Как да реагирам при изолиране на детето ми...

Според мен другото момче е било център на внимание от момичетата и е изревнувало, когато се е появило детенцето на авторката.

А кога съм казала, че го очаквам? Не ги знам тези игри, ще ги понауча, първо дете ми е, трупам опит сега 


Пак казвам, децата бяха с родителите си, не се ли предполага и те да се намесят?

А ти защо не говори с родителите? Винаги, когато имам проблем с някое дете, постъпвам така.

И какво да им каже? "А пък вашето дете не иска да си играе с моето!" 

catty m, сигурно ти е направило впечатление деца на 3-4г колко по-лесно се заиграват помежду си и колко по-сложно е с по-големи. Аз след няколко подобни много неприятни случки, заобикалям големите от далече, да не вземе щерката да хукне към тях, защото ако ги види, точно това ще стане.
В конкретния случай бих си пратила детето при най-малкото или бих се опитала да го заиграя с него, игнорирайки другите две. Директно бих "атакувала" него. Стига да не е сестриче на някое от по-големите, защото това би намалило значително шансовете 
Но така или иначе бих ги пробвала поединично, а не като група.

А ти какво мислиш, че може да се направи?
Или си отива или се заиграва с други деца или играе сам. Измисля си интересна игра и ако на другите им стане забавно сами идват. Но не черпи с бонбони, не се моли и не се бута при тях въпреки това. 
Съжалявам, може да ти е мъчно и дори обидно, но такъв е живота.


Можеш да измислиш всякакви ролеви игри, по теми интересни за детето ти в момента, може да разигравате всяка любима книжка или филмче. Най-елементарното гоненица, криеница.
Но може да играете и на по-сложни и дълги игри, нашата любима е на пирати. Може да се играе навсякъде. Ти си капитана той е юнгата и му измисляш забавни задачи, "Юнгааа, бързо ела тук" "Да, капитане" "Почисти палубата" "Да капитане" наушким търка и чисти, "Капитане ляво на борд виждам кораб" "Голям ли е юнга" "Какво е знамето на мачтата Юнга" "Приготви се за абордаж" правиш карта на помещението и търси съкровище и т.н. Постепенно другите се присламчват ти се "разболяваш" назначаваш 8 годишния за нов капитан и отиваш да пиеш кафе  . Детето с готината майка е звезда.
По горния начин може да се играе на войници и генерали, на костенурки нинджа (ако се интересува), ако четете мечо Пух може да търсите северния полюс или Атлантида, може да играете с 2-3 стола на машинист и пътници, на пилот и пътници, може да организирате магазин с продавач и купувачи (продавате какво ли не, от вестник правите парите) и какво ли още не стига да искаш.
Може да реди пъзел и сам (аз винаги нося с нас), с по-големи деца може да се играе на черен Петър, домино, дама или "Не се сърди човече" и т.н.

Изобщо когато пътуваш някъде с детето си, предварително се подготвяш за това какво ще прави там то. Не разчиташ, че ще има други деца и ще го забавляват. Ако това се случи си приятно изненадана и толкова. Най-добре е да организираш съвместни почивки с приятели и познати, които също имат деца за да играят заедно.

Ами, зависи.
Ако моите и компанията им разиграва някаква ролева игра, подобна на гореописаните, най-вероятно ще помоля големия си син да приобщи твоето, за да не е само.
Ако ритат топка и всичките са колкото моите и по-големи, ще се намеся дотолкова, че да пазят твоето да не го ударят, но няма да ги накарам да го включат, защото това би развалило играта им, което си е наказание.
Ако някое от моите кротко си седи и само играе на ПСП, чете книга, слуша музика и т.н. занимание, което предполага усамотяване, ще се намеся дотолкова, че да дръпна детето си при мен, за да му осигуря спокойствие или ще го изпратя в стаята ни за да му го дам. Но няма да го помоля, само да го гледа малкото детенце, от къде на къде, все едно ако ти или мъжа сте самотни на бара да изпратя мъжа си да ви забавлява  ... абсурдно е нали  .

Смешна картинка, нали?    Но ако не можеш да поставиш проблема пред родителите, значи няма в какво да обвиниш детето.
Хубави идеи е дала Ели. "Готината майка" ми допада повече от "Разделяй и владей".

Изобщо не съм съгласна. Защо той да си тръгва от общото помещение и да си отива в стаята? Другите деца да не са собственици? Всички имат еднакво право да останат там. По-големите нямат повече права от по-малките, колкото и да си убедена в това. И както големите имат право да отхвърлят по-малките, понеже нали не били длъжни да играят и да се съобразяват с тях, така и по-малките не са длъжни да си контролират любопитството и дружелюбността, за да не вземат да досадят на някой арогантен батко.
Майката изобщо не е длъжна да си извежда детето от там, както и майката на голямото дете не е длъжна да го принуждава да играе с по-малкото.

Авторката не само, че никъде не е споменавала, а дори няколко пъти подчерта обратното, а именно че не е очаквала от големите да й гледат детето, то просто е искало да играе с тях. Напълно нормално поведение за 3-4 годишно дете. Не ми е понятно защо това излезе по-сложно за проумяване от теорията на относителността.
Авторката с абсолютно нищо не е заслужила да бъде така нападната, обиждана и обвинявана.
Напоследък тук не е възможно човек да сподели проблем, без да бъде захапан и оплют или да му се обясни как за всичко си е виновен самият той и си го е заслужил.

Повече прилича на терариум, отколкото на форум за взаимопомощ.

Кой изобщо някъде е казал, че детето трябва да бъде обвинявано в нещо?

Елора, точно така и направих, опитах се да го насоча към малкото дете, което и без това го търсеше. Но се намеси голямото момче и до там, то не даваше на моето да играе с другото. Родителите бяха на 2 местра, не реагираха. Честно казано не знам как бих могла да се обърна към тях, ако те не могат да реагират или считат за нормално държанието на тяхното дете.

Ели, добри идеи си дала, да. Но пак би искала да подчертая, че никога не разчитам някой друг да се грижи или забавлява детето ми. Винаги, когато тръгваме семейно някъде, се вземат играчки, неща за писане и рисуване. Нито моля по-голямо дете да забавлява моето

Факт е, че животът е жесток, че децата рано или късно се сблъскват с такива ситуации, хора и т.н. Просто се чудех и искам да знам как да реагирам правилно, как да науча детето си на нещата от живота и как да реагира на тях. Все още го смятам за твърде малък, за да разбере някой неща само с обяснения, въпреки че е и достатъчно голям, за д аму се случват такив анеща. Но все още за мен лично ролята на родителите е да напътстваме децата си.

Усещането ми беше, че малко или много родителите на трите по-големи деца ги считаха за достатъчно големи, за да им обръщат специално внимание. Или са счели, че децата се познават достатъчно добре, за да се оправят сами, но все пак би трябвало да отчетат факта, че се появява едно "външно" дете.

Колкото до черпенето с бонбони - синът ми не го прави с цел подмазване. Навик му е да черпи всички ни я с част от шоколада си или с бонбоните си, или ако харесва някой също да черпи. Носеше си една кутийка с бонбини, която му подарих за 14 февруари, и просто искаше да почерпи децата. Аз какво се предполагаше да направя, да му забраня ли?

Сatty m, моята позиция в тази тема е отговор на това, че детето ти нееднократно е опитвало да се приобщи след като ясно му е отказан достъп. Още първия ден ти си разбрала, че е отхвърлено, но въпреки това си го оставила и втория ден да опитва. Аз не бих причинила подобно нещо на моите деца. В такава ситуация, аз не им давам да се бутат където не ги искат не и директно. Организирам им подобна на описаните игри или ги извеждам някъде навън или им пускам телевизия, чета им книги и т.н. Това което ти и детето ти сте се опитали да направите, според мен, е обречено на провал. Не е това верния подход.
Аз не разбирам ти какво точно искаш с темата, да оплюем лошите, невъзпитани големи или да се научиш какво да правиш?
Ако искаш да оплюваме, не съм съгласна да плюете по децата ми  . Въпреки, че моите със сигурност няма да бутнат играчките на сина ти, просто ще избягат от него.
Ако искаш да знаеш какво да правиш - писах ти по-горе. При всеки случай трябва да подходиш с мисъл и завоалирано, без да очакваш успех, ако по-големите не са на твоя страна. Най-лесния начин е да се правиш на маймуна и да организираш нещо интересно. Да научиш и детето ти да измисля такива игри, което си е трудно и не е по силите на всеки. И да си готова да го отдръпнеш преди нещата да загрубеят, защото така е по-добре за него, не за големите, те са претръпнали  .

