Публикувана: 27 авг. 2010, 23:36 ч.
Последно мнение: 5 септ. 2010, 13:19 ч.

Имам проблем с алкохола

23 929
224
1

# 15 28 авг. 2010, 01:02 ч.

Мнения: 371

Цитат на: Топъл дъжд в сб, 28 авг 2010, 00:55

Сега живее с майка ми (като съквартиранти), на почти 70г, след инсулт и пак пие. Това е ужасен порок. Хората са казали "к**валъка до време, пианството за цял живот". Иначе баща ми, като трезвен издържаше по месеци, после месец не изтрезняваше. Но като трезвен, беше най-добрият баща. Жалкото е, че сега не го уважавам, заради слабостта му, заради това което е причинил на майка ми, заради срама който съм изживявала заради него...
Помисли, дали някой ден и твоето дете няма да пише като мен.

Мила, дано никое дете не пише някога като теб /напълно те разбирам и аз съм така/, защото в днешно време хората, които не пият/не казвам злоупотребяват/ са супер малък процент, стреса е огромен, виждам го навсякъде около мен за съжаление Sad

# 16 28 авг. 2010, 01:13 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 001

Цитат на: diancheto в сб, 28 авг 2010, 01:02

Цитат на: Топъл дъжд в сб, 28 авг 2010, 00:55

Топъл дъжд, точно това искам да направя- детето ми да не преживява същото като теб и мен и като много други деца с бащи-алкохолици. Защото, ако изключим алкохола, той е наистина страхотен. Най- важното му качество, заради което и се събрах с него преди години, е човещината. Има някакъв вроден закрилнически инстинкт към всичко безпомощно и беззащитно, независимо мъж ли е , жена ли е, дете ли е или старец.
Ако го напусна, сигурна съм, ще пропадне окончателно. Няма да понесе и дъщеря му да живее отделена от него. Не искам това да му се случва, защото дори и да се разделим, той ще си остане баща на Мария. И ако след 15 години тя го срещне на улицата в окаян и несретнически вид, ще се срамува още повече. Не искам да затъне в блатото. Искам, макар и насила, да го измъкна.Ако образно казано, е потънал до глезените, искам да не допусна да потъва повече. Той не иска да потъне, това става пряко волята му. Не е достатъчно устойчив.

Дианчето, то стрес, стрес, ама...
Що...ние, жените не сме ли хора? Ние на стрес не сме ли подложени??
Ама колко жени избиват стреса с алкохол? Колко жени алкохолички познаваш?
Аз- нито една. bouquet

# 17 28 авг. 2010, 01:21 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 404

Мисля ти знаеш какво искаш.
Тогава ти пожелавам успех, търпение и силна воля.
Мислила ли си да отидете заедно на семеен терапевт?

За себе си, лично аз мисля, че не бих могла. Още повече знаейки как е живяла (и живее) майка ми. Колкото и да обичам един мъж, ако той обича повече чашката (тоест няма воля да я остави), аз си заминавам. Дано не съм лощ пророк, но замикслила ли си се, че младостта ти, животът ти могат да минат в опити да го откажеш? Моят баща има само един жив "приятел", обаче като му звънне - болен, здрав - тръгва...

# 18 28 авг. 2010, 01:25 ч.

Мнения: 1 959

# 19 28 авг. 2010, 01:34 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 001

Цитат на: zlatnata tolumba в сб, 28 авг 2010, 01:25

И жени има. Прикриват се по-добре.

Бронте,
ясно е, че с мъжа ти ще се водите по един или друг начин. С по-спокойни и по-бурни периоди.
Звучиш ми точно като майка ми, когато отговаряше на въпроса - Как търпя...

Мен, обаче, много ме притеснява факта, че съпругът ти шофира пиян.
Това е просто неприемливо..

Не, това не е неприемливо. Това е безумно. И не го позволявам никога, ако съм наблизо.
Ако сме с кола някъде и той е пил, макар и много малко- шофирам аз.
За съжаление, когато е с мотора, аз съм вкъщи с малката.И нямам контрол над ситуацията.
Той много добре знае рисковете. Но ги пренебрегва, когато е пил.

# 20 28 авг. 2010, 01:48 ч.

Мнения: 33

Цитат на: Бронте в сб, 28 авг 2010, 01:34

Цитат на: zlatnata tolumba в сб, 28 авг 2010, 01:25

Не съм била в подобна ситуация и не мога да дам адекватен съвет, но и мен много ме притеснява карането пил. Ако бях на твое място щях сериозно да се тревожа освен за него и другите на пътя и за сигурността на детенце. Какво става, ако останат двамата с него без теб и той подпийнал го качи в колата? Или мислиш никога да не оставяш детето само с баща му?

И изобщо не мисля, че преекспонираш. Човек, който системно (ако правилно разбирам) се докарва до състояние, в което застрашава себе си и околните, определено има проблем с алкохола.

# 21 28 авг. 2010, 01:51 ч.

Мнения: 73

Имам непоносимост към алкохол. Мога да кажа че аз с такъв мъж не бих живяла ако ще златен да е. Никакви скандали- багажчето и си казваме сбогом. Много неща мога да понеса, но пиянство и насилие- никога! Naughty

# 22 28 авг. 2010, 02:01 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 001

Цитат на: Piece of Cake в сб, 28 авг 2010, 01:48

Цитат на: Бронте в сб, 28 авг 2010, 01:34

Цитат на: zlatnata tolumba в сб, 28 авг 2010, 01:25

За детето засега нямам основание да се тревожа- не пие, когато е с нея, а това да се грижи за нея, е ежедневно негово задължение, докато аз съм на работа Peace

Освен това, единственото, с което я води напред- назад, е колелото й , което е снабдено с дръжка за управление.
Що се отнася до сигурността на другите на пътя- това е нещото, за което истински се тревожа, както споделих в един от по- горните си постинги.
Защото именно такива герои като него, които, като пият, си мислят, че стават велики, са виновници за някои от най- зверските катастрофи и убийци на хиляди невинни хора.
За съжаление, контролът ми не е безграничен.

# 23 28 авг. 2010, 02:56 ч.

Мнения: 134

Здравейте,
Ако съпругът ти е алкохолик, не си ли мислила да говориш с психиатър,който се занимава със зависимости. В крайна сметка ,то си е заболяване, което трябва да се лекува.

# 24 28 авг. 2010, 08:16 ч.

някъде там
Мнения: 1 471

напълно те разбирам!
Ситуацият при мен е такава, през осмата година на брака ни идентична, сега вече след 15 години зедно и с второ дете, ще го напускам.Достатъчно се мъчих , любовниц бях , съпруга бях , приятел бях , майка на децата му бях , е оправия няма.Ужасно е , отвратително е ....Децата ми имат страхотен баща , но този алкохол е довел до куп неща , отвратителни , изстрадани, включително 3 пъти отнемане на книжка Confused

Най-важното , уби ме емоционално , не чувствам нищо към него , нищо.Реших , че в крайна сметка и аз имам право да живея спокойно.Той иска ли да е баща , добър баща , не е необходимо да съжителстваме заедно и да си късаме нервите...Та така.Сега нещата при вас с тиква , след време няма да ги има чувствата , ще остане само обидата...

# 25 28 авг. 2010, 08:27 ч.

Мнения: 30

Бронте, не можеш да помогнеш на човек, който не иска да му бъде помагано. Мисля, че той дори не осъзнава, че има проблем - отначало се започва с малко, разпивки с приятели докато накрая дойде момент, когато изпада в алкохолна зависимост и ако сутрин не обърне поне една чашка, не може да спре треперенето на ръцете си. Но ти си наясно с това.
Не знам какво да те посъветвам, едно от момичетата по-горе ти го е казало - курвалъкът е до време, алкохолизмът - до гроб.
Знам, че има някакви нетрадиционни средства - билки или някакъв медикамет, които се дават на човека без негово знание и те предизвикват гадене и непоносимост към алкохола, порови се в нета, ако приемаш такъв вариант.

# 26 28 авг. 2010, 08:50 ч.

Мнения: 2 671

Аз пък мисля,че не можеш да "оправиш"нещата вместо него.Ти имаш проблем с неговото пиене,той няма проблем,схващаш ли?Докато не осъзнае,че затъва и че е зависим от алкохола,няма да си промени поведението.Сега си играете на котка и мишка-ти го гониш,той се крие...да пие.Алкохолиците рядко осъзнават,че имат проблем.До последно отричат.Някъде тука из форума бях чела тема по въпроса.Повечето от пишещите не бяха постигнали успех с близките си.Разбираемо е,че се измъчваш и искаш да му помогнеш,но докато той сам не пожелае това няма да стане.Вече ти си преценяш доколко пиене му се отразява на отношенията ви,на възпитанието на детето,на финансите и т.н.и дали можеш да търпиш.

