Синдромът на Аспергер от първо лице

2 много добри интервюта с д-р Тони Атууд:
http://www.abc.net.au/local/stories/2012/02/02/3421377.htm
http://www.abc.net.au/local/stories/2011/06/17/3246425.htm

Според него един от първите признаци, които могат да се забележат в хората с Аспергер, е, че реакцията им е забавена с 1-2 секунди в сравнение с другите. Тук става въпрос за реакция в социална ситуация, при общуването с другите, а не примерно за реакция по време на работа, която изисква логика.
Д-р Тони говори и за теорията, че аутизмът се причинява от липса на родителска обич. Въпреки че това е доказано погрешно, все още има психиатри (за неспециалисти да не говорим), които вярват в тази абсурдна теория. Д-р Тони казва, че това е особено разпространено вярване във Франция, където много психиатри все още се придържат към психоанализата (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B … D0%B8%D0%B7%D0%B0). На мен някак си не ми се вижда разумно да лекуваш хора на основата на теория, според която "Завистта за пениса при момичетата е приблизително еквивалентна в психологически план на тревожността от кастрацията при момчетата." Но Тони Атууд разказва как една майка на дете с Аспергер са я питали какви сънища е имала по време на бременността .

Ако някой все още не знае - появата и развитието на аутизъм и синдром на Аспергер при детето нямат НИЩО ОБЩО с отношението на родителите към него. Аутизмът не е следствие от лошо възпитание или недостатъчна любов (не че лошото възпитание и недостатъчната любов нямат други лоши последствия, просто аутизъм не е едно от тях). Родителите не са виновни, че детето им спада към аутистичния спектър. Причините са неврологични, не психологически. Има данни, че вероятно е генетично, проблеми по време на бременността и раждането също може би оказват влияние, но има случаи на нормална бременност и нормално раждане, но аутистично дете. Точната причина не се знае, но със сигурност се знае, че възпитанието на детето няма нищо общо.

Запис. Радвам се, че се появи такава тема.

Ranica, може ли да намериш материали за емоционалния термометър по Тони Атууд?
Прочетох за този метод в книгата, за която дадох линк преди време.

Ranica, информацията Ви е със сигурност много полезна за не малко хора и това че няма много коментари според мен не означава, че не Ви четат. Аз лично Ви поздравявам за дълбочината на осмислянето и емоционалното преживяване на проявите на личностите със синдром на Аспергер. И мисля, че е вероятно да сте една от тях. Като имам предвид наблюдаваното наличие на този синдром при майки на деца с Аспергер, вероятно е и в общата тема за аутизма да има такива.

Ха, аз успях да забия 178 на теста. Но аз си знам проблема, де . Макар че никога не съм го считала за проблем.

Има и по-забавни примери, например връзката между вноса на лимони от Мексико в САЩ и смъртността от катастрофи по магистралите:


Има и други интересни примери, може да потърсите за връзката между продажбите на сладолед и атаките от акули. Това са очевидни примери, но има и много случаи, които изглеждат много по-убедително, но пак няма причинно-следствена връзка, а има и много други грешки, които могат да бъдат направени при интерпретация или събиране на статистически данни (някои от тях дори умишлени). Повтарям - критично мислене и неприемане на нищо за чиста монета, без да има солидни доказателства. Много широко разпространени митове могат много лесно да се разбият с едно търсене с гугъл. Просто повечето хора не го правят, а и ако са като мен да пишат в гугъл всичко, което им попадне, няма да имат време за много други неща (например сън). Но поне информацията, която е важна за вас, е хубаво да се провери - живеем във време, в което имаме достъп до толкова много информация, само трябва да знаем как да я ползваме правилно.

Пиша много набързо, просто ми попаднаха някои линкове и мисля, че ще са полезни:
http://www.evolutionarypsychiatry.blogspot.kr/p/map.html

Писах за фиксациите към храна и как с логични аргументи може да убедите някой аспер, че не е здравословно да се гладува. Това, държа да кажа, важи само и единствено в началото, когато възниква такава фиксация. Ако човекът вече има хранително разстройство, хванете го и го заведете незабавно на най-добрия специалист, който намерите. Хранителните разстройства са най-смъртоносните психиатрични разстройства, все пак човек не може да живее без храна! Има някои, които твърдят, че хората можели да живеят на фотосинтеза, ама има ли нужда да го коментирам това (какви неща има в интернет - открих, че наистина има такива хора, даже се наричат слънцеяди   - ако някой говори за слънцеядство, мисля, че всякакви логични аргументи са безсилни...).

http://www.catkit-us.com/TheCATkitComponents.aspx

Ето това намерих за емоционалния термометър, това е пакет, който можете да поръчате за 200 долара. Не знам дали го има на български, вероятно не, би било хубаво, ако някое издателство се заеме с издаването му на български.

Изглежда ми много полезен. Помага на хората с аутизъм да разпознават различните емоции в другите и в себе си. Пише, че е подходящ за всички възрасти. Комплектът съдържа девет основни чувства: радост, тъга, страх, любов, гняв, гордост, срам, изненада и безопасност. Всяка категория съдържа 10 специфични варианта на чувствата - общо 90 вида емоции. Има и 50 страници инструкции как се ползва, така че вероятно не само специалистите, а и родителите могат да работят с него. Аз бих си го купила, но сега не мога да си го позволя. Мисля обаче, че ако е за дете, инвестицията си струва, може би има начин да се издаде на български?

Бледна ти е фантазията колко ще струват правата.

Преди малко попаднах на този линк - Не знаех, че Дарил Хана е със синдрома. Много я харесвам.

http://mamita-bg.com/2013/10/06/dori-ne-ste-podozirali-che-tezi- … nosti-sa-autisti/

Ranica, много ми беше забавна статистиката ти за био храните и аутизма. Както и други неща.

За връзката между фройдиската школа по психоанализа. Винаги съм се отнасяла с респект към нея - все пак е от толкова години и много професионалисти минават през нея. Също изключително много харесвам и ми е била полезна в отглеждането на детето  Франсоаз Долто, последователка на тази школа. Но определено до сега не можех да вникна как чак толкова ми влияе на отношенията с детето. Но в последните месеци се заглеждам повече и виждам и моето отношение, и как при децата тези трепети са едни от водещите. Та най-вероятно има нещо. Преди време са се занимавали само с най-тежките случай на психопатия и за това са виждали много силно ролята на сексуалното отхвърляне. Интересно е да се прочете някой труд  в тази област насочен към повече масовост.

Дарил Хана, заедно с Марк Твен, Линкълн, Франклин, Микеланджело, Бил Гейтс и още безкрайно много хора, без които светът нямаше да е същият.

тгжто

внтнтг

нгжтго

http://psychcentral.com/news/2013/10/13/autistic-kids-focus-more … ft-eye/60644.html

 попаднах на линк, в който специалист по темата обяснява за емпатията и аутизма (както и за психопатите). И да, той казва, че хората с аутизъм имат афективна емпатия, просто им липсва когнитивната - с прости думи, не могат да "прочетат" емоциите на другите, но когато разберат за тези емоции, ги чувстват като свои, както и всички останали хора. На хората с аутизъм не им липсва способността да бъдат съпричастни с другите, да обичат, да ги е грижа за чувствата на другите. Надявам се, че като е казано от специалист, ще бъде по-убедително.
Иначе това за пренаталния тестостерон е интересно, но като цяло има много неизвестни. А това, че аутизъм е "крайно мъжки мозък", вече е ясно, че не е така, макар че да, аутистите често са по-добри в систематизирането, а и са по-логични от останалите, но това не прави ума им свръх мъжки.

 
А това е една лекция на Темпъл Грандин:

http://www.youtube.com/watch?v=2wt1IY3ffoU