Публикувана: 27 авг. 2010, 23:36 ч.
Последно мнение: 5 септ. 2010, 13:19 ч.

Имам проблем с алкохола

23 929
224
1

# 30 28 авг. 2010, 09:55 ч.

София
Мнения: 38 913

Бронте, съжалявам да ти го кажа, но ти имаш проблем и то огромен.
И той не е с алкохола, а с насилието!
Отделно травмата от смъртта на баща ти.
И не трябва да пренасяш своите проблеми върху този мега-свестен мъж и то само защото обича да си пийва. И то в границите на нормалното.
Какво искаш от него? Да стане абсолютен трезвеник?
А дали тогава ще утихнат твоите истерии?
Или ще си намериш друг повод да си изпускаш нервите?
Посети специалист.

# 31 28 авг. 2010, 10:14 ч.

Мнения: X

Ох, Боже, Боже...право в сърцето ме удари тази тема. Най-големият ми ужас е мъжът ми да не се пропие, въпреки че засега няма такива индикации. Но човек като си носи багажчето горчив опит...
Не знам какво да те посъветвам. Баща ми проблемите с алкохола го правеха тотално безотговорен, човек на когото не можеше да се разчита. Аз виждам, че при теб не е така. Ти се доверяваш и разчиташ на мъжа си за най-ценното - детето, което говори, че вътрешно осъзнаваш, че нещата не са чак толкова трагични. По-скоро те е страх да не се влошат тепърва. Мисля, че трябва сериозно да обмислиш положението - доколко проблема е в теб и да потърсиш помощ, доколко проблема е в него и да му помогнеш.
Сигурна съм, че много добре ще усетиш момента, когато нещата ще са вече безнадежни и ще трябва да напуснеш потъващия кораб без да се обръщаш назад!

# 32 28 авг. 2010, 10:17 ч.

Варна, България
Мнения: 739

Аз имам същия проблем с непоносимостта към алкохола.
С тази разлика, че баща ми съм го виждала през живота си 2-3 пъти подпийнал, никога пиян. В моето семейство се пиеше малко по поводи, никакви редовни ежедневни черпеници.

Но попадам на мъже (или масово българския мъж пие), които имат склонност към чашката и това винаги е било проблем за мен. Не ги понасям.

Бронте, мила, моят съпруг много прилича на твоя - грижовен баща и съпруг, има много достойнства, но ежедневно употребява алкохол - 200-300 г концентрат, вино или бира.
Гледа като съм край него да не се напива. Не винаги се получава - дали вкъщи или на заведение, няма значение. Няма ли ме - напива се. Това ме влудява.
Не прави скандали, не ми е посягал, но в такъв момент просто откачам.
Не искам да ми лъха на алкохол и да гледам стъкления поглед.
Работи на кораб и там масово се пие.
ПОнякога почва да философства и да се опитва да "възпитава" детето-да му говори поучително и т.н. Детето все още е малко и не може да направи съпоставка трезвен-подпийнал, но кагото това стане надали ще му е много приятно.

Самия той мисли, че няма проблем с алкохола. Не кара пиян, ползва таксита. Някой път като сме с колата се опитва да се прави на мъж, че той ще кара, но не му позволявам.
МОя приятелка чийто приятел пиеше, почна тя да пие и тогава той се спираше, но не мисля , че това е най-умното решение.

ЗА себе си все още не съм открила правилното решение.

# 33 28 авг. 2010, 10:26 ч.

София
Мнения: 2 840

Цитат на: Дилянка в сб, 28 авг 2010, 09:55

И не трябва да пренасяш своите проблеми върху този мега-свестен мъж и то само защото обича да си пийва. И то в границите на нормалното.
Какво искаш от него? Да стане абсолютен трезвеник?

Е, моля те, недей така!
Бронте казва, че веднъж седмично мъжът й се отцепва като казак, а в по-голямата част от другото време е в леко алкохолно опиянение.
За теб това са нормални граници?!
Това не е социално пийване по повод, а целенасочено търсене на повод за як запой. Аз така ги виждам нещата.

Овладяването на гнева е друга тема, съгласна съм, че има проблем и в тази посока, но той не изключва кардиналния - с пиенето на съпруга - който е тема на разговора в този случай.

# 34 28 авг. 2010, 10:41 ч.

Мнения: 40

Този "мега-свестен мъж" когато пие може да се превърне в опасен за себе си и околните тип:

Цитат

в пияно състояние беше правил страхотни изцепки- един път катастрофира, втори път го прибраха в полицията, трети път пребил някакъв друг герой от компанията, щото му казал нещо накриво.

Аз съм за абсолютна нетърпимост към подобно безотговорно поведение.

# 35 28 авг. 2010, 11:15 ч.

Мнения: 364

Мила, Бронте! Нищо не е изгубено Simple Smile

Просто трябва да разбереш- ти сама не можеш да му помогнеш, ако той не каже сам *Имам проблем с алкохола*.
Чичо ми беше 40 години алкохолик- пиеше сам и го виждахме само, ако беше заспал някъде в градината- в розите, пред градинската къща, на стълбите пред вратата.. Падал е, биел е децата си, пращал ни е всички по дяволите... Ужасни неща! Преди пет години почина негов добър приятел от цироза на черния дроб. Това го уплаши. Сега не пие. Мисля, че дори и бира не опитва. Дали е ходил на терапия не знам, защото отдавна не сме толкова близки. Щом един мъж на 60 години може да се промени, може го всеки!

