Православието като начин на живот

Честита да ни е Новата Църковна Година, да даде Господ да ни донесе мир и любов!
Особено горещо се моля за първото, макар да зная, че неизбежно идва друго. Тези дни съм под въздействието на новините от близкия изток. Господ да ги пази тези хорица, изживяват ужас кошмарен, а какво им предстои - не смея да мисля...

Вчера правихме водосвет в храма в градчето, от което съм родом. Беше весело, приятно и като излязох погледах новини и ми се доплака. 

Ще ми се в близките дни да си поговорим за това, което ни чака. Не само за непосредствено предстоящото, а за последните дни. Мисля, всички разбираме, че сме на прага им.

И след като със сигурност съм убила бодростта ви (за което ужасно съжалявам!), от сърце ви желая благословена, спорна, лека и усмихната кратка работна седмица !
Тема за дискусия в периода 02.09 - 08.09.2013 година:

Силата на думите
Нека да поговорим за това как с една дума на място човек може да гради и да руши, може да извика обич и да я изгони, може да съзида и да помете съзиданото.
Колко мислим преди да кажем (напишем) нещо? Мислим ли за ефекта върху околните?

Аз ще пиша по темата по-късно. За мен е особено болезнена и тежка, защото за зла врага познавам много думи, знам как да ги употребя и често го правя, за да поставя някой на мястото му, а не ми е дадено. Забранено ми е.

Много хубава тема, Жени!

Радвам се, че се спря на нея, тъй като в този форум /не тази тема/ точно това накуцва.

Божието Слово единствено е животворящо! А ние къде сме? Какво правим с безсмъртните си души?

Хубава тема си подбрала, Жени!

Мисля, че твърде малко се замисляме за силата на думите.
Лично мен думите на Христос, че в съдния ден ще отговаряме за всяка празна дума, ме карат винаги да изтръпвам. Защото и аз съм от хората, които често говорят лекомислено, празно, без да си дават сметка за ефекта и силата на думите... Уви.

Опитвам се да формулирам какво всъщност значи "празна дума"?
Дали се има предвид дума казана напразно, или дума без особен смисъл, без твърдо решение да се спази... ?
Вие как го разбирате?

Доста ме е занимавъл въпросът къде свършва благоразумното мълчание и къде започва невъзпитаното и грубо мълчание. Също доколко уместно е то за миряни. А когато хората имат нужда от внимание, общуване, добро отношение, топла дума, редно ли е да се мълчи.

За щастие има един материал по Оптинските старци, който разглежда този въпрос в известна дълбочина.
Ето цитат за "лощото мълчание":
Съществува и безразсъдно мълчание от обида, злост или поради тщеславие, и това мълчание може да бъде дори по-лошо от многословието.

Преподобни Никон пише:

„Мълчанието е полезно за душата. Когато говорим, е трудно да се удържим от празнословие и осъждане. Но има и недобро мълчание, когато някой е ядосан и затова мълчи”.

Преподобни Макарий предупреждавал:

„Безразсъдното и неразумно мълчание е по-лошо от многословието, а умереното и малко говорене никаква вреда не причинява, освен това смирява и дава сили за извършване на подвизи и трудове. Но непремереността и в единия, и в другия случай носи голяма вреда”.

http://www.globalorthodoxy.com/2013-04-11-20-15-36/502-2013-04-0 … -lubopitsyvo.html
(Трябва да се превърти доста надолу, за да се стигне до статията)

Серафима, много е вярно това, което казваш.

Никога не съм се замисляла върху това, че както има лошо говорене, така има и лошо мълчание.
Явно не самото говорене или мълчание са лоши, колкото това, което е скрито зад тях

Много често ми се случва "да чувам" някого и без той да ми говори с думи ...
Нямам предвид, че чувам гласове , разбира се...
Става въпрос, че понякога и с мълчанието си човек говори на другия. Има диалог, който хората провеждат без да ползват думите. Нали общуването бива "вербално" (с думи) и "невербално" (с езика на жестовете). Всъщност, може би е правилно да се каже, че словото е преди всичко мисъл и не винаги е нужно да бъде "облечено" с думи. В този смисъл ние сме отговорни не само за това, което казваме, но и най-вече за това, което не казваме.

Аз съм на почивка и ви поздравявам, но само искам да се включа по темата с това, че при мен говоренето винаги ми е пречело. Мисля, че мълчанието дори и да е лошо е по - добро. Който мълчи не греши,  са казали мъдрите!!!!

Тази тема занимава и моя ум много често, може би дори най-често.
Когато за първи път четох Съборното послание на св. ап. Иаков стиховете относно езикът и неговата сила ме поразиха силно със своята абсолютна истинност:


Това са два цитата от Лествицата, които много ми харесват:

Така че мисля, че човек трябва не външно да наблюдава какво и как прави, а вътрешно да съблюдава реда. Ако вътре всичко е наред, то ще се прояви и външно, иначе е само някаква фарисейщина, да ни видят колко сме благи и добри. Св. Иоан Лествичник, като говори за подвига на безмълвието, споменава движенията на ума. И наистина като се насилваме да си замълчим, ние с езика си не извършваме действие, но ако се поддадем и допускаме помисъла и го развиваме, в нас наистина се извършва движение и може би именно и това усещат ближните ни, когато уж благовидно мълчим. Просто чрез всичките ни сетива съобщенията се предават, не само чрез езика; всичко, което сме ние и в което вярваме, се усеща и за това не е необходимо някой да притежава някаква специална дарба или нещо такова.
В този смисъл Св. Серафим Саровски казва, че телесното безмълвие не е нищо, ако в ума се извършват убийства и всякакви въобще страшни престъпления.
И много ми хареса това, което Серафима написа за грубото и невъзпитано мълчание, което определено няма нищо общо с християнското разбиране за безмълвието, защото дори и в съвършеното мълчание ние можем да усетим благостта и топлотата дори (според мен).

И само между другото, както и ти, simpatikonia, пишеш, изразните средства, с които предаваме едно послание са много и различни. Когато следвах, това ме вълнуваше доста, има един много важен принцип - ако можеш да кажеш нещо с по-малко думи, ако нещо е излишно, а стои просто така, ако има излишество на движение във всякакъв смисъл, то то трябва да се премахне. Посланието трябва да е точно, ясно и кратко - както казва и сам Господ Иисус Христос, думата ни да е "Да, да" и "Не, не". Ако в цялото послание има нещо, което не изпълнява някаква функция, то е излишно. Именно и за тази функционалност наскоро слушах един богослов да коментира някои от принципите в иконописта.
Струва ми се, че в тази простота има нещо божествено, защото именно по този начин действа и Божията благодат и сила.

Понякога не само с думи, но и с песен могат да се кажат много неща.

Споделям с вас любимата ми народна песен:

Много ми е приятно да ви следя!

Серафима беше пуснала един филм за пиара. Много е силен и споделя тази тема...

Попадна ми един цитат в "Поучения на стареца Ефрем Филотейски за осъждането" за греховете на езика спрямо греховете на помислите:
"Много повече се пазете от вътрешното осъждане, което е по-страшно от изказаното с думи, тъй като остава скрито за другите и по-трудно може да бъде осъзнато от самите нас. Бъдете внимателни, за да избегнете онова осъждане в помислите, което е невидимо за другите и ни кара да грешим, и подобно на горчиво питие, отравя душите ни."
също
"Ако не внимаваме над себе си, ние натрупваме множество помисли и думи на осъждане, и тогава при всички случаи е необходимо покаяние; колко пъти човек е казал или помислил нещо, без да се е разкаял след това? Да си припомним думите на авва Арсений: „Колкото повече говоря, толкова повече се разкайвам, а когато съм мълчал, никога не съм се разкайвал.“

http://www.pravmladeji.org/node/1439

С най-голямо удоволствие Ви чета. Великолепни сте, не пиша защото нямам какво да споделя.
Радвам се, че Ви има. Бог с Вас

Благодаря ти, Серафима!

Беше ми доста полезно и ободраващо прочитането на тази статия.

petiasd ,

Ти пък бъди с нас!

wertyuio, с Вас, с Вас съм 

Това е радост за нас!