Трябва по някакъв начин ясно да обясниш, че ще среща деца, които няма да го харесват и да искат да играят с него и в крайна сметка ще се наложи да се съобрази с тях и да си намери друго занимание. Според мен, по-добре ти да му причиниш болка обяснявайки това, отколкото да го принудиш сам да стигне до същия извод като го отхвърлят грубо много пъти. Защото колкото по-нахално той се опитва да се присламчи толкова другите по-грубо ще го отхвърлят. Тук не става въпрос, че децата са жестоки, те не са такива, просто не са лицемерни и казват каквото мислят.


И друго исках да ти кажа, може и да те е заболяло от директното отхвърляне с "ние няма да играем с теб", но оцени честната и относително възпитана реакция на по-големия. Защото той е можело да постигне същото и по много по-гадни начини, можело е да започне да обижда твоето, да му се подиграва, да го заяжда и т.н. и всичко това достатъчно тихо, че да не разбереш. Или по-лошо да му измисли гадна унизителна игра. Заради това аз самата никога не съм предпочитала децата ми да се смесват с два, че и три пъти по-големи от тях. Все едно сега да пусна моите да се мотаят с 15 годишни, ами не намирам идеята за добра. Те също много лесно прилепват към каки и батковци, ама не ги огрява. Всяка жаба да си знае гьола. Повярвай ми, така е най-добре.

Има начин да се обърнеш към родителите. Въпроси от сорта на "Имате ли нещо против и синът ми да играе?", "Дали ще приемат още един член на бандата?" биха свършили работа, когато детето е "външно". Аз останах с впечатлението, че родителите на останалите малчугани са били обща компания.
catty m, на мен също ще ми стане болно, ако детето ми е изолирано. На неговата възраст, аз не бих му обяснявала защо го отхвърлят. Просто лекичко ще "помогна" да го приемат.

Ели, ти явно си си заела крайната позиция и това е, не се опитваш да се поставиш от другата страна. Детето ми не е досаждало целодневно, ното аз съм го ставяла да прави това! Отишли сме там семейно, излизали сме на разходки, на ски, затворени сме били по обяд и вечер. За мен е нормално детето ми да иска компания на децата.

Целта на темата ми е, споделяне на проблем, търсене на мнения, но явно част от вас си зная само едно и не се опитват да вникнат в нещата.

Елора добре го е казала:
"Напоследък тук не е възможно човек да сподели проблем, без да бъде захапан и оплют или да му се обясни как за всичко си е виновен самият той и си го е заслужил.

Повече прилича на терариум, отколкото на форум за взаимопомощ."

Какво ви става, хора? Какъв терариум, какви оплювки  

Изложеното от Ели е напълно логично и в рамките на добрия тон. Не виждам нищо обидно, нито обвинително, нето грубо. Това просто е другата гледна точка. Моят син е на седем (скоро ще стане на 8 ) и не сме преминали през кой знае колко много възрастови групи, но разликата между всяка една от тях е наистина драстична. Интересите са различни, общуването е различно, игрите, играчките, всичко.

Била съм в качеството си на родител и от двете страни - и на тригодишното, и на седемгодишното; и на детето извън групата, и на детето вътре в нея...
Основното, което извадих като извод за себе си е - аз съм тази, която трябва да щади чувствата на детето си и да го измъква от ситуации, в които то не е равностойна страна и не може да се справи само. Не другите деца, не другите родители.

Съветът ми е да прочетеш на спокойствие и без афект темата още веднъж. Защото е много полезна според мен, особено за родители на по-малки дечица, които (все още) не са се отърсили от усещането, че целия свят трябва да се умилява от детето им.

Сatty m, явно няма смисъл.

Пиша ти само за да отговоря на това Да, това е нормално! Обаче напълно нормално е някои деца да не искат неговата компания. Колкото по-бързо ти и детето го разберете толкова по-добре и за двама ви. 

Като BirdsFlu и аз съм била майка на 3 годишно, а на теб ти предстои да станеш майка на 7 годишно, няма нужда да вниквам в ситуацията аз съм била в нея, но за разлика от теб и от двете и́ страни ... та както казваше баба ми "ти ще дойдеш на моето ...".

Хубава вечер!

Имам си своето обяснение за това. Тук, от най-ранна възраст думите "friendly" и "sharing" се издигат в култ. И тези малки думички, които са изпълнени с толкова голямо значение, са в основата на ранното детско възпитание. И така, стъпка по стъпка, бавно и методично в децата се изгражда един общоприет стереотип на поведение в обществото. Това е добрият етикет и няма две мнения по въпроса. И до сега не съм срещала родител, който ще вземе да оправдава липсата на добрия маниер с някакви си личностни и възрастови предпоставки.