# 27 28 авг. 2010, 09:34 ч.

Мнения: 40

Цитат на: Бронте в сб, 28 авг 2010, 01:13

[Ако го напусна, сигурна съм, ще пропадне окончателно. Няма да понесе и дъщеря му да живее отделена от него. Не искам това да му се случва, защото дори и да се разделим, той ще си остане баща на Мария. И ако след 15 години тя го срещне на улицата в окаян и несретнически вид, ще се срамува още повече. Не искам да затъне в блатото. Искам, макар и насила, да го измъкна.Ако образно казано, е потънал до глезените, искам да не допусна да потъва повече. Той не иска да потъне, това става пряко волята му. Не е достатъчно устойчив.

Решението е негово- семейството или алкохола. Аз компромиси в това отношение не бих правила.
Казваш, че когато е с детето не пие. Но за всичко си има първи път. Той затъва все повече. Помисли за това.
Отговорен човек не би посегнал към чашката когато знае, че трябва да шофира. Дори глътка бира не трябва да си позволява.

# 28 28 авг. 2010, 09:41 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 001

Цитат на: dimi73 в сб, 28 авг 2010, 08:50

Именно затова заглавието ми е такова Peace

Де факто не знам кой от двама ни има проблем- дали аз заради преживяното с баща ми не понасям пиенето му и не правя от мухата слон или той наистина е алкохолик.
Не мога да преценя обективно, защото съм травмирана и то жестоко.
И подозирам, че колкото повече беснея, толкова повече проблемът ще се задълбочава. Безсилна съм да овладея гнева си в подобни ситуации, дори и да са общо взето, безобидни.
Още като усетя, че май е седнал с някого някъде, почвам да му звъня и измислям хиляди поводи да го прибера, но той вече престана да ми се вързва. Освен това така наречените приятели постоянно го навиват, че е мъж под чехъл. И на няколко пъти вече той ми подхвърля, че видиш ли, другите мъже правели каквото си искат, а жените им не смеели гък да им кажат, само аз съм го тормозела и всички му се смеели. В такива случаи обяснявам, че ако другите жени, които визира, се страхуват от мъжете си или вече са претръпнали към тях, то мен нито ме е страх, нито пък ще оставя нещата да бъдат точно такива, каквито той ги иска. Другото, което му заявявам, че ако иска да е с някоя от т. нар. " други жени", да си намери някоя кротка и безропотна душа, която да не го закача за нищо. Но че при мен и с мен правилата са такива.
Чувства се задушен от моя контрол. А моят контрол върху него щеше да е далече по- малък, ако той нямаше този проблем. И така- нещата са навързани.

# 29 28 авг. 2010, 09:43 ч.

Мнения: 5 577

Аз също мразя алкохола, мразя хората които пият.
А около мен всички пият, баща ми и майка ми ракия със салата - всяка вечер.
Мъжа ми също пие много. Пие всяка вечер водка с кола, след това бира, зимата вино.
Опитвала съм много пъти, не може да спре. Дори когато взема антибиотици, пак пие водка, пристрастен е.
Ужасно е, честно казано, мразя това, но за 8 години не постигнах нищо, не е имало една вечер без концентрат.
Карам се, гонила съм го, аз съм излизала от нас, няма земна сила, която да го накара да не пие.
Дори когато трябваше да е трезвен за да ме кара до родилният дом напр. пак не можа.
Гадно ми е, това за мен е достатъчна причина да го напусна, всекидневното пиене. Иначе не се напива никога, пие си не мога да кажа по колко, но повече от една голяма. Да кажем 200 мл.

Дядо ми беше пиянка, другия ми дядо също, в нашият род е нормално да се пие, учудващо в цялата тази картинка, аз пия 3 пъти годишно за идеята, иначе казах, мразя алкохола, мразя го до безумие.
Много искам да постигна нещо, но не мога.

Бронте и при мен е мания и травма пиенето. Не знам как да я преодолея.

Препоръчани теми

Не изпитвам нищо към бебето си

Здравейте, моля за СПЕШНА помощ

Алкохол и насилие

Преграда за стая

Причина:

Причина: