След благополучното ми изнасяне от първата квартира за известно време бях при една приятелка, след което се нанесох в квартира номер 2. Хазяите бяха възрастно семейство, което си идваше само от време на време. Пак от време на време се появяваше синът им, който живееше в София. Въпросният син имаше луд страх от "борците" / тогава бяха точно времената на силовите групировки/ и като се звъннеше на вратата, независимо по кое време, караше нас да отваряме, а той се криеше в стаята си и надничаше като плъх през процепа на вратата 
Нищо, че беше мъж-канара, а ние някакви пикли по 50 кг мокри...Такааа....Обзавеждането в нашата стая беше сигурно на моите години, ако не и по-старо. Стана така, че леглото на съквартирантката ми се счупи. Заковахме го криво-ляво, колкото да може да се спи на него. Дойде време да се изнасяме. Хазяйката го видя и се запече съквартирантката да й го плаща. Момичето отказа, стана скандал и бабата заяви, че няма да я пусне да се изнесе, докато не й плати старото легло на цена, поне наполовина на наема ни / квартирата беше доста скъпичка, в супер центъра на града/. Двечките решихме, че тая няма да я бъде и скроихме план. В продължение на няколко дни аз легално си събирах багажа, а тя полекичка изнасяше нещата си към апартамента на друга приятелка. Дойде денят да изпълним замисъла си. Същата вечер се играеше финал на европейско по футбол. Двете на висок глас започнахме да се обясняваме къде ще го гледаме, какво да вземем и т.н., като се стараехме хазяите да ни чуват. Уж покрай пиенето и мезетата за купона изнесохме телевизора на дружката ми, който беше последната нейна по-едра вещ в квартирата. Както и да е, изгледахме мача в апартамента на един приятел. Към полунощ заедно с още един наш приятел хванахме такси към квартирата. Оттам се почна едно мятане на куфари и сакове през прозореца /живеехме на втория етаж/. Ние момичетата мятахме чантите, отдолу двете момчета ги ловяха и товареха в таксито. Тук подчертавам, че си бяхме платили всичко дължимо, с изключение на старото счупено легло, и че не сме взели нищо, което не е било наше. През цялото време треперехме да не ни изловят, защото и възрастното семейство, и синът им бяха там и спяха. Накрая теглихме чоп кой ще се престраши да остави ключовете в пощенската кутия. Както и да е, оставихме ключовете и тъкмо да се качим в таксито, вече прималели от смях, забелязахме, че на терасата точно над квартирата комшията кротко пуши и наблюдава екшъна. Как не повика полиция този човек, как не се развика, не знам. Голям страх брахме да не вдигне махалата. С целия багаж се върнахме в апартамента, където гледахме мача, докупонясвахме си и на сутринта и двечките си хванахме влаковете кой откъде е. Като преди това с цялата си наглост едното от момчетата звънна по телефона в квартирата да търси съквартирантката ми и хазяите съвсем любезно го информираха, че се е изнесла. Оттогава минаха поне 15 години, но и четиримата участници в екшъна си поддържаме връзка от време на време и още се смеем на случката.
Тази и предишната история бяха в първи курс. Имам и още-от втори, но по-нататък, че стана дълго.
Нищо, че беше мъж-канара, а ние някакви пикли по 50 кг мокри...Такааа....Обзавеждането в нашата стая беше сигурно на моите години, ако не и по-старо. Стана така, че леглото на съквартирантката ми се счупи. Заковахме го криво-ляво, колкото да може да се спи на него. Дойде време да се изнасяме. Хазяйката го видя и се запече съквартирантката да й го плаща. Момичето отказа, стана скандал и бабата заяви, че няма да я пусне да се изнесе, докато не й плати старото легло на цена, поне наполовина на наема ни / квартирата беше доста скъпичка, в супер центъра на града/. Двечките решихме, че тая няма да я бъде и скроихме план. В продължение на няколко дни аз легално си събирах багажа, а тя полекичка изнасяше нещата си към апартамента на друга приятелка. Дойде денят да изпълним замисъла си. Същата вечер се играеше финал на европейско по футбол. Двете на висок глас започнахме да се обясняваме къде ще го гледаме, какво да вземем и т.н., като се стараехме хазяите да ни чуват. Уж покрай пиенето и мезетата за купона изнесохме телевизора на дружката ми, който беше последната нейна по-едра вещ в квартирата. Както и да е, изгледахме мача в апартамента на един приятел. Към полунощ заедно с още един наш приятел хванахме такси към квартирата. Оттам се почна едно мятане на куфари и сакове през прозореца /живеехме на втория етаж/. Ние момичетата мятахме чантите, отдолу двете момчета ги ловяха и товареха в таксито. Тук подчертавам, че си бяхме платили всичко дължимо, с изключение на старото счупено легло, и че не сме взели нищо, което не е било наше. През цялото време треперехме да не ни изловят, защото и възрастното семейство, и синът им бяха там и спяха. Накрая теглихме чоп кой ще се престраши да остави ключовете в пощенската кутия. Както и да е, оставихме ключовете и тъкмо да се качим в таксито, вече прималели от смях, забелязахме, че на терасата точно над квартирата комшията кротко пуши и наблюдава екшъна. Как не повика полиция този човек, как не се развика, не знам. Голям страх брахме да не вдигне махалата. С целия багаж се върнахме в апартамента, където гледахме мача, докупонясвахме си и на сутринта и двечките си хванахме влаковете кой откъде е. Като преди това с цялата си наглост едното от момчетата звънна по телефона в квартирата да търси съквартирантката ми и хазяите съвсем любезно го информираха, че се е изнесла. Оттогава минаха поне 15 години, но и четиримата участници в екшъна си поддържаме връзка от време на време и още се смеем на случката.Тази и предишната история бяха в първи курс. Имам и още-от втори, но по-нататък, че стана дълго.
Бяхме изключили всичко, а електромера върти, като я попитахме си призна но уж щяла да го махне, после сметката беше завишена и се махнаме. 
Нещата са така, както ги написах в предишното мнение. Не му е тук мястото да обсъждаме това обаче. 
