Здравейте! Бременна съм в 5 г.с. Имам прекрасно момиченце, което съвсем скоро стана на годинка. Много се притесних като разбрах, че съм бременна пак. Станало е мноооого лесно.... явно. С ММ сме от 13 години заедно и си направихме дете като решихме. До тогава не ми се е случвало едно противозачатъчно да изпия. Винаги ме е пазел и явно успешно. За това ми е наистина чудно как пък се случи сега това забременяване, имайки предвид, че време не ни остава очите да си видим, камоли.... другото. Много се чудя дали да не прекъсна бременността.... Никога не съм предполагала, че ще трябва да взимам такова решение. Притесняват ме две неща. Финансовото ни положение - едвам връзваме двата края сега, пък с още едно дете.... наистина не го виждам. Казвам си - ще се наредят някак си нещата, но нещо сама не мога да си повярвам докрай. Второто - ми дори не мога да си представя как се побират две колички в асансьора ни, в който едвам влиза едната. Седя и мисля за най-дребните детайли и просто не мога да си представя.... живеем под наем в малко жилище. Дори не знам къде ще слагам второ креватче. Малката още не е проходила и ще съм в големия екшън, когато ще е най-тежка бременността ми.... Нещо блокирах. Ако на някой му се е случвало или пък е приятел на такива семейства, нека да пише как се справят.
- Публикувана: 10 юни 2015, 15:43 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2015, 00:07 ч.
Бременна съм, а имам дете на 1 годинка. Моля за съвет
Моите породени са с 1,1 година разлика, справям се без помощ (второ и трето дете са ми) 
На всичко се намира начин, за децата е по-добре да не са сами. В никакъв случай не е лесно, но децата израстват едновременно. Ако са еднополови- ще имаш вече дрехи и вс. необходимо.
Количката ти е най-малкия проблем, има всякакви варианти, включително и това, за по-голямото дете (което докато родиш отдаааавна ще е проходило):
Естествено, решение тук не може да ти се даде, само някакви субективни мнения..
Зависи от принципната ви нагласа дали да сте с едно или повече деца, от възрастта, от мнението на таткото..
Успех с решението!
На всичко се намира начин, за децата е по-добре да не са сами. В никакъв случай не е лесно, но децата израстват едновременно. Ако са еднополови- ще имаш вече дрехи и вс. необходимо.
Количката ти е най-малкия проблем, има всякакви варианти, включително и това, за по-голямото дете (което докато родиш отдаааавна ще е проходило):
Естествено, решение тук не може да ти се даде, само някакви субективни мнения..
Зависи от принципната ви нагласа дали да сте с едно или повече деца, от възрастта, от мнението на таткото..
Успех с решението!
Предлагам ти да го запазиш 
Ще ти/ви е много трудно само в началото. Има много предимства-ще растат заедно, ще си отметнала цялата репродуктивна функция и няма да мислиш после кога и как за деца След него вече бариерен метод за предпазване или противозачатъчни.
Аз забременях умишлено когато баткото беше на 1 г., но загубих ембриончето поради тромбофилия.
Ще ти/ви е много трудно само в началото. Има много предимства-ще растат заедно, ще си отметнала цялата репродуктивна функция и няма да мислиш после кога и как за деца След него вече бариерен метод за предпазване или противозачатъчни.Аз забременях умишлено когато баткото беше на 1 г., но загубих ембриончето поради тромбофилия.
Моя близка приятелка има породени деца (1 г 10 м разлика имат), освен това е единствен родител, освен това остана без работа по време на втората си бременност. Справя се. Не ѝ е лесно, но се справя. И двете ѝ деца са момичета, така че дрешки не купува - малката доизносва от голямата, подаряват ѝ. Количката е само една - като се роди второто, започна първото да го води за ръка. Тя пюрета по принцип не купува, готви им вкъщи. И аз се чудя как се справя сама с около 500-600 лв на месец, с 2 деца, но се справя.
Аз лично не бих родила в такава ситуация, особено като нейната, но има жени, които го правят и се справят някакси. Лични решения са това.
А мъжът ти какво мисли по въпроса?
Аз лично не бих родила в такава ситуация, особено като нейната, но има жени, които го правят и се справят някакси. Лични решения са това.
А мъжът ти какво мисли по въпроса?
