичко беше така както аз си го представях и исках да се случи. Това е най-щастливият ми спомен. В другата сватбена снимка бях пускала снимки, но веднага се намериха хора да коментират защо това ми било такова, а онова онакова... Та сега няма да се бутам сама между шамарите, но ако на някой му е много интересно ще дам пак линк към албума

Абсолютно подкрепям!Един куп пари се дават ей така,за един ден Ама било един път в живота(някои повтаряме )да си булка,ама най-щастливият ден бил сватбения...пълни глупости!За подписа и брака съм,но сватбата не ми е задължителна.Може би разсъждавам така защото никога не сме имали   свободни 10 хиляди лева (примерна цифра),че да ги прежаля за един ден...знам ли

И за да съм по темата все пак-сватбата ми беше 2003г.,традиционна,със ритуално вземане от къщи,с народна музика(ди джей,не "цигански"оркестър),с пити,менче със здравец в ресторанта,кумска ръченица и т.н.Църковен брак също имаме.Бяха спазени повечето ритуали и традиции.Сами си я организирахме,не беше нещо претенциозно.

Сватбата ни беше преди 2 години, но все още имам усещането, че е била онзи ден. Изключително силна емоция си е, никога не ми е идвало на ум да се питам нужно ли беше всичко това или не. Напротив, това беше един от най-хубавите ми мигове досега,усещането е невероятно.Определено мисля,че всяка любов заслужава такъв момент.
Иначе аз не исках сватба на остров,нито нещо прекалено откачено. Харесват ми традиционните сватби,спазването на някои традиции,но в съвременен вариант. Бих казала,че сватбата ми беше ТОЧНО такава, каквато винаги съм мечтала да бъде.
Организацията ме бяха наплашили,че е нещо сложно и изнервящо,но всъщност при нас стана всичко доста лесно,приятно и нямаше никакви спънки. Ние знаехме точно какво искаме,трябваше просто да го намерим и реализираме.Всичко беше страхотно.
Важното е да си щастлива и да преживееш със сърцето си всяка секунда от този ден,а не нервно да кършиш пръсти какво,как,защо се случва. А как ще организираш сватбата е въпрос на вашия вкус и мечти.  

Сватбата ни беше преди 28 години със всичките му там обичаи... тогава времето беше такова. Ако ми беше сега знам аз как...

Оженихме се през 2005 г. Организирах всичко сама, поозорих се малко, но си заслужаваше. Гостите - точно 78 човека, от общо 85 по списък и което беше по-важното - повече приятели, отколкото роднини  Недоволни нямаше! То и никога не съм искала огромна сватба, де. Цялата подготовка отне може би 3 месеца. Лично на мен най-трудно ми беше с ресторанта - докато го изберем и после докато оргазнизираме гостите по масите... промени правихме на няколко пъти.
Ех, много бързо ми мина този ден и искам пак! 

аХ`Не! , честито   Независимо какво решите ви пожелавам весела и незабравима сватба  !
Тъй като нашата сватба предстои съвсем скоро, ще напиша каква е нашата идея
Като начало да кажа, че се сгодихме на 08.06.2010  - 10 седмици преди сватбата излиза Така, че смятам 10 седмици за достатъчен период за организация (но почти всеки ден имаме задачи, събота и неделя доста обикаляме), ако знаеш какво искаш, разбира се    Само двамата я организираме от А до Я. Родителите пращат пари (да са живи и здрави), а и ние поемаме част от разходите.
Като цяло идеята е топлина и романтика   Поканили сме най-близките роднини и приятели, като с нас ще сме общо 63 човека   Ресторантът е хубав, с много добри отзиви и както излезе доста нашумял за сватби (не го казвам с цел фукане, не е скъпарски). Всяка събота и неделя, а даже и част от петъците им са заети, което за мен означава, че имат опит и се справят добре, щом са толкова предпочитани. Менюто е чудесно, условията - също Ако те интересува на лични ще ти дам линк, за да разгледаш.
Няма да има излишни ритуали - нямаме църковен брак, а ритуалът ще е в градината на ресторанта (ние ще се подпишем в петъка преди сватбата, защото в София не може да се изнася ритуалната книга). Никаква чалга,сръбско или гръцко   - това бяха думите ми към DJ. Нито ние, нито познатите ни слушат подобна музика  
Като цяло мисля, че най-трудно е да решиш в какъв стил ще е сватбата. Когато знаеш цветовете и основният мотив почваш да гледаш и търсиш само определени неща.
Поканите са ужасни   Има толкова абсурдни и кичозни...
Е, вече с цел фукня   ще покажа нашите (може да не се хареса на всички, разбира се):


Колкото и нескромно да звучи от наша страна мисля, че нещата ще са перфектни   Остава само и времето да е слънчево и няма да имаме грижи   Стискайте ни палци  
От сега ми е мъчно, че е само 1 ден...искам да му се насладя от началото до края...Мисля, че с много мъка ще си сваля роклята, защото съм влюбена в нея, но пък за първата брачна нощ ще си заслужава  

П.С. С това не съм съгласна  Сватбата не е банкет, а много личен момент. Аз не бих поканила хора, с които не поддържам активни контакти, само и само да ме видят като булка 

А, не  взимането от вкъщи, тъпани,гайди, оркестри, сериджии пред дома - не. Ако изобщо се навием за голяма сватба - ще бъде подписване с изнесен ритуал в някой хотел и вечеря в ресторанта. Пилета, ръченици и т.н. също няма да има, изобщо не са ми по вкуса, за щастие и мъжът ми не е българин, та не са му притрябвали, нито на свеки.  Такива мотания от девет къщи в десета - абсурд.

Ние сме сгодени както се вижда от лентичката ми.

Благодаря ти, echolalia . 

Мда, и ние тези ги пропуснахме, не, че не ме взеха от къщи, но не е имало свирни, хорА пред блока и т.н. Като се сетя какво видях на една сватба - излизат на входа, цигански оркестър дъни яко и на някой му дойде гениалната идея да хвърля салфетки (поне 2 пакета) над главите на младоженците! Познайте как изглеждаше мястото пред блока, когато вече си бяха тръгнали!