Въпросът е- ти обичаш ли го или стоиш от съжаление и дълг?
Има едно понятие Codependency. Почети, може би ще намериш нещо, което да ти помогне.. И намери най-доброто решение за теб и децата!

# 36 28 авг. 2010, 11:26 ч.

На земята, която е всъщност звезда.
Мнения: 2 541

Свекър ми е психиатър, дълги години се е занимавал с лечение на алкохолици. Алкохолизмътзапочва като начин на психически нестабилните, по- чувствителните, неуверените, депресивните хора да се справят с тревожните и стресиращи за тях ситуации. А с времето се превръща в навик и поради вече създадената среда вече се пие и без да има стресиращ фактор. От него знам, че това се лекува с психотерапия и абсолютно въздържание, т.е абсолютно никакъв алкохол. Няма една биричка за рождения ден, една ракийка за Коледа! Чак след 4-5 години въздържание може да се помисли за една бира! Много трудна борба е, и колкото по- дълго е отлаган проблемът, толкова по- трудно лечим е. Освен това може да се "наследи", защото детето, ако не научи друг начин на справяне с трудностите, попива този. Аз лично не бих рискувала щастието си и бъдещето на детето си и никога не бих живяла с алкохолик. При алкохолизмът, както и наркоманиите, никога няма сигурност за пълно излекуване. Sad

# 37 28 авг. 2010, 11:53 ч.

Мнения: X

"Хойкането по жени е до време,алкохолът е до гроб!"
Не са го казали напразно това...
Ти нямаш проблем с нищо.
Но мъжът ти определено е алкохолик,или на път да стане...няма да може да започне деня без чашка бира поне сутрин.
И доколкото схващам,това за него не е проблем.
Т.е. той не вижда смисъл да спира.Обещава ти само да не му триеш сол на главата.
Но при първа възможност се отрязва пак...
И докато той не го смята за проблем,оправия няма да има.
А ще става все по-лошо...
Сама пишеш,че вече ти намеква,че възприема намеците на приятелите си за "мъж под чехъл"...
Ако продължаваш да го ограничаваш,контролираш и т.н., в един момент ще му писне и ще се опълчи...
И тогава вече никакви закани,заплахи ,молби няма да помогнат.
Знам ,че ти описвам грозна и песимистична картина,но това е положението.
Няма излекуван алкохолик.Дори и да спре да пие,той пак се води такъв до края на живота си...и не знаеш в кой момент ще се почувства слаб и отново ще започне.
Тия ,които се отказват окончателно ,са единици.И само потвърждават правилото.

# 38 28 авг. 2010, 11:58 ч.

София
Мнения: 2 840

Е, малко е рано да го определяме като алкохолик. По описаното от авторката, не е.
Просто си пийва и не си знае границата.
Разбира се, това може да прерасне в алкохолизъм, но засега си е само местен пияч. Mr. Green

# 39 28 авг. 2010, 12:06 ч.

Мнения: 12 683

Ясно е, че имаш проблем от баща ти.
За мъжа ти
Всеки ден ли пие? На работа? Казваш, че като е с детето, не пие.
Има много литература по въпроса, съветвам те да прочетеш. Включително, че алкохолизмът е болест, наследствена. Не обвиняваме даибетика, за това, че е диабетик.
Подходът ти е много грешен, но ти го знаеш.

# 40 28 авг. 2010, 12:07 ч.

София
Мнения: 38 913

Нека Бронте да каже колко точно пие мъжът й на седмица примерно.

# 41 28 авг. 2010, 12:12 ч.

София
Мнения: 2 840

Това с наследствения алкохолизъм не е съвсем така и връзката с диабета не е много точна.
Вярно е, че има ген на пристрастяването, който се наследява, но не е задължително да се прояви, ако човек не почне да злоупотребява с алкохол, наркотици и т.н.

Аз съм пушач. Осъзнах, че съм склонна към пристрастяване покрай цигарите и затова изобщо не наливам масло в огъня - не пия хич. В този смисъл, въпрос на избор е дали ще станеш алкохолик, докато при диабета и други наследствени заболявания не е така.

# 42 28 авг. 2010, 12:14 ч.

Мнения: X

Цитат на: Дилянка в сб, 28 авг 2010, 12:07

Нека Бронте да каже колко точно пие мъжът й на седмица примерно.

"Този образец на мъжко съвършенство обича да си пийва. Лятото пие бира- на ден може да изпие и по 6-7. Честно казано, от бира истински пиян не съм го виждала. Но на мен ми е достатъчно да видя и лек блясък в очите му, за да побеснея като дива котка. Спретвам невероятни скандали, видя ли, че лицето и погледа му са променени.
Имаше един дълъг период преди няколко месеца, в който поне веднъж седмично се събираха по няколко приятели по чашка в един махленски гараж и се напиваха като казаци. А случаите на леко алкохолно опиянение бяха доста по- чести."