Хмм,
Това е твой личен избор, който ти сама/с мъжа ти трябва да обсъдите и да решите. Всеки тук ще ти дава съвети от неговата си камбанария, но никой не е в твоята глава и в твоето положение/финансово/.
Аз лично затова започнах да приемем противозачатъчни - за да се предпазя от нежелана бременност и поради здравословни проблеми.
Аз не бих родила още едно с толкова малка разлика - мое решение.
Това е твой личен избор, който ти сама/с мъжа ти трябва да обсъдите и да решите. Всеки тук ще ти дава съвети от неговата си камбанария, но никой не е в твоята глава и в твоето положение/финансово/.
Аз лично затова започнах да приемем противозачатъчни - за да се предпазя от нежелана бременност и поради здравословни проблеми.
Аз не бих родила още едно с толкова малка разлика - мое решение.
моите са такива. Година и 10 месеца разлика. В момента са на 4 години и 5 месеца, и 2 години и 6 месеца - в началото беше хипер трудно, но сега като ги видиш как се учат едно от друго на всичко, моментите са безценни. Но на мен мъжа ми много ми помагаше, с домакинството най-вече, аз си ги гледах иначе. Баткото ходеше на яслата, малката вкъщи и така. Твое решение, но казват че по-малката разлика е по-добре за децата-във всичко са заедно, а пък по-голямата за възрастните. Мъжа ти какво казва по въпроса?
Моите деца са с разлика 1г. и 3 месеца. Не усетих как пораснаха и двете заедно. Беше ми лесно,че заедно растат, но за съжаление пораснаха и двете отлетяха от къщи и то далеко . И макар и в чужбина пак са заедно. Ако трябва сега да раждам, пак с такава разлика бих родила децата си.Не се плаши, ако има любов и разбирателство и ако половинката помага не е страшно,даже прекрасно!
Около мен са все с две малки деца едно след друго. Хората с които общувам са на 35+ и бързаха. Относно гледането, от това което виждам, бих казала че не е лесно, но не е невъзможно и с малко по сериозна организация и желание нещата се нареждат, обаче финансовата страна е е от изключителна важност. Не съм привърженик на още един черпак вода в супата и хоп изгледано детето. Ако положението ми е за да дам на другото трябва да лиша първото не бих родила. Искам да подчертая дебело, че не визирам лишаване от изгъзици като айфони, колички като космически кораби, почивки в чужбина ... а елементарни нужди като качествена храна, обувки, дрехи т.е влошено качество на живот като цяло. Деца само с любов не се гледат. Подозирам, че темата ще се превърне за пореден път в за и против аборта, ще има обвинение в бездушие и призиви не убивай живота, и смятам че ще те обърка повече. Решението ти според мен трябва да е продиктувано от здравия разум, а не от емоциите.
Моите са с разлика 1 година 2 седмици и 2 дена, родени са в един месец в две последователни години. Първият син родих точно на рождения си ден, за втория се шегуваха познатите, че таткото не е уцелил деня, иначе имал намерение пак такъв подарък да ми направи и на следващата година. Истината е, че не беше планирано второто дете, "грешката" на татко е, но и през ум не ми мина да го махам, при все, че се изпокарах със свекърва, съседки (като че ли им влизаше в работата, но и от тях се намесиха), та и със собствената си майка. Ама не можело така едно след друго......Е, що пък, като ги иска човек, какво значи не може. Така или иначе бях решила, че ще имам две деца.
Но, действително, личен избор е, ако пък таткото е с тебе, роди си детенцето, лошо няма. Нито за миг не съм съжалила, даже все казвам, че студентските години и тези по майчинство, в които си гледах децата вкъщи, са най-щастливите в живота ми.
Но, действително, личен избор е, ако пък таткото е с тебе, роди си детенцето, лошо няма. Нито за миг не съм съжалила, даже все казвам, че студентските години и тези по майчинство, в които си гледах децата вкъщи, са най-щастливите в живота ми.
Зависи от доходите ви и най-вече на таткото.Има ли кой да ви помага?Ако няма ,и разчитате само на себе си,а и както сте под наем в малко жилище,ще ви бъде изключително трудно.Материялната и жилищната страна са много важни за едно младо семейство с деца.Лично аз в твоето положение не бих се навила -за сега.