Как да реагирам при изолиране на детето ми...

Подкрепям Anelia11 , така е. Изключено е да позволя на сина си да демонстрира нежелание към друго дете, независимо колко е малко и как му дърпа играчките и т.н. Това важи и за останалите родители, важи и за детската градина, толерантността към другия е крайпътен камък тук - просто средата определя поведението. Кофти ми е да чета темата... Мисля, че правя грешка като планирам да седи повече в България, искам да си играят заедно, да виждам че се забавляват. 

И аз подкрепям мнението на Ели.
На вас приятно ли ви е да се занимавате с някой, с който очевидно не желаете да се занимавате?
Не виждам защо възрастните да могат да избират с кой да общуват, а децата да не могат...
Защо трябва да се очаква от децата винаги да си играят заедно само защото са деца? Нима ти общуваш с всеки възрастен само защото е на твоята възраст и сте на едно и също място в същото време?!
Ако попадна в такава сигуация, просто ще кажа директно на дъщеря ми (ако тя не се усеща), че по някаква причина другото дете не желае да играе с нея така, както понякога се случва и тя да не иска да играе с други деца. Ще направя всичко възможно, за да й измисля интересни занимания, така че хем да е ангажирана, хем да не мисли за това, хем да не ходи пак да досажда. Ще й обясня, че ако някой не иска да й обръща внимание, не е възпитано тя да ходи да му досажда и да го притеснява. И ще й припомня някоя случка, в която тя е била на мястото на другото дете и не се е чувствала приятно.
А колкото до другите родители....Аз лично не бих накарала насила дъщеря си да играе с друго дете, ако не й я приятно. Както и не очаквам всички други деца, в чиято компаниятя  попадне, да желаят да играят с нея или пък да я забавляват.
Не бих тръгнала да я успокоявам, защото така ще й покажа само, че има за какво да бъде успокоявана и че има някаква голяма драма. Ще й покажа, че разбирам защо е тъжна, но ще гледам да оставя у нея впечатлението, че е съвсем нормално невинаги да бъде харесвана, както и тя невинаги харесва другите деца.

От детето си очаквам вежливо отношение, нормално комуникиране, без насилие и агресия спрямо останалите деца.

Категорично не очаквам да се сприятелява, заиграва и допуска до компнията си всеки.Същото не очаквам и от околните деца спрямо моето.

Децата имат различни критерии, както казах, понятието "лоялност "при тях е твърде непознато.

Към авторката-не бих се притеснила, просто ситуация, в друга вероятно детето ще е желано за игри.

Роди си още 1-2 деца и ще спреш да се вторачваш в желанията на горкичкото ти, отхвърлено синче.
Много ясно, че децата няма да искат да играят с него - доколкото разбирам, не сте били познати с компанията. Откъде-накъде ще приемат твоето дете? Чак пък да ти е страшно жал?!
Ако се случи на мен да ми се натрапват разни досадни единици, им показвам, че ми е неприятно, детето ми прави същото и се случва да  изгони от играта някой, който не харесва. Ако е много нагъл и прилепчив може и да го бутне.
Просто обясняваш, че никой не е длъжен да си играе с него, че както за него има неприятни хора, така и той може да е неприятен за някого. Не е обидно, не е страшно, не е тежко за преживяване.
Не си представяш за едно 7-годишно дете какви лепки и досадници са 3-годишните. Като детето ти стане на 7 ще го разбереш 
Просто научи детето си да уважава чуждите граници и всичко ще е наред.

Темата е за умението да се общува с непознат. Думата "занимавам" не е много уместна. Въпрос на култура и добро възпитание е да можеш с всеки един непознат да поддържаш средно ниво комуникация, при условие да не накърняваш достойнството му. Мен най-редовно възрастни жени ме заговарят на най-необичайни места. Да, често бързам, някой от тях са отегчителни, обаче това не ми пречи да съм любезна. Давам си и сметка, че детето копира от мен. Мъжът ми пък си има приказка с абсолютно всичките ни съседи на улицата, болшинството от които аз не познавам. Дали всички са му мили и симпатични?

  И понеже всичко е много френдли и всичко се шерва, затова личното пространство на индивида е неприкосновено и се счита за политически некоректно дори да попиташ човек на колко е години, сакън да не го дискриминираш по възраст?

Тия утопични представи за вездесъщото френдли ги оставете за някоя друга тема, където ще има кой да ви се върже. Френдли е да размериш две приказки със съседката, ама дали е също толкова френдли да отидеш да си полегнеш на моравата и, без да си поканен, щото така ти се е приискало?

Никой не говори за грубост и липса на възпитание. Говори се за правото на човек/дете да общува със себеподобни индивиди по свой избор .

В дадената ситуация, ако бях майката на 7- годишното единствено бих се намесила, ако то проявяваше агресия към малкото дете. Не и при други обстоятелства. Аз например не обичам да говоря с непознати и не очаквам това от детето си.

Личният живот си е личен. Частната собственост си е частна. Е, и? Къде е противоречието?
Изобщо не ти е ясно какво точно означават тези думи. Шерване не е да споделиш съпругата си с най-добрия си приятел.  

Тогава авторката да приеме, че има хора, които не обичат да си общуват с непознати, сред тях има и деца.

Не ти се получи. Опитай пак.

Пак ли написах глупост? 

Темата се изроди в излишен спор и в пръскане на "умности". Благодаря на всички, изказали мнения, споделили подобни преживявания или просто решили да се направят на умни.

Всъщност на теб не ти се получи още първия път.   Сравняваш ябълки с портокали. Разликата е, че в единия случай децата си играят без да се правят на "дръж ми шапката", а в другия се нараняват от твърде ранна възраст. И де факто, аз мога да си легна на всяка околна морава, да. И редовно минавам през чуждите морави с детето, че и през насаждения. Много екшъни гледаш.

П.П. Законът за личното пространство е в сила, когато някой застрашава живота ти и можеш да го докажеш в съда, което се оказа съвсем не толкова просто, тъй че доводът ти е смехотворен. Не съм чула да се прилага в отношенията касаещи малките деца все още. А за годините можеш да поташ колкото си искаш, отделен въпрос е кой ще счете за нужно да те информира. 

Леко офф, но в контекста на разразилата се дискусия: А докога и докъде бихте били любезни с някой, който ви  досажда (например непрекъснато ви виси над бюрото, докато работите, или  идва по 100 пъти на ден у вас, за да ви кани на кафе)?!...
Веднъж ходих на басейн сама, за да се уча да плувам. Там имаше основно деца и едно от тях се лепна за мен. Първо искаше да си поговорим, това беше ок. После взе да ми задава супер лични въпроси - и това го преживях. След което настояваше да си играем, че взе и на врата да ми се хвърля даже в буквалния смисъл. Определено беше доста прилепчиво и на мен определено не ми беше комфортно.  Докъде бихте били толерантни вие в тази ситуация например?
Опитах се няколко пъти да обясня с любезен тон на въпросното дете, че искам да се уча да плувам, а нямам много свободно време и т.н., но без особен резултат.
И пак по темата...От ситуация като описаната от авторката на темата аз бих се опитала да внуша на дъщеря си няколко основни неща, вместо да се тюхкам заедно с нея. Например:
1. Не всички ни харесват, но пък и ние не харесваме всички. Това е нещо съвсем нормално, може понякога да ни натъжава, но пък не бива да се превръща в драма.
2. Понякога хората реагират грубо. Ето, виж сега как това дете те бутна. На теб не ти хареса, нали? Затова ако не искаш да играеш с някой, ти не постъпвай така. Например би могла да кажеш учтиво еди-какво си и т.н.
3. Понякога човек остава без компания. Но вместо да скучае и да е тъжен, може да се опита да си измисли интересни занимания.
Така аз й показвам също, че личното пространство на другите трябва да се зачита; че когато сме отхвърлени, не бива да досаждаме и т.н.
И вместо в драма ситуацията се превръща в конструктивно преживяване.
В такъв смисъл наистина е важно как майката ще реагира...
Друго важно според мен е у детето да остане усещането, че майката е разбрала как се чувства то...

Според мен са много крайни някои позиции. Значи, ако не си приятелски настроен към всички, си невъзпитан, нетолерантен и т.н А ако навлизаш в пространството на другите, имаш добър маниер ли..?
 Като майка на дете, което никога не би се бутало при непознати, особено, ако и не го искат, но пък невинаги иска да играе с всеки срещнат връстник, се чудя как точно да го накарам да бъде заинтригуван от точно това дете, което го е приближило.
 Ако е с пример, общувам с всички родители наоколо и в детската градина на сина ми. Разменяме по няколко приказки, в рамките на нормалното, според мен. Знам почти всички имена на децата в групата му , питам го за всяко, но той казва, че си играе с двама, трима, а на останалите даже им забравя имената. Иначе, да, приятели му били, но не си играел с тях