Поговорете с таткото, обмислете хубаво нещата и тогава вземете решение заедно. Изборът е ваш. Каквото и да решите - успех!
- Публикувана: 10 юни 2015, 15:43 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2015, 00:07 ч.
Бременна съм, а имам дете на 1 годинка. Моля за съвет
labrex-респект, много се радвам на такива истории, добре че ни се си поддала на глупостта на близките.Браво!
Lunno momi4e,
Много бях бойна тогава и страшно възмутена, че някой си позволява да си навира носа в неща, които са много лични и зависят само от мен. И също исках три деца, но, когато след години подхвърлих вкъщи, и таткото, и двамата малчовци бяха против. Исках да осиновя, пак отпор от домашните. Е, взех си куче, то ми е третото дете! 
Много харесвам ника ти!
labrex, ти си смела жена.
Благодаря, Red Rose,
, понякога ми липсва смелост, но щом съм убедена в нещо, никой не е в състояние да ме спре. (та, ако ще и да си счупя главата после) 
Днес ми върви на красиви никове, пък и розите са ми любими цветя.
Много ви благодаря за коментарите. То ясно, че съвет е сложно да се даде ей така с лека ръка по този въпрос, но все пак благодаря и за съветите. Съгласна съм с всички..... което значи, че наистина съм блокаж. Принципно сме си мислили за второ дете с таткото, но ей така, като гледахме колко е хубаво първото, не сме обсъждали сериозно. Иначе и той е шаш и паника сега. Един ден мислиме едно, следващия друго.... Стискайте палци скоро да ми идва акъла в главата. Но дъщеря ми беше от сложните бебета - не спящи, беше ужас до съвсем скоро и май и това ме стресира нещо. Представях си почивка от две години поне и после евентуално второ. Само да спомена, че хич не сме от най-младите двойки. Аз съм на 31....
Още веднъж благодаря ви за коментарите.
Още веднъж благодаря ви за коментарите.
И аз като бъдеща майка на породени да се обадя Много добре знам какъв шок изживяваш в момента.Спомням си как ходех като хипнотизирана дни наред и не вярвах,че това е истина
Моите ще са с година и един месец разлика и въпреки всички трудности,които ме очакват,съм щастлива.Вярвам,че така е трябвало да се случи,щом за дъщеря ми се "трудихме" над година,а този път дори не сме разбрали ...
Но това е моя случай.Ти най-добре знаеш вашето положение и смятам,че решението трябва да си дойде от вас със таткото.Колкото и отговора да събере темата,няма как да решим вместо друг човек
Надявам се,да вземеш най-доброто решение за вашето семейство ,каквото и да е то
Много добре знам какъв шок изживяваш в момента.Спомням си как ходех като хипнотизирана дни наред и не вярвах,че това е истина Моите ще са с година и един месец разлика и въпреки всички трудности,които ме очакват,съм щастлива.Вярвам,че така е трябвало да се случи,щом за дъщеря ми се "трудихме" над година,а този път дори не сме разбрали ...
Но това е моя случай.Ти най-добре знаеш вашето положение и смятам,че решението трябва да си дойде от вас със таткото.Колкото и отговора да събере темата,няма как да решим вместо друг човек
Надявам се,да вземеш най-доброто решение за вашето семейство ,каквото и да е то
labrex-респект, много се радвам на такива истории, добре че ни се си поддала на глупостта на близките.Браво!
Lunno momi4e,
Много бях бойна тогава и страшно възмутена, че някой си позволява да си навира носа в неща, които са много лични и зависят само от мен. И също исках три деца, но, когато след години подхвърлих вкъщи, и таткото, и двамата малчовци бяха против. Исках да осиновя, пак отпор от домашните. Е, взех си куче, то ми е третото дете! Много харесвам ника ти!
Днес ми върви на красиви никове, пък и розите са ми любими цветя.
Благодаря и от мен!
Още една мама на породени-година и 10 месеца разлика.Нямаме собствено жилище,нямаме и помощ от никъде.Нито финансова,нито физическа.Сами си ги гледаме.И да,трудно е.Много е трудно.Но с добра организация се получават нещата.Помислете обаче добре.Трябва да го решите с таткото,не тук и не сама.Успех!
И аз да изкажа мнение по темата,та аз съм против абортите като цяло,но когато не си сигурен дали ще можеш да се справиш е най-добрия вариант.Но колкото и да е трудно както казват повечето съфорумки,повечето неща са ти накупени а и ще получаваш майчинство,което пак е вид помощ,няма да стига,но пак е нещо.Имам съседка на която децата и са с 1г. и 6м. разлика,казваше,че е много трудно,но сега не се оплаква 
.Аз също не съм мислела децата ми да имат малка разлика,и сега ще имаме второ,но разликата ще е 5г.и 8м. Което никак не е малко и ще купуваме всичко наново защото като родих баткото не мислех за второ изобщо,и раздадох повечето неща,но вие най-добре си знаете с таткото помислете внимателно.Успех
.Аз също не съм мислела децата ми да имат малка разлика,и сега ще имаме второ,но разликата ще е 5г.и 8м. Което никак не е малко и ще купуваме всичко наново защото като родих баткото не мислех за второ изобщо,и раздадох повечето неща,но вие най-добре си знаете с таткото помислете внимателно.Успех
След първото се зарекох, че ще имам друго ако/когато мога да си позволя да купя всичко наново, без помощ и без този разход да ме бутне. Да имам сигурност е най-важно за мен в решението ми да имам второ дете. Не държа да е най-скъпото, често купувам дрехи на разпродажби, обаче с храненето компромис не може да се прави. Първоначалният разход е нищо в сравнение с този, който идва в последствие.
Аз мисля, че с малка разлика разходът е по-малък, отколкото с голяма. Двете деца си растат в пакет, могат да заедно да ходят на спорт, на език и др. извънкласни. Могат заедно да учат в гимназия, могат заедно да работят или учат в чужбина и въобще най-трудното за мен е физическата умора на родителите.
Защо да е по-малък разхода. Ако са две момчета или две момичета разбирам че се пести от дрехи, но ако са различни, няма как да облечеш молченцето с рокличка. А това че ходят заедно на курсове, не значи че се плаща за едно, нали ( ако греша поправете ме ). А за разминаването не съм съгласна. Има хора с по няколко години разлика, които така са се разминали че е непоправимо, имам такъв случай във фамилията.