Хазяйски селски номера и пинизи (с какво ви изненада наемодателят)

Учредено вещно право на ползване означава договор за наем, в който това задължение изрично е упоменато, предполагам? Защото без нотариално заверен договор и хазяин, който не плаща данък за парите, които взима от мен, не знам какъв закон ме задължава да му плащам такса смет на жилището.

Ето я.

Действието се развива 2008-2009г, когато съм студетнка. Хазаите живееха в апартамента отсреща. Имахме резервиран друг, по-хубав , но беше зает първите 2 дни и на мен се падна късмета да покрия първите 2 нощувки. 

Не предполагаш правилно. Не е задължително договора да е нотариално заверен. Според закона и устна уговорка е договор, стига да имаш свидетел и да го докажеш. Договора дори и да не е заверен при нотариус е достатъчно да е подписан от двете страни. Подписа ти е съгласие под всичко което се подписваш.
Закона който те задължава е написан в поста който си цитирала, от там е извадено

А данъка в/у парите от наема няма нищо общо с данъка на имота. Дължат се и двете, само че на различни институции

Вещното право на ползване няма нищо общо с договора за наем. Наемателят не е ползвател.
Вещно право на ползване е например (но не само) онова, дето бабите често си го запазват до смъртта си, когато прехвърлят на децата или внуците апартамента. Учредява се с нотариален акт.
Независимо дали имотът е отдаден под наем или не, ако няма ползвател, какъвто наемателят не е, таксата смет се дължи от собственика. Ако пък има ползвател, е нормално той да е наемодател.

Мерси,пропуснала съм я.
 

Благодаря сърдечно. 

Да реабилитирам варненските баби- хазяйки. И аз така като студентка бях отседнала лятото за няколко дни в една стая на една баба и много приятно ме изненада жената- вечер ме канеше да вечерям с нея, сготвила жената, самичка, и аз бях сама, хапваме, диня изстудила. Едната вечер я водих на пицария- сигурно още ме хвали на колежките си наемодателки, много беше впечатлена.
Иначе тук за 16 години стаж по квартири съм сменила четири, нищо особено.
Първата квартира беше приземен етаж- две стаи бяхме с по 2 момичета квартирантки, третата стая- офис на хазайката за преводи и легализации, четвъртата- офис на синът и снахата архитекти. Много ни беше весело като се засичахме на отиване или връщане от банята по хавлии с клиентите им.
Във втората плащах по 50 ст. за къпане. Изгониха ме защото съквартирантката пребоядисала и освежила стаята и се нанесла с гаджето докато бяхме лятна ваканция. Намерих за един ден третата. И там изкарах доста. Хазяинът баща и синът пубер се надпреварваха да се мъчат да ме свалят. Бащата действаше директно- няма наем ако спиш с мен, синът пишеше писма и ги пъхаше под вратата. А имах сериозен приятел и се знаеше. Живеех в една стаичка с външна баня и тоалетна, пристройка към къщата им. Лятото решиха че ще правят ремонт на стаята ми. Стана зима вече, отидох за дебелите си дрехи/живеех при приятелка уж за малко/ и ми се заяви че наемът се вдига с 30 лв., а само бяха боядисали стените! Цяло лято! Казах че съм дотам, намерих квартира на горната улица и с една червена жигулка пренесохме багажа. Толкова беше претъпкана, че легенът с разни глупости се возеше на предния капак на колата, ама като за 20 метра се ядваше.

Случката е от студентството на съпруга ми и е отпреди 20-тина години - с приятел отиват да огледат квартира и молят бабата хазяйка да им покаже и банята. Тя: "А вие, момчета, откъде сте?" След получения отговор, бабата отсича "А, че изобщо не сте отдалече, като си ходите, ще се къпете у вас!"  

На 24 г. като бях и живях месец-два на квартира с една приятелка. Хубаво, но тя реши да си се прибере безславно в родния град, а аз останах сама в апартамента. Хазяин ми беше един мъж, някъде с около 12-13 години по голям от мен и се падаше внук на приятелка на баба ми. Посети ме един-два пъти уж да си вземе нещо, но определено усилено ме сваляше, което никак не ми се нравеше. По същото време някъде си хванах гадже (мъжът ми), който директно се нанесе при мен (онзи беше известЕн, разбира се). След два месеца хазяинът ни изгони, защото, както каза: "Не съм предвиждал мъж в пейзажа". 

Ох, тази тема ми припомни доста позабравени случки. За щастие, била съм наемател само в студентските си години и то до 2-ри курс.
В първата си квартира изкарах с още едно момиче месец - както беше "любимка" на хазяите, така успя да им вдигне кръвното и те ни помолиха да напуснем. Никога не съжалявам, че имах куража да й кажа, че и аз не искам да търсим заедно друга квартира и така, по живо-по здраво, всяка си намери друго място.

И ето какво намерих аз: една стая от етаж на къща. На този етаж живееха първоначално хазяите (баба и дядо, пенсионери) и единият от синовете им, разведен. След това, в другата свободна стая се върна вторият им син - съкратили го от работа, нямало как да плаща наема си, където е, прибира се при майка си и баща си. Тъй, оказа се, че на разведения детето му, ученик 16-17-год., се прибира събота и неделя и спи в стаята, за която аз плащам наем (за щастие, на друга кушетка, не на моето легло). Тъй като аз се прибирах до родния си град почти всеки уикенд, някак го преглътнах това. В стаята освен това не държах ценности, пък и нямаше вид някой да пипа из нещата ми или нещо да липсва. После обаче този, който се завърна, щото нямал пари да живее отделно, доведе и приятелката си. Разведения татко - и той завъди някакво гадже. И в един момент всички тези хора и аз деляхме една баня с тоалетна. Случвало се е по час да се ослушвам за банята (която бе до моята стая), дали най-после ще се освободи, та да дойде и моят ред.
Върхът беше, че единият от това многолюдно семейство пушеше, докато си върши работата в кенефа. А аз, за къпане трябваше да плащам по лев? Или лев и 50? В един момент се разбрах с хазяите, иначе много любезни, да им давам 10-тина лева, които да покриват този разход за 2 седмици. Отделно плащах ток. Отделно плащах 100 лв наем.

А, през лятната ваканция, хем за да ми пазаят стаята, хем да не се налага да изнасям целия си багаж, поискаха да им платя някаква сума с уговорката, че наесен ще имам нова дограма (стаята ми беше с две външни стени и много студена). Е, дограма ест. нямаше.

Истината е, че след зимния семестър на втори курс вече трудно издържах в тази обстановка. Бях много щастлива, когато прочетох, че в ремонтирано общежитие са достъпни самостоятелни стаи и не се поколебах да си тръгна. Въпреки че не ги предизвестих с месец, хазяите не се противиха много и не е имало парични неуредици.

За две години по квартири в студентските ми години мога роман да напиша.....За да не ви отегчавам, ще пиша засега само за първата ми хазяйка. Аз-18-годишна глезла, неделена от мама и тати, хазайката-стара мома на около 50-55 г. Намери я приятел на нашите, похвалили му жената като добра и морална. Още първата вечер започнаха да ми се правят намеци да сме спяли двечките зимата, да се топлим... Аз така  . Прескачам подробностите как оставяше ключа в ключалката и после мрънкаше, дето ставала да ми отваря по късните часове, как не даваше човешки крак да стъпи в апартамента й,та водихме дълги и тежки преговори да пусне гаджето ми за два-три дни.
Един ден отивам да взема колега от автогарата. Уговаряме се да си остави багажа при мен, да ходим да пийнем бира и после да си вземе багажа и да се прибира в неговата квартира. Дотук добре. Нашта обаче като ни видя двамата с раницата на вратата, се разкрещя истерично, че той нямало да спи в апартамента. Сто пъти обясних каква ни е идеята, изобщо не ме чу. Въпреки това оставих раницата в стаята си, излезнахме, но като се прибрах установих, че багажа го няма. Питах я, скарахме се, скандала го пропускам. Накрая намерихме багажа-тя го оставила навън на площадката и съседите отсреща го прибрали и се надявали някой да го потърси. Уплаших се много, преспах в квартирата на този колега и на сутринта звъннах на приятеля на нашите,дето ми беше намерил тази квартира / той ми беше казал какъвто и проблем да имам, да го търся/. Човекът ме изслуша и каза, че идва веднага. Двамата отидохме в моята квартира, пак се скарахме с хазайката за вчерашната случка. В добавка-била съм к..ва, всяка вечер мъже съм влачила...което разбира се, изобщо не беше вярно, единствено гаджето ми идва за малко. В един момент откачената женица заключи входната врата, не знам откъде измъкна нещо като мотика ли беше, нещо подобно, и почна да я размахва срещу нас. Паникьосах се много. Приятелят на баща ми успя за момент да я успокои и ме повлече навън, да търсим кола да ми изнасяме багажа. Да сме се забавили половин час. Отиваме пак и какво да видя-целия ми багаж, ама наистина целия, струпан пред вратата на апартамента на площадката, а отгоре разтворено порно списание   А тя се барикадирала в апартамента и не отваря. Обрах си нещата, изнесох се и никога повече не се върнах там. Имам и още случки, но по-нататък.

sad_woman, успя да ме шашнеш! 

sad_woman 

И аз мислех, че съм видяла всичко..