Хазяйски селски номера и пинизи (с какво ви изненада наемодателят)

Да имам едно наум, че търся квартира. 
Звъня на агентка, че търся малък хубав апартамент за приятел, който ще идва няколко пъти в месеца в нашия град по работа.  Уж щеше да ми показва един идеален, но го взели предната вечер и ме кани на кафе у тях да си поговорим. И ми предлага щом няма да се живее нон стоп в апартамента моя човек да ходи у тях да им полва апартамента, а тя и семейството й щеше да нощуват в друг техен по- зле изглеждащ апартамент... И щяла да направи отстъпка в наема! 

Не от наемодател но от брокер.
Ще се местя аз в Пловдив - решено, а съм посещавала града 4 или 5 пъти за по 1-2 дни. Нямам идея кое какво.
Информацията от работодателя е: служебен транспорт се движи от централна гара по булевард "Васил Априлов" само до края на града (пътя за София - район северен)
Обаждам се по обява: "апартамент на централна гара ".
Брокера: "Апартамента е вече нает, но ще ви намеря нещо подходящо какво ви трябва".
Аз: "Едностаен или студио по мрашрута централна гара по булевард "Васил Априлов""
Тя: "ще ви се обадя."
Обажда се след 2 дни.
Намерих идеалното за вас - перфектен на улица "Юндола".
Аз: "А къде е това".
Тя: "Много комуникативно спират много автобуси там"
Аз: "Ще ви се обадя по-късно".
Отварям и виждам, че наистина там спират много автобуси, защото това е обръщалото на автобусите в район Западен.
 
Поне да не ми се беше обаждала да ме занимава с глупости.
Обадих и се и и повторих МОИТЕ условия, а тя ми предложи още 3 апартамента в Смирненски (там е и улица Юндола).

Лято, квартира за кратък престой (стая), Варна , хазайка - баба-адвокатка ..
Пристигаме - "Ама то вашата стая не е свободна още, ама ако искате влезете и изнесете багажа на тези,дето са сега вътре.. то са едно момиченце и едно момче, ама днес си тръгват" .. Ние- ей така   Обяснявам как няма начин да местя чужд багаж .. съгласява се.
Чакаме си тихо и кротко и се оказва, че момчето и момичето хич няма да си ходят на деня, та срещу намаление в сумата спим в хола, понеже налии .. нанасяме в нашата стая на другия ден и ..цветя, рози,тишина и спокойствие няколко дни (плюс минус няколко майстори за монтиране на нещо си)..
Решаваме на края на престоят,че сутринта ще тръгваме рано и вечерта в 6 отиваме да й съобщим (живее в същият блок).. Същата вечер в 10 се прибираме , багажа ни-изнесен от стаята и прибран - "Ми те едни деца дойдоха, пък вие нали ще си ходите утре..." (при условие,че имаше дрехи на простирът , неща по столове и легла.. с две думи - не беше един куфар нагласен, бая ровене и прибиране е било) .. е тук вече не издържах .. просто понякога се чудя как хората могат да толкова нагли и безочливи.    

Беше преди 4-5 години, от тогава - единствено хотел и нищо без договор с права и задължения  

Даааааа! Направо гледах ей така  .Не може да искаш централна гара с опция Васил Априлов а да те прати в Смирненски! Смени агенцията! Иначе Юндола е спокойна улица живях там 11 години.Смирненски е спокоен ,че даже част от него елитен.Но ако държиш на района избягвай "алеята на любовта" както и казваме тук!   

Да не са били до Червения площад майка(60-70г) и дъщеря(40г), като втората крайно нелепо гримирана?

  Местоложението съвпада, блокът точно над Черверният площад, не помня името на кафето под него   Мисля,че става въпрос за същите.. въпреки,че не съм виждала дъщеря  
Бабата имаше някако куче, кокер мисля ..  

Да не си им била и ти "гост" ?  

Първа година студентка в Бургас! Доверих се на далечни познати да ми намерят квартира,ама държа да отбележа ,че си бях казала какво търся! Отивам да се нанасям и бабата ми казва "да знаеш,че давам на момичетата да се къпят по веднъж на два дни"  викам ,това не ми е казано ,така че или се изнасям или предоговаряме условията и плащането! Естествено след като се съгласи ми извъртя номер като изключваше бойлера,аз пък съответно и дадох по-малко пари когато дойде време за втората вноска 

Веднъж попаднах на обява директно от собственик, което си е жив късмет... по принцип. След дълго интервю човекът (60-65г) заяви, че мъже в апартамента не трябва да влизат, защото сме щели да правим секс. Сега ми е смешно, но тогава зверски се ядосах, понеже ми беше изгубил почти целия следобед, а можеше просто с това да започне

Живея по квартири от тринадесет годишна. Имам истории за роман в 3 тома, но са свързани основно със съкватирантки.
Първата ми квартира, аз съм в 9и клас, при актриса от местния театър. В началото дори ми беше симпатична и сладка, каква е кукувица, но само след 2 месеца, скорострелно се прибрах в общежитието.
Засичаше ми електромера на всеки 24ч и всяко засичане, беше повод за театрално представление, цъкане с език и разбор на съдържанието в хладилника ми. Всяка сутрин ми тропаше, че се къпя и да съм излизала(банята ми беше лична).
Изнесох се след купона за моя Р.Д., като на сутринта ми каза, че 'и дължа 200лв(годината е 2000-2001 мисля)  за последните 24ч, понеже подовото е било включено и през деня.
Обадих се на баща ми да идва, да се оправя и се изнесох.
След това си намерих чудна квартира, в която живях до завършване.
Но вече в университета бях шамаросана от най-селския номер за всички времена - левчето за баня. Покъртващо мизерни хора...

Аз съм го писала и друг път, но е точно за тази тема.
Пишем договор като оставяме наемодателя да определи както му е удобно валута и срок на договора, избра си той, като за срока искаше да е 3 г. За нас нямаше проблем, съгласихме се с всичко.
След 1 г. нещо не му се видя избраната (от него) валута и искаше да плащаме наем с почи 50% отгоре. Казахме му, че си имаме договор, имаме си срок, той така е искал. Отговори, че илиплащаме каквото иска или ще ни завари вратата   до 10 дни да решим. Решихме - махнахме се. Ама посред зима, аз бременна, с всичкото обзавеждане наше, което трябваше да се свали на ръце от 11 етаж, защото не поискаха да пуснат товарния асансьор...

Същия - един ден бях болничен, тъмо излязла от болница, че лежах за задържане, излизам от банята и чувам, че се отключва входната врата. Добре че бях сложила резето, не искам да си представям шока да намеря човек вкъщи без да очаквам... Той, и наднича през шпионката. Бил идвал редовно на огледи   аз също съм наемодател. Ако спрат да ми плащат, ако се крият, ако има някакъв проблем, оправдавам влизането в имота. Но иначе е просто...  

Ииии още едно от него - изнасяме се и мъжът ми отива до Домоуправителя, за да провери всички сметки ли са уредени, има ли нещо за доплащане. А за тази 1 г. всички консумативи + такса вход ги внасяхме на хазаина (той живееше в същия вход) с/у бележка.
Каква беше изненадата ни, когато установихме, че това дребнаво човече не е внасяло едната ни такса, а е писало, че има само 1 наемател. Е, дано тези 60 лв. са си стрували за срама пред целия вход.

Като студенти отиваме на море и си търсим стая в някой апартамент. На центъра на Поморие ни вижда една баба и тръгва да ни води у тях. Аз й казвам, че не сме претенциозни, имаме едно единствено условия - много ме е страх от всякакви кучета и ако има, да каже, за да не си губим взаимно времето. Тя отговаря "О, неее, нямам куче" И след няколко метра "То е едно такова малко..."   аз се върнах, мъжът ми се качи, понеже тя беше много настоятелна и му стана неудобно да откаже   онова още от вратата го почнало. Малко, ама зло   не я взехме, разбира се. Просто не схванах какъв беше смисъла. То да е нещо да не го видиш или да не сме предупредили...

Същите трябва да са. И на табелата на врата им пишеше, че са адв. Живеха на същия етаж отсреща. Ненормални селянки. Искаха да вземем стая цялата в прах, с паяжни и няколко капки кръв по земята. И това в разгара на летния сезон. 

За мен винаги е бил и селски пиниз да ти искат по левче за ходене до тоалетна (това обикновено като съм била на гости в квартира) .Един път се опитаха да го приложат на мои гости и направих скандал!

Първата ми квартира - партерна стая (обща баня с другата стая) в района на ресторант Стадиона.
Аз: "Хммм добре. Какъв е наема?"
Бабата: "120 лв."
Аз: "Добре устройва ме за тези условия."
Говорим общи приказки: от къде съм, ще работя ли, ще уча ли, кога ще се настанявам.
Аз: "Давай да оправяме първоначалната сметка и да тръгвам."
Бабата: "Ама, то, такова, стаята не е моя тя е на сина, чакай да питам той дали е съгласен за 120 лв."
Чакам, тя се връща:
Бабата: "Той каза, че наема е 150 лв., защото сме направили ремонт."
Нямаше начин да не се съглася, защото спешно до края на деня трябваше да наема нещо и да изчезвам от Пловдив, че имах още 1 седмица на старата си работа, а новата в Пловдив започваше в началото на следващата седмица (без почивка).
За 10 месеца в тази стая никога не видях сина (собственик) само съседи ми казаха, че бил май алкохолик и хич и не се грижел той за стаята или наема, всичко за намиране на квартиранти, ремонти и т.н. си го правела бабата.