Бременна съм, а имам дете на 1 годинка. Моля за съвет

# 30 18 юни 2015, 10:22 ч.

София
Мнения: 44 229

Количката не е проблем - финансите са... вие си преценявате точно колко голям.

Цитат на: I.Hr в вт, 16 юни 2015, 21:15

А това че ходят заедно на курсове, не значи че се плаща за едно, нали ( ако греша поправете ме ).

Често за второто дете таксата е 1/2.
Дрехите - ако голямото е момче по-може да остави нещо за второто независимо от пола. Тяхното е момиченце де... ако второто не е също момиче - надали...
Общо взето и аз не я разбирам тази логика как за второто почти няма разходи... има си, а разходите само се множат с времето и стават по-големи.

За възрастовата разлика - няма никакви гаранции ще се разбират или не, ще са близки или не, независимо дали разликата е 10 месеца или 10 години.

Последна редакция: чт, 18 юни 2015, 10:28 от Angel_Dust

# 31 18 юни 2015, 20:19 ч.

Мнения: 1 770

Щом си на 31 недей да отлагаш. Остави си бебенцето. Hug

# 32 20 юни 2015, 19:15 ч.

До морето
Мнения: 7 124

Ми не е съвсем така - дори само за вкъщи бебето да носи дрехи от каката пак е от полза. Синът ми е първо дете и всичко му е купувано, но пък от племенниците ми получих сума ти дрешки, които са старички и поизбелели, но за вкъщи са идеални. Че ние на ден сменяме по 3 ката дрехи, ако трябваше всичко да купуваме - къде ще му излезе края?
Всякакви дреболийки, които съм купувала за първото пък сега ще ми влязат в употреба за второто. То всеки вика - кошара и количка са най= големите разходи за едно бебе, ама хич не съм съгласна. Хиляди дреболийки трябват и парите хвърчат, а сега си ги имам и ще си ги ползвам.

Да не говорим, че понеже знаех, че ще правим второ скоро, повечето от нещата са в неутрални цветове - колички, колелета, триколки, тротинетки - всяко може да се ползва и от второто, независимо от пола му Wink

# 33 21 юни 2015, 00:07 ч.

Мнения: 780

Запази си детенцето - никога няма да съжаляваш. Ако направиш аборт както се колебаеш в момента после може да е късно да се разколебаваш. Моите са с 2 години разлика, но абсолютно планирана. За второто сме купили само едно легло и приставка за количката като показаната по-горе (не нова количка). Първата година съм ползвала само дрешките на баткото и някои и друга подарена от приятели и роднини. Справянето с двете също не беше чак толкова страшно -първо защото бях в пълна бойна готовност от първото дете и второ - защото бясът в семейството по това време беше 'голямото' и щеше да ми е точно толкова трудно само с него колкото и с двамата. Второто го играеше притурка на първото - гушна я и я разхождам, преследвайки голямото, а тя се чувстваше добре така - първо е при мама, второ разглеждаше света. По-големите вещи се оползотворяват чудесно с двете - първо ползваха една и съща бебешка количка, после малкото наследи лятната количка, сега на голямото купихме колело на 2 гуми, малкото му наследи триколката (много беше щастлива че си има нейно колело). Нямах притеснения, че няма да я приемат в градината, защото получавам допълнително точки за това, че са породени, а и таксата за нея ми е наполовина.
В същото време се замислям дали след 2-3 години да нямаме и трето дете, но знам че няма да се случи - просто като изляза от бебешката фаза няма да ми се влиза пак в нея. За мен вариантът с породени деца определено повече ми допада.

Причина:

Причина: