http://www.abc.net.au/local/stories/2012/02/02/3421377.htm
http://www.abc.net.au/local/stories/2011/06/17/3246425.htm
Според него един от първите признаци, които могат да се забележат в хората с Аспергер, е, че реакцията им е забавена с 1-2 секунди в сравнение с другите. Тук става въпрос за реакция в социална ситуация, при общуването с другите, а не примерно за реакция по време на работа, която изисква логика.
Д-р Тони говори и за теорията, че аутизмът се причинява от липса на родителска обич. Въпреки че това е доказано погрешно, все още има психиатри (за неспециалисти да не говорим), които вярват в тази абсурдна теория. Д-р Тони казва, че това е особено разпространено вярване във Франция, където много психиатри все още се придържат към психоанализата (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B … D0%B8%D0%B7%D0%B0). На мен някак си не ми се вижда разумно да лекуваш хора на основата на теория, според която "Завистта за пениса при момичетата е приблизително еквивалентна в психологически план на тревожността от кастрацията при момчетата." Но Тони Атууд разказва как една майка на дете с Аспергер са я питали какви сънища е имала по време на бременността .
Ако някой все още не знае - появата и развитието на аутизъм и синдром на Аспергер при детето нямат НИЩО ОБЩО с отношението на родителите към него. Аутизмът не е следствие от лошо възпитание или недостатъчна любов (не че лошото възпитание и недостатъчната любов нямат други лоши последствия, просто аутизъм не е едно от тях). Родителите не са виновни, че детето им спада към аутистичния спектър. Причините са неврологични, не психологически. Има данни, че вероятно е генетично, проблеми по време на бременността и раждането също може би оказват влияние, но има случаи на нормална бременност и нормално раждане, но аутистично дете. Точната причина не се знае, но със сигурност се знае, че възпитанието на детето няма нищо общо.