Когато нещата в семейството отиват на зле...

Знаеш ли нещо повече за причинителите на зависимостите /хазарт, алкохол, наркотици/ ?
Защо човек се пристрастява?
А знаеш ли, че освен зависимости към хазарт, алкохол, наркотици и.т.н има и зависимост към хора, които са зависими, и това се нарича "съзависимост"
Имаш ли идея как да помогнеш на мъжа си? А мислила ли си, че вероятно и ти имаш сходни проблеми с неговите, затова и не си се изнесла, когато ти е посегнал. Затова те дразни толкова.  Причините поради които някой става "съ-зависим" към даден човек със зависимости, обикновенно са същите както и при зависимия. 

В отговорите на тези въпроси някъде предполагам се крие ключът към вътрешния ви мир.

Много съжалявам, за това което ти се случва и се налага да преживееш
Знам такова семейство - след 15 ужасни години, всичко приключи с още по-ужасен развод.
Не мисля, че има начин да "закърпиш" нещата. По-скоро се опитай да осигуриш на себе си и децата си спокойствие. Дано имаш семейство и роднини, които да те подкрепят  .

Неприятна ситуация е това.
Не виждам какво можеш да направиш, за да "смекчиш" и "подредиш" отново живота си с този човек.
Ако сега залитанията му по алкохол и хазарт са минимални, то в бъдеще може и да се влошат.
Това, че е любящ татко, какво означава? Че е мил с децата, но гледа да похарчи някой лев по машинки, отколкото да им купи нещо, да подобри нещо за вас, вкъщи? То всеки човек трябва да има хоби, но след като имаш деца, трябва да пренасочиш интересите си малко, т.е. да имаш малко по-смислено хоби от играта на машинки и пийване.
Парите не са всичко, но разбирам да си финансово зависима от този човек, да няма къде да отидеш - ок, стой си при него и се опитвай да поправиш счупеното. Но в твоя случай...
Какво значи - обича ме, след като две нормални думи не можете да си кажете заедно?
Хубаво е да има различия, но ти да мислиш за семейството, а той за собствените си интереси, това не е съвсем семейство.
Аз бих си взела отпуска, бих отишла на гости при родителите ми, в приятели, някъде далече за известно време, в което бих премислила нещата основно.
За едно дете най-важното не е да има просто какъв да е татко, по-важна е смейната среда, в която расте. Едно неразбирателство между родителите се усеща като невероятно напрежение от детето. И независимо колко сте мили по отделно с него, то пак няма да получи спокойствието и щастието, от което има нужда.

  Благодаря ви за подкрепата. Искам да кажа, че преди  когато се запознахме той не беше такъв не играеше комар и работеше на добре платена работа. Но поне според мен е човек в който откривам  малко воля и борбеност с проблемите. Все пак тук можем да разгледаме само моята гледна точка. Той от своя страна  би казал, сигурно, че вината е в мен защото  вечно  мърморя и натяквам. Аз бих се оправдала, че ми давам достатъчно свобода, но той не оправдава очакванията ми. Никога не съм му забранявала да илиза с приятели на дискотеки и където си иска - смятам, че забраненото е най- сладко и затова го оставям сам да взема решения. Не съм му звъняла да питам къде си и с кого. А за него не мога да кажа същото. Глупава безпочвена ревност. Но напоследък  нервите ми почнаха да не издържат. От мъж който не може да подкрепи финансово семейството си и  работи на 8 часов ден с два почивни в седмицата очаквам поне малко помощ вкъщи. А той спи от  9 вечерта  вчера до този момент( явно щото е в депресия, понеже има да връща пари) и не ми е помогнал нито да изкъпя детето нито днес да почистя цалата къща, при което все пак  местя тежки мебели. А тези на вид дребни битови неща в които трябва да участва цялото семейство. А  аз семейство може да се каже, че нямам. Поне майка и баща. А този човек до мен  с всеки ден ми се струва по-безволев и незаинтересован от нас. И наред  с бременността, която допълнително ме поставя под напрежение едвам удържам положението да не се превърне във война 

Ами за битови неща от чорапите на семята от една седмица до неизмитата тоалетна и плуващото в нея Нашият тати  колкото по сложно му става положението толкова по отвеян става. Защо  ми направи бебе след като сега гледа тавана и се чуди какво става. Цял живот мама го е прала и му сипвала манджа и той  сега като види проблем блокира. И на съвети не поддава  на дипломатични препоръки отваря голама уста. На директо отправени упреци гледа като пън. Чудо е ! Той не иска да се бори с живота а да мине между капките.

А защо не погледнеш друга гледна точка - може да ти е "направил" това бебе, точно защото не иска да те изпуска. Познава те, знае, че няма да си тръгнеш с лека ръка, мъчиш се да направиш/крепиш семейството и е решил да няма мърдане.
Но може и да не е така.
От описанието, което си дала на живота ви, аз също бих се дразнила много. Това може да са малки и незначителни на вид неща, но е отвратително като ги има и много изнервят. Колкото и широко да си скроен и да си над тези неща, е глупаво да виждаш как ти правиш всичко, издържаш основно финансово къщата, а някой отсреща винаги "изпада в депресии".
Не вярвам това да не е било и поне малка част от характера на този човек и преди това. А допълнителното, че е видял и мекото на хляба с това, че съпругата му печели добре, грижи се за всичко вкъщи, го е провокирало да се отпусне още повече.
Това е личното ми мнение. Не се опитвам по никакъв начин да те настройвам срещу него (все пак ти го познаваш най-добре), но от страни така виждам нещата просто.

За да съм конкретно на въпроса ти и да не правя излишни анализи защо, кой и как, ще отговоря така: не вярвам, че той ще се промени, ще продължа с него щом толкова държиш да останеш, но поемайки такава част от задълженията, които да мога да изпълнявам - предимно свързани с детето -  без да ме натоварват и със сигурност не бих му родила 2-ро, знам, че тук не се приема - но... това е. Трудно ми е да си го представя как ще стане, но за себе си явно си решила, че ще опитваш до последно.

Вярвам, че ние създаваме партньорите си, т. е. създаваме се взаимно.
Как?  Чрез посланията, които си отправяме. А всичко е послание. Дори някой да се прави на дръж ми шапката и уж  проявява избирателна слепота. Независимо дали си даваме сметка, ние И изпращаме, И попиваме послания.

А ти къде беше , когато той ти направи бебе ? Или не си участвала и не си осъзнавала какво значи това . Вина има и в теб - заради това , че не можеш да сложиш картите твърдо на масата и да му поставиш ултиматум да се стегне , както и заради това , че в такъв момент си допуснала да ти направят бебе 

Съгласна съм с горните няколко поста - хората не се променят, той си е бил такъв и когато е правил децата, друг въпрос е защо чак сега авторката си дава сметка за това. Ако авторката има сили - да се стегне, ако не - да я кара както досега по течението.

Аз виждам и един друг проблем.
Тя е завършила и работи по специалността си.
Той е със средно образование и работи като общ работник.
В един момент това нещо започва да го кара да се чувства непълноценен и да усеща, че тя е по-успяла от него. Това мачка самочувствието му. Като последствие вижда хазарта, като начин да и докаже, че не е нужно да се е изучил, за да изкарва повече пари от нея.
От гледна точка на тези неща съм склонна да вярвам, че той наистина не е бил такъв в началото.
Най-малкото тогава тя е била ученичка, в последствие е станала студентка и е завършила.
Той е гледал как тя се развива и успява...
Може би му трябва някакво постижение, някакъв успех, нещо, което да го накара да се чувства пълноценен....
Просто разсъждавам...

Значи най-трудното си го разбрала и то е, че проблемите са и в двамата 
От тук нататък твоята работа е да промениш себе си, не него.
Никой, повтарям - никой не може да промени някого, без отсрещната страна да иска.
Това, което можеш да направиш е да промениш твоята гледна точка, или пък да се разделите.
Не казвам, че той не може, или няма да се промени, просто това е негова работа, не твоя.
Не знам как стоят нещата от негова гледна точка, затова няма да говоря за него.

Ти си достатъчно умна, за да се справиш с всичко което пожелаеш. И не си го превърнала ти в "гол охлюв" , той е такъв в момента само в твоите очи. Може в моите очи да изглежда като "лошо момче" например, с типичния чар на лошите момчета и.т.н

И още нещо искам да споделя, като искам да уточня, че вероятно няма да ти хареса, но се опитвам вмъкна други гледни точки. Твърде е възможно той да си мисли, че ти не го обичаш вече.
Затова не се бори с живота, депресиран е казваш, има да връща пари. Ти си силна, умна, вероятно красива. Той вижда, че не се чувстваш щастлива с него и това допълнително го сдухва.
Помисли и над тези неща 

Всичко ще се оправи, ще видиш 

Именно, именно. Но защо  трябваше да стои и да гледа и нищо да не прави какво е чакал да се проваля ли? Пънът му с пън. Как да поговоря с него и да му обясня, че като ни обича, както казва трябва да се доказва  и  никой не обича увивни растения.  Как да го стимулирам да да го убедя, че ако   суе трудеш тогава само успяваш и лесните пари и лесните начини обикновено водят до провал ?

Ето ти един съвет от мен. Благата дума железни порти отваря! Седни о поговори с него, нежно, разкажи му за бебето как мръднало или нещо (не обърнх мнимание  колко си напреднала), кажи му, че го обичаш, че искаш той да си те гушне... Така лека по лека, не обръщай внимание на битовицмите, тях ги има и при най-добрите. Успокой се, мисли за бебето и детето ти, не изпадай в самосъжаление и притеснения, просто покажи, че любовта ти е жива. И спри да му казваш да си намери по-добра работа, спри да се опитваш да го променяш, покажи му, че го обичаш такъв какъвто е. Ако той започне да спори, ти не дей да спориш, замълчи си, ако той е ядосан целуни го и излез, остави го той да дойде, но му пакжи, че го обичаш такъв какъвто е.
Не си ли се замисляла, че той не си търси по-добра работа именно защото ти го караш? Постави се на негово място, никой не обича това, особено ако му е някакво болно място.