Копирам тук едно интервю с православен отец по въпроса на нашата тема. Направи ми впечатление, че никъде не се спомена за монах или свещеник, а просто за духовно лице 
Скрит текст:
КАК ДА НАМЕРИМ ДУХОВЕН ОТЕЦ
- Отец Емилиян, какво да кажем на тези,
които имат желание да водят духовен живот, но не могат да намерят духовен отец
- Да започнат да четат творенията на светите отци, които разясняват въпросите за духовния живот и, разбира се, да търсят и да намерят духовник, който е колкото се може по-близко до това учение на отците.
Другото е от Бога. Ако оставим своето „аз” на Бога, то Той няма да позволи на духовника да изпадне в прелест, да се заблуди и да ни обърка, а ще ни води към Бога.
Трябва да внимаваме много, защото и зад духовния живот много често стои дяволът. Опитва се от дясно да ни прелъсти, да ни изкуши да правим много неща надхвърлящи нашите сили и възможности - в поста, молитвата, милостинята - само и само, за да се изпълним с гордост, че сме нещо. Затова основното в духовния живот след вярата е смирението и любовта в единство. Те двете са едно цяло. Човек, който има смирение не може да изпадне в прелест.
Тук можем да споменем св. Антоний Велики, на когото Бог като на кино показал капаните, които дяволът залага пред човека. Св. Антоний, като видял една по една всички тези клопки, се обезнадеждил, изгубил надежда, и казал: кой може да се спаси, да избегне тези капани?! И чул глас, който му казал: само смиреният може да се спаси! Затова смирението е основа на духовния живот. А който се опитва да постигне смирение, той не трябва да позволява на помислите на гордостта да му казват „браво”, нито пък да слуша хвалбите на хората, и тогава няма да изпадне в прелест.
Когато човек приема навътре в себе си хвалбите на хората – тяхното „браво”, тогава той се самоотсича от Бога. Затова и св. пророк и цар Давид, когато чу от хората да казват: „Да живее Давид! Да живее Давид!” - не остави това, което чуваха ушите му да премине в сърцето му, защото знаеше, че ще отпадне от Бога, а каза: „Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава!” – така, както е написано и в неговия псалом (Пс. 113). Знаел е духовното действие на гордостта.
------------
- В тази синергия между Бога и човека в делото на спасението къде е мястото на духовния старец? Неговата роля определяща ли е?
- Св. Йоан Лествичник ни казва, че духовният старец е като Моисей, а без Моисей народът Божий не би могъл да достигне Обетованата земя, обещаната. Моисей беше този, който ги водеше, защото него пък го водеше Бог. Това е много важно за спасението, но днес е много трудно да намериш човек, който има действена благодат на Светия Дух и който е стигнал до обожение. Въпреки че епохата ни е бедна на духоносни старци, Господ не е несправедлив спрямо нас и няма да ни лиши от възможност за спасение. Същият Господ ни води и чрез духовници, които не са толкова много просветени, но при условие - ако вярваме, че зад духовника стои Сам Христос. Мога да ви разкажа един пример. Йеромонах от Солун ми разказа, че при него се изповядвало едно момче, 17-годишно. Този младеж имал добър духовен живот, изповядвал се всеки месец и се причастявал. Това е рядкост за деца на тази възраст. Веднъж като се изповядвал, попитал духовника да го посъветва как да реши един семеен проблем. На него му се струвало, че има две решения на проблема, но се страхувал, че ако не избере правилното решение, ще стане нещо много лошо. Затова момчето попитало в рамките на тайнството, като вярвало, че не духовникът, а Бог ще му даде правилния отговор и ще го напъти. Духовникът му казал какво да направи и младежът си тръгнал. Когато на следващия месец пак се върнал, за да се изповяда, казал на изповедника: „Отче, искам да Ви благодаря от цялата си душа и от името на родителите ми, защото благодарение на Вашия съвет проблемът, пред който бяхме изправени, се реши по най-добрия начин!”
Духовникът попитал: „А аз какво ти бях казал да правиш?” Детето му припомнило: „Казах какъв е проблемът ни, че има това и това решение… Вие ме посъветвахте да направя това… и проблемът се реши”. Тогава, сподели ми този духовник, почувствах, че сякаш гръм падна на главата ми, защото си спомних, че аз бях казал другото решение, а не това, което е чуло детето. Духовникът ми сподели още: „Почувствах, че тайнството на изповедта ме е надскочило, че е нещо което минава над мен и че аз не съм нищо, а че Христос е стабилната основа на изповедта, която не позволи грешката, която излезе от устата ми да достигне до това момче. Аз казах едно, а друго чу момчето. Детето чу това, което трябваше да чуе, защото то не очакваше отговора от човека, а от Бога”.
Ето така Бог не онеправдава никого. Каквото искаме от Бога, това ще получим. Затова можем и в нашето време, при толкова силно натоварените днешни духовници, да очакваме да чуем по силата на тайнството отговор за нашия живот. Господ няма да ни остави, а духовникът ще бъде за нас като Моисей, който ще ни води към Бога.
Архим. Емилиянос бе гост на Седмицата на православната книга във Варна през септември 2011
Интервю с архим. Емилиянос Казанджидис от манастира „Св. Панталеймон”, Агиа Ларисис, епархия Димитриада и Алмиру – Еладска православна църква.*
Интервюто взе: Александра Карамихалева
- Отец Емилиян, какво да кажем на тези,
които имат желание да водят духовен живот, но не могат да намерят духовен отец
- Да започнат да четат творенията на светите отци, които разясняват въпросите за духовния живот и, разбира се, да търсят и да намерят духовник, който е колкото се може по-близко до това учение на отците.
Другото е от Бога. Ако оставим своето „аз” на Бога, то Той няма да позволи на духовника да изпадне в прелест, да се заблуди и да ни обърка, а ще ни води към Бога.
Трябва да внимаваме много, защото и зад духовния живот много често стои дяволът. Опитва се от дясно да ни прелъсти, да ни изкуши да правим много неща надхвърлящи нашите сили и възможности - в поста, молитвата, милостинята - само и само, за да се изпълним с гордост, че сме нещо. Затова основното в духовния живот след вярата е смирението и любовта в единство. Те двете са едно цяло. Човек, който има смирение не може да изпадне в прелест.
Тук можем да споменем св. Антоний Велики, на когото Бог като на кино показал капаните, които дяволът залага пред човека. Св. Антоний, като видял една по една всички тези клопки, се обезнадеждил, изгубил надежда, и казал: кой може да се спаси, да избегне тези капани?! И чул глас, който му казал: само смиреният може да се спаси! Затова смирението е основа на духовния живот. А който се опитва да постигне смирение, той не трябва да позволява на помислите на гордостта да му казват „браво”, нито пък да слуша хвалбите на хората, и тогава няма да изпадне в прелест.
Когато човек приема навътре в себе си хвалбите на хората – тяхното „браво”, тогава той се самоотсича от Бога. Затова и св. пророк и цар Давид, когато чу от хората да казват: „Да живее Давид! Да живее Давид!” - не остави това, което чуваха ушите му да премине в сърцето му, защото знаеше, че ще отпадне от Бога, а каза: „Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава!” – така, както е написано и в неговия псалом (Пс. 113). Знаел е духовното действие на гордостта.
------------
- В тази синергия между Бога и човека в делото на спасението къде е мястото на духовния старец? Неговата роля определяща ли е?
- Св. Йоан Лествичник ни казва, че духовният старец е като Моисей, а без Моисей народът Божий не би могъл да достигне Обетованата земя, обещаната. Моисей беше този, който ги водеше, защото него пък го водеше Бог. Това е много важно за спасението, но днес е много трудно да намериш човек, който има действена благодат на Светия Дух и който е стигнал до обожение. Въпреки че епохата ни е бедна на духоносни старци, Господ не е несправедлив спрямо нас и няма да ни лиши от възможност за спасение. Същият Господ ни води и чрез духовници, които не са толкова много просветени, но при условие - ако вярваме, че зад духовника стои Сам Христос. Мога да ви разкажа един пример. Йеромонах от Солун ми разказа, че при него се изповядвало едно момче, 17-годишно. Този младеж имал добър духовен живот, изповядвал се всеки месец и се причастявал. Това е рядкост за деца на тази възраст. Веднъж като се изповядвал, попитал духовника да го посъветва как да реши един семеен проблем. На него му се струвало, че има две решения на проблема, но се страхувал, че ако не избере правилното решение, ще стане нещо много лошо. Затова момчето попитало в рамките на тайнството, като вярвало, че не духовникът, а Бог ще му даде правилния отговор и ще го напъти. Духовникът му казал какво да направи и младежът си тръгнал. Когато на следващия месец пак се върнал, за да се изповяда, казал на изповедника: „Отче, искам да Ви благодаря от цялата си душа и от името на родителите ми, защото благодарение на Вашия съвет проблемът, пред който бяхме изправени, се реши по най-добрия начин!”
Духовникът попитал: „А аз какво ти бях казал да правиш?” Детето му припомнило: „Казах какъв е проблемът ни, че има това и това решение… Вие ме посъветвахте да направя това… и проблемът се реши”. Тогава, сподели ми този духовник, почувствах, че сякаш гръм падна на главата ми, защото си спомних, че аз бях казал другото решение, а не това, което е чуло детето. Духовникът ми сподели още: „Почувствах, че тайнството на изповедта ме е надскочило, че е нещо което минава над мен и че аз не съм нищо, а че Христос е стабилната основа на изповедта, която не позволи грешката, която излезе от устата ми да достигне до това момче. Аз казах едно, а друго чу момчето. Детето чу това, което трябваше да чуе, защото то не очакваше отговора от човека, а от Бога”.
Ето така Бог не онеправдава никого. Каквото искаме от Бога, това ще получим. Затова можем и в нашето време, при толкова силно натоварените днешни духовници, да очакваме да чуем по силата на тайнството отговор за нашия живот. Господ няма да ни остави, а духовникът ще бъде за нас като Моисей, който ще ни води към Бога.
Архим. Емилиянос бе гост на Седмицата на православната книга във Варна през септември 2011
Интервю с архим. Емилиянос Казанджидис от манастира „Св. Панталеймон”, Агиа Ларисис, епархия Димитриада и Алмиру – Еладска православна църква.*
Интервюто взе: Александра Карамихалева
Наде,
прекрасна статия, много ти благодаря! Постарах се да кажа същото в рамките на два реда. Но погледни по-внимателно и ще видиш, че самият автор е монах, примерът му е с монах, а и св. Иоан лествичник, /който е цитиран/ е един от най-известните монаси. Забележи, че и госпожата, взела интервюто, го е взела не от свещеник, а от свещеник - монах. Практика, която не е безопасна, но много примамлива за подражание...
По принцип уважавам хората, които не се боят да назовават нещата с истинските им имена, и които не премълчават безобразията, уж за да няма съблазни. 
...
